Р
Е Ш Е Н И Е № 200
гр. Сливница, 07.01.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - ГРАД СЛИВНИЦА, III състав,
в публично съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА
при
участието на секретаря Паулина Велкова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 802 по описа на съда за 2017
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК.
Предявен е от А.Д.Ц. *** установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се иска съдът да признае за установено по отношение на ответника,
че ищецът е собственик на основание изтекла в негова полза придобивна давност на дворно място, находящо се
в с. Алдомировци, общ. Сливница, Софийска област, с площ от около 1 дка, при
съседи: улица, наследници на Васил Пешев, Арсо Иванов Ц. и А. и Рангел
Димитрови Цветкови, заснет като имот с кадастрален номер 236 по одобрения през
1963 г. кадастрален план на с. Алдомировци, и идентичен понастоящем с имот №
235006 от КВС, респ. с имот с идентификатор 00223.235.6 от Кадастралната карта.
В исковата молба и уточнителните молби се
твърди, че ищецът е собственик на процесния имот, заснет като имот с
кадастрален № 236 по одобрения през 1963 г. кадастрален и регулационен план на
с. Алдомировци, като първоначално този имот е бил на дядо му Марко Цветанов и е
бил заснет по предходния план на селото от 1927 г. като парцел III-233 в кв. 16. Твърди се, че този парцел, заедно с
парцел V-233 в кв. 17 са били съответно северната и
южната част от дворното място, представляващо имот пл. № 233, като в южната част
се е намирала жилищната сграда, а в северната- стопанските постройки. Твърди
се, че при извършена неформална делба ищецът е получил в дял южната част на
имота, а впоследствие през 1962 г. с неформален договор е закупил от Младен Ц.
и северната част на имота. Твърди, че от тогава и до сега ищецът владее целия
имот непрекъснато, явно и необезпокоявано, като е станал собственик на имота на
основание давностно владение към 1972 г. Твърди се, че този имот винаги се е
намирал в населената застроена част на селото и до 1963 г. е бил в
регулационните граници на селото, като е бил ограден с ограда- стари зидове и
бодлива тел още от 1945 г. Сочи се, че имотът никога не е влизал в блок на ТКЗС
и не е обработван от ТКЗС, като изключването на имота от регулационните граници
през 1963 г. не е променило селищния му характер и не е довело до автоматично
включване в ТКЗС, още повече, че при образуване на ТКЗС през 1957 г. имотът е
бил в регулация и е бил единствен жилищен имот на наследодателя на ищеца, като
никога не е бил земеделска земя по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ. Поддържа се, че
наскоро ищецът е разбрал, че в картата на възстановената собственост имотът е
заснет като имот с № 235006 и е записан като земя по чл. 19 ЗСПЗЗ на Община
Сливница, което обаче се явява неправомерно, тъй като имотът никога не е имал
земеделски характер и не е влизал в блок на ТКЗС, поради което не се е и
налагало ищецът да заявява възстановяване на имота.
Ответникът е получил препис от исковата молба
на 21.02.2018 г., като в законоустановения срок по чл. 131 ГПК, който е изтекъл
на 21.03.2018 г., не е подал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния
си представител- адв. А., поддържа исковата молба, като моли съдът да уважи
предявения положителен установителен иск.
В съдебно заседание ответникът, редовно
призован не изпраща представител.
Съдът, като съобрази събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
По делото е представен разписен лист, видно от
който на името на Марко Ц. е записан имот № 233, състоящ се от два парцела
съответно № V-233 в кв. 17 и № III-233 в кв. 16, които са били записани като „селище“.
Видно от представения по делото договор за
покупко-продажба от 29.03.1962 г. (който е сключен в обикновена писмена форма),
Младен Д.Ц. е прехвърлил възмездно на ищеца А.Д.Ц. собственото си дворно място
от около 750 кв.м. при съседи: улица, Васил Пешев Велков откъм изток, откъм
запад Арсо Иванов Ц., А. и Рангел Димитрови Цветкови. В чл. 7 от договора е
предвидено, че с подписването на договора продавача предава собствеността и
владението на дворното място, предмет на договора.
От заключението на вещото лице по допуснатата
от съда СТЕ, което не е било оспорено от страните, се установява, че процесният
имот № 235006 по данни от КВС за землището на с. Алдомировци, или поземлен имот
с идентификатор № 00223.235.6- нива в местност „Мачорин дол“, с площ от 1231
кв.м. по данни от одобрената кадастрална карта, е включен за първи път в регулация
с одобряването на първия регулационен план на с. Алдомировци през 1927 г., като
същият е бил заснет като централната част от имот с пл. № 233, за който са били
отредени два парцела- съответно № V-233 в
кв. 17 и № III-233 в кв. 16, като процесният имот е попадал
в южната част на парцел III-233 в кв. 16 (л. 109
от делото). Установява се, че във връзка с изпълнение на разпоредбите на ПМС №
216 от 08.11.1961 г. за подобряване градоустройството, планиране на населените
места и увеличаване на фонда на обработваемата земя, северната част на парцел III-233
в кв. 16, и по-точно около 240 кв.м., е била изключена от регулация (л. 110 от
делото). С одобряването на действащия план на с. Алдомировци от 1963 г.,
одобрен със Заповед № 0-1825 от 08.06.1963 г., процесният имот е заснет като
имот пл. № 236 без да е включен в урбанизираната територия, като целият е придобил
статут на земеделска земя, който статут е запазен и до настоящия момент, като по разписния лист към действащия
план от 1963 г. за собственик на имота е записан Младен Д.Ц.. Установява се, че
с влизането в сила през март 1991 г. на ЗСПЗЗ действието на кадастралния план
относно процесния имот е обезсилено и за същата територия е изработен план за
земеразделяне и карта на реалните граници (карта на възстановената собственост)
за терените извън урбанизираната територия със статут на земеделска земя. По
КВС процесният имот представлява имот № 235006, нива в местността „Мачорин
дол“, с площ от 1231 кв., като съгласно КВС същият е собственост на „Агровил
партнърс“ ООД, а до 2015 г. е бил собственост на Община Сливница като земя по
чл. 19 ЗСПЗЗ. През 2016 г. за землището на с. Алдомировци е изработена
кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-47/03.06.2016 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, като процесният имот е записан като поземлен
имот с идентификатор № 00223.235.6- нива в местност „Мачорин дол“, с площ от
1231 кв.м. От заключението на вещото лице, което е извършило и оглед на място,
се установява още, че теренът, в който попада процесният имот, е застроен от юг
и частично от изток, като имотът е ограден с материализирани огради от запад,
юг и изток със зидове от суха каменна зидария с височина от около 50-60 см.
Установява се, че канализация липсва в цялото село, но съществува електрическа
мрежа в непосредствена близост до процесния имот и всички съседни урбанизирани
имоти са електрифицирани. Установява се, че достъпът до имота се осъществява по
чакълиран път, който представлява улица по действащия план на селото с ОК ОК
50-49-48. Вещото лице е направило съпоставка между данните за имота, съдържащи
се в договора за покупко-продажба и действащия план за с. Алдомировци за частта
му извън урбанизираната територия, видно от която по действащия план имотът е с
граници от север- имот № 237 на Рангел Д. Цветанов и имот № 238 на А.Д.Ц., от
изток- имот № 235 на Васил Пешев Велков, от юг- улица с ОК-ОК 50-49-48, а от
запад- имот № 239- Арсо Иванов Ц. и Станко Иванов Ц., а по договора на север
имотът граничи с А. и Рангел Димитрови Цветкови, от изток- с Васил Пешев
Велков, от юг- с улица, а от запад с Арсо Иванов Ц., т.е. налице е съвпадение
по три граници и частично (доколкото по договора на запад е само Арсо Ц.) по
четвъртата граница, като площта на имота по действащия план е 1231 кв.м., а по
договор около 750 кв.м. В заключение, на база направената съпоставка, вещото
лице е направило доказателствения извод, че е налице частична идентичност
(заради несъвпадението по площ) между имота, описан в договора за
покупко-продажба от 29.03.1962 г., и процесния имот № 235006 по данни от КВС за
землището на с. Алдомировци, поземлен имот с идентификатор № 00223.235.6- нива
в местност „Мачорин дол“, с площ от 1231 кв.м. по данни от одобрената
кадастрална карта. Към заключението е представена и скица за съпоставяне на
границите на процесния имот с КВС на с. Алдомировци, респ. с действаща
кадастрална карта, видно от която процесният имот, изобразен с букви А-Б-В-Г-Д-А, напълно съвпада с имот № 235006- нива в
местността „Мачорин дол“, респ. с поземлен имот с идентификатор № 00223.235.6-
нива в местност „Мачорин дол“, с площ от 1231 кв.м. в с. Алдомировци. При
изслушването си вещото лице е уточнило, че по северната граница на процесния
имот с двата имота с № 238 и 237 няма материализирана граница, тъй като са
собствени на ищеца. Уточнява, че няма данни границите да са местени, доколкото
по тях е изградена ограда, като наред с това при изследване на графичния
материал се установява пълна идентичност между имота, обективиран, в договора
за продажба и този, предмет на настоящото производство.
Съдът, при изграждане на изводите си се позова
на заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза,
доколкото е изготвено от специалист в областта и отговоря пълно на поставените
му въпроси.
По делото са събрани и гласни доказателствени
средства чрез разпита на свидетелите Иван Миримчов Арсов и Любчо Иванов
Георгиев от показанията на които се установява, че същите са възприели
състоянието на имота през годините. Установява се от показанията на свидетеля
Арсов, че същият е съсед на ищеца, като имат общ наследодател- Арсо Иванов Ц.. Свидетелят
Арсов посочва и границите на имота, които напълно съвпадат с описаните в
договора граници и с тези, посочени от вещото лице при съпоставката на имотите,
като установява още, че имотът от север и от юг граничи с улици, в която част
съдът намира, че показанията на ищеца се отнасят до целия ограден имот, включващ
имоти с № 236, 237 и 238 (л. 108 от делото). Установява се, че свидетелят Арсов
помни имота от дете, като е бил в същия вид, в който е и в момента, като никога
не е влизал в ТКЗС, и през цялото време е бил стопанисван от ищеца, който го е
косил, събирал е сено и е хранел животните си, тъй като го е ползвал за
„гумно“. Установява се още, че нито един от съседните на процесния имот имоти
не е бил вкарван в ТКЗС, тъй като тези земи никога не са били земеделски. От
показанията на свидетеля Георгиев се установява, че като дете- от преди около
60 години, е ходил в имота, като там е било „гумното“ на ищеца, където е държал
сено. Свидетелят Георгиев също сочи границите на имота, които съвпадат с
описаните в договора граници и с тези, посочени от вещото лице при съпоставката
на имотите, като също сочи за северна и южна граница улиците, ограждащи целия
ограден имот, включващ имоти с № 236, 237 и 238 (л. 108 от делото). Установява
се, че оградите на имота са много стари- на около 50-60 години и повече и са
правени от бащата на ищеца или от неговия дядо, като никога имотът не е бил
обработван от ТКЗС, а единствено от ищеца и от баща му- Марко Биждин.
Установява се, че този имот и околните имоти са на рода Биждини (както е
известна и махалата- Биждина махала), които са си разделили имотите и нито един
от тях не е бил вкарван в ТКЗС, за разлика от имотите, намиращи се над улицата
на северната граница на процесния имот. Съдът даде вяра на показанията на свидетелите,
доколкото същите са логични, последователно, вътрешно непротиворечиви и
кореспондиращи със сбраните по делото писмени доказателства, като свидетелите
са възприели лично факти, от значение за предмета на доказване, вкл. факта, че
имотът е стопанисван единствено и само от ищеца още от 60-те години на миналия
век, което е продължило и до ден днешен, както и че имотът никога не е бил
обработван от ТКЗС.
При така установеното от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни изводи:
Районен съд- гр. Сливница, трети състав, е бил
сезиран с установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за
признаване за установено по отношение на Община Сливница, че ищецът е
собственик на основание давностно владение на процесния недвижим имот.
Действително от заключението на вещото лице се
установява, че през 2015 г, имотът е бил продаден от Община Сливница на
неучастващото по делото лице- „Агровил партнърс“ ООД, който се явява
приобретател, придобил права върху имота преди образуване на делото, но
съгласно т.
3б от Тълкувателно решение № 4 от
14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК на ВКС налице е правен интерес от предявяване на иск за
собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди
завеждането на исковата молба.
Съобразявайки даденото задължително тълкуване, както и мотивите на Тълкувателното решение,
че действителният
собственик има правен интерес да установи правото си на собственост и срещу
праводателя, който чрез правните си действия (изявена воля за прехвърляне на
несобствения имот) фактически
е оспорил правото на собственост на действителния собственик, съдът
намира, че искът се явява допустим, още повече доколкото обстоятелството, че
имотът е бил прехвърлен на трето неучастващо по делото лице е бил установено
едва в хода на съдебното дирене. Макар че в мотивите на Тълкувателно решение
въпросът е бил разрешен на плоскостта на първоначалното кумулативно пасивно
субективно съединяване на искове, когато претенцията е насочена и срещу
прехвърлителя, и срещу приобретателя, съдът намира, че даденото разрешение
намира на още по-голямо основание приложение и в случаите, когато искът е
предявен само срещу прехвърлителя, доколкото приобретателят не би бил обвързан
от силата не пресъдено нещо, действаща между праводателя му и ищеца, а
последният ще трябва на свой ред да предяви претенцията си и срещу
приобретателя, в хода на което производство последният ще има възможност да
привлече като трето лице- помагач и прехвърлителя, осигурявайки си възможност
да реализира правата си срещу него.
В
настоящия случай съдът намира, че допустим се явява именно положителтният
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, тъй като искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е
специален установителен иск за собственост към минал момент - моментът на
внасяне на земите в ТКЗС и другите селскостопански организации, а
според чл. 19 ЗСПЗЗ общината
стопанисва земеделската земя останала след възстановяването на правата на
собствениците и придобива собствеността върху тази земя след влизане в сила на
плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари
реални граници, т.е. след приключване на реституционната процедура за собствениците,
поради което е налице несъвместимост искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ да
се предявява против общината като собственик на основание чл. 19 ЗСПЗЗ, а надлежното
правно средство за защита се явява именно положителния
установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК (Решение № 72 от 11.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1357/2010
г., II г. о., ГК).
При така релевираните в исковата молба
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС, характеризиращо се два
основни признака: обективен- упражняване на
фактическата власт върху вещта (corpus), и субективен-
намерението да се държи вещта като своя (animus domini), което владение
следва да постоянно (да няма случаен характер), непрекъснато (за повече от шест
месеца, арг. чл. 81 ЗС), несъмнено, спокойно (да не е установено с насилие) и
явно (да не е установено по скрит начин, тайно от предишния собственик) и 2)
изтичане на определения в закона 10-годишен период от време. Тежестта на
доказване на така посочените предпоставки е върху ищеца, при съобразяване на
презумпцията по чл. 69 ЗС.
Безспорно по делото
се установява, че процесният имот, описан в договора за покупко-продажба (който
предвид неспазването на предвидената в закона форма следва да се третира като
предварителен договор продажба), съвпада с имот № 235006 по данни от КВС за землището на с.и, поземлен
имот с идентификатор № 00223.235.6- нива в местност „Мачорин дол“, с площ от
1231 кв.м. по данни от одобрената кадастрална карта, като същият се намира
извън регулационния план на с. Алдомировци, но макар и със статут на земеделска
земя, никога не е бил със земеделски характер, а се е ползвал като дворно
място- „гумно“ от закупуването му от ищеца през 1962 г. до настоящия момент.
Установява се, че владението си ищецът е установил на база представения по
делото договор за покупко-продажба, по
своето правно естество предварителен договор за продажба, поради което
именно от този момент е започнало осъществяването на фактическия състав не
придобивната давност по чл. 68, ал. 1 ЗС.
По делото не са представени доказателства
имотът да е бил одържавяван, респ. такива, от които да се установява, че по
отношение на него следва да намери приложение разпоредбата на чл. 19, ал. 1
ЗСПЗЗ.
Съгласно Решение №
202 от 24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1193/2010 г., II г. о., ГК, постановено
по реда на чл. 290 ГПК, не всички земи, които се намират извън регулационния
план на населеното място имат земеделски характер. Има случаи, при които части
от едно населено място, застроени с жилищни и селскостопански сгради, или
пък ползвани като дворни места, остават извън регулационния план или пък биват
изключени от него по силата на ПМС № 216/61 г. Въпреки това те могат
да запазят селищния си характер, да не бъдат включени в блок на ТКЗС, нито пък
да бъдат причислени към държавния поземлен фонд, както и да не бъдат отнети
юридически и фактически от лицата, които ги владеят като дворни места. Ако тези
лица са били членове на ТКЗС, те са могли да запазят в реални граници
собствеността върху тези имоти в размера и при условията, посочени в ТР № 104/26.06.64 г. на
ОСГК на ВС. Ако не са били членове на ТКЗС и земите не са им били фактически
отнети, те са запазили собствеността върху тях изцяло. Такива земи не
подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а оттук следва, че
за тях не се прилага и разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, нито
пък те могат да бъдат включени във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ. В този фонд
влизат само земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали
незаявени в законните срокове.
Ако лицата, които
владеят такива земи, не притежават документ за собственост, те могат да се
снабдят с нотариален акт по обстоятелствена проверка или пък да се позоват
на придобивна давност в хода на един съдебен процес. За тези земи не е
съществувала забраната на чл.
86 ЗС за придобиването им по давност, включително и в
редакцията преди изменението с ДВ бр. 31/1990 г., доколкото върху тях не е
установено право на кооперативно земеползване и не са одържавени. Само този,
който в съдебния процес оспорва възможността за придобиване на такъв имот по
давност, следва да установи правоизключващото си възражение, като например
докаже, че имотът е бил част от кооперативното земеползване или е бил одържавен
или отнет по друг начин и следователно е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ.
Ако такива доказателства липсват, не може само от факта, че имотът се намира
извън регулационния план на населеното място да се прави извод, че той е
подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ и, след като не
е бил заявен за възстановяване в законните срокове, попада във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ.
Същевременно
съгласно Решение № 883 от 14.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1432/2009
г., I г. о., ГК, разпоредбите на ЗСПЗЗ са неприложими
по отношение на дворно място, изключено от регулационния план на населеното
място, за което липсват данни да е включено в ТКЗС или фактически да е отнето,
след надлежно обезщетяване на собственика, като в този случай искът по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.)
е надлежно правно средство за защита на собствеността, а давността - допустим
способ за придобиване на правото на собственост.
Макар че имотът е
бил записан като такъв по чл. 19 ЗСПЗЗ, това само по себе си води до извод, че
се касае до земеделска земя, която е станала частна общинска собственост, след
приключване на реституционното производство, доколкото водените от ОСЗГ
регистри не съставляват титул за собственост и те не биха могли да удостоверят
преминаването на правото на собственост от патримониума на един правен субект в
патримониума на друг правен субект, нито наличие на оригинерно основание за
придобиване на собствеността, вкл. и от общината по реда на чл. 19 ЗСПЗЗ (Решение № 972 от 27.10.2008 г. на ВКС
по гр. д. № 3414/2007 г., I г. о., ГК).
От ангажираните в
хода на делото доказателства се установява, че имотът, макар и извън урбанизираната
територия, има селищен характер и е ползван като дворно място, поради което не
може да се третира като подлежащ на възстановяване имот по смисъла на чл. 2
ЗСПЗЗ както с оглед характера си, преценен съобразно местонахождението му и
съседните имоти, така и с оглед обстоятелството, че на възстановяване подлежат
само имоти, които са били отчуждени, за каквото отчуждаване по делото няма
данни. Доколкото се установяват и субективният, и обективният признак на
владението, продължило повече от 10 години, съдът намира, че предявеният
положителен установителен иск се явява основателен, като собственик към
29.03.1972 г., а и към 2015 г. (когато е извършена разпоредителната сделка с
имота от страна на ответника) е бил именно ищецът А.Д.Ц..
Нещо повече, дори и имотът да е бил и да е с
характер на земеделска земя, следва да се има предвид, че преценката дали същият може да бъде обект на
придобивна давност се прави въз основа на действащата в периода на владение
нормативна уредба и доказателствата по делото, като земеделски имот може да
бъде владян, ако същият не е бил коопериран и е бил частна собственост, т.е. когато
е запазил своята индивидуализация в реални граници и ако в съответния период на
владение не е съществувала нормативна забрана за придобиване по давност (Решение № 202 от 24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1193/2010 г., II г. о., ГК). В настоящия случай няма данни имотът да е бил
коопериран, с оглед което следва да се приеме, че той е запазил своят
индивидуализация в реалните си граници, като наред с това няма данни и за
съществували по отношение на ищеца забрани по смисъла чл. 29 ЗСГ, нито такива
да е бил държавна (респ. да е станал общинска) собственост, поради което същият
е бил надлежно придобит на основание 10-годишно давностно владение. Дори и
такива забрани да са били налице (макар че към момента на влизане на ЗСГ в сила
през 1973 г. за ищеца вече е била изтекла десетгодишната придобивна давност),
след отмяната на посочената разпоредба през 1990 г. и предвид продължилото и
след тази дата владение и неприложимостта на разпоредбата на чл. 5, ал. 2
ЗВСОНИ, следва да се приеме, че ищецът е станал собственик към 2000 г., т.е.
преди сезирането на съда с исковата молба, а също и преди извършване от страна
на ответника на разпоредителната сделка с процесния недвижим имот.
С оглед на всичко изложено до тук и доколкото
ищецът успя да установи при условията на пълно и главно доказване, че в негова
полза по отношение на имота, описан в исковата молба и онагледен с букви
А-Б-В-Г-Д-А на л. 112 от делото е изтекъл десетгодишният давностен срок по чл.
79, ал. 1 ЗС, съдът намира, че предявеният положителен установителен иск се
изцяло явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Макар че
съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото, на
ответника се дължат сторените от него разноски в производство, предвид липсата
на направено в този смисъл искане, съдът не дължи произнасяне по този въпрос
(арг. чл. 81 ГПК).
Така мотивиран, Районен съд- гр. Сливница
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Сливница, представлявана от кмета, с адрес гр. Сливница,
обл. София, пл. „Съединение“ № 1, че
А.Д.Ц., ЕГН **********, с
адрес ***, е носител на правото на
собственост върху следния недвижим имот на основание изтекла в негова полза
10-годишна давност, а именно дворно място, находящо се в с. Алдомировци, общ. Сливница, Софийска област, при
съседи: улица, наследници на Васил Пешев Велков, Арсо Иванов Ц. и А. и Рангел Димитрови Цветкови, заснет
като имот с кадастрален номер 236 по одобрения през 1963 г. кадастрален план на
с. Алдомировци, и идентичен понастоящем с имот № 235006 от КВС, респ. с имот с
идентификатор 00223.235.6 от Кадастралната карта, с площ от 1231 кв.м., представляващ заключения между букви А-Б-В-Г-Д-А
имот по скица, приложена към съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице инж. Ч.Я., находяща се на л. 112 от гр.д. №
802/2017 г. по описа на РС- гр. Сливница, и представляваща неразделна част
настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд- София в двуседмичен срок, считано
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото
решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: