Р Е Ш Е Н И Е
№ ………… 08.03.2021 година град С.З.В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 08.02. 2021 година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ХРИСТОВ
СЕКРЕТАР: Даниела Калчева
като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВ
т.д. № 187
по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове
с правно основание по чл. 432 ал.
1 от КЗ във вр. с чл. 380 КЗ и 498, ал. 3 КЗ във вр. с чл. 497 от КЗ.
Постъпила е искова молба от Н.И.Г.,
в качеството си на баща и законен представител на малолетните деца М.Н.Г. и Е.Н.Г.,
от М.И.Д. и Д.Н.А. чрез адв. П.Д.Д. ***” АД, в
която твърди, че на 18.11.2017 г., 10.00ч., в посока от гр. С.З.за гр. Я., в
района на км. 225+650м на Автомагистрала „Т.“, при управление на МПС - л.а. „О.“,
модел „В.” с ДК № У *** АН, Н.И.Г., ЕГН ********** е нарушил правилата за
движение по пътищата и е допуснал самостоятелно пътнотранспортно произшествие,
вследствие на което е настъпила смъртта на возещата се на предна дясна седалка
пътничка И. Д.Г. с ЕГН ********** и е пострадала возещата се на задната седалка
пътничка Е.С.И. с ЕГН **********. За събитието е съставен Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица, рег.№ 1228р-13645/20.11.2017 г. по описа на ОД-МВР -
гр. С.З..
По
случая е образувано досъдебно производство № 309/2017г. по описа на ОД-МВР -
гр. С.З., което е приключило с влязла в сила Присъда № 41 от 29.10.2019 г.,
постановена по НОХД № 377/2019 г. по описа на ОС - С.З., по силата на която
водачът Н.И.Г., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 18.11.2017г.
в района на км.225+650м на Автомагистрала „Т.“ на територията на
административна област С.З., при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „О.” модел „В. “ с рег.№ У *** АН, в дясната пътна лента за
движение е нарушил правилата за движение, а именно: чл.20 ал. 1 от Закона за
движението по пътищата - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват“ и чл.20 ал.2 изречение второ от
Закона за движението по пътищата — „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, като
с деянието си причинил по непредпазливост смъртта на И. Д.Г. с ЕГН **********,
както и многостепенна средна телесна повреда на Е.С.И. с ЕГН **********, като
от деянието е настъпила смърт на едно или повече лица и телесна повреда на едно
или повече лица - престъпление по чл.343 ал.4 вр. с ал. 3, б.”б” предл. I-во
вр.с ал.1 б.“в“ вр. с чл.342 ал.1 от НК.
Посочва
се, че в рамките на извънсъдебната фаза между пострадалата Е.С.И. и
застрахователя е подписано споразумение за изплащане на обезщетение за
обезвреда на имуществените и неимуществени вреди на пострадалата от ПТП на
18.11.2017 г. за сумата от 70 000 /седемдесет хиляди/ лева. С подписването на
това споразумение застрахователят е признал правопораждащите факти от състава
на непозволено увреждане и валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност”. Поради общност на тези факти със смъртта на И. Г., ищецът моли
съда да приеме, че е налице извънсъдебно признание на иска по отношение на
правопораждащите факти на непозволеното увреждане, вината, противоправността и
наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”.
Твърди
се, че в рамките на наказателното производство по категоричен начин е доказана
причинно-следствената връзка между деянието и причинените вреди /вредоносен
резултат/ на ищците, вследствие на претърпените негативни болки и страдания от
загубата на тяхната майка и дъщеря, като е установен следния механизъм на ПТП:
На
18.11.2017г. около 10.00 часа, водачът Н.И.Г. заедно със семейството си,
включващо съпругата му И. Д.Г., двете им малолетни деца М.Н.Г. и Е.Н.Г., както
и майка му Е.С.И. се качили на семейния им лек автомобил марка „О.” модел ,В. “
с рег.№ У *** АН, като посоката им на пътуване била от гр. С.З.за гр. Я.,
където същият ден трябвало да празнуват рожден ден на детето Е.Н.Г.. Водачът Н.И.Г.
управлявал автомобила. На предна дясна седалка до него седяла съпругата му И. Г.,
на задната седалка зад шофьора била седнала майка му Е. И., по средата отзад на
детско столче била дъщеря му М.Г., а до нея и зад И. Г. седяла също в детско
столче другата му дъщеря Е.Г.. Водачът Г., както и двете му дъщери, били с
поставени пред тях предпазни колани. След излизане от гр. С.З., Г. управлявал
лекия си автомобил с направление на посоката му запад-изток към гр. Я. като се
движел по АМ „Т.“. Автомобилът бил с включени къси светлини. Времето било
облачно и валял слаб дъжд, като пътната настилка била мокра. Г. управлявал със
скорост от около 125 км/час, като бил включил темпомата на автомобила си на
тази именно зададена предварително от него скорост. Движението по
автомагистралата било слабо интензивно. Около 10.20 часа на км.225+650м. на
автомагистралата, което било в землището на административна област С.З.,
подсъдимият управлявал колата си със скорост от около 125 км/час на равнинен
пътен участък, с видимост от над 500 м. напред и назад от автомобила и в
дясната активна пътна лента. Асфалтовото покритие на пътя било от едрозърнест
асфалт. По това време пред неговия автомобил, също в дясната активна пътна
лента в посока запад-изток, се движел друг автомобил - л.а. “***“ с peг. № В ***
ВС. Зад него по това време също в дясната активна пътна лента в посока
запад-изток, се движел друг автомобил - л.а. “Ф.П.“ с рег. № У *** АС. По
посоката им на движение в лявата изпреварваща пътна лента от запад на изток
нямало други изпреварващи ги автомобили. В този момент при управлението на
лекия си автомобил виновният водач Г. скъсил дистанцията до предно движещия се
пред него лек автомобил марка „С.”. Г. преценил, че много бързо се приближава
до предно движещия се лек автомобил „С.”, при което се отбил вдясно по посока
към аварийната лента за движение на автомагистралата. По този начин
управляваният от Г. лек автомобил навлязъл в лентата за принудително спиране и
продължил да се движи по нея с висока скорост и така се изравнил наполовина
отдясно с лекия автомобил „С.“. В този момент Г. задействал спирачната система
на колата, но изгубил контрол върху управлението на МПС-то вследствие на
рязкото преди това задействане на кормилната уредба на автомобила, както и на
подбраната си скорост на движение, като в резултат на това навлязъл в южния
банкет на пътното платно, а оттам със скорост от около 90 км/час след това
навлязъл в бетонното корито на отводнителния канал на автомагистралата. Тук
настъпили удари, реализирали се между окачването на автомобила и бетонните
стени на канала. След тези удари автомобилът продължил движението си в посока
изток, като бил частично разположен в отводнителния канал. След като масовият
център на автомобила изминал около 21-22 м., автомобилът започнал да се
преобръща странично през таван, което се случило поне три пъти. След тези
преобръщания автомобилът се установил в състояние на покой в крайпътна нива,
южно от платното за движение и отводнителния канал, като автомобилът бил
разположен върху гумите си, с предна част насочена в посока север. При
реализиралото се на няколко пъти преобръщане на автомобила, пътуващите на
предна дясна седалка И. Г. и задна лява седалка Е. И. пропаднали /изхвърчали/
от автомобила. И. Г. пропаднала на около 15 м. пред автомобила успоредно на
магистралата с глава в посока запад, а Е. И. пропаднала на около 10 м. зад
автомобила, също с глава в посока запад. На мястото на катастрофата пристигнали
линейка на ЦСМП С.З., патрулен автомобил на ОД МВР С.З.и автомобил на РСПАБ С.З..
Медицинският екип от линейката на ЦСМП С.З.констатирал, че пострадалата Е. И. е
в съзнание, контактна е, но има политравма и била откарана по спешност в УМБАЛ
„***“ АД С.З.. Медицинският екип констатирал, че пострадалата И. Г. не дава
признаци на живот - била с трайно разширени зеници, липсвало дишане и сърдечна
дейност и била транспортирана със специализирана линейка до Катедрата по
съдебна медицина при УМБАЛ „***“ АД С.З., за извършването на оглед и аутопсия.
Твърди
се, че основната техническа причина за настъпването на конкретното ПТП е
изборът на скорост на движение на водача на л.а. „О.“, модел „В.“ и навлизането
на л.а. в аварийната лента на движение, задействането на спирачната система на
автомобила и поднасянето му, при което водачът губи контрол над МПС и навлиза в
банкета, следствие на което л.а. се преобръща три пъти, което е в причинно-следствена
връзка с технически неправилно предприета от водача маневра навлизане в
аварийната лента и подбора на скорост на движение.
От
техническа гледна точка поредицата от действия на водача на л.а. „О.“, модел ,“В.“
- Г., от момента, в който е предприел маневра навлизане в аварийната лента и
задействане на спирачната система са били последователно в причинно-следствена
връзка с настъпването на ПТП.
Излагат
се съображения, че въз основа на изложеното и при анализ на описаната
фактическа обстановка единственият възможен правен извод, който може да се
направи е, че водачът на л.а. „О.“, модел „В.” - Г., е нарушил чл.20 ал.2 от ЗДвП, като не е намалил скоростта и при възникване на опасността на пътя не е
спрял и чл.20 ал.1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват.
Тези
нарушения на правилата за движение се намират в пряка и непосредствена причинна
връзка с последвалото преобръщане на автомобила и с причинения, вследствие на
ударите, летален изход за И. Д.Г..
Относно
претърпените болки и страдания на малолетните депа М. и Е. Г.:
И.
Г. е майка на ищците М. и Е. Г.. Към датата на ПТП детето М. е на 3 години, а
детето Е. - на 6 години. След инцидента малкото дете плаче и търси майка си
постоянно, неутешимо е. Става неспокойно, стряска се на сън, не се заиграва с
другите деца, както обикновено. По-голямото дете страда от липсата на майка си,
от нейните грижи и обич, с които е живяло неизменно досега. Изпитва страх от
предстоящото започване на училище и мъка, че няма вече с кого да споделя
съкровените си „женски” тайни. Баща й е на разположение, доколкото е имал
възможност с оглед на неговата вътрешна мъка по отношение на това, че губи
съпругата си, но и вина, че той е причината да си отиде и да остави децата си
без майка на такава крехка възраст, но грижата и разбирането от майката е
незаместимо за децата. И двете деца се затварят в себе си и не разбират къде е
майка им и защо няма да я има повече. Децата губят своята лъчезарност и
жизнерадостност.
Неизбежно
децата занапред ще страдат изключително остро от липсата на женска майчина
фигура в живота си, от модел на който да подражават като жени, от модел на
хармонични отношения между мъж и жена в лицето на родителите им. Няма да има
кой да ги подкрепи и на кого да споделят, да получават женски съвети от майка
си за отношенията си с другите хора, но и за обикновени дейности като
домакинство. Децата ще израстат белязани от тази липса на водещ женски модел и
като възрастни също ще изпитват психологически затруднения. Ежедневието на
цялото семейство коренно и дълбоко се е изменило по един траен и необратим
начин. Децата се плашат от автомобили, отказват и плачат, когато трябва да се
качат.
Относно
претърпените болки и страдания на М.Д. и Д.А.:
Починалата
И. Г. е дъщеря на ищците М.Д. и Д.А.. Към датата на ПТП дъщеря им е на 26
години. Родителите са съкрушени. Губят детето си по такъв нелеп начин и когато
животът е пред него. И. има две малки дечица, които остават без майка и
единствено на грижите на бащата, който е и отговорен за смъртта на детето им.
Болката и трагедията на цялото семейство е огромна. Родителите М. и Д. са имали
близки и топли отношения с дъщеря си и нейното семейство. Редовно са били на
гости при внуците или са ги посрещали в техния дом. След инцидента децата са
съкрушени и не са същите, не са весели и безгрижни, както се очаква от едни
деца, и това къса сърцето на баба им и дядо им. Освен загубата по дъщеря си,
родителите са притеснени и за възстановяването на малолетните си внуци. Целият
им свят се е преобърнал и ежедневието им никога няма да е същото. Загубата на
дете в българската народопсихология от край време е най-тежката загуба за всеки
родител особено на млад, жизнен човек, който тепърва ще изгражда своето
семейство и бъдеще. Твърди
се, че на ищците са причинени болки и страдания, представляващи неимуществени
вреди, които търпят и към настоящия момент, и които ще търпят и за в бъдеще.
В
исковата молба се излагат обстоятелства, че към момента на настъпване на ПТП лекият
автомобил „О.“, модел ,В.” с ДК № У *** АН, управляван от Н.И.Г., ЕГН **********,
е имал валидно сключен Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” със ЗК „Б.И.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С.,
**** - застрахователна полица № BG/02/117000400165 със срок на действие на
застрахователния договор от 28.01.2017г. до 27.01.2018 г., поради което на
основание чл.432, ал.1 от КЗ пасивно материалноправно легитимиран да отговаря
по претенцията за обезщетение е ЗК „Б.И.” АД, поради което ответникът следва да
бъде осъден да заплати обезщетение в един справедлив размер по повод
гореописаните неимуществени вреди получени от ПТП. Посочва се, че с молба-уведомление
от 03.04.2019 г. ищците предявили претенцията си за изплащане на обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди пред ЗК „Б.И.” АД. След разглеждане на предявената
претенция и проведени преговори ЗК „Б.И.” АД отказало да изплати обезщетение на
ищците за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на претърпяното на
18.11.2017 г. ПТП. Считат, че ответникът неправомерно отказал да изплати
обезщетение на пострадалите за причинените им неимуществени вреди, поради което
и предявят пред настоящия съд претенции в този смисъл. Считат, че претърпените от
ищеца М.Н.Г. неимуществени вреди от причинените й болки, страдания, негативни
усещания и неблагоприятни промени в личния живот в следствие на претърпяното на
18.11.2017 г. ПТП до настоящия момент, биха се компенсирали със сумата от 150
000 /сто и петдесет хиляди/ лева. Считат,
че претърпените от ищеца Е.Н.Г. неимуществени вреди от причинените й болки,
страдания, негативни усещания и неблагоприятни промени в личния живот в
следствие на претърпяното на 18.11.2017 г. ГГШ до настоящия момент, биха се
компенсирали със сумата от 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева. Считат, че претърпените от
ищеца М.И.Д. неимуществени вреди от причинените й болки, страдания, негативни
усещания и неблагоприятни промени в личния живот в следствие на претърпяното на
18.11.2017 г. ПТП до настоящия момент, биха се компенсирали със сумата от 120
000 /сто и двадесет хиляди лева/. Считат,
че претърпените от ищеца Д.Н.А. неимуществени вреди от причинените й болки, страдания,
негативни усещания и неблагоприятни промени в личния живот в следствие на
претърпяното на 18.11.2017 г. ПТП до настоящия момент, биха се компенсирали със
сумата от 120 000 /сто и двадесет хиляди лева/.
Молят
съда да постанови решение, с което да осъди ответника ЗК „Б.И.” АД, ЕИК *** да
заплати:
1.Сумата от 150
000 /сто и петдесет хиляди/ лева - представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от М.Н.Г. неимуществени вреди, в
резултат на претърпяно ПТП на 18.11.2017 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на писменото уведомление до застрахователя 03.04.2019г., до окончателното
изплащане на задължението;
2.Сумата от 150
000 /сто и петдесет хиляди/ лева - представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от Е.Н.Г. неимуществени вреди, в
резултат на претърпяно ПТП на 18.11.2017 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на писменото уведомление до застрахователя 03.04.2019г., до окончателното
изплащане на задължението;
3.Сумата от 120
000 /сто и двадесет хиляди/ лева - представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от М.И.Д. неимуществени вреди, в
резултат на претърпяно ПТП на 18.11.2017 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на писменото уведомление до застрахователя 03.04.2019г., до окончателното
изплащане на задължението;
4.Сумата от 120
000 /сто и двадесет хиляди лева/ - представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от Д.Н.А. неимуществени вреди, в
резултат на претърпяно ПТП на 18.11.2017 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на писменото уведомление до застрахователя 03.04.2019г., до окончателното
изплащане на задължението. Ищецът
претендира направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение.
Постъпил
е отговор на исковата молба от
ответника ЗД „Б.И.“ АД – гр. С., с който на първо място взема становище по
редовността на исковата молба, като счита, че същата не отговаря на изискванията
на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК., т.е. липсва ясен петитум на исковата молба. Поради липсата на ясно формулиран петитум, ответното
дружество твърди, че не може да упражни правото си на защита в процеса.
Относно
основателността на предявените искове ответникът взема следното становище:
Не
оспорва обстоятелството, че с влязла в сила Присъда № 41 от 29.10.2019год.,
постановена по НОХД № 377/2019год. по описа на ОС- С.З., водачът Н.И.Г., ЕГН **********
е признат за виновен в това, че на 18.11.2017год. в района на километър
225+650м на Автомагистрала „Т." на територията на административна област С.З.,
при управление на моторно превозно средство-лек автомобил марка „О." модел
„В." с peг. № У 77 47 АН, в дясната пътна лента за движение е нарушил
правилата за движение, а именно: чл. 20, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват" и чл. 20, ал. 2 изречение второ от Закона за
движението по пътищата - „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението", като с
деянието си причинил по непредпазливост смъртта на И. Д.Г. с ЕГН **********,
както и многостепенна средна телесна повреда на Е.С.И. с ЕГН **********, като
от деянието е настъпила смърт на едно или повече лица и телесна повреда на едно
или повече лица- престъпление по чл.343 ал.4 вр. с ал. 3, б.”б” предл. I-во
вр.с ал.1 б.“в“ вр. с чл.342 ал.1 от НК. Присъдата е влязла в сила на
14.11.2019 г.
Действително
съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Не
оспорва обстоятелството, че за управляваното от виновния водач Н.И.Г., ЕГН **********
МПС - лек автомобил автомобил „О.", модел „В." с ДК № У 77 47 АН, към
датата на ПТП - 18.11.2017год., е била налице валидно сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" при застрахователно дружество „Б.И."
АД, по застрахователна полица №BG/02/117000400165, валидна от 28.01.2017год. до
27.01.2018год. Оспорва изцяло ищцовите претенции - главни и акцесорни искове,
както по тяхното основание, така и по размер, както и изложените в исковата
молба твърдения и наведени обстоятелства.
Счита
предявените искове за неоснователни, необосновани и недоказани, прекомерно
завишени по размер, поради следните съображения:
Оспорва
твърдението, че в резултат от настъпилото пътнотранспортно произшествие за
ищците са настъпили описаните в исковата молба неимуществени вреди или ако са
възникнали, то те не обосновават размера на исковите претенции - главен и
акцесорен иск.
Счита,
че липсват доказателства, които да обосновават твърдените неимуществени вреди,
както и искания размер на обезщетения за тях. Не са представени медицински или
други документи, обвързани с проследяване на здравословното и психично състояние
на ищците във връзка с проявена психологична травма, както и документи относно
възстановителните процеси във връзка с подобна травма.
Оспорва
твърденията за интензитет и проявлението на настъпилите неимуществени вреди,
твърденията за периода, през който са търпени, като оспорва и твърдението за
настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на исковите претенции.
Оспорва
твърдението за изключителна вина на водача на лек автомобил марка „О.",
модел „В."с ДК № У 77 47 АН - Н.И.Г. за настъпването на твърдяните в производството
вреди, като навежда довод за съпричиняване на вредоносния резултат отстрана на
пострадалата И. Д.Г., изразяващо се в неизползване на обезопасителен колан като
пътник на предна дясна седалка на МПС - лек автомобил марка„О.", модел „В."
с ДК № У 77 47 АН, в нарушение на чл. 137а ЗДвП задължение, с което поведение
сама се е поставила в риск.
По
горните съображения, на самостоятелно основание прави възражение за съпричиняване
на вредите от страна на пострадалата И. Д.Г. - майка и съответно дъщеря на
ищците при осъществяване механизма на ПТП, като в тази връзка оспорва
твърденията, че заявените с исковата молба травми и съответно - неимуществени
вреди са възникнали единствено поради виновните действия на водача на лек
автомобил марка „О.", модел „В." с ДК № У 77 47 АН - Н.И.Г..
С
оглед горното ответникът твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалата И. Д.Г. като поддържа, че причина за настъпване на телесните
увреждания довели до смъртта й е нейното виновно нарушение на разпоредбите на
Закона за движение по пътищата, изразяващо се в непоставен предпазен колан, в
нарушение на чл. 137а ЗДвП, с което поведение сама се е поставила в риск.
Излага подробни съображения в тази връзка.
Счита,
че тези обстоятелства осъществяват, както от правна, така и от фактическа
страна, състава на съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД и същото следва да бъде отчетено от съда при постановяване на решението
по съществото на спора, дотолкова, доколкото то рефлектира върху обема на
отговорността на ответника. Позовава се на съдебна практика. Счита, че са
налице основания за намаляване на обезщетението на ищците поради съпричиняване
на настъпилите вредни последици от страна на пострадалата, като обезщетението
следва да бъде определено при условията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Ответникът
оспорва размера на предявените искове за неимуществени вреди, като счита същите
за недължими, респ. за прекомерни и в противоречие с принципа за справедливост,
прогласен в чл. 52 ЗЗД, като излага подробни съображения.
Оспорва
изцяло исковете за присъждане на лихва по претенциите за неимуществени вреди
като неоснователни, по съображенията за неоснователност на главните искове.
На
самостоятелно основание ответникът оспорва началният момент, от който се
претендира лихвата - от 03.04.2019год. - датата на писменото уведомление до
застрахователя за настъпилото ПТП. Посочва, че съгласно изричната уредба на чл.
493, ал. 1, т. 5 КЗ във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 2 от новия КЗ относно
съдържанието на договорните задължения по договора за "Гражданска
отговорност" следва да се приеме, че по силата на законово установеното
ограничение дължимата от застрахователя в полза на увреденото лице законна
лихва, се начислява от датата на уведомяването от застрахования за настъпването
на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най - ранна.
Счита,
че в настоящия казус не следва да намери приложение нормата на чл. 497, ал. 1 КЗ, доколкото същата е приложима само при липса на определяне и изплащане на застрахователното
обезщетение в срок, т.е. при наличието на две кумулативни изисквания. Посочва,
че в случая има произнасяне и определяне на размер на обезщетението за всеки
един от ищците. Видно от представеното с отговора на исковата молба Становище
на Застрахователно дружество „Б.И." АД изх. № НЩ 1656/13.03.2020год.; изх.
№ НЩ 1657/13.03.2020год.; изх. № НЩ 1658/13.03.2020год. и изх. № НЩ
1659/13.03.2020год.; застрахователното дружество е определило размер на
застрахователното обезщетение за М.Н.Г., Е.Н.Г., М.И.Д. и Д.Н.А. и е изразило
готовност да заплати същото по представени от тях лични банкови сметки. Твърди,
че ищците не са депозирали лични банкови сметки, нито пък са били представени
оригинали на нотариално заверено пълномощно по смисъла на чл. 338, ал. 1 КЗ, в
полза на този, на когото пострадалото лице желае да бъде изплатено
застрахователното обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, лицето,
което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно с предявяването на
претенцията да предостави пълни и точни данни за лична банкова сметка, ***на на
застрахователя. Непредставянето на данни за банковата сметка от страна на това
лице има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като
застрахователят не дължи законна лихва за забава. Твърди, че в конкретния
случай увредените лица не са представили пълни и точни данни за личните си
банкови сметки, поради което и застрахователното дружество не дължи законна
лихва за забава.
Ответникът
моли съда, да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените от М.Н.Г.,
Е.Н.Г., М.И.Д. и Д.Н.А. искове за претърпени неимуществени вреди, като
неоснователни и недоказани.
Алтернативно,
моли, в случай, че съдът счете за основателни исковите претенции на ищците, то
да намали размера на обезщетението, тъй като претендираните размери за
претърпени неимуществени вреди не кореспондират с принципа на справедливостта и
установената съдебна практика и не се доказват твърдените за претърпени в
исковата молба душевни болки и страдания от ищците. Ако все пак съдът намери за
установено наличието на твърдените неимуществени вреди, ответникът моли, да бъде
определен размера на дължимото обезщетение като бъде съобразен с принципа на
съразмерност и справедливост, заложен в чл. 52 ЗЗД, както и с разпоредбата на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД и бъде взето предвид съпричиняването на вредоносния резултат
от страна на пострадалото лице.
С
отговора на исковата молба ответникът претендира всички съдебни и деловодни
разноски, в това число и адвокатски хонорар, свързани с настоящото исково
производство.
Постъпила
е допълнителна искова молба, с която
ищците заявяват, че поддържат предявената искова претенция, като считат, че
направените възражения и изложените доводи в отговора на исковата молба са
бланкетни и неоснователни, като излагат следните аргументи:
На
първо място твърдят, че не са съгласни с мнението на ответника, че исковата
молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т, 5 ГПК и считаме, че
петитумът е ясен, но въпреки това правят следното уточнение:
Молят
съда, да постанови решение, с което да осъди ответника ЗК „Б.И.” АД, ЕИК *** да
заплати:
1.На
М.Н.Г., ЕГН **********, чрез нейния баща и законен представител Н.И.Г., ЕГН **********,
сумата от 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от М.Н.Г. неимуществени вреди, изразяващи се в лично
претърпени болки и страдания в резултат на претърпяно ПТП на 18.11.2017г. и
болки и страдания вследствие на загубата на майка й - И. Д.Г. с ЕГН **********,
починала вследствие на ПТП на 18.11.2017г., ведно със законната лихва, считано
от датата на писменото уведомление до застрахователя 03.04.2019г., до
окончателното изплащане на задължението;
2.На
Е.Н.Г., ЕГН **********, чрез нейния баща и законен представител Н.И.Г., ЕГН **********,
сумата от 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от Е.Н.Г. неимуществени вреди, изразяващи се в
лично претърпени болки и страдания в резултат на претърпяно ПТП на 18.11.2017
г. и болки и страдания вследствие на загубата на майка й - И. Д.Г. с ЕГН **********,
починала вследствие на ПТП на 18.11.2017г., ведно със законната лихва, считано
от датата на писменото уведомление до застрахователя 03.04.2019г., до
окончателното изплащане на задължението;
3.На
М.И.Д., ЕГН ********** сумата от 120 000 /сто и двадесет хиляди лева/, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от М.И.Д. неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на загубата на дъщеря й
- И. Д.Г. с ЕГН **********, починала вследствие на претърпяно ПТП на 18.11.2017
г., ведно със законната лихва, считано от датата на писменото уведомление до
застрахователя 03.04.2019г., до окончателното изплащане на задължението;
4.На
Д.Н.А., ЕГН ********** сумата от 120 000 /сто и двадесет хиляди лева/,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от Д.Н.А.
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на
загубата на дъщеря му - И. Д.Г. с ЕГН **********, починала вследствие на
претърпяно ПТП на 18.11.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на писменото уведомление до застрахователя 03.04.2019г., до окончателното
изплащане на задължението.
На
второ място посочват, че възраженията на ответника относно механизма на
осъществяване на ПТП, наличието на причинно-следствена връзка на вредите с ПТП,
вида и характера на възникналите вследствие на ПТП вреди са неоснователни и не
са подкрепени с никакви доказателства, както и не кореспондират с представените
от ищците такива.
И
с допълнителната искова молба се поддържа, че единствено виновен за
настъпването на ПТП е водачът Н.И.Г.. Причинно-следствената верига започва от
момента, в който водачът на л.а. е предприел маневра навлизане в аварийната
лента и задействане на спирачната система, след което той губи контрол над
превозното средство, то преминава в затревения край пътя участък, преобръща се
три пъти и се установява в покой. Ако водачът не бил предприел тази маневра,
нямало да настъпи ПТП. Твърди се, че това е единствената причина за
настъпването на леталния изход за пострадалата И. Г..
Относно
наведените от ответната страна аргументи за съпричиняване на вредоносния
резултат: Посочено е, че в случая при така предявените искове пострадали се
явяват двете деца и родителите на починалата И. Г.. Двете деца са пострадали и
са преживели страх и други болки и страдания лично като участници /пътници/ в
процесното ПТП и са пострадали като са преживели дълбоки болки и страдание от
загубата на родната си майка в такава крехка и ранна от развитието им възраст.
По
отношение на родителите на починалата И. Г. - те са пострадали и са преживели
болки и страдания от загубата на детето си, което е било съвсем младо и животът
тепърва е бил пред него с двете му малолетни деца.
В
този смисъл никой от ищците не е допринесъл по какъвто и да било начин или да е
създал предпоставка за възникването на вредоносния резултат - смъртта на
тяхната майка и дете, и по никакъв начин не са имали възможност да
противодействат на случилото се. В това производство се цели обезщетяване на
болките и страданията на ищците от загубата на тяхната близка, от самия факт на
смъртта. Посочва се, че ако починалата И. Г. беше жива, макар и с телесни
увреждания, настоящите искове биха били недопустими. Вътрешните усещания и
страдание на ищците са лични техни преживявания, самостоятелни и независими
като факт от действителността от действията на починалата преди смъртта й.
Съгласно
цитираната от ответника в ОИМ практика на ВКС „принос за настъпване на
увреждането е налице, когато пострадалото лице със своето поведение е създало
предпоставки за настъпването на вредите или е допринесло за механизма на
увреждането”, или иначе казано - необходимо е да е извършено действие, за да е
налице съпричиняване. Ищците по никакъв начин не са създали предпоставки или са
допринесли за настъпването на леталния изход на тяхната близка. Ищците само
страдат от факта на смъртта, на загубата, за която не са създали условия.
Самостоятелно
от горното категорично се противопоставят на твърденията на ответника, че
починалата И. Г. е била без поставен предпазен колан, и че „поставянето на
предпазен колан би осуетило изцяло настъпването на леталния изход”. Посочват,
че се касае за лек автомобил, който се е преобърнал три пъти. Изключително
тежки условия и механизъм на ПТП.
В
условията на евентуалност, ищците правят искане, ако все пак съдът прецени, че
е налице съпричиняване, да постанови решение при по-нисък процент, тъй като
ищците не са създали никакви условия и нямат вина за настъпилия вредоносен
резултат.
Относно
размера на исковите претенции за претърпените от ищците неимуществени вреди,
същите твърдят, че е съобразен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и трайната
практика на съдилищата е страната по тези спорове.
По
отношение на възраженията за емоционалното състояние на ищците считат, че
вътрешното душевно състояние на пострадалите е лично и само те могат да знаят
как се чувстват.
Изложени
са съображения, че загубата на родител и дете е едно от най-травматичните
житейски събития, които преживява човек. Загубата в ранна възраст, в началото
на житейския път на човек по насилствен начин /не естествена смърт/ винаги е
травматична и емоционалната потиснатост не отшумява с времето, а е свързано с
капацитета на самия пострадал да приеме и преработи травматичното събитие. В
ОИМ ответникът заявява, че според него ищците са имали достатъчно време да
„рационализират” травмата, загубата. От психологическа гледна точна
„рационализирането” е психологичен термин, с който се назовава несъзнаван
механизъм за справяне с проблем, за който пострадалия не е готов да обработи и
да реагира адекватно на ситуацията. Ролята на този механизъм, който се включва автоматично,
без съзнателна воля от пациента и без дори той да си дава сметка за него и за
травматичния характер на преживяното събитие, е да защити психиката на пациента
от разпадане. Всяка среща с нещо, за което не сме психически готови да поемем,
може да отключи шизофрении състояния. Рационализацията дава време на психиката
да узрее, за да приеме какво се е случило. С оглед на изложеното, ответникът
сам потвърждава, че загубата на майката и детето на ищците е травматично
събитие, за което трудно се преработва от загубилия своя близък.
На
следващо място считат, че по правилата на новия КЗ началният момент, от който
застрахователят дължи законна лихва за забава, е датата на уведомяване на
застрахователя.
Твърдят,
че са представили пред ответника заверено копие на служебната банкова сметка ***.
39 от Закона за адвокатурата на процесуалния представител на ищците - адв.Д.,
по която той е оправомощен да получава суми за сметка на доверители си и която
е представена и по делото с исковата молба. Посочват, че са представили също
така и нотариално заверено пълномощно, което дава право на упълномощения да
получава дължимите на доверителя обезщетения, с което смятат, че са изпълнили
изискванията на закона. Отношенията между адвокат и доверител се основават на доверие
и са строго лични, поради което аргументите на ответника, че не е бил във
възможност да изплати обезщетение, считат за неоснователни.
Институтът
забава на кредитора в конкретния случай се изразявал в изискването за
представяне на банкова сметка, ***, за да има фактическа възможност ответникът
да извърши валидно плащане, което, с оглед на изложеното, е било извършено.
Постъпил
е допълнителен отговор от ЗД „Б.И.“
АД, с който ответникът заявява, че поддържа всички възражения относно
неоснователността на предявените искове.
Оспорва
изцяло ищцовите претенции, както по тяхното основание, така и по размер, както
и изложените в допълнителната исковата молба твърдения и наведени
обстоятелства.
Изцяло
поддържа изложените в отговора на исковата молба твърдения и оспорвания, както
и направените в него доказателствени искания.
Поддържа
оспорването на твърдението, че в резултат от настъпилото пътнотранспортно
произшествие за ищците са настъпили описаните в исковата молба неимуществени
вреди или ако са възникнали, то те не обосновават размера на исковите претенции
- главен и акцесорен иск, включително и по отношение твърденията за интензитет
и проявлението на настъпилите неимуществени вреди, твърденията за периода, през
който са търпени, като оспорваме и твърдението за настъпване на такива вреди,
които да обосновават размера на исковите претенции.
Поддържа
релевираното с отговора на исковата молба възражение по отношение твърдението
на ищците за изключителна вина на водача на лек автомобил марка „О.",
модел „В." с ДК № У 77 47 АН - Н.И.Г. за настъпването на твърдените в
производството вреди. В тази връзка счита, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат отстрана на пострадалата И. Д.Г., изразяващо се в
неизползване на обезопасителен колан като пътник на предна дясна седалка на МПС
- лек автомобил марка„О.", модел „В." с ДК № У 77 47 АН, в нарушение
на чл. 137а ЗДвП задължение, с което поведение сама се е поставила в риск.
Изразява
несъгласие с позицията на ищците, че по никакъв начин с поведението си не са
допринесли за настъпването на вредоносния резултат, изразяващ се в смъртта на
тяхната близка родственица и по тези причини следва да получат претендираните
обезщетения. Действително настоящото производство е по повод душевни болки и
страдания, които ищците са изпитали, но в никакъв случай не може да се подмине
въпросът за наличие на съпричиняване на вредата от страна на пострадалата.
Ищците може да не са имали противоправно поведение, но счита, че това не се
отнася за пострадалата Г.. Поддържа становището си, че е налице противоправно
поведение от страна на последната изразяващо се в нарушените на правилото на
чл. 137а ЗДвП, което обстоятелство има пряка връзка с настъпилото увреждане,
поради което действията на ищците спрямо механизма на настъпилото ПТП, респ.смъртта
на И. Г. са ирелеванти. В тази връзка ответникът излага подробни съображения.
Поддържа
наведеното оспорване на размера на предявените искове за неимуществени вреди,
както и оспорването на исковете за присъждане на лихва по претенциите за
неимуществени вреди.
Поддържа
направеното с отговора на исковата молба искане съдът да отхвърли предявените
искове, като неоснователни и недоказани, алтернативно да намали размера на
претендираните обезщетения.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и
доводите на страните намира за установено
следното:
От Присъда № 41 от 29.10.2019 г.,
постановена по НОХД № 377/2019 г. по описа на ОС - С.З., която е влязла в сила
на 14.11.2019г., е видно, че водачът Н.И.Г., ЕГН **********
е признат за виновен в това, че на 18.11.2017г. в района на км.225+650м на
Автомагистрала „Т.“ на територията на административна област С.З., при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „О.” модел „В.“ с
рег.№ У *** АН, в дясната пътна лента за движение е нарушил правилата за
движение, а именно: чл. 20
ал. 1 от Закона за движението по пътищата - „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и чл. 20 ал. 2 изр. 2 от Закона за
движението по пътищата — „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, като с деянието
си причинил по непредпазливост смъртта на И. Д.Г. с ЕГН **********, както и
многостепенна средна телесна повреда на Е.С.И. с ЕГН **********, като от
деянието е настъпила смърт на едно или повече лица и телесна повреда на едно
или повече лица - престъпление по чл.343 ал.4 вр. с ал. 3, б.”б” предл. I-во
вр.с ал.1 б.“в“ вр. с чл.342 ал.1 от НК. Старозагорският окръжен
съд го е осъдил и му наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/
месеца. На основание чл.66 ал.1 от НК, изпълнението на така наложеното
наказание е отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане
на присъдата в сила.
От препис - извлечение от акт за смърт
на община гр. Я. се установява, че И. Д.Г. е починала на 18.11.2017г.
От представеното и прието като
доказателство Удостоверение за наследници изх.№ ГС-02-002225, издадено от
Община - Я., ищците Е.Н.Г. и М.Н.Г. са законни
наследници на починалата И. Д.Г., нейни дъщери и като такива попадат в кръга от
лицата, определени като лица, имащи право да получат обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП.
Видно от представеното по делото
Удостоверение за раждане от ***г., ищцата М.И.Д. и ищецът Д.Н.А. са родители на
починалата И. Д.Г. и съответно това обуславя тяхната материалноправна легитимация
от предявяването на иска.
От Застрахователна полица №BG/02/117000400165
със срок на действие на застрахователния договор от 28.01.2017г. до 27.01.2018
г. се установява по безспорен начин, че е била налице валидно сключена
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” при ответното застрахователно
дружество ЗК „Б.И.” АД.
С Уведомление от 03.04.2019г. ищците са
представили писмена претенция до застрахователя за изплащане на застрахователно
обезщетение.
Видно от представеното с отговора на
исковата молба Становище на Застрахователно дружество „Б.И." АД изх. №НЩ
1656/13.03.2020год.; изх. № НЩ 1657/13.03.2020год.; изх. №НЩ
1658/13.03.2020год. и изх. № НЩ 1659/13.03.2020год., застрахователното
дружество е определило размер на застрахователното обезщетение за М.Н.Г., Е.Н.Г.,
М.И.Д. и Д.Н.А. и е изразило готовност да заплати същото по представени от тях
лични банкови сметки, каквито не са били представени на застрахователя.
От заключението на назначената по делото комплексна съдебномедицинска и
съдебно-автотехническа експертиза, която съдът възприема като компетентно и
добросъвестно изготвена на базата на събраните доказателства, се установява, че
пострадалата
И. Д.Г. е получила: открита черепно-мозъчна травма, многофрагментно депресионно
счупване на черепа, разкъсване на твърдата мозъчна обвивка, разкъсване и
крьвонасядане на меките черепни обвивки, разкъсване и крьвонасядане на меките
мозъчни обвивки; разкъсване, контузия и оток на мозъка; разкъсно-контузна рана
на главата, множество крьвонасядания и охлузвания по главата и лицето;
охлузвания и крьвонасядания по тялото и крайниците. Смъртта е настъпила
вследствие на несъвместима с живота тежка, открита черепно-мозъчна травма. Телесните увреждания, довели до смъртта на И. Г. са
причинили и са от характера наранявания които проникват в черепната кухина.
Налице е причинно-следствена връзка между
телесните увреждания, довели до настъпване на смъртта на И. Г. и настъпилото
ПТП. Травматичните увреждания са причинени вследствие от действието на твърди
тъпи и тьпо-ръбести предмети с голяма кинетична енергия, при настъпило тежко ПТП
от удари, както в купето на катастрофирал автомобил, така и удари след изпадане
от същия в терена, възможно и от притискане при преобръщането на автомобила.
Във връзка с направените от
ответната страна оспорвания относно наличие на съпричиняване от страна на
пострадалата, в експертизата е дадено заключение, че процесният лек автомобил
марка „О.", модел „В." с ДК № У 77 47 АН е оборудван серийно с
предпазни триточкови инерционни колани за всички места в автомобила. Същият е
оборудван с въздушни предпазни възглавници за хората на предните седалки.
По отношение на самия процес на
увреждане от процесното ПТП, вещото лице заключава, че траекторията на тялото
на И. Д.Г. по време на настъпване на ПТП, съобразно движението на процесното
МПС - лек автомобил марка „О.", модел „В." с ДК № У 77 47 АН до
установяването му в покой и съобразно телесните увреждания, получени от
пострадалата е първоначално силно напред, където части от него са достигнали
предното стъкло /при достигане на автомобила и навлизане в крайпътната канавка/.
След което същия при преобръщането си през таван няколко пъти, тялото на
пострадалата се е движило в купето на автомобила хаотично-неопределено, но то е
достигало и тавана на същия. При избиването на предното стъкло от тялото на
пострадалата пътничка вследствие на инерционните сили, които са действали на
тялото, което не е било с поставен предпазен колан, същото е изпаднало от
купето на лекия автомобил, като най-вероятно това е станало през последното
преобръщане през таван на същия.
Вещите лица разсъждават относно
ефективността на обезопасителния колан. Посочват, че от съдебномедицинска и
техническа гледна точка получените от И. Д.Г. телесни увреждания, впоследствие
довели до нейната смърт, кореспондират с механизъм, като при процесното ПТП,
без пострадалата да е била с поставен обезопасителен колан. При поставен
обезопасителен колан уврежданията на пострадалата при процесното ПТП биха били
в по-малък обем. Поставянето на обезопасителен колан най-вероятно би
предотвратило леталния изход.
За
доказване на претърпените от ищците неимуществени вреди, във връзка със смъртта на
пострадалата И. Г.
– съответно майка и дъщеря на ищците, съдът допусна разпит на двама
свидетели.
Според показанията на свидетелката К.К.тя
е сестра на ищцата М.Д. и леля на И. Г.. В деня, в който се е случила
катастрофата, сестра ѝ все още не знаела, защото се били събрали да
празнуват рожден ден. Когато разбрала, че се е случило нещо лошо и тръгнали за С.З.,
не съобщила веднага на сестра си. Когато влязла в колата по пътя за С.З.ѝ
казала, че може би дъщеря ѝ е починала. Тя се разстроила, приела го много
тежко, а когато от болницата потвърдили, ищцата припаднала, приела го
изключително тежко. Твърди, че отношенията на майка и дъщеря били много близки,
ходили си на гости постоянно и поддържали връзка. Посочва, че и ищецът Д. –
баща на пострадалата, го приел много тежко. Счита, че към настоящия момент и
двамата не са се възстановили психически. Ищцата се е затворила в себе си,
плаче, страда и не е преживяла случилото се.
Свидетелят Д.К., брат на Н.Г. и чичо
на ищците М. и Е., посочва, че след инцидента води децата постоянно на училище,
на градина, помага им. В началото децата плачели месец или два. В очите им се
виждала скръбта, в училище винаги имало нещо за майката. Те знаят, че тя е на
небето, ходят често на гробищата. Свидетелят сочи, че познавал добре И., тя
карала колата, когато претърпял инфаркт и знае, че е дисциплиниран шофьор.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 432 от Кодекса за
застраховането увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
По силата на договора за застраховка
гражданска отговорност, застрахователят – в случая ЗК „Б.И.” АД покрива
отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени или
неимуществени вреди на трети лица, ако те са настъпили във връзка с
притежаването и използването на моторни превозни средства, и за които отговарят
съобразно българското законодателство.
Съдът приема за безспорно установено,
че при настъпилото ПТП на 18.11.2017 г., 10.00 часа., в посока от гр. С.З.за
гр. Я., в района на км.225+650м на Автомагистрала „Т.“, при управление на МПС -
л.а. „О.“, модел „В.” с ДК № У *** АН, Н.И.Г., е нарушил правилата за движение
по пътищата и е допуснал самостоятелно пътнотранспортно произшествие,
вследствие на което е настъпила смъртта на возещата се на предна дясна седалка
пътничка И. Д.Г. с и е пострадала возещата се на задната седалка пътничка Е.С.И..
В случая е налице влязла в сила
присъда, признаваща вината на водача за настъпване на произшествието поради
нарушаване правилата за движение и причинената в резултат на това смърт по непредпазливост
на пострадалата.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност, както и виновността на дееца. Т.е. относно
фактите, които са съставомерни по Наказателния кодекс, съществува забрана да
бъдат установявани от граждански съд. Такива съставомерни факти в случая, които
не могат да бъдат пререшавани от настоящия съд, са и тези за причинената смърт
по непредпазливост на пострадалото лице в резултат на настъпилото ПТП, именно
заради което деецът е наказан за престъпление по чл.343 ал.4 вр. с ал. 3, б.”б”
предл. I-во вр.с ал.1 б.“в“ вр. с чл.342 ал.1 от НК. Тези факти са елемент от
състава на престъплението и без наличието им извършителят нямаше да бъде
наказан за точно това престъпление.
Не е спорно, че към датата на
процесното ПТП - 18.11.2017г., е съществувало
валидно застрахователно правоотношение по отношение увреждащия лек автомобил „О.",
модел „В." с ДК № У 77 47 АН със застрахователна полица №BG/02/117000400165,
валидна от 28.01.2017г. до 27.01.2018г.
При това положение, са налице всички
елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
Вредата (имуществена или
неимуществена) е елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане.
Вредите са не само основание за отговорността при непозволено увреждане, но и
определят размера на обезщетението.
Следователно отговорността на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, на основание чл. 432 от КЗ, следва да бъде ангажирана, като
предявеният иск за неимуществени вреди се явява доказан по основание.
Относно размера на
иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква
претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания
и др.
В настоящия случай внезапната и преждевременна загуба на майка
за двете малолетни ищци М.Г. и Е.Г. и дъщеря на ищците М.Д. и Д.А. е довела
неминуемо до изключителен срив в психиката на ищците, видно свидетелските
показания на разпитаните К.К.и Д.К..
По отношение на
ищците М.Н.Г. и Е.Н.Г.:
При
определяне на справедливия размер на дължимото обезщетение, съдът взе предвид,
че към датата на настъпване на смъртта на майка им, ищците М.Г. и Е.Г. са
малолетни, на 3г., съответно на 6 г. Според съда, на тази възраст, децата са
силно уязвими в емоционален аспект, тъй като още не са формирани психически
като самостоятелни личности, доколкото са отглеждани от родителите си, зависят
и разчитат само на тях, а с оглед пола им, връзката им с майката нормално е
била засилена, особено в тези възрасти. В случая, те внезапно и безвъзвратно са
изгубили един от най-близките си и скъпи хора – майка си. Независимо каква
терапия или психологически подход ще се използват за възстановяването им, то
занапред ще трябва да продължат да живеят без майка си, като негативните
последици ще са сериозни и дългосрочни, както поради липсата на майката именно
в периода на съзряване на момичетата, така и защото семейната среда, в която те
са израснали, вече никога няма да са същите без майка им. Дори да се приеме, че
с времето, болката от случилото се ще намалява, липсата на майката в живота на
дъщерите й от толкова ранна детска възраст неминуемо има и ще има занапред
изключително негативни последици за тях – то няма да могат да разчитат на нейната
обич и подкрепа, няма да могат да споделят с нея успехите си в личен и
обществен план, както и да споделят всичко останало, което може да се сподели и
изживее само между майка и нейните дъщери. В настоящия случай, съдът счита, че
справедливото обезщетение, което ищците М.Н.Г. и Е.Н.Г. следва да получат за
смъртта на майка си, е в размер от по 150 000 лв. за всяка от малолетните
дъщери на И. Г..
В резултат на катастрофата,
описана подробно по – горе, на ищците М.И.Д. и Д.Н.А. – родители на починалата И. Д.Г. са причинени болки и страдания, изразяващи се в получените и понесени
дълбоки душевни травми и страдания, предизвикани от загубата на тяхното дете. Съдът намира,
че от доказателствата по делото се установява, че смъртта на дъщеря им се е
отразила много тежко. При определяне на справедливо обезщетение за
неимуществени вреди при причиняване на смърт, от значение са възрастта на увредения,
общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, претендиращ
обезщетението, както и обстоятелствата, при които е настъпил вредоносният
резултат. Съобразно приетото за установено по-горе, въз основа на цялостна
оценка на всички релевантни към размера на претендираните обезщетения
обстоятелства, преценени в тяхната конкретика откъм значимостта им за размера
на вредите, съдът отчита стреса от настъпилата при трагични обстоятелства
внезапна смърт на дъщерята на ищците и факта, че нещастното събитие е повлияло
на ищците изключително негативно в емоционален и психологически аспект. Съдът намира,
че в конкретния случай справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за
понесените от ищците болки и страдания по повод загубата на тяхната дъщеря е в
размер на по 120 000 лв. за всеки от родителите, макар че паричната сума никога
не може да възстанови непрежалимата загуба на дете. При причиняване на смърт за
определяне на обезщетението за неимуществени вреди от значение са освен
посочените по-горе обстоятелства, така и специфичните за всеки случай конкретни
обстоятелства (ППВС № 4/1968 г.), както и, според формираната по реда на чл.
290 ГПК практика на ВКС, и общественото разбиране за справедливост на даден
етап от развитието на самото общество. В този смисъл, както се отбеляза, съдът
отчете конкретиката на случая - негативните последици от безвъзвратната
внезапна загуба на дъщерята на ищците, починала нелепо при пътен инцидент,
която е заемала съществено място в живота на своите близки, чието страдание има
траен резултат и върху емоционалното им състояние.
По
отношение на възражението за съпричиняване. По делото обстойно бе изследван въпросът дали пострадалата е била с
предпазен колан по време на катастрофата и дали поставянето на такъв би довело
да същия вредоносен резултат. В тази насока
са заключенията КСМАТЕ,
с които е установено, че пострадалата И. Г. при реализиране на пътния инцидент, довел до причиняване
на телесни увреди, най–съществени в областта на главата, е пътувала на предна дясна седалка без поставен предпазен колан. Изследваният механизъм на ПТП
сочи, че поради неподбиране
на подходяща скорост при преминаване в
лентата за принудително спиране, задействането на спирачната система на колата
и вследствие на рязкото задействане на кормилната уредба и при условията на облачно
време със слаб дъжд и мокра пътна настилка, управляващият МПС е изгубил контрол
върху управлението и предизвикал самостоятелно ПТП, автомобилът се е преобърнал по таван поне три пъти. В резултат на удара и положението на автомобила, след последното
преобръщане пострадалата И. е излетяла от купето. В заключението на вещото лице е посочено, че при поставен обезопасителен колан уврежданията на пострадалата при
процесното ПТП биха били в по-малък обем. Поставянето на обезопасителен колан
най-вероятно би предотвратило леталния изход, тъй като ПТП-то е тежко и телата
получават голяма кинетична енергия.
Съобразно
константната съдебна практика при идентични на този случай дела, се установява
категорично, че при поставен колан от
страна на пострадалия, при
такъв тип тежки пътнотранспортни произшествия, главата му е щяла да бъде запазена, тъй като увредите на пострадалите са в резултат от свободно движение на тялото им. При анализа на поведението на пострадалата, която не е изпълнила задължението си по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП да постави предпазен колан,
настоящият състав на съда счита, че следва да се определи принос на пострадалата за реализиране на установените вреди в размер на 30%.
Ето
защо, определеното за първите ищци обезщетение следва да бъде редуцирано с 30%
съответно - да бъде определено в размер на 105 000лв., до който размер искът е
основателен, а за разликата до претендираните 150 000, исковете им следва
да бъдат отхвърлени.
По
отношение на предявените искове от родителите на починалата в размер на
120 000лв., след приспадането на така определения от съда размер на
съпричиняване, им се следва сумата от 84 000лв., като за разликата до
претендираните 150 000, исковете им следва да бъдат отхвърлени.
При
сега действащия КЗ отговорността на застрахователя за лихви, дължими от
застрахования на увреденото лице е ограничена и това задължение е за периода
след датата, на която застрахователя е бил уведомен за настъпване на
застрахователното събитие било от застрахования, било от увреденото лице.
Разпоредбата на чл. 498 от действащия КЗ предвижда задължение на увреденото
лице при настъпване на застрахователното събитие да предяви претенцията си
първо пред застрахователя и едва, ако същия не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера
на определеното или изплатеното обезщетение, то може да предяви прекия иск по
чл. 432 от КЗ срещу застрахователя. Подобно задължение за увреденото лице
липсваше в КЗ (отм.). В конкретния случай по делото е изложено, че ищците са
уведомили застрахователя ЗД “Б.И.” АД за настъпване на застрахователното
събитие на 03.04.2019г., поради което при липса на други данни и доказателства
в насока по оспорване на това обстоятелство от насрещната страна следва да бъде
прието, че именно това е датата, на която застрахователя е бил уведомен за
претенцията и от тази дата за него настъпва задължението да заплаща лихва за
забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ. Предвид това, лихва за
забава върху горепосоченото обезщетение се дължи от 03.04.2019г. до датата на
окончателното плащане.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че ЗД “Б.И.” АД следва да заплати на М.Н.Г. и на Е.Н.Г. сумата от 105
000 лв. – за всяка, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания от смъртта на тяхната майка И. Д.Г., с ЕГН **********, починала
вследствие на пътнотранспортно произшествие от на 18.11.2017 г., причинено от
неправомерното поведение на Н.И.Г., ЕГН **********, при управление
на лек автомобил марка
„О.", модел „Векгра" с ДК № У 77 47 АН, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 03.04.2019г. – датата, на която ЗД “Б.И.” АД е уведомен
за настъпилото ПТП до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля искането
на ищците за сумата до 150 000лв. като неоснователно.
По
исковете на родителите на починалата съдът намира, че ЗД “Б.И.” АД
следва да заплати на М.И.Д.
и на Д.Н.А.
сумата от 84 000 лв. – за всеки, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди - болки и страдания от смъртта на тяхното дете И. Д.Г., с ЕГН **********,
починала вследствие на пътнотранспортно произшествие от на 18.11.2017 г.,
причинено от неправомерното поведение на Н.И.Г., ЕГН **********, при управление
на лек автомобил марка
„О.", модел „Векгра" с ДК № У 77 47 АН, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 03.04.2019г. – датата, на която ЗД “Б.И.” АД е уведомен
за настъпилото ПТП до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля искането
на ищците за сумата до 120 000лв. като неоснователно.
По
отговорността за разноски:
Съгласно
нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има
право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т.
2 от ЗА и ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
Наредбата по Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати.
Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по
чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на
конкретната хипотеза.
Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата № 1, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 до 1 000 000 лв. – 3 530
лв. +2 % за горницата над 100 000 лв. Следователно при спазване на посочените
правила в настоящия случай адвокатско възнаграждение е в размер на 13 530лв. за
всяка от първите две ищци за предявената сума от 150 000 лв., поради
идентичния размер на исковите им претенции. Съобразно уважената част от исковете,
ответното дружество дължи общо 18 942лв.
По
отношение на разноските за адвокатско възнаграждение от страна на вторите двама
ищци – родителите на починалата, възнагражденията са следните: при интерес от
100 000 до 1 000 000 лв. – 3 530 лв. + 2 % за горницата над 100 000 лв.
Следователно при спазване на посочените правила в настоящия случай адвокатско
възнаграждение е в размер на 7 530лв. за всеки от вторите двама ищци за
предявената сума от 120 000 лв., поради идентичния размер на исковите им
претенции. Съобразно уважената част от иска, ответното дружество дължи общо 8 433,6лв.
С
оглед изхода на делото следва да заплати на адв. П.Д.Д. - БАК адвокатско
възнаграждение в размер 27 375,6лв. съобразно уважената част на исковете.
В
полза на ответника ищеца следва да бъде осъден да заплати разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска в размер на 17 150,4 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „Б.И.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С., ***да заплати на М.Н.Г., ЕГН
**********, адрес ***, действаща чрез своя баща Н.И.Г., ЕГН ********** сумата от 105 000 /сто и пет хиляди
лева/, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от М.Н.Г. неимуществени вреди,
изразяващи се в лично претърпени болки и страдания в резултат на претърпяно ПТП
на 18.11.2017г. и болки и страдания вследствие на загубата на майка й - И. Д.Г.,
с ЕГН **********, починала вследствие на ПТП на 18.11.2017г., ведно със
законната лихва, считано от датата на писменото уведомление до застрахователя
03.04.2019г., до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 105 000
лв. до претендирания размер от 150 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „Б.И.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С., ***да заплати на Е.Н.Г., ЕГН
**********, адрес ***, действаща чрез своя баща Н.И.Г., ЕГН ********** сумата от 105 000 /сто и пет хиляди
лева/, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от Е.Н.Г. неимуществени вреди,
изразяващи се в лично претърпени болки и страдания в резултат на претърпяно ПТП
на 18.11.2017г. и болки и страдания вследствие на загубата на майка й - И. Д.Г.,
с ЕГН **********, починала вследствие на ПТП на 18.11.2017г., ведно със
законната лихва, считано от датата на писменото уведомление до застрахователя
03.04.2019г., до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 105 000
лв. до претендирания размер от 150 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „Б.И.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С., ***да заплати на М.И.Д.,
ЕГН **********, адрес *** сумата от 84 000
/осемдесет и четири хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от М.И.Д. неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания вследствие на загубата на дъщеря й - И. Д.Г., с ЕГН **********,
починала вследствие на претърпяно ПТП на 18.11.2017 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на писменото уведомление до застрахователя
03.04.2019г., до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 84 000
лв. до претендирания размер от 120 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „Б.И.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С., ***да заплати на Д.Н.А.,
ЕГН **********, адрес *** сумата от 84 000
/осемдесет и четири хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от М.И.Д. неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания вследствие на загубата на дъщеря й - И. Д.Г., с ЕГН **********,
починала вследствие на претърпяно ПТП на 18.11.2017 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на писменото уведомление до застрахователя
03.04.2019г., до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 84 000
лв. до претендирания размер от 120 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „Б.И.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С., ***да заплати на адв. П.Д.Д. - БАК със съдебен
адрес:*** адвокатско възнаграждение в общ
размер на 27 375,6лв.
за
осъществена безплатна адвокатска помощ на ищците съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА М.Н.Г.,
ЕГН
**********, адрес ***, Е.Н.Г., ЕГН
**********, адрес ***, действащи чрез своя баща Н.И.Г., ЕГН **********, М.И.Д.,
ЕГН **********, адрес *** и Д.Н.А.,
ЕГН **********, адрес *** да заплатят на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Б.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
***направените в настоящото производство в размер на 17 150,4 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :