Решение по дело №365/2023 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 171, т. 5 буква „б“ от ЗДвП.

Образувано е по жалба на С.Г.С. против принудителна административна мярка наложена на 03.10.2023 г. с протокол № 021634/03.10.2023 г. от Е.Д.Й., с. в отдел „Екология“ при Община Сливен, с която е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.5, б.“б“ предложение второ от ЗДвП, а именно преместване на моторно превозно средство с рег.№ ********.

В жалбата се твърди, че принудителната административна мярка е неправилна и незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие със закона. Счита, че неточно била отразена фактическата обстановка. От протокола не ставало ясно какво е извършеното нарушение. Счита, че е налице вътрешно противоречие. Моли съда да постанови решение, с което отмени обжалваната принудителна административна мярка. .

В с.з. оспорващият, лично и чрез пълномощника си адв. Р.К. ***, поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Твърди, че ПАМ е наложена от некомпетентен орган, при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Счита, че липсват условията и предпоставките, предвидени в приложената правна норма, както и при пълна липса на основания изобщо. Счита, че ПАМ е незаконосъобразна, тъй като паркираният автомобил не е създавал опасност за движението и не е създавал и пречка за преминаване на други участници в движението. Имало несъответствие между знак Б27 и маркировка М14. Претендира за направените по делото разноски, както и за адвокатско възнаграждението е при условията на чл. 38 от ЗА. 

Ответникът по оспорването - Е.Д.Й., с. в отдел „Екология“ при Община Сливен, лично и чрез пълномощника си юриск. М. М., оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Заявява, че безспорно установено, че МПС е било паркирано върху пътна маркировка М-14 и създавало опасност за движението, тъй като мястото където било паркирано било конфликтно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, съдът приема за установена следната  фактическа обстановка:

По делото не е спорно, че по разпореждане на специализиран контролен орган – с. в отдел „Екология“ при Община Сливен, на 03.10.2023 г. е приложена обжалваната принудителна административна мярка - "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач". Съгласно съставения Протокол № 021634/03.10.2023 г. за осъществено преместване на неправилно паркирано пътно превозно средство, (л.3) МПС с рег. № ******** е било паркирано на ул. „Генерал Столипин", на пътна маркировка М14, чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП – основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП. След репатрирането автомобилът е оставен за съхранение на общински специализиран паркинг (л.22), като съгласно представена фактура и касов бон е заплатена сумата от 50 лв. в полза на ОП „Градска мобилност Сливен“. (л.4) Във връзка с прилагането на ПАМ са направени и 10 бр. снимки (л.21)

Видно от Заповед № РД 15-2476 от 14.10.2019 г. на Зам.кмета на Община Сливен, на издателя на процесния административен акт – служител на общинска администрация Сливен, са възложени правомощията да прилага ПАМ по чл. 171, т. 5 от ЗДвП. (л.74-75) Издателят на посочената заповед е изпълнявал функциите кмет на община Сливен в периода 25.09.2019 г. – 24.10.2019 г., съгласно Заповед № РД 15-2352 от 24.09.2019 г. на Кмета на община Сливен (л.76)

Със Заповед № РД 15-92 от 20.01.2022г. на Кмета на Община Сливен (л.27) е утвърден окончателен проект на Генерален план за организация на движението на гр.Сливен, включително и схема за разположение на местата за паркиране „Синя зона“ на територията на гр. Сливен. Видно от схемата (л.34), в частта ул. „Генерал Столипин“, между кръстовищата с ул. „Александър Екзарх“ и ул. „Драган Цанков“, където е бил паркиран автомобилът на оспорващия са предвидени три броя паркоместа, а на място с пътна маркировка  - ограничени със синя лента паркоместа са 2 броя. Автомобилът  на жалбоподателя е бил ситуиран (паркиран) върху пътна маркировка М14, непосредствено до знак В 27, съдържащ и указателна табела Т 18.1 „Принудително отстраняване на пътно превозно средство“.

По делото е разпитан като свидетел М. Т. - свидетел по съставения протокол и в. на р. автомобил, който заявява, че автомобилът на жалбоподателя е бил паркиран на постоянно натоварена улица. Имало и вход за паркинг, маркировка, която забранявала паркирането на автомобили, както и обозначени места къде да паркират автомобилите за да не пречат, точно до детска градина. Два автомобила трудно се разминавали там. Смята, че имало и знак, който предупреждавал за принудително преместване на МПС. Автомобилът създавал опасност за пресичащите пешеходци. Имало и пешеходна пътека, която била точно преди маркировката, на ул. „Драган Цанков“. Автомобилът бил паркиран срещу заведение за бургери, след пешеходната пътека. Там имало паркоместа на „синя зона“, като автомобилът бил паркиран след паркоместата на „синя зона”. През времето на репатриране движението не било спряно, като го затруднявали. Имало разстояние между автомобила и тротоара.

Показания е дал и свидетеля Й. М. Д., който работил на ул. „Драган Цанков“№…, където продавал б. срещу ДГ„Мак“. Улицата била „Ген. Столипин“, но адреса се водил ул.“Драган Цанков“ №... Движението и условията за паркиране срещу работното му място били ужасни, имало две паркоместа и едно място за временно спиране, но не знае точно как се водило по закон. Ако имало паркиран автомобил на това място, което било след двете паркоместа, то било единственото място, на което не пречил, оттам нататък пречило всичко на двете движения. Свидетелят видял, че вдигат бял автомобил, като после разбрал, че е на оспорващия, когото познавал. Автомобилът бил паркиран западно от двете паркоместа. Имало знаци, но не знаел какво означават. Преди знака била паркирана колата.

 По делото е назначена и изслушана съдебно техническа експертиза изготвена от вещото лице д. д. и.. Х.В.У.. Според заключението на експерта, от данните по делото става ясно, че автомобилът е бил паркиран след обозначените за паркиране места със синя маркировка и в зоната на действие на пътната маркировка М14. В тази зона платното за движение се стеснявало постепенно по дясната си граница. Автомобилът Мазда е представлявал препятствие, ако следва да се използва обозначеното място. В случай, че била налице редица от паркирали автомобили върху обозначени места и върху тях са се намирали автомобили, то по продължение на тази зона, паркирането на автомобила Мазда е намалила ширината на платното за движение. Според заключението на вещото лице автомобил Мазда е бил в положение на все още уширената част на платното и не е заемал продълженото на дясната пътна лента на ул. Ген. Столипин. Автомобилът е бил паркиран върху пътна маркировка, забраняваща паркирането на автомобили. Положението на автомобила не е намалило габаритната ширина на двупосочното движение на ул. Ген. Столипин. Остатъчната ширина на платното за движение, при паркиран автомобил, е била достатъчна за двупосочно преминаване на пътните потоци. Автомобилът по начина на паркиране не е създавал опасност за останалите участници в движението.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата се установява от събраните по делото писмени доказателства, показанията на разпитаните свидетели  и изслушаната експертиза.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона срок, като ПАМ е наложена на 03.10.2023 г., а жалбата е подадена в съда на 11.10.2023 г.. Подадена е  от лице, което има правен интерес от това производство като адресат на акта и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като основателна и като такава следва да бъде уважена.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага както предвид нарочно наведените в жалбата доводи за нищожност, така и поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден. Обжалваната принудителна административна мярка е наложена от оправомощено длъжностно лице – С. в отдел „Екология“ при Община Сливен, действащо при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената  със Заповед № РД 15-2476/14.10.2019 г. на Зам. кмета на Община Сливен материална компетентност за осъществяване на контрол, чрез налагане на принудителни административни мерки по чл. 167 ал. 2 т. 2 и чл. 168, във вр. с чл. 171 т. 5 от Закона за движението по пътищата.

Процесната принудителна административна мярка, обективирана в протокол № 021634/03.10.2023 г., който е посочено, че същата е по чл. 171 т. 5 б. "б" от ЗДвП. Законодателят не е регламентирал задължителна писмена форма, по арг. от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, като наложената ПАМ представлява властническо волеизявление на административния орган, осъществено чрез действие. При тази законодателна техника, компетентният орган следва да се търси сред субектите, упоменати в разпоредбата на чл. 168 ал. 1 от ЗДвП. Според този текст, определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. В случая, участъкът от пътя, на който е наложена процесната ПАМ безспорно е общинска собственост - § 7 т. 7 ЗМСМА, т. е. собственикът на пътя притежава компетентността и задължението да определи длъжностните лица, които могат да прилагат принудителните мерки от такова естество. В случая собственикът на пътя - общината, чрез кмета на общината с нарочен административен акт – Заповед № РД15-2476/14.10.2019 г. е определил длъжностните лица, които прилагат принудителната административна мярка по чл. 171 т. 5 б. "б" ЗДвП.

При тези констатации е неоснователно възражението на оспорващия за нищожност на наложената ПАМ.

В жалбата до съда се навеждат твърдения за съществено нарушаване на установените административнопроизводствени правила, но при служебната проверка на съда в тази насока не констатира подобен порок на проведената административна процедура. Въпреки разпоредбата на чл. 172 ал. 1 от ЗДвП, която не определя писмената форма като изискване за валидност на разпореждането по чл. 171 т. 5 б. "б" от цитирания закон, същото е документирано в съставения протокол № 021634/03.10.2023 г., който съдържа описание на фактическите основания, обосновали произнасянето на административния орган, чието съществуване съдът следва да проконтролира в хода на настоящото производство. Действително мястото, където е бил паркиран автомобила е посочено общо, но за констатираното нарушение са направени 10 броя снимки, които точно показват мястото и начина на паркиране. Наред с гореизложеното, жалбоподателя като водач би следвало да е наясно, къде е паркирал своя автомобил и от къде е принудително преместен същия. В този смисъл възражението за неяснота на мястото където е наложена ПАМ е неоснователно.

Според чл. 171 т. 5 б. "б" от Закона за движението по пътищата, преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач е допустимо в три хипотези: 1. когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство; 2. когато създава опасност за другите участници в движението и 3. когато прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. За приложението на цитираната разпоредба е достатъчно да е налице едно от алтернативно предвидените условия, тъй като законодателят не е предвидил същите да са осъществени едновременно, като условие за приложението на тази ПАМ. От представения по делото фотоматериал се установява, че процесното превозно средство е паркирано върху пътна маркировка по чл.65 т.5 от ППЗДвП – „Начупена линия" - М14, очертаваща площ, забранена за паркиране на пътни превозни средства.  Посочена като нарушена е разпоредбата на чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП, според която престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал. В протокола е посочена, че процесната ПАМ е приложена на основание чл. 171 т.5 б. „б" предложение второ от ЗДвП.

Съгласно чл.6 т.1 от ЗДвП участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. В случая, жалбоподателя не се е съобразил с пътната маркировка, като е спрял върху такава забраняваща паркирането. Тази маркировка е била ясно видима и жалбоподателя, като участник в движението е бил длъжен да предприеме всички необходими действия, за да се увери, че мястото където е паркирал автомобила е допустимо за извършеното действие.

Неоснователно е възражението, че пътната маркировка не отговаря на изискванията на  Приложение № 15 към чл. 27, т. 6 от Наредба № 2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка. Дори да съществува отклонение от предвижданията на този нормативен акт, по делото е установено съществуването на посочената маркировка. Без измерване участника в движението не би могъл да установи, че същата не отговаря на изискването за ширина, а от друга страна същата е изпълнена в съответствие с изискванията на чл.62 ал.2 т.1 от ППЗДвП с жълт цвят, поради което жалбоподателя е следвало да се съобрази с нея. Освен това автомобилът на жалбоподателя е бил паркиран непосредствено до знак, съдържащ и указателна табела Т 18.1 „Принудително отстраняване на пътно превозно средство“.

С оглед на така установеното по делото е безспорно, че на процесната дата посоченото по-горе моторно превозно средство е било паркирано в нарушение на правилата за движение по начин, чрез който е осъществен състава на принудителната административна мярка по чл. 171 т. 5 б. "б" предложение първо от ЗДвП - паркирано е в нарушение на правилата за движение на място, обозначено с неподвижен пътен знак, който предупреждава за принудително преместване на паркирано превозно средство. Обжалваната ПАМ обаче е наложена на друго основание, а именно чл. 171 т.5 б. „б" предложение второ от ЗДвП. В разглеждания случай обаче, с оглед установените по делото факти, предвидените в цитираната разпоредба материалноправни предпоставки за прилагане на мярката не са били налице – разположението на паркирания автомобил не е създавало опасност за движението и това се установява от изслушаната експертиза. По изложените съображения, оспорената ПАМ е незаконосъобразна поради противоречието и с материалния закон и следва да бъде отменена.

Както е посочено в Решение № 4220 от 20.04.2023 г., постановено по адм. дело № 7556/2022 г. по описа на ВАС – Седмо отделение, първоинстанционният съд следва да провери фактическото установяване на органа, като обсъди и съобрази представените доказателства по административната преписка, но в съответствие с посочената в акта правна квалификация. Съдът не може да преквалифицира посоченото от органа нарушение, а следва да извърши анализ на фактическите установявания и да прецени дали същите се субсумират под състава на дадената от органа правна квалификация. Случаите на неправилно посочване на квалификацията на нарушението водят до извод за неправилно прилагане на материалния закон, което от своя страна представлява основание за отмяна на акта. Този извод следва да се приложи и в случаите когато липсва писмена форма при издаване на акта, която да удостовери неговото правно основание. 

При горните доводи настоящата съдебна инстанция намира, че Принудителна административна мярка – преместване на паркирано МПС, обективирана в Протокол № 021634/03.10.2023 г., наложена от с. в отдел „Екология“ при Община Сливен – Е.Д.Й., относно МПС с рег.№ ********, е незаконосъобразна. Подадената срещу същата жалба се явява основателна и като такава, следва да бъде уважена. 

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на оспорващия за присъждане на разноски е основателна, поради което Община Сливен следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия разноски в общ размер на 210 лева, от които: 10 лева – платена държавна такса и 200 лева – внесен депозит за експертиза.

Основателно е искането на пълномощника на оспорващия за присъждане на възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА. Съгласно  чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист, а съгласно ал. 2, в случаите на ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Сумата за разноски е заявена като адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за оказаната безплатна защита на друг юрист. Представени са доказателства за това негово качество, поради което община Сливен следва да заплати на адв.Р.К. възнаграждение в размер на 1000 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2, предл. последно от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалбата на С.Г.С.,***, принудителна административна мярка наложена на 03.10.2023 г. с протокол № 021634/03.10.2023 г. от Е.Д.Й., с. в отдел „Екология“ при Община Сливен, с която е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.5, б.“б“ предложение второ от ЗДвП, а именно преместване на паркирано моторно превозно средство с рег.№ ******** без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.

ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на С.Г.С.,***, ЕГН **********, разноски в размер на 210,00 (двеста и десет) лева.

ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на Р.К.К., ЕИК *********, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред АдмС Сливен в размер на 1000,00 (хиляда) лева, на основание чл.38 ал.2 от ЗА.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.