Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 17.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 5238 по описа за 2020 година, прецени:
Делото е образувано по предявени от К.Б.Д. срещу К.Д.П.
частичен осъдителен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева като част от
претенция за 100 000 лева.
Ищецът К.Б.Д. чрез своя представител адв. Д. излага,
че на 05.03.2009 г. сключил споразумение с лицето Б.Б., с което двамата
окончателно разделили своите бизнес интереси и сложили край на деловите си
отношения. С подписаното споразумение, К.Д. чрез дружество „А.Р.У.С Х.“ АД
оставал мажоритарен собственик на повече от 80% от капитала на „С.“ АД Свищов,
а Б.Б. краен мажоритарен собственик на „В.Х.“ АД гр. Плевен. Споразумението
било придружено п писмено деклариране на страните, че нямат претенции както
помежду си, така и спрямо дружествата С.“ АД и „В.Х.“ АД и на лицето Б.Б. с
изказано съжаление за увреждане доброто име на ищеца и признание за заслугите
му за развитие на тези дружества. След подписване на споразумението, между К.Д.
и Б.Б. не са водени никакви производства във връзка с акциите на „С.“ АД или
други дружества.
Ответникът К.Д.П. бил адвокат на Б.Б. и контролираните
от Б.Б. дружества. Ищецът твърди, че преди и по време на сключване на
споразумението ответникът е подавал подавал клеветническки писма до различни
институции, медии и търговски партньори на К.Д. и неговите дружества.
На 30.04.2020 г. ответникът П. изпратил писмо до „И.“
ЕООД във връзка със сведение в медиите, че това дружество искало да купи „С.“
АД от настоящия собственик К.Д., като по този повод изпратил документи,
съдържащи доказателства за извършена според ответника кражба на мажоритарния
дял от „С.“ АД, заплаха за пряка И.иция на ЕБВР и НИБ, липса на корпоративна
етика и бизнес стандарти и липса на
почтеност и бизнес етика у ищеца К.Д.. В писма от 11.05.2020 г. до „П.И.“ ЕООД
ответникът отправил неверни и клеветнически според ищеца твърдения, че
споразумението от 05.03.2009 г. било подписано след изнудване от страна на
ищеца Д.. Представителят на „П.И.“ ЕООД уведомил ищеца за получените електронни
писма и тяхното съдържание и получил обратна информация за фактите по случая от
2008-2009 г., след което уведомил ответника, че сделката между „С.“ АД и „П.И.“
ЕООД ще бъде финализирана.
Ищецът твърди, че с цитираните писма ответникът П.
излагал клеветнически твърдения срещу Д., че откраднал акции, че си послужил с
измама и заплаха за сключване на споразумението и че по отношение на „С.“ АД
имало неуредени проблеми. Според ищеца, писмата съдържали и обидни
квалификации- липса на корпоративна етика и бизнес стандарт и пълна липса на
почтеност и бизнес етика. С действията на ответника сериозно били накърнени
личната чест, достойнството и доброто име на ответника и му били причинени
състояние на изключителен стрес и дълбоко притеснение с оглед с оглед
репутационния риск , който поставял в риск и И.иционен проект. Ищецът посочва
организациите и дружествата, в чието ръководство участва.
На основание изложеното, в исковата молба е
формулирано искане до съда да осъди ответника К.Д.П. да заплати на ищеца К.Б.Д.
сумата от 30 000 лева като част от претендирано обезщетение в размер на
100 000 лева за неимуществени вреди, с твърдение за причиняването им от
клеветнически и обидни твърдения, заедно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът К.Д.П. в отговор по чл. 131 от ГПК оспорва
иска със следните възражения:
- възражение с оспорване на твърдението за уронване на
доброто име на ищеца от писмото на ответника до В. К. като представител на „П.И.“
ЕАД;
- възражения с твърдение за истинността на
обстоятелства, изложени от ответника в писмата, на които се позовава ищецът;
- възражение с оспорване на клеветническия характер на
писмата на ответника;
- възражение за прекомерност на претенцията за
обезщетение.
От събраните по делото доказателства се установява
следното:
Не се спори между страните и е видно от свидетелските
показанияq писмените
доказателства и справка от ТР, че ищецът К. Б..Д.
и лицето Б.Е.Б.са били участници в управлението на търговско дружество „С.“ АД
гр. Свищов до 17.08.2008 г. Собственик на 79,98% от капитала на „С.“ АД бил A.R.U.S. ltd Уилмингтън, Делауер, САЩ. В полза на
„С.“ АД и на дъщерното дружество „С.“ ЕАД бил отпуснат от Европейската банка за
възстановяване и развитие и Н.И.мънт банк Финландия кредит в размер на 28
милиона евро. Като обезпечение мажоритарният акционер A.R.U.S. ltdучредил залог в полза на ЕБВР и НИБ на 51% от акциите
на „С.“ АД. На 13.12.2007 г. било вписано търговско дружество „А.Р.У.С“ АД гр.
В. Търново, управлявано от съвет на директорите, в който влизали К.Б.Д. и Р.К.Д.По
делото е представен договор за покупко-продажба на акции с дата 18.12.2007 г., сключен
между A.R.U.S. ltd Уилмингтън,
Делауер, САЩ като продавач, и А.Р.У.С. АД гр. Свищов като купувач. Предмет на
договора са били 25 397 674 бр. поименни, обикновени, безналични
акции с право на глас, представляващи 79,98% от капитала на „С.“ АД. Уговорената
продажна цена била една стотинка за всяка акция, или 253 964,74 лева (л.
22-23). Договорът бил сключен от името на продавача A.R.U.S. ltd чрез пълномощник М.А.Б. и от името на купувача чрез
пълномощник Р.К.Д.Датата на заверка на пълномощното от купувача била 11.01.2008
г. Договорът е постъпил в Българската фондова борса на 08.04.2008 г., видно от
поставения щемпел с входящ номер. След сключването на договора, представителят по
пълномощие на A.R.U.S. ltd М.Б. е изпратила уведомление до Комисията за финансов надзор. В
уведомлението е посочена дата на сключване на договора 08.04.2008 г. Изпратено
е уведомление и от „С.“ АД гр. Свищов (л. 28), в което е оповестено, че с прехвърлянето
на акциите „не е извършена нито юридическа, нито фактическа смяна на контрола
върху „С.“ АД“, с довод, че двете дружества се намирали под общ контрол и
сделката следвало да се разглежда като вътрешно преструктуриране в рамките на
икономическата група ARUS. Във връзка
със сключването на този договор, от името на A.R.U.S. ltd в Комисията по финансов надзор е постъпило уведомление,
с което се оспорва законосъобразността на прехвърлянето на акциите с довод, че
е извършено без знанието, съгласието или одобрението на A.R.U.S. ltd – стр. 5 (л. 18). С писмо от
16.04.2008 г. (л. 29) Европейската банка за возстановяване и развитие е
уведомила представителите на „С.“ АД и A.R.U.S ltd М.К.и М.Б., че прехвърлянето на акциите е в нарушение
на договора за залог на акции от 29.03.2006 г. и задължението на спонсора A.R.U.S да задържи, освен с писменото
съгласие на банката, не по-малко от 51% от акциите от капитала на „С.“.
Поискана е информация за условията на прехвърлянето. С последващо писмо от
30.04.2008 г. ЕБВР e уведомила К.Д.,
че действията му увреждат отношенията с банката и че очаква връщане на всички
акции на „С.“ АД от А.Р.У.С АД обратно на A.R.U.S ltd и оставката му
от всички ръководни позиции в „С. – груп“. Към делото е приложено писмено
съглашение от 18.04.2008 г., сключено от К.Д. и Б.Б., за прехвърляне от „Арус“
АД на 55% от акциите на „С.“ АД обратно на Arus ltd Делауер (л. 31).
По делото е разпитан като свидетел Б.Е.Б.(с.з.
08.10.2020 г. л. 280-282). Според неговите показания, акциите, които ищецът Д. се
задължавал да върне, съгласно споразумението, не били върнати на A.R.U.S ltd. Освен това, свидетелят Б.излага,
че ищецът Д. продал всички активи в дружество „В.“ Плевен на неизвестна „фирма“
и по този начин „изпразнил“ дружество „В.“. От съпоставката на тези показания с
представените по делото писмени доказателства е видно, че свидетелят визира
дружество „В.Х.“ АД. Към делото е приложен протокол с дата 14.02.2009 г. от
заседание на надзорния съвет на „В.Х.“ АД гр. Плевен с участието на ищеца Д.
като член и председател на надзорния съвет, на който е взето решение за
продажба на притежаваните от дружеството дялове от капитала на „ВАП Х.“ ЕООД, „В.“
ЕООД и „ВАП продакшън“ ЕООД (л. 134-135). Впоследствие на 06.02.2009 г. са
сключени договори за продажба на дяловете от капитала на горните дружества на
купувач Д.И.И.(л. 136, 140, 144). Дяловете са били препродадени от Д.И.И.на „П.
и.“ ЕООД с договори с дати 12.02.2009 г.
Между свидетеля Б.и ищеца Д. било сключено
споразумение на 05.03.2009 г., с което „А.Р.У.С Х.“ АД Свищов остава
пълноправен собственик на всички 25 397 674 акции от капитала на „С.“
АД, притежавани до 08.04.2008 г. Със споразумението К.Д. се задължил да
организира връщането на контрола на „В.Х.“ АД върху всички активи, прехвърлени
на трети лица през 2009 г. и връщане на дяловете на дъщерните дружества „ВАП Х.“
ЕООД, „В.“ ЕООД и „ВАП продакшън“ ЕООД от „П. и.“ ЕООД на В.Х.“ АДпо цена от
500 000 лева, платима до 31.05.2009 г. В точка 3.2.3 от споразумението е
предвидено задължение на Б.Б. да гарантира лично заплащането на сумата и да
подпише запис на заповед за сумата от
400 000 лева. Към споразумението са приложени т. нар. „извинителни писма“
от Б.Б. (л. 53-54).
Между страните не се спори, че по време на описаните
действия и спорове между К.Д. и Б.Б., ответникът К.П. в качеството си на
адвокат е консултирал и представлявал свидетеля Б.Б..
Единадесет години след подписването на споразумението,
на 30.04.2020 г. ответникът П. изпратил по електронен път писмо до лицето Г.Б.във
връзка със сведение в медиите за намерение на дружество „П.И.“ ЕАД да купи „С.“
АД от настоящия собственик К.Д. и да реализира И.иционен проект за 400 млн. лв.
С писмото ответникът изпратил документи за прехвърлянето през 2008 г. на
акциите от капитала на „С.“ АД от A.R.U.S ltd в „личната
компания на г-н Д. – очевидно е имал предвид „А.Р.У.С“ АД. В писмото се съдържа
твърдение, че действията били ясни примери за „кражба, изнудване, застрашаване
на преките И.иции на ЕБВР в „С.“ и липса на подходяща бизнес етика и
корпоративни етични стандарти“ (л. 12). Ответникът изложил и твърдение за
„пълната липса на почтеност и бизнес етика на г-н Д.“. В отговор на писмото, по
електронен път Д.Б.поискал информация имало ли е съдебно дело между A.R.U.S ltd и „А.Р.У.С“ АД или свързани лица. В
отговора си ответникът П. пръви твърдение за сключване на споразумението на
05.03.2009 г. след изнудване на Б.Б. от ищеца Д. (л. 42). Писмо в същия смисъл
е изпратено и до лицето В.К.. Във връзка с изпратените от ответника документи,
е проведена кореспонденция по електронен път между В.К., Д.Б., ищеца Д. и
лицето А.П. относно наличието на спор за собствеността на ищеца върху „С.“ АД и
висящи съдебни производства (л. 257-259). С писмо от 15.05.2020 г. В.К. е
уведомил ответника К.П., че има окончателно намерение за финализира това
придобиване на „С.“ веднага щом КЗК издаде необходимата документация (л. 46).
С писмо от 10.05.2020 г. Д.Б.уведомява В.К. за започнала
приватизация на „завода за целулова С.“
и ръководещи проекта двама бизнесмени – К.Д. и Б.Б.. За техния проект бил
отпуснат заем от 18 млн евро от ЕБВР и 10 млн евро от НИБ. В писмото Д.Б.уведомява
В.К. за „схеми около собствеността и финансирането“ и че през 2008 г. „Д.“ –
очевидно ответникът Д., „…успява да маневрира така, че да освободи Б.от
собствеността му в С.“. От контекста на писмото е видно, че В.К. е бил
уведомен, че Б.Б. бил изключен от дсружеството, в чието установяване е
участвал.
На 18.05.2020 г. В.К. е изпратил писмо до ищеца К.Д. с
уведомление, че е взел решение за спиране на преговорите „по темата „С.“ (л.
265).
Така изложените
обстоятелства обуславят следните изводи на първоинстанционния съд:
Фактическият
състав на непозволеното увреждане обхваща следните елементи: противоправно
деяние; настъпили вреди за пострадалия; причинна връзка между деянието и
настъпилата вреда; вина на дееца, която съгласно чл. 45 ал. 2 от ЗЗД се
прпедполага до доказване на противното. По делото са безспорно установени
действията на ответника П. за изпращане на писма до лицата В.К. и Д.Б., с които
ответникът е оспорил правомерността на предходните сделки между Б.Б. и К.Д.. Ищецът
се позовава на квалификацията на действията му от ответника като „кражба“ и
коментара на ответника за почтеността на ищеца във връзка с извършване на
описаните по-горе действия. Тук следва да се отбележи, че не е имало основание
адвокат, какъвто е ответникът П., да прави опити за упражняване на въздействие
върху лица, които нито са негови клиенти, нито имат делови отношения с него или
негови клиенти, както е постъпил ответникът в случая. Коментарът за „кражба на
акции“ е некоректен и от правна, и от етична гледна точка. Въпреки това съдът
приема, че с действията си ответникът П. не е накърнил права и законни интереси
на ищеца. Изразените от ответника мнения представляват отчасти некоректно от
гледна точка на правото мнение и правна оценка на юрист и по своето съдържание
не са неправомерни действия.
Същевременно,
не следва да се пренебрегва съдържанието и правните последици на договора за
прехвърляне на акциите на „С.“ АД и последващото споразумение между К.Д. и Б.Б..
Предмет на договора, депозиран в БЛФБ на 08.04.2008 г. е продажба на
25 397 674 акции на цена от 253 976,94 лева, или по една
стотинка на акция – една стотна от номиналната стойност. С последващото
споразумение между К.Д. и Б.Б. последният на практика е лишен от правата си
върху дружество „А.“ ЛТД (т. 1.3 л. 48). Поето е задължение на собстевника на „П.И.“
ЕООД да прехвърли на „В.Х.“ дяловете на дружеството по цена от 500 000 лева.
Като гарант за заплащането е посочен Б.Б.. Това е цената на задължението на
ищеца Д. „да организира връщането на контрола на В.Х. върху всички активи,
прехвърлени на трети лица през 2009 г.“. Съдът не е оправомощен в настоящото
производство да дава правна, а още по-малко морална оценка на описаните
действия, поради което ще отбележи единствено очевидната нееквивалентност на
престациите по договора за прехвърляне на акциите от 08.04.2008 г. и
последващото споразумение от 05.03.2009 г.
Не
се доказа и настъпването на вреди за ищеца в причинна връзка с действията на
ответника. Твърденията на свидетеля А.П., че В.К. обвинявал ищеца, че го бил
„лъгал“, не са подкрепени с изложение за конкретни факти нито в неговите
показания, нито в други доказателства по делото. Не се установява и въздействие
на съдържанието на писмата, отправени от ответника към съконтрагенти на ищеца,
върху неговите делови и лични отношения с тях. Напротив, от писмата на В.К. и Д.Б.до
ответника П. е видно, че тези лица не са намерили основание за промяна или
прекратяване на отношенията им с ищеца. Такова намерение лицето В.К. – за
спиране на преговорите, изразява с писмо на 18.05.2020 г., и то не във връзка с
дадените от ответника П. квалификации, а с изпратените от ответника документи,
които са били обсъдени от лицата Б. и К.. Изпращането на документи не е
неправомерно действие, а от съдържанието на електронната кореспонденция е
видно, че решението на В.К. да „спре“ преговорите е мотивирано от
предварителния анализ на получената от ответника П. документация.
Съдържанието
на изложенията на ответника П. в писмата и по-конкретно писмото от 30.04.2020
г. не е с такъв характер, който може да причини неимуществени вреди на ищеца.
Както е изложено в исковата молба, ищецът е предприемач, работодател, публична
личност като председател и член на ръководствата на съсловни организации на
бизнеса за целулоза и хартия. Това качество на ищеца го е поставяло в неизбежен
контакт с общественото мнение в страната, което с оглед нивото на жизнения
стандарт на масата от населението е с относително негативна насоченост към
лицата, извършващи стопанска дейност. Изказването на мнение за „кражби“,
свързани с осъществяването на търговска дейност, е явление, което в страната е
повсеместно, ежедневно и насочено практически към всички субекти с по-съществено
икономическо влияние и възможности. Мнения в този дух не биха могли да причинят
на ищеца Д. изключителен стрес и притеснение, каквото твърдение се релевира в
исковата молба.
С
оглед на изложеното, съдът намира, че не е налице причинено от ответника на
ищеца непозволено увреждане, което да е основание за заплащане на обезщетение.
Предявеният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Поради тези
съображения, съдът
Р
Е Ш И:
Отхвърля предявения от К.Б.Д. ЕГН **********,
адрес: *** срещу К.Д.П., ЕГН **********, адрес: *** частичен осъдителен иск с
правно основание чл. 45 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 30 000 лева като част от претенция за 100 000 лева.
Разноски не се присъждат.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: