О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. София, 25.02.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в закрито съдебно заседание на двадесет
и пети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 9506 по описа на съда за
2017 г., взе предвид следното:
С
исковата си молба ищецът „Ю.Б.“ АД е предявил установителен иск срещу Й.Д.К. за
признаване за установено, че ответникът дължи сумите по заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 от ГПК от 15.12.2016 г. по ч.гр.д. № 72285/2016
г. по описа на СРС, 56 състав.
От
приобщеното по делото ч.гр.д. № 72285/2016 г. се установява, че частният
съдебен изпълнител по образуваното изп.д. № 20177890400010 е изпратил покана за
доброволно изпълнение на Й.Д.К. ***, където е получена от неговата майка С.Г.на
10.04.2017 г.
Възражението
срещу постановената по делото заповед за незабавно изпълнение е подадено на
27.04.2017 г., след изтичане на двуседмичния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Към
април 2017 г. не е действала нормата на чл. 61, ал. 2 от ГПК, според която
сроковете спират да текат за страните през дните, обявени за официални празници
по чл. 154, ал. 1 от КТ, както и по време на съдебната ваканция по чл. 329, ал.
1 от ЗСВ. Към датата на подаване на възражението двуседмичният срок по чл. 414,
ал. 2 от ГПК се брои по правилото на чл. 60, ал. 4 от ГПК и следователно срокът
изтича в съответния ден на последната седмица. След като заповедта за незабавно
изпълнение е получена на 10.04.2017 г., срокът за подаване на възражението
изтича на 24.04.2017 г. В случая липсват данни възражението да е подадено по
пощата. Напротив, в подкрепа на извода за подаване на възражението след
двуседмичния срок е датирането на възражението преди полагане на подписа от
пълномощника на длъжник Й.Д.К..
Подаването
на възражение е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежно
упражняване на правото на иск срещу възразилия длъжник. Доколкото в конкретния
случай не се установи Й.Д.К. да е подал възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК в
двуседмичния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК, производството по установителния
иск срещу него е недопустимо. Обстоятелството, че заповедният съд е счел, че
депозираното от длъжника Й.К. възражение е в срок не обвързват исковия съд,
който извършва самостоятелна преценка относно наличието на предпоставките за
допустимост на иска по чл. 422 от ГПК.
По
отношение на длъжника заповедта за изпълнение е влязла в сила и кредиторът
разполага с изпълнително основание.
Поради
липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за предявяване на иска
по чл. 422 от ГПК – депозирани в срок възражения по чл. 414 от ГПК,
производството по делото следва да бъде прекратено.
По
изложените съображения, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
Отменя протоколно определение от 25.01.2019 г., с
което е даден ход на устните състезания и прекратява производството по гр.д. № 9506/2017
г. по описа на СГС, І-17 състав, като недопустимо.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Апелативен съд – София в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: