№ 677
гр. Варна, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско
дело № 20213100502339 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.268-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н.П. Г.- ЧСИ, рег.№ 716 от КЧСИ, предявена от
упълномощен процесуален представител, срещу решение № 262317/ 19.07.2021г.
постановено по гр.д.№ 607/ 2021г. на Районен съд-Варна, с което е осъден да заплати на В.
Г. Г., сумата 273лв.- обезщетение за имуществени вреди, причинени от процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение, изразяващо се в издаване на постановление
за разноски по изп.дело № 20207160400318 , инкорпорирано в ПДИ изх.№
7329/14.08.2020г., което е отменено с влязло в сила решение № 1760/ 15.12.2020г. по в.гр.д.
№ 3351/ 2020г. ВОС, в частта относно определените такси по ТТРЗЧСИ, което обезщетение
е формирано като сбор от сумите: -48лв., такси по т.5 и т.8 от ТТРЗЧСИ,преведени по
банков път на ЧСИ за администриране на жалба вх.№ 5993/ 07.10.2020г. по описа на ЧСИ; -
25лв., държавна такса по чл.16 от ТДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, внесена по
сметка на ВОС за разглеждане на жалбата; - 200лв., заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по делото, ведно със законната лихва от датата на
увреждането- 15.10.2020г., до окончателното изплащане на задължението. Присъдени са
съдебни разноски и адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 вр. чл.38, ал.1, т.3
ЗА.
Изложени са възражения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост
на съдебния акт, постановен в противоречие със събраните доказателства и с практиката на
ВКС. Според жалбоподателя съдът не е съобразил обстоятелства от съществено значение за
изхода на спора, както следва:- посочените в постановлението за разноски изпълнителни
способи са реално осъществени и за тях съдебния изпълнител е направил разноски, които не
са заплатени авансово от взискателя и следва да се събират от длъжника на основание чл. 81
от ГПК;- отмяната на обжалваното действие на съдебния изпълнител няма обвързващ
значение за исковия съд, т.к. решението не се ползва със сила на присъдено нещо относно
1
обстоятелства, които са от значение за деликтната отговорност на СИ;- в решението липсва
самостоятелна преценка за законосъобразността на действията /бездействията на съдебния
изпълнител, липсва произнасяне по осъществените изпълнителни способи и дали същите са
в обем, необходим да обезпечи успешното провеждане на принудителното изпълнение, при
съблюдаване правата на длъжника и на взискателя; не е обосновано наличието на пряка
причинно-следствена връзка между „незаконосъобразните действия“ на ответника и
сторените от ищеца разноски в производството по чл. 435 ГПК срещу Община Варна.
С изложените аргументи отправя искане за отмяна на решението и постановяване на
ново, с което да се отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, както и да се
присъдят направените в производството разноски.
Въззиваемата страна –В. Г. Г., чрез процесуален представител, представя писмено
становище за неоснователност на въззивната жалба по направените възражения срещу
решението. Претендира разноските направени в настоящото производство.
Третото лице- помагач на ответника, ЗК“ Лев Инс“ АД, ЕИК ********* представя
писмено становище за основателност на жалбата.
Съдът, съобразно становищата на страните и доказателствата към делото,
преценявани при условията на чл. 269 и чл.235, ал. 2 ГПК, приема следното :
Производството пред Районен съд-Варна е по предявен осъдителен иск от В. Г. Г.
срещу Н.П. Г.- частен съдебен изпълнител, за сумата 273 лв., представляваща претърпени
имуществени вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение ,
изразяващо се в отменено с решение № 1760/ 15.12.2020г. по в.гр.д.№ 3351/ 2020г., ВОС,
постановление за разноски на ЧСИ Н.Г. по изпълнително дело № 20207160400318, в частта
на определените такси по ТТР към ЗЧСИ, за разликата над нормативно установения
минимум от 218.64лв. до определения от 395.65лв., с дължимата лихва за забава от датата
на увреждането- 15.10.2020г. , до окончателното изплащане на задължението.
В писмен отговор ответникът оспорва иска с доводи за неоснователност. Не оспорва,
че след образуване на изпълнителното производство по молба на взискателя- Община Варна,
и на основание възложени правомощия по чл.18 от ЗЧСИ, включително и определяне
начина на изпълнение, са извършени действия за проучване имущественото състояние на
длъжника и за налагане на мерки за обезпечаване на принудителното изпълнение, подробно
описани в т.1-11. Всички съобщения за налагане на запори върху банкови сметки на ищеца
и МПС, и за налагане на възбрана върху недвижим имот, са изпратени на 14.08.2020г. На
04.09.2020г. от третото задължено лице- „ЦКБ“ АД е извършен банков превод по сметка на
ЧСИ в размер на 1730.96лв.,след което са изпратени съобщения за вдигане на наложените
запори и възбрани. На 08.09.2020г. длъжникът е получил покана за доброволно
изпълнение.
Аргументира становище за неоснователност на претенциите при отсъствието на
първата предпоставка от фактическия състав на отговорността по чл.441 ГПК вр. чл.45 ЗЗД.-
противоправност на действията. Ищецът не е конкретизирал кое от извършените действия е
извършено от ЧСИ в нарушение на вменените по закон задълженията и правомощията. С
оглед предпоставките на имуществената отговорност за вреди, оспорва като неоснователни
твърденията за противоправни действия, основани на решението по в.гр.д.№ 3387/ 2020г.
ВОС. Налагането на обезпечителни мерки преди извършеното плащане на задължението по
изпълнителното дело не е неправомерно действие, както и извършването на справки
относно имущественото състояние на длъжника, които са приложени към делото. Вземането
е удовлетворено в резултат на направената справка и наложения запор върху банкови
депозити на длъжника.
Съдът приема следното от фактическа страна:
Изпълнително дело № 20207160400318 по описа на ЧСИ Н.Г. ,рег.№ 716, с район на
действие Окръжен съд-Варна, е образувано на основание чл.416 ГПК по молба на Община-
Варна, въз основа на Акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-4300-1/
27.06.2019г. Взискателят е възложил на съдебния изпълнител всички правомощия по чл.18
2
от ЗЧСИ, които включват и начина на изпълнение.
След образуването му на 29.06.2020г. са предприети действия по проучване
имущественото състояние на длъжника В. Г. Г., чрез справки в регистъра на банковите
сметки към БНБ, в Агенция по вписванията , Пътна полиция- ОДП, Варна, в периода 13-
14.08.2020г. На 14.08.2020г. са изпратени съобщения за наложен запор на МПС- лек
автомобил, върху налични банкови сметки на длъжника в общо четири банки -„ Тексим
банк“ АД, ЦКБ АД, „Юробанк България“ АД , ПИБ АД , до размер на сумата 967.75лв., и до
АВ за вписване на възбрана върху ½ ид.част от описания недвижим имот.
Запорите са вдигнати по разпореждане на ЧСИ от 08.09.2020г.
С покана за доброволно изпълнение изх.№ 7329/ 14.08.2020г. , връчена на
08.09.2020г. длъжникът е уведомен за изпълнителното дело, размера на задължението-
967.75лв. , от които 572.10лв.- неолихвяеми вземания, и 395.65лв. такси по Тарифата към
ЗЧСИ , дължими към 14.08.2020г., срок за доброволно изпълнение и приложените
обезпечителни мерки.
На 04.09.2020г. дължимата сума по изпълнителен титул в размер на 572.10лв., ведно
с начислените такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер 395.65лв., общо в размер на 967.75лв.,
са преведени по сметка на ЧСИ от третото задължено лице - ЦКБ АД, съгласно платежно
нареждане реф.№ 79000П-АЛ-6327/ 04.09.2020г.
Длъжникът е депозирал жалба в деловодството на Окръжен съд-Варна, срещу
размера на разноските посочени в поканата за доброволно изпълнение, която е изпратена на
ЧСИ за изпълнение процедурата по чл.436 ГПК. С молба вх.№ 6131/ 16.10.2020г. са
представени доказателства за внесените такси по жалба вх.№ 5993/ 07.10.2020г. - в размер
на 25лв.по сметка на ВОС ,дължими в размер 48лв. по ТТРЗЧСИ по сметка на ЧСИ.
По жалбата е постановено решение № 1760/ 15.12.2020г. по в.гр.д.№ 3351/ 2020г.
ВОС, което частично отменя постановлението за разноски по изп.д.№ 202071604003 на ЧСИ
Н.Г., инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение, по отношение на възложените в
тежест на длъжника В.Г. разноски, за разликата над нормативно установения минимум от
218.64лв. до определените 395.65лв.
Съобразно постигнатия правен резултат се твърди настъпила имуществена вреда от
неправомерно действие на съдебния изпълнител, представляваща направени разходи във
връзка с проведеното съдебно производство, в общ размер 273лв., от които : 48лв. такси по
т.5 и т.8 от ТТР ЗЧСИ, внесена по сметка на ЧСИ ; 25лв.държавна такса по чл.16 от ТДТ
към ГПК, внесена по сметка на ВОС; 200лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
По основателността на предявения иск:
Претендира се обезщетение на основание чл.74, ал.1 ЗЧСИ, регламентиращ
специалната деликтна отговорност на частните съдебни изпълнители, при условията на чл.
45 от ЗЗД. Фактическият състав на нормата включва: противоправно действие или
бездействие на съдебния изпълнител, извършено по повод или във връзка с правомощията
му в изпълнително производство, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и
противоправното поведение на съдебния изпълнител.
На основание чл. 441 ГПК и чл. 74 от ЗЧСИ частният съдебен изпълнител отговаря за
всички имуществени и неимуществени вреди, които неправомерно е причинил от конкретно
незаконосъобразно действие или бездействие при осъществяване на своята дейност. Пряка е
вредата , която директно е въздействала върху правната сфера на увредения, и която е
типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат- решение
№ 264 от 8.04.2010г. на ВКС по гр.д.№ 474/ 2009г., IVг.о.
Според константната съдебна практика, част от която са решение № 640/04.10.2010 г.
по гр. д. № 920/2009 г. на IV г.о.на ВКС, решение № 139/31.05.2011 г. по гр. д. № 1445/2009
г. на IV г.о.на ВКС, решение № 184/21.09.2011г. по гр. д. № 1124/2010 г. на III ГО на ВКС,
съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и
бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан с това дали същите са били
3
обжалвани и какво е решението на съда по жалбата. Като елемент от фактическия състав на
спорното вземане за обезщетение противоправността се състои в процесуалната
незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния изпълнител. Докато при
конститутивния иск процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието е
преюдициалното правоотношение, което поражда потестативното право на страната да иска
отмяна на отделно действие или отказ на съдебния изпълнител , предмет на делото.
В контекста на изложеното, съдът по настоящия спор проверява процесуалната
законосъобразност на посочените в исковата молба действия на съдебния изпълнител,
относно определените такси по ТТР към ЗЧСИ за изпълнителното производство.
Основното възражение на ищеца е срещу начислените такси за изпълнителни
способи, които не са приложени, съответно- по т.9 , наложен запор на МПС, и по т.10,
наложена възбрана върху недвижим имот, съобщения и уведомления за посочените
действия.
Възражението е основателно. Постановлението за разноските, инкорпорирано в
покана за доброволно изпълнение, определя за внасяне всички направени по изпълнителното
дело до 14.08.2020г., общо в размер на 395.65лв., от които: - по т.1 от ТТР ЗЧСИ, за
образуване на изпълнителното дело; -по т. 3 от ТТР ЗЧСИ, за пет броя справки за
установяване на имущество на длъжника; -по т.5 от ТТР ЗЧСИ, за връчване на ПДИ;- по т.9
от ТТР ЗЧСИ, за налагане на четири броя запори върху банкови сметки на длъжника в
четири банки, и запор на МПС – лек автомобил рег.№ В5600РН, по т.10. от ТТР ЗЧСИ, за
възбрана върху недвижим имот-1/2 ид.част от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10135.2570.12.6.53., по т.26 от ТТР ЗЧСИ.
В съответствие с предоставените правомощия, на основание чл.18, ал.1 от ЗЧСИ,
частният съдебен изпълнител законосъобразно е предприел проучване на имущественото
състояние на длъжника. За обезпечаване на вземането е пристъпил към налагане на
обезпечителни мерки, едновременно на запори върху четири банкови сметки и едно МПС, и
възбрана върху идеална част от недвижим имот на длъжника. Според императивното
изискване на чл.442а ГПК и чл.441, ал.1 ГПК е бил длъжен за прецени дали приложените
обезпечителни мерки са съразмерни със задължението, при отчитане на всички данни и
обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането
да остане неудовлетворено. Тъй като в случая ЧСИ действа по пълномощие от взискателя,
за неговата преценка съдим от избраните обезпечителните мерки / решение № 14 от
15.02.2021г. на ВКС по гр.д.№ 3343/2020г.III ГО.
Обезпечителните мерки гарантират изпълнението на дълга, поради което са
процесуално допустими в изпълнителното производство, насочвайки изпълнението върху
имущество на длъжника. Като изпълнителни действия не подлежат на обжалване. На
основание чл. 442а ГПК длъжникът може да възрази, че е нарушено правилото за
съразмерност на обезпечителните мерки и изпълнителни способи с размера на
задължението, и да оспори пред съда законосъобразността на приложената мярка,
насочваща изпълнението върху несеквестируемо имущество, на основание чл.435, ал.2 т.2
ГПК. Правото на оспорване по реда на чл.442а ГПК е погасено с отмяната на
обезпечителните мерки на 08.09.2020г.
Според обсъдените данни ЧСИ е провел принудително изпълнение преди да бъде
връчена поканата за доброволно изпълнение на длъжника, с която той е уведомен за размера
на задължението и наложените обезпечителни мерки. Като изпълнителен способ запорът е
нареден едновременно с изпращането на запорните съобщения, на основание чл.508,ал. 3
ГПК, без да са изискани обяснения от банките за обстоятелствата посочени в чл.508, ал.1
ГПК. Банката не е посочила дали признава вземането за основателно и готова ли е да го
плати, има ли претенции на други лица върху същото вземане, наложен ли е запор и на
други изпълнителни основания върху същото вземане, по какви претенции, въз основа на
която информация съдебният изпълнител може да прецени ефективността на
обезпечителната мярка и избрания изпълнителен способ, в случая и поради правомощията
по чл.18 от ЗЧСИ.
4
Изпълнението е реализирано от запорирана банкова сметка на длъжника в пълния
размер на вземането по изпълнителен титул, ведно с начислени такси по ТТР ЗЧСИ. Не е
проведено изпълнение спрямо имуществото на длъжника, обезпечено със запор на МПС и
възбрана на идеална част от недвижим имот, поради което съответният изпълнителен
способ не е приложен.
В предмета на настоящото производство е процесуалната законосъобразност на
начислените такси в поканата за доброволно изпълнение, представляващи разноски по
изпълнението в тежест на длъжника, на основание чл.79, ал.1 ГПК.
По общото правило на чл.79 , ал.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, с изключение на посочените в т.1-3 хипотези.. Взискателят, който цели
изпълнение и бързина на изпълнението, може да посочи няколко изпълнителни способа или
да преминава от един способ към друг , насочвайки изпълнението върху конкретен
имуществен обект на длъжника. Длъжникът обаче ще отговаря само за разноските, които са
извършени за необходими действия по изпълнението и направените за процесуално
представителство, съответно няма да носи отговорност за изпълнителни действия, които не
са необходими с оглед размера на търсената сума и когато поисканите изпълнителни
действия не са извършени. Длъжникът не отговаря за разноските за изпълнителен способ,
който не е осъществен, защото взискателят е удовлетворен чрез друг изпълнителен способ.
Съдът извежда самостоятелен извод за неправомерно начисляване на такси по
неприложени изпълнителни способи- запор на МПС и възбрана на недвижим имот, в
нарушение на чл.79, ал.1 т. 3 от ГПК. Защитата на ищеца срещу определените за внасяне
такси по ТТР към ЗЧСИ е осъществена в съдебен процес по чл.435, ал.2 ГПК. След
постановяване на решението, с което е коригиран техния размер, недължимо внесената сума
е възстановена на длъжника.
В производството по частната жалба, на основание чл.435 ГПК са приложими общите
разпоредби на чл.78 от ГПК. Отговорността за разноски е на страната, срещу която е
постановено решението, поради санкционния й характер. Процесуалният закон не
предвижда възможност за репариране на направените разходи, в случаите когато
взискателят и длъжникът не са дали повод за обжалване. Настъпилите последици в
патримониума на длъжника са вреда, за която съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД във
връзка с чл.441 ГПК и чл.74 от ЗЧСИ отговорността е на ЧСИ, с оглед на негово
противоправно поведение.
Направените в съдебното производство разноски са пряка имуществена вреда,
директно въздействаща върху правна сфера на длъжника, която адекватно следва от
противоправно действие на ЧСИ в горепосочения смисъл.
Искът е доказан по основание. Обезщетение за имуществени вреди включва
разходите на ищеца в производството по обжалване на постановлението за разноски,
инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение, общо в размер на 273 лв.
Решението, с идентичен правен извод, следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Съгласно направеното искане, на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38 от Закона за
адвокатурата, в полза на представляващото въззиваемата страна Адвокатско дружество „Д.
и Г.а“, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. която е
реципрочно на минималното предвидено в Наредба №1 / 2004г. за минималните размери на
адвокатското възнаграждение.
На основание чл. 270 ГПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262317/ 19.07.2021г. постановено по гр.д.№ 607/ 2021г. на
Районен съд-Варна.
5
ОСЪЖДА Н.П. Г., ЕГН- **********, да заплати в полза на Адвокатско дружество „
Д. и Г.а“ , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –гр.Варна, ул.“Бдин“ № 21
А, ет.3 , офис 7, сумата 300 лв./ триста лева/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка
с чл. 38, ал.1, т. 3 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6