Р Е Ш Е Н И Е
№260075
гр.Ботевград, 19.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, първи съдебен състав, в публичното заседание на осемнадесети май през две
хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ****
при секретаря ****, като разгледа докладваното от
съдия П. НАД №313 по описа за 2020година
и за да се произнесе,взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
С.С.С. с ЕГН**********, с постоянен адрес *** е
обжалвал в законния срок наказателно постановление
№20-0322-000443 от 10.07.2020г., издадено от
Началник РУ – гр.Правец, упълномощен със заповед №517з-189 от 15.01.2016г.
на Директора на ОДМВР-София, с което за нарушение на чл.483, ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ на
основание чл.638, ал.1, т.2 вр. чл.461 т.1 от КЗ му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000.00лева. В жалбата
се иска отмяната на атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателя,
редовно призован, се представлява от адв.****, преупълномощена от адв.Д.Т. ****
от АК-Разград, която поддържа депозираната жалба от С. и излага доводи за
незаконосъобразност на процесното НП и се иска присъждане на разноските за
процесуално представителство в размер на 450.00лева.
Въззивната
страна – РУ - Правец, редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание и не изразява становище по жалбата, като в съпроводителното писмо се
възразява за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Ботевградска районна прокуратура, редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище
по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът
приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН № 159570/06.07.2020г.;
заповед № 517з-189/15.01.2016г.; допълнителни обяснения; докладна записка;
писмо до С.С.; писмо; докладна записка; писмо; справка за нарушител/водач;
докладна записка; докладна записка; справка от търговския регистър - заверени
копияи събраните гласни
доказателства – показанията на свидетелите П.И.В. – актосъставител, на длъжност
“мл. автоконтрольор” при РУ – Правец и Д.П.Д.,
се установява следната фактическа обстановка:
На 06.07.2020г. около 09.06ч. в с.Джурово,
обл.Софийска, на ул.“****“, св. П.И.В. и
св. Д.П.Д. – полицейски служители при РУ – Правец били на работа и изпълнявали
задълженията си по контрол на пътното движение. Тогава полицейските
служители спрели за проверка движещия по
ул.“Д. *** товарен автомобил м. „Мерцедес”
с рег.№****, управляван от жалбоподателя -
С.С.С. . При извършената проверка свидетелите В. и Д. установили,
че управлявания от С. автомобил е собственост на „**** ЕООД с
булстат **** – гр.****и за същия няма сключена
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за 2020г. За
констатираното нарушение св.В. съставил на С. АУАН № 159570/06.07.2020г. Актосъставителят квалифицирал деянието на С.
като нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.
Въз основа на така извършената
проверка и съставения АУАН е издадено
атакуваното наказателно постановление №20-0322-000443 от
10.07.2020г.,, от Началника на РУ – гр.Правец, като нарушението било вече
квалифицирано като такова по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ и на С. било наложено
наказание глоба в размер на 2000.00лева,
на осн. чл.638, ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 от КЗ .
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена от показанията на свидетелите В. и Д. както и от АУАН
№ 159570/06.07.2020г.
Показанията на свидетелите В. и Д. са непротиворечиви, кореспондиращи с
писмените доказателства по делото и съдът
ги цени с доверие, като
обективни, безпристрастни и логически последователни.
Съдът счита, че жалбата е допустима,
тъй като е депозирана в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект
/срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по
същество, жалбата е основателна, по следните съображения:
Атакуваното
НП не отговаря на изискуемото по закон съдържание, а именно: за описаното
нарушение АНО е приложил неприложима материално правна норма, като не
съответства правната квалификация на нарушението на фактическото му описание, а
така също е приложил и грешна санкционна норма.
На първо място в НП АНО е
описал деянието, като е посочил изначално, че управлявания от С. автомобил е
собственост на търговско дружество и че същият е без сключена, а след това
деянието е квалифицирано като нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, което се
отнася за собствениците на МПС, какъвто жалбоподателя не е и не се твърди,
както в съставения АУАН, така и в издаденото НП. На следващо място в НП, дори
се твърди и че нарушението е извършено от ЕТ или юридическо лице
По
делото се установи, че жалбоподателят,
като физическо лице, не е собственик на
управляваното от него процесно МПС, и в
този смисъл, за същият не съществува
задължение по чл.461, ал.1 от КЗ вр чл.483, ал.1 от КЗ да сключва задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В санкционната разпоредба на чл.638, ал.1 т.1 и т.2 от КЗ е предвидено,
че на лице по чл.483, ал.1 от КЗ /каквото безспорно не е жалбоподателят/, което не изпълни
задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се налага съответни наказания- на първо
място - "глоба" от 250 лв. - за физическо лице /по т. 1/ /а
жалбоподателят е физическо лице/, и на следващо място- “имуществена санкция"
от 2000 лв. - за юридическо лице или едноличен търговец- по т. 2 /а по делото
не е установено жалбоподателят да е допуснал нарушението в качеството на
едноличен търговец или юридическо лице/.
Имайки предвид гореизложеното съдът
приема, че неправилно, на основание чл.638, ал.1 т.2 от КЗ, на жалбоподателят-
като физическо лице е наложено административно наказание “глоба" и то в
размер на 2000.00лева, който размер е предвиден за наказанието „имуществена
санкция“.
Съдът намира, че нормата чл.638,
ал.1 от КЗ е пределно ясна и недвусмислена, и в нея са предвидени наказания на
различни правни субекти за допуснато нарушение чл.483, ал.1 от КЗ - и те са -
"глоба" от 250 лв. - за физическо лице, и на следващо място- “имуществена
санкция" от 2000лв. - за юридическо лице или едноличен търговец.
От горното е видно, че за субектите
на административното нарушение - физически лица - от една страна и търговци и
юридически лица- от друга страна, законодателят е предвидил самостоятелни
специални разпоредби, като основание за ангажиране на административно-наказателната
им отговорност - посочените по- горе норми.
С оглед горното съдът констатира и
че приложената санкционна норма е грешно приложена, като не съответства както
на фактическото описание на твърдяното нарушение, извършено от С., така и на
неговото качество, а именно същият не е собственик на управляваното от него МПС
и на следващо място е физическо лице, а не юридическо лице или едноличен
търговец, за които лица се отнася разпоредбата на чл.638, ал.1 т.2 от КЗ.
Законът не предвижда
възможност за саниране на нередовностите на НП, каквато възможност, например, в
определени случаи е предвидена за нередовностите на АУАН – чл.53 ал.2 от ЗАНН.
С оглед на всичко горепосочено, съдът
приема, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като предвид
процесуалния характер на основанието за отмяна разглеждането по същество
е безпредметно.
Предвид изхода на спора и на
осн.чл.63, ал.3 от ЗАНН/ред. ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г. /
на С.С.С. с ЕГН**********,
с постоянен адрес *** се дължат и следва да се заплатят разноски в
производството по делото. С жалбата се претендира
заплащане на разноски за процесуално представителство в размер на 450,00
лв. В
съпроводителното писмо от РУ-Правец е направено възражение за прекомерност на
размера на адвокатското възнаграждение.
Съдът счита претенцията за
основателна и доказана. По делото е представен договор
за правна защита и съдействие, в който е уговорено заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 450, 00 лв. в полза
на адв. Д.Т. ****
от РАК,
като е удостоверено, че същото е заплатено в брой. В случая,
платеното от С.С.С. с ЕГН**********,
с постоянен адрес *** адвокатско възнаграждение е над минималния размер, определен в чл.18, ал.2 и
чл.7, ал.2 т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Предвид гореизложеното, ОДМВР- София следва да заплати
на С.С.С. с ЕГН**********,
с постоянен адрес *** разноски в размер на 370,00
лв. /триста
и седемдесет лева/ за
осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 313/2020г.
пред Районен съд Ботевград.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло наказателно
постановление №20-0322-000443 от 10.07.2020г., издадено от Началник РУ – гр.Правец против С.С.С.
с ЕГН**********, с постоянен адрес ***, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР-София да заплати на С.С.С. с ЕГН**********, с постоянен адрес *** за
осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 313/2020г.
пред Районен съд Ботевград.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :