Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр.София, 09.05.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на десети февруари две
хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Г.С., разгледа търговско дело № 5395 по описа за 2015г. и взе предвид
следното:
Производството е по предявени от „БДЖ - Т.П.“ ЕООД срещу „Х.“ АД при условията на
обективно кумулативно съединяване: 1) осъдителен иск с правно основание чл. 92,
ал. 1 ЗЗД за сумата 39 260,95 лв. – неустойка, дължима съгласно чл. 7.2 от
договор №ОП-1/31.01.2014г.; 2) осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1,
изр. 2 ЗЗД за сумата 3 736,10 лв. – лихва за забава, изтекла върху вземането за
неустойка в периода от 05.09.2014г. до 19.08.2015г.
Ответникът оспорва исковете по основание с
възражение за неизпълнение на задълженията на ищеца за съдействие за извършване
на работата по договора между страните (конкретните твърдения са, че ищецът не
е посочил лице за контакт със служителите на ответника, не е осигурил достъп на
служителите на ответника за оглед на локомотивите, неоправдано не е приел
представен проект за монтаж от ответника).
Приетият като писмено доказателство договор
№ОП-1/31.01.2014г. установява възникнали облигационни правоотношения между
страните по делото, по силата на които ответникът се е задължил да изготви
проект на място за монтаж, достави, монтира и въведе в експлоатация системи за
търговско измерване на разхода на електроенергия в 70 електрически локомотива,
срещу което ищецът да плати възнаграждение в общ размер 785 219,00 лв.
С клаузата на чл. 7.2 от договора е
предвидено, че при пълно неизпълнение на задълженията на ответника за доставка
и монтаж се дължи неустойка в размер на 5 % от стойността на договора.
Безспорно е между страните, че към датата
20.06.2014г., на която е изтекъл срокът за изпълнение на договора, а и към
датата на откритото съдебно заседание, в което е приключено съдебното дирене по
делото, ответникът е в пълно неизпълнение на поетите с договора задължения за
доставка и монтаж на процесните системи за търговско измерване на разхода на
електроенергия.
Спорът между страните се концентрира върху
причините за това неизпълнение, което предполага разглеждане на релевираните от
ответника възражения по чл. 83, ал. 1 ЗЗД за липса на съдействие от ищеца за
изпълнение на възложената работа.
Възраженията на ответника, че ищецът не е
посочил лица за контакт със служителите на ответника, са опровергани от
съдържанието на самия договор, тъй като в чл. 9.3 от договора са посочени както
имената на служителите на ищеца за контакти с ответника, така и телефони,
електронни адреси и факсове, чрез които да бъде осъществявана връзка с тези служители.
Изпълнението на задълженията на ищеца за
съдействие чрез осигуряване на достъп до локомотивите се предпоставя от
инициатива на ответника, тоест от предприети действия за изпълнение на
задълженията му за изготвяне на проект на място за монтаж на системите.
Доказателства за това не са ангажирани в
производството, което в приложение на последиците на доказателствена тежест по
чл. 154, ал. 1 ГПК е достатъчно и тези възражения на ответника да се приемат за
неоснователни, но следва да се отбележи, че самият ответник твърди, че проект е
изготвен, от което пък следва неизбежният извод, че достъп до локомотивите е бил
предоставен.
Недоказани са и възраженията на ответника, че
ищецът неоправдано не е приел предложен от ответника проект за монтаж на
процесните системи. На първо място този проект не е представен като писмено
доказателство по делото. На второ място съответствието му с уговорените
спецификации в приложенията към договора поначало предполага използване на
специални знания, за което също не са ангажирани доказателствени искания от
ответника. На трето място от приетото като писмено доказателство писмо изх. №ХРС-684/16.06.2014г.
(изходящо от ответника, поради което и с противопоставима по отношение на него доказателствена
сила в процеса) се установява, че причината за неизпълнение на задълженията на
ответника не е липса на съдействие от ищеца, а предложение на ответника за
изменение на предмета на възложената работа, обусловено от промяна в стандарти
БДС EN 50463-2 и БДС EN 50463-3,
което не е прието от ищеца. По съществото си цитираното писмо представлява
предложение за изменение на договора, но липсата на изявление за приемане на
това предложение от насрещната страна не освобождава ответника от поетите
задължения по договора за изпълнение на възложената работа съобразно
първоначалното съгласие между страните. Подробни съображения в тази насока не е
необходимо да бъдат излагани, тъй като възражения на ответника, мотивирани с
промяната на цитираните стандарти, не са релевирани в производството по делото.
Въпреки това следва да се посочи, че стандартите са приети на 01.01.2013г.
(тоест повече от година преди сключване на процесния договор), а освен това
влизат в сила на 01.01.2017г., което означава, че не могат да предпоставят нито
отпаднал интерес за ищеца от изпълнението на процесния договор, нито обективна
невъзможност за ответника да изпълни задълженията си по договора.
При изложените съображения възраженията на
ответника за неизпълнение на задълженията на ищеца за съдействие за изпълнение
на възложената работа за доставка и монтаж се явяват неоснователни, а тъй като
никаква част от тази работа не е извършена, ответникът дължи компенсаторна
неустойка в уговорения в чл. 7.2 от договор №ОП-1/31.01.2014г. размер от 5 % от
общата стойност на договора, а именно размера от 39 260,95 лв., за който е
предявен осъдителния иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
В забава по отношение на вземането за
неустойка ответникът е изпаднал на 05.09.2014г., когато видно от приетото като
писмено доказателство по делото известие за доставяне му е връчено писмо с рег.
№35-00-502/02.09.2014г. от ищеца (също прието като писмено доказателство по
делото), чието съдържание включва и покана за плащане по смисъла на чл. 84, ал.
2 ЗЗД.
Лихвите за забава, изтекли върху главното
вземане за неустойка в размер на 39 260,95 лв. в периода от 05.09.2014г.
до 19.08.2015г., изчислени по реда на чл. 86, ал. 2 ЗЗД, вр. ПМС №100 от
29.05.2012г. и ПМС №426 от 18.12.2014г. на база основния лихвен процент на БНБ
за посочения период, увеличен с десет пункта, възлизат на общия размер от 3 813,06
лв.
В съответствие с диспозитивното начало в
гражданския процес (чл. 6, ал. 2 ГПК) искът за лихви следва да бъде уважен до
предявения размер от 3 736,10 лв., като с оглед заявената претенция и в
приложение на чл. 214, ал. 2 ГПК на ищеца следва да бъде присъдена и лихвата за
забава върху главното вземане, изтекла след датата на подаването на исковата
молба.
С оглед изхода на делото и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е и възстановяването на разноските, които
ищецът е направил за съдебното производство, в това число и разноските за
представителство от юрисконсулт, презюмирани от разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Х.“ АД с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на „БДЖ - Т.П.“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата 39 260,95
лв. – неустойка, дължима съгласно чл. 7.2 от договор №ОП-1/31.01.2014г., ведно
със законната лихва от 21.08.2015г. до изплащането на сумата, на основание чл.
86, ал. 1, изр. 2 ЗЗД сумата 3 736,10 лв. – лихва за забава, изтекла върху вземането
за неустойка в периода от 05.09.2014г. до 19.08.2015г., а на основание чл. 78,
ал. 1 и 8 ГПК сумата 3 540,00 лв. – разноски за съдебното производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: