Определение по дело №984/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………………

 

Варненският окръжен съд, гражданско отделение в закрито заседание на 24.06.2019г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

Мл.с.ТАНЯ КУНЕВА              

като разгледа докладваното от съдия Бажлекова ч.гр.д. № 984 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

     Производството е по реда на чл.274 ГПК.

Образувано е по частна жалба на М.Н.Н., срещу определение №4869 на Варненския районен съд, постановено на 12.04.2019г. по гр.д. № 4057/2016г. по реда на чл.248 ГПК и с което е допълнено постановеното по същото дело определение №2352/18.02.2019г., като жалбоподателката е осъдена да заплати на М.И.П., К.Т.Д., Г.И.Н., К.Я.П. и К.Я.П. сумата от 600лв., представляваща сторените от ответниците разноски по делото за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78,ал.4 ГПК.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на така обжалваното определение. Поддържа се становище за неправилност на извода на съда, че ищцата /жалбоподател/ дължи разноски в полза на ответниците, тъй като е освободена от заплащане на разноски по делото на основание чл.83 ГПК. Твърди се също, че поради прекратяване на производството по делото, ответниците не са направили разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, като оспорва да е полаган какъвто и да е труд от страна на упълномощения адвокат.

Иска се отмяна на постановеното от ВРС определение.

За да се произнесе ВОС съобрази следното:

Частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Производството по гр.д. № 4057/16г. на ВРС е образувано по предявени от М.Н.Н. искове за приемане за установено на основание чл.124 ГПК, че ответниците М.И.П., К.Я.П., К.Я.П., К.Т.Д. и Г.И.Н. не са собственици на 7,3909% ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1504.38.12.21, в гр.Варна, ул.“Г. Бенковски“ №1. С определение №11723/31.10.2016г. производството по гр.д. № 4057/2016г. е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на производството по гр.д. № 15729/2014г. по описа на ВРС. С молба вх. № 12303/18.02.2019г. ищцата е поискала прекратяване на производството по делото, като е заявила, че оттегля предявения иск.

С определение № 2352/18.02.2019г., производството по гр.д.№ 4057/2016г. е прекратено, на основание чл.232 ГПК.

С молба от 05.03.2019г. ответниците по делото са поискали присъждане на разноските по делото, на основание чл.78, ал.4 ГПК.

Ищцата е изразила становище за неоснователност на молбата. Счита, че не дължи заплащане на разноски,, позовавайки се на разпоредбата на чл.83, ал.3 ГПК..

С обжалваното определение, ВРС се е произнесъл по молбата по чл.248 ГПК , като е приел същата за основателна и е осъдил ищцата да заплати на ответниците, разноски в размер на 600лв., съгласно представения списък по чл.80 ГПК.

     Настоящият състав намира, че обжалваното определение  правилно и следва да бъде потвърдено, предвид следните съображения:

Изложените в жалбата доводи за недължимост на каквито и да било разноски, вкл. и за адвокатско възнаграждение са неоснователни.

     Нормата на чл.83 ал.2 ГПК касаят само онези разноски и такси, които са дължими от ищеца, по отношение на който е признато от съда, че няма достатъчно средства да ги заплати в полза на съда, но не и подлежащите на репариране направените от ответника разноски, когато са налице хипотезите на чл.78 ал.3 и ал.4 ГПК. Разпоредбата на чл.83 ГПК не въвежда изключение от основния принцип, че страната, в полза на която е разрешен спора има право да й бъдат заплатени всички направени от нея разноски във връзка със събирането на доказателствата и процесуалното й  представителство.

От представените по делото доказателства е видно, че ответниците са упълномощили адвокат, който да представлява и защитава интересите им по делото. Препис от исковата молба е бил връчен на ответниците, които чрез процесуалния си представител са депозирали отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК.  

Основанието за присъждането на разноските в полза на ответника при прекратяване на производството е изричната разпоредба на чл.78 ал.4 ГПК. Отговорността за направените от насрещната страна разноски за водене на делото е основана на поведението на страната, неоснователно предизвикала правния спор, поради което съдебните разходи се дължат винаги при условията на чл.78 ГПК съобразно изхода на делото – отхвърляне на иска или прекратяване на делото, когато ищецът, макар и освободен от такси и разноски, дължими към съда, отговаря за разноските на ответника.

Ето защо жалбоподателят дължи заплащане на направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение.

Искането за присъждане на разноските е направено своевременно, като е представен списък по чл.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие.

В депозираното писмено становище по молбата по чл.248 ГПК, жалбоподателката не е направила искане по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на разноските.

Поради направените по-горе изводи, настоящият състав намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №4869 на Варненския районен съд, постановено на 12.04.2019г. по гр.д. № 4057/2016г. по реда на чл.248 ГПК.

Определението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280 ГПК с частна жалба пред Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:              ЧЛЕНОВЕ: