О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 688
гр. Пловдив, 02.12.2019 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно
отделение, в закрито заседание на втори декември две хиляди
и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
след като се запозна с докладваното от съдия Рангелова ВЧНД № 586/2019 г. по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXII - чл. 345 вр. с чл. 440 ал.2 от
НПК.
Образувано е по жалба на адв. К.Б., защитник
на осъдения Н.А.И., против определението от 19.11.2019 г.,
постановено по ЧНД № 1983/2019 г. по описа на ПлОС, с което
е отхвърлена молбата на И. за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание лишаване от
свобода.
В жалбата е изложена претенция да се отмени
атакуваното определение и да се постанови ново, с което да се уважи молбата за предсрочно освобождаване. Жалбоподателят
аргументира виждане, че изтърпяната по-голяма част от наказанието лишаване от
свобода е оказала целеното положително въздействие, като доверителят му
поддържа честно отношение към труда, с което е дал доказателства за своето
поправяне. Обръща внимание, че по-нататъшното престояване в затворническата
среда започва да злепоставя интересите на неговото семейство, за което е лишен
от възможност да се грижи.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с
изложеното в жалбата оплакване, с атакуваното
определение и прецени събраните по делото данни, намери, че жалбата е подадена
в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като
разгледана по същество, е неоснователна.
Няма спор по делото, че е налице първата предпоставка за предсрочно
условно освобождаване на Н.И. по смисъла на чл. 70, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК,
тъй като фактически той е изтърпял повече от 1/2 от наложеното му наказание 6г.
и 6 м. лишаване от свобода (остават му за изтърпяване около 11 месеца).
Няма ги обаче другите
предпоставки. За да се счете за основателна нечия претенция за условно
предсрочно освобождаване, е необходимо да са налице и доказателства, че
осъденият се е поправил по смисъла на чл.70, ал.1 от НК – че е налице примерно поведение и честно
отношение към труда. Законът е дал ясна дефиниция за доказателствата, установяващи това. В нормата на чл. 439а от НПК са визирани всички обстоятелства, които сочат положителна п
р о м я н а по време на
изтърпяване на наказанието като добро поведение, участие в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в
специализирани програми за въздействие и въобще всякакви
общественополезни прояви. Доказателства за поправянето се установяват от оценката
на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение
на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и от всички други източници на
информация за поведението му по време на изтърпяване на наказанието. Това означава цялостно изследване на неговия пенитенциарен престой. Доброто
поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне, а не да цели привидно
изпълнение на критериите за претендираното освобождаване. Констатацията за примерно
поведение следва да се основава на данни за а к т и в н о положително поведение при изпълнение на режимните изисквания, вътрешен ред и дисциплина[1]. В този смисъл получените награди,
полагане на труд (като „лавкаджия“) и липсата на конфликти с други лишени от
свобода не са достатъчни за претендирания извод за промяна на настройката на
личността на осъдения И..
Като е достигнал до подобен извод,
окръжният съд не е сгрешил. От приложените становище на
началника на Затвора-*, съдържащо информация за индивидуалната работа с лишения
от свобода и за неговите наказания и награди, и от съдържанието на документите
по представеното затворническо досие се извличат данни за слабо снижаване на риска за рецидив
и за причиняване на сериозни вреди при все изтърпените над четири години и
половина лишаване от свобода. В пробационния доклад пък е обосновано заключение
за липса на промяна в основната проблемна зона (отношение към престъплението),
доколкото И. поддържа самооправдателна позиция. Той декларира желание за
промяна, но не и ясна визия за постигането ѝ, пък и не проявява
настойчивост за постигане на целта. Информативни в търсения смисъл са също
сведението, че осъденият не проявява интерес към общогруповите мероприятия и
инициативи и за участие в специализирани програми за корекционно въздействие, и
констатацията, че не е склонен да приема предлагания му позитивен опит и въобще
всякаква гледна точка, различна от неговата.
Наградите, на които се набляга в
жалбата, те не разкриват потенциал да неутрализират ефекта от двете нарушения,
за които е и наказан, доколкото и двете са сериозни: притежаване на неразрешена
вещ през 2018г. и пазаруване с чужда карта през 2019 г.
Що се отнася до влошеното здраве на И.,
то въобще не може да се интерпретира като аргумент за предсрочно освобождаване
Ето защо се оказва споделим изводът
на окръжния съд, че корекционната работа с осъдения И. трябва да продължи за
оставащите единадесет месеца. Процесът по неговото поправяне и превъзпитание е
в ход, като той не демонстрира изискуемите за предсрочно освобождаване
позитивно поведение и нагласи.
С оглед направената и от въззивната инстанция констатация недостатъчност на
пенитенциарно въздействие жалбата се оказа неоснователна, а атакуваният съдебен акт –
законосъобразен, поради което ПАС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 19.11.2019 г.,
постановено по ЧНД № 1983/2019 г. по описа на ОС – Пловдив, с което е оставена без
уважение молбата на осъдения Н.А.И. за условно предсрочно освобождаване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на протест и обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: