Р Е Ш Е Н И Е №
В името
на народа
гр. Кърджали, 11.03.2024
г.
Административен съд - Кърджали, в публично съдебно
заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мелиха
Халил
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно дело № 498/ 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване ( КСО).
Делото е
образувано по жалба на А.В.М. от ***, чрез пълномощник, срещу Решение №
2153-08-268/ 07.12.2023 г. на директор на ТП на НОИ – Кърджали, с което е
отхвърлена жалбата на лицето срещу Разпореждане № 2175-08-368#1/ 13.10.2023 г.
С последния АА не е зачетен за действителен осигурителен стаж периода от
25.11.1974 г.-25.11.1975 г., 01.01.1977 г. до
01.03.1977 г. и от 09.03.1977 г. до 01.03.1978 г., за отглеждане на малко дете,
или осигурителен стаж с обща с продължителност 02 г. 01 м и 22 дни. Изложени са
съображения за неправилност на горното решение, като постановено в противоречие
с материалния закон и неговата цел. Оспорва се извода на директора на ТП на НОИ
– Кърджали, че времето, през което жалбоподателката е
отглеждала малко дете като неработеща майка, не следва да се зачита за
„действителен стаж“. Искането е да се отмени оспорения административен акт.
Претендира се присъждане на деловодни разноски.
В съдебно
заседание, редовно призована жалбоподателката чрез
пълномощник поддържа жалбата си.
Ответникът
– Директор на ТП на НОИ – Кърджали, чрез процесуален представител, оспорва
жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й. Като аргумент за незачитане
за действителен стаж периода на майчинство на неработеща майка, посочва
изменението на §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, направено със ЗДКСО, в сила от
29.01.2023 г., включващо в дефиницията за действителен стаж периодите на
наборна военна служба и незаконна репресия, но не и периода на майчинство на
неработеща майка.
Настоящият
състав на АС – Кърджали приема, че жалбата е допустима като подадена в
предвидения в чл. 118, ал. 1 от КСО 14-дневен срок и от лице, което е засегнато
от обжалвания административен акт.
При
извършена проверка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Със
заявление, вх. № 2113-08-943/ 31.05.2023 г. А.В. поискала отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) по чл. 68, ал. 3 от КСО,
като
приложила изискуемите документи.
С Разпореждане
№ 2175-08-368#1/ 13.10.2023 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП
на НОИ – Кърджали е отказано отпускане на ЛПОСВ при условията на чл. 68, ал. 3
от КСО, както и добавка по чл. 84 от КСО, с мотив, че същата не притежава
изискуемия се действителен осигурителен стаж от 15 години. Въз основа на
наличните документи, длъжностно лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ –
Кърджали е зачело общ осигурителен стаж, както следва: 15 год., 01 мес. и 04 дни, от които действителен осигурителен стаж – 12
год., 11 мес. 12 дни. Периодът на майчинство: от 25.11.1974
г. до 25.11.1975 г., 01.01.1977 до 01.03.1977 г. и от
09.03.1977 до 01.03.1978 г. с продължителност 02 г. 01 м. и 22 дни въпреки, че се зачита за осигурителен стаж, не е
зачетен за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1,
ал. 1, т. 12 от ДРКСО. Поради
изложеното е прието, че А.М. няма 15
години действителен осигурителен стаж и на основание чл.
68, ал. 3 от КСО е
отказано отпускане на ЛПОСВ, независимо, че към 31.05.2023 г., лицето има
навършена възраст – 70 г. 01 м. и 26 дни.
По жалба на А.М.
срещу разпореждането на ръководител "ПО" в ТП на НОИ – Кърджали е
издадено оспореното в настоящото производство решение на директора на ТП на НОИ
– Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Б. срещу
разпореждане № 2175-08-368#2/ 13.10.2023 г. на ръководител "Пенсионно
осигуряване" в ТП на НОИ – Кърджали като неоснователна. В мотивите на
обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е прието, че следва да
се прави разлика между "осигурителен стаж" и " действителен
осигурителен стаж" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДРКСО. Посочено е, че
времето, което се зачита за осигурителен стаж е регламентирано в чл.
9 от КСО,
като от съдържанието на тази норма е видно, че като осигурителен стаж се зачита
както времето, през което лицата са упражнявали трудова дейност, за която са
подлежали на осигуряване, независимо от вида на осигуряването, така и
определени периоди, в които лицата не са упражнявали трудова дейност, но по
силата на закона са подлежали на осигуряването, а дори и отделни хипотези, в
които за съответните периоди не се дължат осигурителни вноски. В решението на
директора на ТП на НОИ – Кърджали е прието, че осигурителният стаж обхваща
както същински такъв, така и периоди, приравнени по силата на закона на
същински осигурителен стаж. Посочено е, че
действителния стаж обхваща единствено периоди, в които лицата са
извършвали трудова дейност, за която са били осигурени за инвалидност, старост
и смърт. Действителният стаж не включва в себе си останалите периоди, в които
лицата не са работили, но по силата на закона им се признава осигурителен стаж.
Поради изложените съображения е направен извод, че не може да се зачете за
действителен стаж: времето, през което неработеща майка е гледала дете до
3-годишна възраст; времето, през което лицето е получавало обезщетение за
безработица; времето, за което са внесени осигурителни вноски по реда на чл.
9а, ал. 1 и 2 от КСО
и по реда на отменените от 01.01.2011 г. ал. 2 и 3 на § 9 от ПЗР на
КСО и
др. В оспореното решение са изложени мотиви относно незачитане за действителен
осигурителен стаж на периодите от 25.11.1974
г. до 25.11.1975 г., 01.01.1977 до 01.03.1977 г. и от
09.03.1977 до 01.03.1978 г., през които жалбоподателката
е била в майчинство. Прието е за правилно твърдението в жалбата срещу
разпореждането на ръководител "ПО", че периода на отглеждане на дете
от Б. като неработеща майка, следва да се зачетат за осигурителен стаж, но поради посочените
съображения, не може да се приеме, че то представлява "действителен
стаж" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДРКСО. Поради изложените съображения е направен
извод, че определяйки на А. М. действителен осигурителен стаж в размер на 14 г.
07 м. и 10 дни, пенсионния орган в ТП на НОИ – Кърджали правилно е отказал
отпускане на ЛПОСВ при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, поради което
постановеното от него разпореждане се явява законосъобразно.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбата е основателна.
Оспореното
решение е издадено от компетентен административен орган. Оспореното пред горестоящия административен орган Разпореждане № 2175-08-368#1/
13.10.2023 г. на ръководител „ПО“ в ТП
на НОИ – Кърджали, също е издадено от компетентен орган.
Съгласно
посоченото фактическо основание в оспореното решение, жалбоподателката
не отговаря на едно от кумулативните изисквания в разпоредбата на чл.
68, ал. 3 от КСО –
да има 15 години действителен осигурителен стаж.
Спорният
въпрос между страните е следва ли да се зачете за действителен осигурителен
стаж периода, през който жалбоподателката е била в
майчинство, като неработеща майка. Като е взел предвид представените писмени
документи административният орган е зачел общ осигурителен стаж без превръщане
от 15 г. 01 м. 04 дни. За действителен стаж е зачетен 12 г. 11 м. 12 дни. Не е
взет предвид период от 02 г. 01 м. и 22 дни, през който А.М., като неработеща
майка е отглеждала децата си. Около това е съсредоточен и спора между страните
по делото.
Съгласно § 9,
ал. 1 от ПЗР на КСО
времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране,
положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се
признава за осигурителен стаж по този кодекс.
От приложен
към административната преписка Опис на осигурителен стаж на А.М. се установяват
периодите, през които жалбоподателката е била в
майчинство. Това обстоятелство не е спорно по делото, като е възприето и от
административният орган в издадения административен акт.
В настоящия
случай спорен е въпросът относно признаване за действителен стаж на периода: от
25.11.1974 г. до 25.11.1975 г., 01.01.1977 до
01.03.1977 г. и от 09.03.1977 до 01.03.1978 г., с продължителност 02 година 01
месеца и 22 дни, през който жалбоподателката е била в
майчинство за отглеждане на първо и второ дете, поради което на основание § 9,
ал. 1 от ПЗР на КСО
тяхната действителност следва да се прецени съобразно действалите разпоредби до
31.12.1999 г. Приложимата материалноправна разпоредба
за процесните периоди е нормата на чл.
80 от Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (отм.), която през
целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по
смисъла на Закона за пенсиите (отм.) се зачита и времето, прекарано законно
в установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса
на труда.
Към процесния период е действала и Инструкция № 2492
от 29.12.1967 г. за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж
(отм.), според която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност
и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж по ЗП (отм.).
С Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967 г. за насърчаване на
раждаемостта (обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г., в сила за
спорния период), времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и
отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г. от неработещи
жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж. Според т. 4 от
Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените-майки и осиновителки,
членки на ТКЗС или неработещи, при бременност, раждане и за отглеждане на малко
дете (обн. ДВ, бр. 15 от 1970 г.), при
раждане/осиновяване на дете, което не е починало преди изтичане на сроковете на
платения и неплатения отпуск по чл.60 и 61 от Кодекса на труда на
майката/осиновителка се зачита за трудов стаж времето от 12 месеца при първо
дете, 14 месеца при второ дете, 18 месеца при трето дете и 12 месеца за
четвърто и всяко следващо дете. По делото не съществува спор, че през процесния период от 01.01.1978 г.
до 01.01.1979 г. жалбоподателката
не е работеща майка.
При сега
действащата уредба съгласно нормата на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО за
осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита и времето на
платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете и за бременност и раждане, а
съгласно чл. 9, ал. 7 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита
времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст. В
този смисъл е и разпоредбата на чл. 38, ал. 3, т. 6 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж ( НПОС), която гласи, че за
осигурителен стаж се зачита и изчислява времето на отпуските за бременност,
раждане и отглеждане на дете в размерите, определени от КТ – изцяло, независимо
от продължителността на работното време. Очевидно е, че при общественото
осигуряване при майчинство и преди и сега законотворецът не прави разлика между
жените, които не работят, защото са майки на малки деца, и другите жени, които
полагат труд и са осигурени за този риск, вкл. и в хипотезите на чл.
68, ал. 1-3 от КСО. Ето защо и в § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО изрично
законодателят регламентира, че времето, което се зачита за трудов стаж и за
трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно
действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този
кодекс.
Следователно и при двата пенсионни режима по отменения ЗП, и по сега действащия
КСО отпускът по майчинство (или майчинството) се зачита за трудов стаж и за
трудов стаж при пенсиониране, респективно осигурителен стаж при пенсиониране и
това не е в зависимост от обстоятелството дали жената-майка е била работеща или
неработеща. Това право е признато към процесния
период и за "неработещата майка", поради което липсва правно
основание за позоваване от страна на административният орган на нормата на § 1,
ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Законодателят не е имал за цел да отпадане правото на
зачитане на отпуска по майчинство (майчинството) за трудов и осигурителен стаж,
поради което неправилно и незаконосъобразно пенсионният орган отказва на основание
§ 1, т. 12 от ДР на КСО
да признае процесния период за действителен
осигурителен стаж. Незачитането на времето на майчинството като действителен
осигурителен стаж противоречи и на чл. 17 и 47 от Конституцията, регламентиращи
закрила на майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни
права, като съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в
решение № 2 от 4.04.2006 г. по конституционно дело № 9/2005 г. на
Конституционния съд на Република България.
След като
времето на майчинство за процесния периоди се зачита
за трудов такъв и е положен до 31.12.1999 г. при действието на нормата на чл.
80 от ППЗП (отм.); , то с оглед разпоредбата на § 9, ал. 1 КСО, същият следва
да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т.
12 от ДРКСО.
Не може да
бъде споделен довода на пълномощника на ответника, че ако законодателя е
стичал, че майчинството на неработеща майка е действителен стаж, същото е
следвало да бъде включено в допълнението на разпоредбата на § 1, ал.1, т.12 от
ДР на КСО, направено със Закона за допълнение на Кодекса за социално
осигуряване (обн., ДВ, бр. 8 от 2023 г., в сила от
29.01.2023 г.). С направеното изменение на посочената норма, даваща дефиницията
на понятието „действителен стаж“, същата се привежда в съответствие с трайната
и безпротиворечива съдебна практика, че периодите на
наборна военна служба (мирновременна алтернативна служба) и периода на
претърпяна незаконна репресия, следва да се зачитат за действителен
осигурителен стаж при пенсиониране в хипотезата на чл. 68, ал. 3 от КСО.
Подобна съдебна практика обаче е налице и по отношение на периода на майчинство
на неработещите майки, което означава, че се касае по-скоро за законодателен пропуск
от страна на законодателя при изменението на горепосочената разпоредба, което
обаче не следва да бъде тълкувано в обратна насока, а именно, че с
невключването на майчинството на неработещите майки в направеното допълнение,
този период се изключва като действителен осигурителен стаж при пенсиониране
при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО.
При така
установените факти се явява неправилен извода в оспореното решение на директора
на ТП на НОИ – Кърджали, че жалбоподателката не
отговаря на кумулативното изискване в разпоредбата на чл.
68, ал. 3 от КСО
– да има действителен стаж от 15 години.
В обжалвания
административен акт е установено, че действителният осигурителен стаж на А.М. е
12 г. 11 мес. 12 дни, от който е приспаднат период на
майчинство от 02 г. 01 м. 22 дни. При прибавяне на този период от 02г. 01м. 22д.
към действителния стаж от 12 г. 11 мес. 12 дни, се получава
действителен стаж 15 г. 01 мес. 04 дни. Към датата на
подаване на заявлението за отпускане на ЛПОСВ А.М. е имала навършена възраст от
70 г. 01 м. 26 дни (посочено в
разпореждане на ръководител "ПО" в ТП на НОИ – Кърджали, както и
решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали). Изискуемата възраст за отпускане
на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 3 от КСО, от 01.01.2023 г.
( когато е подадено заявление за отпускане на ЛПОСВ) е била 67 години съгласно чл.
15, ал. 3, т. 8 от НПОС.
Следователно, към датата на подаване на заявлението за отпускане на ЛПОСВ по чл.
68, ал. 3 от КСО,
жалбоподателката е отговаряла на изискванията за
навършена възраст и действителен осигурителен стаж, поради което отпускането на
ЛПОСВ по чл. 68, ал. 3 от КСО неправилно е било отказано. От изложеното
следва, че жалбата е основателна и следва да се уважи, като се отмени
оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с него
разпореждане на ръководител "ПО" в ТП на НОИ – Кърджали.
При този
изход на спора е основателно своевременно заявеното искане на жалбоподателката за присъждане на деловодни разноски.
Доказани са направени разходи в размер на 800 лв., представляващи реално
заплатено адвокатско възнаграждение по ДПЗС №***/ *** г. Предвид възражението
на пълномощник на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателката следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв. съгласно чл. 8, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като делото
е разгледано в едно съдебно заседание, като не е било необходимо събиране на
други доказателства, освен наличните в административната преписка.
На основание
чл.143, ал.1 от АПК ТП на НОИ – Кърджали следва да бъде осъдено да възстанови
направените от жалбоподателката деловодни разноски в
размер на 500 лв.
Водим от
горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2-ро АС – Кърджали
Р Е Ш И:
Отменя Решение № 2153-08-268/ 07.12.2023 г. на
директор на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на А.В.М. срещу
Разпореждане № 2175-08-368#1/ 13.10.2023 г. на
ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали.
Изпраща преписката на ръководител "
Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ – Кърджали за ново произнасяне по
заявление, вх. № 2113-08-943/ 31.05.2023 г. на А.В.М., при
спазване на дадените с настоящето решение указания по прилагането на закона.
Осъжда ТП на НОИ – Кърджали да заплати на А.В.М.
с ЕГН ********** и адрес: ***, деловодни разноски в размер на 500 лв. (петстотин лева).
Решението
подлежи на обжалване, с касационна жалба, пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия: