Р
Е Ш Е
Н И Е № 34
гр. София, 07.03.2019г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски
окръжен съд, търговско отделение, V-ти състав, в закрито заседание на дванадесети
февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Янкова търг. д. № 130 по описа за 2018 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :
ИЩЕЦЪТ - „Б.” ООД, с ЕИК., със седалище
и адрес на управление ***, чрез пълномощника адв.Е.Я. от САК е предявило срещу О.П. Булстат
.и адрес: ***, пл. „Тодор Живков” №6, представлявана от Кмета Р.Г., обективно
съединени осъдителни искове за осъждането на ответника да заплати на ищеца
сумата от 117 900 лева, от
които:
-
58 750 лева представляващи дължима главница - възнаграждение за приета работа по
Договор № Д-83/ 10.07.2013г. за изработване на Технически проект за реализиране
на мерки за енергийна ефективност на обект Учебна сграда на ГПЧЕ „Алеко
Константинов” и ОУ „Васил Левски” гр. П., ведно със законната лихва върху
сумата, от датата на завеждане на исковата молба до окончателното ѝ
изплащане;
-
59 150 лева представляващи дължима главница - възнаграждение за
приета работа по Договор № Д-84/ 10.07.2013г. за изработване на Технически
проект за реализиране на мерки за енергийна ефективност на обект Общежитие към
ГПЧЕ „Алеко Константинов” и ОУ „Васил Левски” гр. П., ведно със законната лихва
върху сумата, от датата на завеждане на исковата молба до окончателното ѝ
изплащане.
Претендират се и направените по
делото разноски.
В исковата си молба, ищецът
твърди, че след проведена процедура по ЗОП през април месец 2013год. „Б.” ООД
било определено за изпълнител по обособени позиции 1 и 3 от същата, в резултат
на което били сключени с ответната община два договора за изработване на пълни
технически проекти за обекти на инвестицията по обществената поръчка, както
следва: Договор № Д-83/ 10.07.2013 г. за изработване на Технически проект за
реализиране на мерки за енергийна ефективност на обект Учебна сграда на ГПЧЕ
„Алеко Константинов” и ОУ „Васил Левски” гр. П. и Договор № Д-84/ 10.07.2013 г.
за изработване на Технически проект за реализиране на мерки за енергийна
ефективност на обект Общежитие към ГПЧЕ „Алеко Константинов” и ОУ „Васил
Левски” гр. П..
Ищецът твърди, че изработил точно
и в срок възложената му работа по двата договора и на 23.07.2013год. същата
била приета без забележки от възложителя с два приемо-предавателни протокола,
съставени за всеки от договорите. Твърди, че до датата на завеждане на исковата
молба в съда, плащане на договореното възнаграждение по процесните договори, в
общ размер на исковата сума от 117 900 лева, не било извършено от
ответника.
Ищецът излага още, че в проведени
неформални разговори с представителя на ответната община, последният мотивирал
отказа си да плати дължимото възнаграждение по двата договора с доводи, че
възложената работа била във връзка с кандидатстване на О.П. по „европейски
проекти“, за които ДФ „Земеделие“ не бил отпуснал средства и не осигурил
финансиране за изпълнението им.
С две покани за доброволно
изпълнение от 28.09.2017г. и 21.05.2018г., след отправени искания от ответната
община за преработка на предадените и приети проекти, ищецът поканил ответника
да заплати приетата работа, но отново плащане не последвало.
Ищецът не оспорва, че съгласно
чл.5 и чл.6 от процесните договори падежът за плащане на възнаграждението е
поставен в зависимост от получаване от страна на възложителя на финансиране от
ДФ „Земеделие“, но счита, че това не означава, че за изработеното не му се
следва възнаграждение. Сочи, че съгласно императивния характер на нормата на
чл.266 от ЗЗД, при наличието на изпълнение и приемане на възложената работа по
договора, се дължи и уговореното плащане.
Алтернативно, поддържа основание
за нищожност на клаузите на чл.5 и чл.6 от процесните договори, като
противоречащи на закона и добрите нрави.
Ето защо, ищецът моли съда да
постанови решение, с което да осъди О.П. да заплати на „Б.” ООД сумата от 117 900 лева, от които:
-
58 750 лева представляващи дължима главница - възнаграждение за приета работа по
Договор № Д-83/ 10.07.2013г. за изработване на Технически проект за реализиране
на мерки за енергийна ефективност на обект Учебна сграда на ГПЧЕ „Алеко
Константинов” и ОУ „Васил Левски” гр. П., ведно със законната лихва върху
сумата, от датата на завеждане на исковата молба – 05.07.2018г. до
окончателното ѝ изплащане;
-
59 150 лева представляващи дължима главница - възнаграждение за
приета работа по Договор № Д-84/ 10.07.2013г. за изработване на Технически
проект за реализиране на мерки за енергийна ефективност на обект Общежитие към
ГПЧЕ „Алеко Константинов” и ОУ „Васил Левски” гр. П., ведно със законната лихва
върху сумата, от датата на завеждане на исковата молба – 05.07.2018г. до
окончателното ѝ изплащане.
Претендира се присъждане и на
сторените в настоящото производство съдебни разноски, вкл. разноски за
адвокатско възнаграждение.
Препис от исковата молба и
приложенията към нея са връчени на ответника О.П. на 11.07.2018год. и в срока
по чл. 367, ал. 1 ГПК, ответникът чрез процесуалния си представител адв. И.Р.
от АК – Х. е депозирал писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове.
Оспорва исковата молба като
недопустима поради ненадлежно упражняване правото на иск. Твърди, че не е
налице изискуемост на претендираното задължение за плащане, тъй като същото не
било определено еднозначно по размер. Твърди още, че възможността за ищеца да
иска неговото изпълнение не е настъпила.
Ответникът твърди, че
изпълнението на задължението за плащане в настоящия случай е било поставено под
условие по см. на чл.25, ал.1, изр.1 ЗЗД, сбъдването на което изцяло зависело
от волята на трето лице - ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция.
Сочи, че от представените с
исковата молба два договора Договор № Д-83/ 10.07.2013г. за изработване на
Технически проект за реализиране на мерки за енергийна ефективност на обект
Учебна сграда на ГПЧЕ „Алеко Константинов” и ОУ „Васил Левски” гр. П. и Договор
№ Д-84/ 10.07.2013г. за изработване на Технически проект за реализиране на
мерки за енергийна ефективност на обект Общежитие към ГПЧЕ „Алеко Константинов”
и ОУ „Васил Левски” гр. П. било видно, че в чл.5 и чл.6 от същите,
плащането е поставено в зависимост от
получаване на финансиране от ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция и размерът
следвало да се определи съгласно одобрената за финансиране сума от фонда.
Изрично било разписано между страните, че изпълнителят няма да има претенции по
отношение на сумите за възнаграждение, в случай че бъде редуциран бюджета.
Ответникът твърди, че ищецът, с участието си в
процедурата по възлагане на обществена поръчка и представяйки изискуемата
съгласно чл.56 ал.1 т.12 от ЗОП (отм.) декларация за съгласие с клаузите на
проекто-договора към процедурата, както и с изрична декларация, се е запознал и
приел всички условия по процедурата. Твърди, че изготвените технически проекти
в резултат на Договор № Д-83/10.07.2013г. и Договор № Д-84/10.07.2013г. не са
били финансирани от ДФ „Земеделие“- РА - условието при сбъдването на което
възниква и задължението за плащане за ответника.
С оглед на така наведеното
твърдение поддържа, че задължението за плащане не е настъпило дори и към датата
на завеждане на исковата молба в съда, че не е налице изискуемост на
претендираното вземане, както и че същото не е определено по размер, за да
подлежи на конкретна претенция.
Ответникът оспорва твърдението на
ищеца, че представените технически проекти по двата процесни договора са приети
окончателно от възложителя - О.П. и че
са полезни за нея.
Твърди, че не е налице надлежно приемане на извършената работа
като годна за ползване. Прави възражение за частично неизпълнение на договорите
и лошо изпълнение в качествено отношение на техническите проекти като
несъответстващи на нормативните изисквания относими към тях.
Ответникът не оспорва, че
изготвените от ищеца технически проекти са предадени, но твърди, че не са били
приети по предвидения в договорите ред. Твърди още, че не са реализирани и
усвоени от О.П. и че с оглед настъпилите промени в нормативната уредба относно
въвеждането на енергоефективните мерки, както и възможностите за тяхното
финансиране и реализиране, с писмо изх. №690-885/08.09.2017г. на О.П. е било
поискано ищецът да преработи и актуализира техническите проекти в съответствие
с тези промени.
Ето защо ответникът твърди, че не
е налице приемане от страна на О.П. на извършената от ищеца работа като годна
за ползване.
Ответникът възразява срещу
искането на ищеца за прогласяването за нищожни, като противоречащи на закона и
добрите нрави, на клаузите на чл.5 и чл.6 от процесните договори. Поддържа, че
посочените клаузи са законосъобразни и допустими, като изведени от обективни
обстоятелства налагащи въвеждането им – възможността да бъде финансиран дадения
проект от публичен възложител.
Ответникът твърди, че ищецът е
бил запознат предварително с условията и доброволно ги е приел като е участвал
в процедурата по възлагане на обществената поръчка. Счита, че уговорката под
условие не обуславя нищожност на договорното съглашение /по аргумент от чл.25,
ал.1 ЗЗД/. Твърди, че посочените клаузи са с определящ характер по отношение на
съществени условия по процесните договори, поради което твърди, че
прогласяването на нищожността им би довело до нищожност на договорите изцяло.
Счита, че в този случай основанието за разменените престации между страните по
договорите ще е отпаднало и О.П. ще следва да върне получения технически проект
по съответния договор и съответно да отпадне уговорената под условие насрещна
престация.
Ответникът моли, съда да отхвърли
предявения от „Б.“ ООД иск като недопустим, съответно като неправилен и необоснован.
Претендира присъждане на всички
направени в хода на производството разноски, включително и разноски за
възнаграждение за процесуално представителство, съгласно представен
допълнително списък по чл.80 от ГПК на направените разноски и доказателства за
тяхното извършване.
Прави възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение от ищеца и моли същото да бъде
намалено до по-нисък размер съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото.
Препис от отговора на исковата молба
на О.П. е връчен на ищеца с указанията по чл.372 от ГПК, като в срока по
чл.372, ал.1 от ГПК същият е подал допълнителна искова молба, с която поддържа,
уточнява и допълва първоначалната и излага становището си по наведените с
отговора на ответника твърдения и възражения, оспорвания и искания по
доказателствата.
В допълнителната искова молба
ищецът прави следните уточнения във връзка с възраженията на ответника:
Твърди, че въз основа на
предадените от „Б.“ ООД технически
проекти, главният архитект на общината, на основание Протокол №6/24.07.2013г.
на общински експертен съвет по устройство на територията гр. П., е издал
две разрешения за строеж: № 55/05.08.2013 г. за реализиране на мерки за
енергийна ефективност на обект Учебна сграда на ГПЧЕ „Алеко Константинов” и ОУ
„Васил Левски” гр. П.и № 56/05.08.2013г. за реализиране на мерки за енергийна
ефективност на обект Общежитие към ГПЧЕ „Алеко Константинов” и ОУ „Васил
Левски” гр. П.
Ищецът излага още, че посочените
административни органи на ответника по закон са длъжни, при одобряването на
техническите проекти, да съобразят съответствието им с всички действащи към
момента нормативни изисквания. Твърди, че в настоящия случай един от
нормативните актове относими към изготвянето на процесните проекти, към датата
на предаването им, е била Наредба № 7 от 2004 г. за енергийна ефективност на
сгради (обн., ДВ. бр. 5 от 14.01.2005 г.,3агл. изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г. бр.
27 от 2015 г., в сила от 15.07.2015 г.), в нейната редакция от 08.01.2010г., с
която били съобразени и процесните.
Твърди, че с изменение от
13.09.2013г. в наредбата са били променени към по ниски стойности, референтите
стойности на коефициентите на топлопреминаване за ограждащите конструкции и
елементи при проектиране на нови сгради и след реконструкция, основно
обновяване, основен ремонт или преустройство на съществуващи сгради, което
водело до промяна в дебелините на полаганите топлоизолации за външни стени,
подове и тавани на сградите.
Ищецът излага още, че с
допълнителен договор от 20.10.2017г. му било възложено от ответника да
преработи техническите проекти, за да бъдат
съобразени с посочената промяна в нормативната уредба и въведените нови
нормативни изисквания за енергийна ефективност,
а не да поправя работа извършена с недостатъци.
Оспорва твърдението на ответника,
че процесните технически проекти не са били „реализирани и усвоени“ от о.П.
Сочи, че въз основа на процесните проекти освен, че са били издадени от
общината две разрешения за строеж, последната
като възложител се ползвала от същите и при кандидатстване за
финансиране на други проекти, което било
видно от писмо изх. №6900-885/08.09.2017г.
Ищецът оспорва и твърденията на
ответника, че процесните договори са сключени под отлагателно условие и че това
условие не се е сбъднало по обективни причини.
Счита, че ако бъде прието така въведеното твърдение на ответника,
то от него следва, че процесните
договори са прекратени и основанието за разменените престации е отпаднало на
това основание.
Ето защо, в случай че съда
отхвърли исковете на предявеното с първоначалната искова молба договорно
основание, при условията на евентуалност, ищецът моли ответната община бъде
осъдена да заплати на „Б.“ ООД исковите суми, на основание чл. 55, ал.1
хипотеза трета от ЗЗД.
Преписи от допълнителната искова
молба са връчени на ответника с указанията по чл.373 от ГПК и в срока по
чл.373, ал.1 от ГПК е подаден допълнителен отговор, с който поддържа, уточнява
и допълва първоначалния.
С протоколно определение от
12.02.2019г. съдът е прекратил съдебното производство в частта му на
предявеният при условията на евентуалност от ищеца с допълнителната искова
молба, иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
Софийският окръжен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, прие за
установено следното от фактическа страна:
Ищецът „Б.“ ООД, в качеството на
изпълнител и ответникът О.П. в качеството на възложител, са сключили Договор №
Д-83/ 10.07.2013 г. за изработване на Технически проект за реализиране на мерки
за енергийна ефективност на обект Учебна сграда на ГПЧЕ „Алеко Константинов” и
ОУ „Васил Левски” гр. П. и Договор № Д-84/ 10.07.2013 г. за изработване на
Технически проект за реализиране на мерки за енергийна ефективност на обект
Общежитие към ГПЧЕ „Алеко Константинов” и ОУ „Васил Левски” гр. П..
По силата на договорите,
Изпълнителят се е задължил да изпълни възложената работа – индивидуализирана
във всеки договор, в срок от 15 календарни дни от подписването им, както и да
предаде на Възложителя комплекта проектна документация в 4 екземпляра на
хартиен и електронен носител. Страните
са уговорили още, че окончателно извършените и предадени проекти ще бъдат приемани
от възложителя с приемо-предавателен протокол.
По отношение плащането по
договора, страните са се споразумели да се извършва по представена фактура за
заплащане на изработените проекти, в срок до 7 календарни дни, след получаване
на финансови средства от ДФ „Земеделие“/ДФЗ/ за извършеното техническо
проектиране. Общата цена съгласно единия договор е уговорена в размер на 58 750
лева без ДДС и е платима на две части – половината при получаване на одобрени
авансово финансови средства от ДФЗ и втората половина при получаване на
окончателно одобрени финансови средства от ДФЗ по проект – чл.4 и 6 от
Договорите. По втория договор начина на плащане е същия, но уговорената обща
цена е в размер на 59 150 лева без ДДС. И в двата договора Изпълнителят се е
съгласил, че ако ДФЗ редуцира бюджета за изготвяне на техническите проекти, ще
получи възнаграждение в размер на одобрените финансови средства от ДФЗ.
Установява
се от представените по делото приемо-предавателни протоколи от 23.07.2013г. към
двата процесни договора, че представител на ответника е приел изработената от
ищеца проектна документация – предмет на договорите. Не са отразени в
приемо-предавателните протоколи забележки/възражения, досежно изработените от
ищеца технически проекти. От тези протоколи се установява и че ищецът е изработил
договорените процесни технически проекти и по двата договора. В протоколите не
са посочени имената на представителите на страните, които са ги подписали.
С писмо
изх. № 6900-885 от 08.09.2017г. Кметът на О.П. е поискал от ищеца преработка на
КСС и ново обследване за енергийна ефективност на обект – Общежитие към ГПЧЕ
„Алеко Константинов“ и ОУ „Васил Левски“ – гр.П. във връзка с технически проект
за реализацията на мерки за енергийната ефективност на обекта.
С две
писма, официално входирани в деловодството на О.П. на 28.09.2017г. и на
21.05.2018г. от ищеца по делото е посочено, че работата по процесните договори
е изпълнена качествено, в срок и е приета без забележки от Възложителя, но не е
заплатена. Ищецът моли да му бъде заплатено изработеното по договорите, тъй
като по изработените технически проекти били издадени и разрешения за строеж.
Не се
спори в съдебното производство, че ответникът не е заплатил цената по
договорите.
Останалите представени по делото
писмени доказателства – разрешения за строеж и декларации са ирелевантни за
настоящия правен спор.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна
до следните правни изводи:
Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Разгледани по същество са основателни.
Настоящият съдебен състав счита,
че между страните по делото са налице два валидно сключени, договора за изработка
на технически проекти от 10.07.2013г.
Съгласно разпоредбата на чл. 266,
ал.1 от ЗЗД, възложителят трябва да заплати възнаграждението за приетата
работа.
От представените по делото
писмени доказателства, ищецът по несъмнен начин установи изпълнението на
задълженията си по договора, а именно изработването на проектите в уговорените
срокове. Установи се също така, че с подписването
на представените по делото двустранни протоколи за предаване на изработените
технически проекти на Възложителя от представител на ответника, последният признава
вида, количеството и стойността на извършената работа и за него възниква и
задължението за заплащане на изработеното. Истинността на посочените протоколи
не е оспорена от ответника по делото. Не се установи по делото ответникът да е
заплатил на ищеца дължимото възнаграждение по договорите за изработване на
технически проекти, поради което искът по чл.79, ал.1 ЗЗД се явява доказан по
основание и по размер. Размерът съдът приема за установен предвид постигнатата
договореност между страните за възнаграждението на Изпълнителя и предвид липсата
на оспорване от страна на ответника на обстоятелството, че не е извършил
плащане по процесните договори.
Основателността на главния иск
предпоставя и основателност на акцесорния по чл.86 от ЗЗД. Претенцията на ищеца
за законни лихви от датата на предявяване на исковете – 05.07.2018г. до
окончателното заплащане на възнагражденията по договорите, следва да бъде
уважена.
По направените от ответника
правоизключващи възражения съдът намира следното:
По възражението, че процесните
технически проекти не са окончателно приети от ответника:
По делото не се оспорва от
ответника, че процесните проекти са му предадени. Спорно е само
обстоятелството, че не са предадени по надлежния договорен ред. С предаването,
съответно приемането на проектите от ответника, независимо от начина, по който
е станало това ответникът реално е приел възложената работа. Индиция за
приемането на възложената работа по процесните договори от ответника са
представените по делото неоспорени приемо-предавателни протоколи, както и
депозираните в деловодството на Община – П. писма от ищеца, че работата по
процесните договори е изпълнена качествено, в срок и е приета без забележки от
Възложителя, но не е заплатена. Ответникът не е възразил срещу тези писма, а те
са официално приети от него.
Съгласно разпоредбата на чл.264
от ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа. При
приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за
неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат
да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. За
такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след
откриването им. Това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел недостатъците. Ако
не направи такива възражения, работата се счита приета. В този смисъл и предвид
липсата на доказателства по делото, след предаването на проектите ответникът да
е възразил срещу техни недостатъци, следва да се направи извода, че той е приел
предадената му работа от ищеца по делото.
Предвид възражението на
ответника, че нормативната уредба след предаването на проектите се е изменила и
последните към настоящия момент не са съобразени с нея, следва да се отбележи,
че недостатъците на престирания резултат /ако изобщо има такива в случая/ –
предмет на изработката не погасяват задължението за заплащане на уговореното
възнаграждение, а пораждат права на възложителя, които следва да бъдат
упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД и ако бъдат упражнени, могат да доведат или до намаляване размера на възнаграждението
или до отлагане изискуемостта на задължението за възнаграждение, а
разваляне на договора е допустимо, ако недостатъците са толкова съществени, че
работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение. Когато
възложената работа е извършена с недостатъци, за възложителя се поражда
потестативното право да избере една от алтернативно предвидените в чл. 265, ал.
1 ЗЗД възможности: 1/ отстраняване на недостатъците; 2/ заплащане на разходите,
необходими за отстраняването им; 3/ намаляване на възнаграждението. Тези права
обаче се погасяват
в шест месеца, а при строителни работи - в пет години. В настоящия случай
срока е шест месеца и той е изтекъл не само към момента на възражението на
ответника, но и към момента на писмото за изготвяне на ново КСС и ново
енергийно обследване, изпратено от ответника до ищеца. Поради изложеното се
явява и неоснователно възражението на ответника за некачествено изпълнение.
По възражението, че не е
уговорена точна цена за извършената работа, както и че плащането й е уговорено
под условие:
Договорът за извършване на изработване
на технически проекти е разновидност на договора за изработка, уреден в чл.258
и сл. от ЗЗД. В правната доктрина и в съдебната практика няма спор, че договорът
за изработка е неформален и консенсуален договор, който се счита за сключен в
момента на постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието му
съществени елементи - работата, която възложителят възлага, а изпълнителят
приема да изпълни, и възнаграждението, което възложителят ще заплати на
изпълнителя за извършената и приета работа. По делото липсва спор за наличието
на валидно възникнало между страните правоотношение по сключен договор за
изработка. В представените по делото договори, които не са оспорени от
ответника е изрично договорено като размер дължимото на изпълнителя – ищец
възнаграждение. Условията по намаляването на размера на това възнаграждение са
без значение за спора, тъй като не са се осъществили в правния мир.
Твърдението на ответника, че
заплащането на възнаграждението е договорено при условията на чл.25, ал.1 от ЗЗД е несъстоятелно, тъй като законът не допуска само един съществен елемент от
него да бъде уговорен под условие. Смисълът на разпоредбата касае цялостното
действие на договора или неговото прекратяване. В противен случай би се
стигнало до неоснователно разместване на блага.
Предвид
наведените от страните доводи следва да се отбележи и следното:
Уговорката, че възложителят ще
плати, когато на него - в качеството на изпълнител, му заплатят, не е нищожна,
но следва да се прилага, чрез тълкуване на предпоставките, които страните са
визирали при договарянето й, а това - с оглед грижата на добрия търговец и
добрите търговски практики, недопускащи злоупотреба с правата на кредитора -
следва да се отчита времето, обичайно необходимо или уговорено за изпълнението
на възложителя и на изпълнителя, спрямо третото за спора лице. Ирелевантно е,
дали възложителят е изпълнил в срока спрямо това трето лице, дали е изпълнил
точно и дали изпълнението му е прието. В настоящия случай не е необходимо да се
изследва поведението на страните по делото спрямо третото за спора лице, тъй
като е безспорно обстоятелството, че ответникът не е сключил договор с ДФЗ и
задълженията му не са обвързани от изпълнението на това трето лице.
С оглед на горното, уговорката в
конкретните, процесни договори, обуславящи правото на ищеца -изпълнител да
получи възнаграждение за изработените от него проекти, които са приети от
възложителя, не е от естество правомерно да осуети настъпването на
изискуемостта на вземането на ищеца по процесните договори. Неполучаването на плащане от страна на третото
за делото лице в случая, би могло да се дължи на неполагането от страна на
възложителя на необходимата грижа за собствените му работи. В този смисъл не
може да се отрече правото на ищеца да получи възнаграждение за работата му
близо пет години след извършването й.
Нещо повече - обстоятелството, че длъжникът
не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го
освобождава от отговорност. Нормата на чл. 81, ал. 2 от ЗЗД
е приложима и към договорите на бюджетните
организации, възложители на обществена поръчка при настъпила след сключване на
договора обективна пречка за финансирането на изпълнението му. Законодателят е
отчел разликата в режима на общините и бюджетно субсидираните заведения при
уредбата на принудителното изплащане на паричните им задължения (чл. 520 ГПК), за да не бъде осуетена възможността на тези
субекти да изпълняват присъщите им задължения в обществена полза. Извън това
обаче, при поемане на парични задължения общините са равнопоставени на
частноправните субекти и отговарят за задълженията си, като дори и при наличие
на обективна пречка за изпълнение на договора за обществена поръчка, настъпила
след сключването му дължат обезщетение на изпълнителя за всички причинени вреди
Предвид на всичко изложено и доколкото
ответникът, в съответствие с възложената му доказателствена тежест, не установи
плащане на процесните си задължения, а и не твърди такова, предявените
обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, следва да бъдат уважени за сумата от 117900.00 лева - първия,
представляваща дължима цена за изработени технически проекти, съгласно Договори
с №№ Д-83 и Д-84 от 10.07.2013г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 05.07.2018г. - датата на завеждане на исковата молба в съда до
окончателното плащане на сумата.
По разноските:
С оглед изхода на спора
ответникът, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, дължи на ищеца сумата от 8316.00
лева, представляваща направени по
делото съдебни разноски - държавна такса за водене на съдебното производство – 4 716.00
лева, и адвокатско възнаграждение за настоящото съдебно производство – 3600
лева, уговорено под минималния размер визиран в чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата за
минималните размери на адвокатски възнаграждения.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА О.П. Булстат . и адрес: ***, пл.
„Тодор Живков” №6, представлявана от Кмета Р. Г. да заплати на „Б.”
ООД,
с ЕИК ., със седалище и адрес на управление ***, сумата от 117 900.00 лв. без ДДС, представляваща цена за изработени
технически проекти, съгласно Договори Д-83 и Д-84 от 10.07.2013г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 05.07.2018г. - датата на завеждане
на исковата молба в съда до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА О.П. Булстат . и
адрес: ***, пл. „Тодор Живков” №6, представлявана от Кмета Р.Г. да заплати на „Б.”
ООД,
с ЕИК ., със седалище и адрес на управление ***, сумата от 8316.00 лева, направени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от същото да се връчи на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: