№ 50
гр. С.З. , 06.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело
№ 20215501001169 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл. 258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на „Д.О.З.“ ЕАД – гр.
С. против решение № 260013/11.02.2021г., постановено по гр.д. № 355/2020 г.
по описа на РС – Ч., с което дружеството е осъдено за заплати на въззиваемия
СТР. АЛ. ИВ. сумата от 3000лв., представляваща обезщетение по чл. 432, ал.
1, във връзка с 1чл. 493, ал. 1 от КЗ, за причинените на ищеца неимуществени
вреди, изразяващи се във физически и психически болки, страдания и
неудобства, в резултат на ПТП настъпило на 13.06.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от 27.03.2020г. до окончателното изплащане на
сумата, като е отхвърлен иска за главница над присъдения размер от 3000лв.
до пълния претендиран размер от 15 000лв. Също така присъдени са
разноските по делото. Постановено е и допълнително решение №
260036/18.03.2021г., с което е допълнено първоначалното решение във връзка
с разноските, които въззиваемият С.И. е осъден да заплати на въззивника
„Д.О.З.“ ЕАД, а също така „Д.О.З.“ ЕАД е осъдено да заплати на въззиваемия
И. законната лихва върху заплатената сума от 1600 лв. – главница за
неимуществени вреди за периода 27.03.2020г. до датата на заплащането –
1
12.01.2021г. Постановено е решение № 260046 от 13.04.2021г. по реда на чл.
247 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в решение №
260013/11.02.2021г.
Във въззивната жалба и допълнението към нея са развити подробни
съображения във връзка с незаконосъобразността на обжалваното решение в
осъдителната част. Направено е искане да се отмени решението и вместо него
да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск за сумата над
1600лв., ведно със законната лихва, считано от 27.03.2020 г. и претенцията за
разноски.
В допълнителната жалба са наведени доводи за допуснати нарушения
на материалния закон. Направено е искане да се отхвърли иска за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди. Жалба е постъпила от
застрахователя против допълнителното решение, като са изложени доводи за
неправилност и нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Изложени са доводи в тази връзка както и допълнения към въззивната жалба.
Отговори са постъпили от страна на въззиваемия по първоначалната
жалба, допълнението към нея и допълнителната жалба. Изложени са
съображения за неоснователност на жалбата, както и е взето становище във
връзка с направените оплаквания.
Въззивният съд след като обсъди установените по делото
обстоятелства, намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 и чл. 52
от ЗЗД, чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
По делото не се спори, че на 13.06.2017 г., около 12.45 часа, на път II-
66-107км., свързващ с. Плодовитово с гр. Ч., в посока гр. Ч. (запад - изток), е
настъпило пътно-транспортно произшествие (ПТП), със следните участници:
моторно-превозно средство (МПС) - лек автомобил, с рег. № СТ5653ВН,
2
собственост и управлявано от на Тотьо Стефанов Нерезов и превозно
средство с животинска тяга (каруца), с рег. № Ч0331 – управлявано от СТР.
АЛ. ИВ., с пътник в превозното средство Д.С.А., тъй като управлявания с
несъобразена скорост от Тотьо Нерезов лек автомобил е застигнал и ударил с
предната си лява част, движещото се пред него в дясната част на пътното
платно за движение превозно средство с животинска тяга (каруца), в неговата
задна част, след което настъпило ПТП, от което били причинени телесни
повреди на двете лица, пътуващи в каруцата. Тези обстоятелства се
установяват от приложения протокол за ПТП от 13.06.2017 г. и от
заключенията на приетите по делото комплексна автотехническа и
съдебномедицинска експертиза и съдебно - автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице инж. Валентин Вълчев – автоексперт.
В резултат на процесното ПТП, ищецът СТР. АЛ. ИВ. е получил
телесни увреждания - контузия на гръдния кош, кръвонасядане по лява
лумбална (поясна) област. Ищецът СТР. АЛ. ИВ. не страда от психично
заболяване, не е получил психически травми вследствие на преживяното на
13.06.2017 г., като по време на пътнотранспортното произшествие е преживял
краткотрайна стресова реакция, която е нормална психологична защитна
реакция. Не се е достигнало до разгръщане на психично заболяване, което да
има последствия за вбъдеще. Констатираните телесни увреждания и
медицински интервенции във връзка с настъпилото ПТП на 13.06.2017 г. не са
оказали неблагоприятно въздействие върху нормалните физиологични
процеси на организма. Тези обстоятелства се установяват от заключенията на
приетите по делото комплексна автотехническа и съдебномедицинска
експертиза.
Нанесените телесни увреди и преживеният стрес от ищеца, вследствие
процесното ПТП, се установяват и от показанията на свидетеля Д.С.А., която
твърди, че ищеца е изпитвал болки и страдания, особено силни в първите дни
след ПТП-то, като 20 дни не е можел да става от леглото, нощно време не е
можел да спи спокойно, изпитвал е страх и болка, като понастоящем все още
е изпитвал стрес от преживяното, но вече се чувствал нормално.
По делото не е спорно наличието на застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена между деликвента и
ответното застрахователно дружество, валидна към момента на ПТП -
3
Застрахователна полица № BG/06/117000798341, с покритие от 13.03.2017 г.
до 12.03.2018 г.
По делото не е спорно, а и видно от представената кореспонденция
между ищеца и ответника - застраховател и преписките по застрахователните
щети, образувани във връзка с процесното ПТП (макар и непредставени в
цялост) е, че във връзка със заявлението на СТР. АЛ. ИВ. за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди претърпени от него на 13.06.2017 г. при
ПТП била образувана преписка № 43072952000059, по която му е било
изплатено обезщетение от ответника за причинените за неимуществени вреди
в размер на 1600 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Настоящият състав споделя изцяло изводите на ЧРС относно наличието
на валидно застрахователно правоотношение; ПТП; Механизмът на ПТП;
причинно-следствена връзка между описания механизъм на настъпване на
застрахователното събитие и настъпилите вреди.
Направените във въззивната жалба оплаквания са относно размера на
присъденото обезщетение и присъдената лихва, както и относно присъдените
от първата инстанция разноски.
В конкретния случай от доказателствата по делото се
установява, че ищецът при процесното ПТП е получил
контузия на гръдния кош и кръвонасядане в поясната
област. Тези увреждания са причинили временно
разстройство на здравето неопасно за живот, като
оздравителния процес е бил в рамките на 7 – 14 дни. По
време на ПТП ищецът е преживял краткрайна стресова
реакция. Констатираните увреждания не са оказали
неблагоприятно въздействие върху нормалните процеси в
организма. Това се установява както от СМЕ, така и от свидетелските
4
показания, съгласно които периодът приблизително съвпада.
Съдът, като отчете вида и характера на вредите, интензитета на
претърпените болки и страдания и тяхната продължителност, както и
възрастта на пострадалия, заключението на изслушаните експертизи които
сочат, че травмите се смятат за леки и не могат да имат вредоносен резултат,
намира, че предявения иск за неимуществени вреди следва да бъде уважен в
размер от 3 000 лв.. Като се приспадне заплатеното от застрахователя
обезщетение в размер на 1600 лв., то искът се явява за доказан до размера на
1400 лв..
Видно от постановеното последно Решение за ОФГ, ЧРС е допуснал
такава с която е осъдил ответника да заплати на ищеца, сумата в размер на
4600 лева, от които на 12.01.2021 г. са заплатени на ищеца 1600 лева,
представляваща обезщетение по чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 493, ал. 1 от
КЗ, за причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се във
физически и психически болки, страдания и неудобства, в резултат на ПТП
настъпило на 13.06.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 27.03.2020
г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за главница
над присъдения размер от 4600 лева до пълния претендиран размер от 15 000
лева“.
Тълкувайки постановения диспозитив, ЧРС най - вероятно е имал
предвид, че на ищеца следва да се присъди обезщетение в размер на 3000 лв.,
за неимуществени вреди, която сума представлява разлика между
определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4600
лева и заплатеното от застрахователя обезщетение от 1600 лева.
С оглед множеството постановени решения /3 бр. / и неясния в крайна
сметка диспозитив, както и оплакването във въззивната жалба, че съдът
неправилно е изчислил размера на направените разноски, което съдът намира
за основателно, въпреки постановеното решение за изменение на разноските,
настоящия съдебен състав намира, че следва да отмени постановените
решения изцяло и постанови нов съдебен акт по същество на спора, както и
5
правилно се изчисли размера на разноските направени от страните.
По отношение на началния момент за лихва за забава: заявена е и
претенция за присъждане на обезщетение за забава, считано от 27.03.2020 г..
Съгласно КЗ отговорността на застрахователя за лихви, дължими от
застрахования на увреденото лице е ограничена и това задължение е за
периода след датата, на която застрахователя е бил уведомен за настъпване на
застрахователното събитие било от застрахования, било от увреденото лице.
При това разпоредбата на чл. 498 от действащия КЗ предвижда задължение на
увреденото лице при настъпване на застрахователното събитие да предяви
претенцията си първо пред застрахователя и едва, ако същия не е платил в
срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице
не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, то
може да предяви прекия иск по чл. 432 от КЗ срещу застрахователя. В
конкретния случай на 27.03.2020 г. ищецът е поискал от ответника заплащане
на застрахователно обезщетение, поради което следва, че застрахователят е
уведомен за процесното ПТП от ищеца именно на тази дата и за него
настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с
ал. 3 от КЗ. Предвид на това лихва за забава върху горепосоченото
обезщетение се дължи както е поискано в ИМ от 27.03.2020 г. до датата на
окончателното плащане.
По разноските:
Пред първата инстанция видно от представения списък по чл. 80 от
ГПК на адв. З.К., същият претендира разноски на основание чл. 38 от ЗА и
следва да му се заплатят такива съразмерно на уважената част от исковете или
сумата от 196 лв. пред първата инстанция и сумата и 294,38 лв. пред
въззивната инстанция. При определяне на възнаграждението съдът се
съобрази с обстоятелството, че ответникът е признал част от иска след
завеждане на делото, като е изплатил на ищеца част от претендираната сума в
размер на 1600 лв., поради което и по аргумент от противното на осн. чл. 78,
ал.2 ГПК, съдът счита, че следва да се присъди адвокатско възнаграждение и
върху тази сума.
6
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на СтОС държавна
такса върху уважената част от исковете в размер на 120 лева и сумата 205,20
лв. възнаграждение за вещи лица.
При този изход на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените от него разноски съразмерно на отхвърлената част от
исковете. Ответникът е направил разноски пред първата инстанция в размер
на 1776 лв., като с оглед изхода на делото му се дължат разноски в размер на
1420 лв.. Пред настоящата инстанция е направил разноски в размер на 640 лв.,
като с оглед степента на уважаване на въззивната жалба му се дължат
разноски в размер на 298,69 лв. или общо пред двете съдебни инстанции му
се дължат разноски в размер на 1718,69 лв..
С оглед цената на иска в размер на 15 000 лв., настоящето въззивно
решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от
ГПК.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260013/11.02.2021г., постановено по гр.д. №
355/2020 г. по описа на РС – Ч., както и постановените допълнително
решение № 260036/18.03.2021г. и решение № 260046 от 13.04.2021г. по реда
на чл. 247 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка: като
постановява:
ОСЪЖДА „Д.О.З.“ ЕАД – гр. С., ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: Република България, област С. (столица), община Столична, гр.
С. ***, да заплати на СТР. АЛ. ИВ., ЕГН **********, от гр. Ч., ***, чрез адв.
З.К. – АК С.З., сумата в размер на 1400 лв. (хиляда и четиристотин) лева,
обезщетение по чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 493, ал. 1 от КЗ, за
причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се във физически и
психически болки, страдания и неудобства, в резултат на ПТП настъпило на
7
13.06.2017 г., която сума представлява разлика между определеното от съда
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лева и заплатеното от
застрахователя на 12.01.2021 г. обезщетение от 1600 лева, ведно със законната
лихва върху обезщетението от 1400 лв., считано от 27.03.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница до
пълния претендиран размер от 15 000 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Д.О.З.“ ЕАД – гр. С., ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: Република България, област С. (столица), община Столична, гр.
С. ***, да заплати на адв. Здравко К. адв. възнаграждение по чл. 38 от ЗА в
размер на 490,38 лв..
ОСЪЖДА СТР. АЛ. ИВ., ЕГН **********, от гр. Ч., ***, чрез адв. З.К.
– АК С.З. да заплати на „Д.О.З.“ ЕАД – гр. С., ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: Република България, област С. (столица), община Столична,
гр. С. ***, разноски в размер на 1718,69 лв..
ОСЪЖДА „Д.О.З.“ ЕАД – гр. С., ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: Република България, област С. (столица), община Столична, гр.
С. ***, да заплати сумата от 120 лв. държавна такса и сумата 205 лв.
възнаграждение за вещи лица по сметка на СтОС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8