РЕШЕНИЕ
№ 219
гр. Пловдив , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20215300500964 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение № 27/31,01,2020 г., допълнено с решение№ 260040/19,01,2021 г.,
постановени по гр. д. № 1392/2019 г. на РС Карлово, III гр. състав; е прекратен поради
дълбоко и непоправимо разстройство гражданският брак между В. С. А. с ЕГН
**********; и Е. П. А. с ЕГН **********; сключен на 17,11,2000 г. в гр. САЩ, за което
е съставен Акт за граждански брак № *** г. в Столична община, район Слатина.
Прието е, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения
има съпругът. Упражняването на родителските права спрямо родените от брака деца А.
и В., е предоставено на майката, определен е режим за осъществяване на лични
отношения между бащата и децата, определени са издръжките, които бащата следва да
заплаща на децата си, ползването на семейното жилище е предоставено на съпругата,
постановено е след прекратяване на брака съпругата да носи брачната фамилия. В
съответствие с решението по въпроса за вината, на съпругата са присъдени сторените
за производството деловодни разноски.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от Е. П. А. само В ЧАСТТА с
която се приема, че той е виновен за разстройството на брачните отношения, както и в
1
частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на другата страна сторените за
производството разноски. С оплакване за незаконосъобразност поради необоснованост,
нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон,
жалбоподателят иска от съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната
част и вместо това да приеме, че вина за разстройството на брачните отношения има
само съпругата, както и да я осъди да присъди на жалбоподателя сторените деловодни
разноски.
Ответникът по жалбата В. С. А. заявява становище за неоснователност на
същата и иска потвърждаване на решението в обжалваната част, претендира за
присъждане на разноски за въззивното производство.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът приема следното:
Производството пред РС е образувано по иск с правна квалификация чл. 49
от СК. Предявен от В. С. А. с ЕГН **********; против Е. П. А. с ЕГН **********.
Предмет на въззивното производство е само спорът относно брачната вина, в
останалата част решението на РС не е обжалвано и е влязло в сила.
Съпругата предявява като фактически основания за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака брачни провинения на съпруга: невъзможност за
водене на нормална комуникация с ответника, незаинтересованост по отношение на
децата, упражняване на психически тормоз върху В.А. и големият им син А. А., отказ
да помага в отглеждане на децата и в домакинството, отказ да осигурява издръжка за
семейството, липса на желание да общува с големия им син А., психически тормоз
върху съпругата си, изразяващ се в обиди, клевети, претенции за заплащане на пари,
прехвърляне цялата тежест по отглеждането на децата на майката.
Ответникът предявява следните брачни провинения на съпругата:
незаинтересованост към проблемите на семейството и на децата; неглижиране на
проблемите в поведението големия им син А. и нежелание да положи усилия за
разрешаването им, нежелание на съпругата да общува с майката на своя съпруг,
пренебрежително и неуважително отношение към съпруга, нежелание да положи
усилия за подобряване
От изслушването на съпрузите в съдебно заседание, от събраните пред РС
гласни и писмени доказателства се установява, че отношенията им понастоящем са
разстроени до степен да не може да се очаква подобрение. Съпрузите са разделени от
2
няколко години. Повод за раздялата им станали имуществени спорове между тях във
връзка с работата на общата им фирма., както и задълбочилите се противоречия
помежду им във връзка с отглеждането и възпитанието на децата.
Установява се, че ответникът активно е участвал не само в осигуряване на
средствата за посрещане нуждите на семейството, но и в отглеждането и възпитанието
на децата, като е полагал фактически грижи и е отделял време за активно общуване с
тях. При това обаче той е бил по-взискателен към децата, особено към големия син –
А.. Неуспехите на детето в училище или в състезанията, на които бил записван,
„разочаровали“ бащата. Случвало се при такива неуспехи или при неизпълнение на
конкретни изисквания към детето, бащата да го наказва, понякога дори с удари с
пръчка. Това се установява както от показанията на св. У., така и от обясненията на
страните. След навлизане на детето в периода на пубертета, конфликтите между него и
баща му се задълбочили. В този период и отношенията между родителите се
изострили, те често се карали и постепенно се отчуждили един от друг. От показанията
на св. А. се установява, че съпругата пренебрегвала съпруга си, често отсъствала от
дома, избягвала контакти с роднините на съпруга си (така сочи и св. У., според която
ищцата не си допаднала със свекървата и не се срещала с нея, децата също не
посещавали баба си по бащина линия, защото не желаели да ходят).
Настоящата инстанция напълно споделя изложените от първоинстанционния
съд съображения за това, че проявяваната от ответника агресия спрямо голямото дете
А. по съществото си представлява насилие и без съмнение е допринесло в най-голяма
степен за настъпване на разрива в отношенията между страните. За настъпилото
отчуждение между тях обаче са допринесли и липсата на комуникация и
сътрудничество помежду им както по отношение отглеждането и възпитанието на
децата, така и в общуването им като партньори. В тази насока принос има поведението
и на двамата съпрузи. Установи се, че и двамата не са проявявали заинтересованост
към нуждите на другия и не са полагали усилия за заздравяване и укрепване на
връзката им. След раздялата съпругата е ограничила възможностите за осъществяване
на контакти между ответника и малкото дете В., въпреки че то, за разлика от А., не
проявявало нежелание да се среща с баща си и помежду им след раздялата
съществували близки и доверителни отношения.
С оглед изложеното въззивният съд приема, че вина за настъпилото дълбоко
и непоправимо разстройство в отношенията между страните има и двамата съпрузи. С
оглед този извод, първоинстанционното решение в обжалваната част следва да бъде
отменено и вместо това да се постанови, че разстройството на брачните отношения се
дължи на виновно поведени на двамата съпрузи. Решението следва да се отмени и в
частта, с който ответникът е осъден да заплати на ищцата деловодни разноски, като
3
същите, както за първоинстанционното, така и за въззивното производство, следва да
останат за сметка на страните както са извършени – съгласно чл. 329 ал. 1 изр.
последно от ГПК.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 27/31,01,2020 г., постановено по гр. д. № 1392/2019 г.
на РС Карлово, III гр. състав; В ЧАСТТА, с която е прието, че вина за разстройството
на брачните отношения има съпругът Е. П. А.; КАКТО И В ЧАСТТА, с която Е. П. А.
с ЕГН ********** ; е осъден да заплати на В. С. А. с ЕГН **********; направените по
делото разноски в размер на 1225 (хиляда двеста двадесет и пет) лева, като ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака
между В. С. А. с ЕГН **********; и Е. П. А. с ЕГН **********; имат и двамата
съпрузи.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4