№ 1
гр. Карнобат, 29.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мариела Ан. Иванова
при участието на секретаря Марияна Д. Тасева
като разгледа докладваното от Мариела Ан. Иванова Административно
наказателно дело № 20232130200379 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от Г. М. П. с ЕГН **********
от гр.*** против Наказателно постановление №8421/30.10.2023г. на Началник
отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“ при Агенция “Пътна инфраструктура”
гр.София, с което за нарушение на чл. 139, ал.1, т.2, предл. 3 от ЗДвП във
връзка с чл. 7, ал.1, т.4, б. „а“ и чл. 7, ал.1, т.3, б. „б“ от Наредба №11 за
движение на тежки и/или извънгабаритни ППС от 03.07.2001 г. на МРРБ, на
основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000лв.
По съображения, подробно изложени в жалбата, е направено искане да
се измени атакуваното наказателно постановление, като се намали размера на
наложеното наказание глоба към предвидения в разпоредбата минимум.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но изпраща
представител, който поддържа направеното с жалбата искане.
Ответната страна оспорва жалбата и моли за постановяване на решение,
с което да се потвърди наказателното постановление.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 59, ал.2 от
1
ЗАНН и е процесуално допустима.
Карнобатският районен съд, след като анализира събраните по
делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 10.10.2023г. на път I-6, км. 429 в посока гр.Сливен - гр. Бургас св.
М. – главен инспектор в отдел Контрол по републиканската пътна мрежда“
към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция “Пътна
инфраструктура” гр.София, спира за проверка съчленно ППС с пет оси,
управлявано от жалбоподателя.
В хода на проверката е извършено замерване на масата и поосовото
натоварване на ППС с електронна везна и ролетка, при което е установено, че
натоварването на задвижващата втора единична ос на ППС е 13.500т. при
максимално допустимо съгласно чл. 7, ал.1, т.4, б. „а“ от Наредба №11
натоварване от 11, 5т. , т.е. превишението е с 2т.
Натоварването на тройната ос на полуремаркето, при измерено
разстояние между осите 1, 40м. е 26.100т. при максимално допустимо
съгласно чл. 7, ал.1, т.3, б. „б“ от Наредба №11 натоварване на оста от 24т.,
т.е. превишението е с 2.100т.
По време на проверката жалбоподателят П. не представя разрешение за
дейности в рамките на специалното ползване на пътищата – разрешение за
управление на тежко ППС, нито доказателства за заплатена такса по чл.
14,ал.3 от Наредба №11.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитания по делото свидетел Т. Н. М., както и от писмените доказателства
по делото.
От правна страна съдът приема следното :
В хода на административно-наказателното производство е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което налага отмяна на
обжалваното наказателно постановление. Съображенията за това са следните:
На първо място административно-наказателната компетентност по
различните закони е предвидена за различни лица, а видно от приложената
към преписката Заповед № РД-11-247/31.03.2022г. на председателя на УС на
АПИ, св. М. няма компетентност да установява нарушения по ЗДвП в
2
настоящата хипотеза.
На следващо място издателят на наказателното постановление – в
случая началник отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа" към
дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция Пътна
инфраструктура", също не разполага с административно-наказателна
компетентност да налага санкции за нарушения на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Анализирайки разпоредбите на чл. 189, ал. 1 ЗДвП, чл. 167а ЗДвП и чл.
189е, ал. 12 ЗДвП, съдът намира, че контролните функции, съответно
административно-наказателната компетентност на органите на АПИ по ЗДвП,
се изчерпват с осъществяване на контрол за платена винетна и ТОЛ такса,
съответно контрол за осъществени нарушения на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП,
наказуеми по чл. 179, ал. 3 – 3в с.з. Така с наказателното постановление е
наложена санкция за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП от длъжностно
лице, което не разполага с административно-наказателна компетентност да
налага санкции за такова нарушение - в този смисъл и Решение № 44 от
19.01.2023 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2736/2022 г.
Съгласно чл. 189, ал. 12 ЗДвП, наказателни постановления за
нарушения по този закон се издават от Министъра на вътрешните работи, от
Министъра на отбраната, от Министъра на транспорта и информационните
технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от
тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Съгласно чл. 166, ал.
1, т. 1 ЗДвП, Министърът на транспорта, информационните технологии и
съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация"
контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и
превоз за собствена сметка на пътници и товари, в т. ч. и на правилата за
максимално допустима маса на превозните средства). Така по арг. от чл. 189,
ал. 1 и чл. 166, ал. 2, т. 8 ЗДвП, компетентни да установяват и санкционират
нарушения по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП са длъжностните лица при
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", а не тези при Агенция
"Пътна инфраструктура".
Констатираното съществено процесуално нарушение е самостоятелно
основание за отмяна на обжалваното наказателното постановление,
независимо от факта, че с жалбата е поискано единствено изменение на
същото и намаляване на наложеното с него административно наказание.
3
Независимо от изложените съображения и с оглед на пълнота на
мотивите на съдебния акт следва да се посочи, че е допуснато и съществено
нарушение на материалния закон, по следните съображения:
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на
10.10.2022г. жалбоподателят е извършвал превоз на пшеница със съчленно
превозно средство с пет оси, както и че натоварването на задвижващата
втора единична ос на ППС е 13.500т. при максимално допустимо натоварване
11, 5т., т.е. превишението е с 2т. Натоварването на тройната ос на
полуремаркето, при измерено разстояние между осите 1, 40м., е 26.100т. при
максимално допустимо натоварване на оста 24т., т.е. превишението е с 2.100т.
Така установените натоварвания на осите квалифицират управляваното
от жалбоподателя П. превозно средство като "тежко" по смисъла на чл. 3, т. 2
от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Движението на тежки ППС по
пътищата, отворени за обществено ползване, е допустимо само след издаване
на разрешение и заплащане на съответната такса – чл. 8, ал. 2, чл. 14, ал. 3 от
Наредбата.
Разпоредбите на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП и чл. 53, ал. 1 от ЗП не уреждат
идентични обществени отношения. Същите са част от два различи
материални закона. Разпоредбата на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП е свързана с целта
на закона, формулирана в чл. 1, ал. 2 от ЗДвП – да се опазват животът и
здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното
придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите
лица (т. е. тяхната собственост), както и околната среда от замърсяването от
моторните превозни средства. Докато текстът на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП,
защитава обществените отношения, свързани с правото на администрацията,
управляваща (а не притежаваща) пътя да прецени доколко е допустимо
преминаването на определено извънгабаритно или тежко превозно средство
по конкретен път, с оглед неговата товароносимост и евентуалните
неблагоприятни последици за поддръжката му впоследствие. Касае се за две
различни административни нарушения – по чл. 177, ал. 3 от ЗДвП и по чл. 53,
ал. 1 от ЗП, които се установяват от различни органи и при различни условия.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че правилната правна
квалификация на нарушението, описано в АУАН и НП, е именно чл. 26, ал. 2,
т. 1, б. "а" от ЗП във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата и нарушителят следва
4
да бъде наказан в съответствие с разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП.
В настоящия случай съдът не може да приложи разпоредбата на чл. 63,
ал.2, т.4, вр. чл.63, ал. 7, т.1 ЗАНН и преквалифицира деянието, независимо от
факта, че по делото е доказано по безспорен начин извършването на
административно нарушение от страна на жалбоподателя и наличието на
компетентност на АНО, издал наказателното постановление, да установява и
санкционира нарушения по ЗП.
Това е така, тъй като разпоредбата на чл. чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП
предвижда наказание глоба от 1000лв. до 5000 лв., а чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от
ЗДвП- глоба от глоба от 500 до 3000 лв., т.е. разпоредбата на чл. 53 ЗП е по-
тежко наказуем закон и съдът няма правомощие да извърши
преквалификацията с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т.1 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства
страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай,
наказателното постановление е отменено, страната е направила нарочно
искане, а и са представени доказателства за действителното им разходване,
поради което съдът следва да присъди такива в полза на жалбоподателя.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, Карнобатският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 8421/30.10.2023г. на
Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция “Пътна
инфраструктура” гр.София, с което на Г. М. П. с ЕГН ********** от гр.*** за
нарушение на чл. 139, ал.1, т.2, предл. 3 от ЗДвП във връзка с чл. 7, ал.1, т.4,
б. „а“ и чл. 7, ал.1, т.3, б. „б“ от Наредба №11 за движение на тежки и/или
извънгабаритни ППС от 03.07.2001 г. на МРРБ, на основание чл.177, ал.3, т.1,
пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
1000лв.
ОСЪЖДА Агенция “Пътна инфраструктура” гр.София да заплати на Г.
М. П. с ЕГН ********** от гр.*** сумата от 60лв. съдебно-деловодни
разноски.
5
Решението може да се обжалва пред Административен съд- Бургас в
14-дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
6