№ 1617
гр. Пловдив, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20225330203649 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-008423 от 31.08.2021г.
издадено от И.М.Г. на длъжност ** към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна
полиция Пловдив, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
МВР с което на А.Я.А. от **, ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) са наложени
административни наказания: Глоба в размер на 700 лева и Лишаване от право
да управлява МПС за 3 месеца за нарушение по чл.21, а.1 от ЗДвП. В
издаденото НП е посочено че на основание Наредба N Із-2539 на МВР се
отнемат общо 12 контролни точки.
С жалба от А.Я.А. от **, ЕГН **********, чрез процесуален представител се
моли съда да отмени издаденото НП като незаконосъобразно и неправилно,
издадено при съществени нарушения на процесуалните разпоредби на Закона.
С жалбата се представят твърдения за нарушено императивното изискване на
1
чл.57, ал.1, .5 от ЗДвП – не са описани никакви обстоятелства при които е
извършено нарушението, не са посочени доказателства които го
потвърждават, нарушението е описано непълно, както и че административния
акт от фактическа страна е описан твърде формално. С жалбата се прави
искане за присъждане на разноски. Жалбоподателят редовно призован, в
съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител. С
административната преписка представя писмена молба – становище с което
счита жалбата на А.А. за неоснователна. Представя доводи за правилно и
законосъобразно издадено НП и моли съда за неговото потвърждаване. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Жалбоподателят А.Я.А. е правоспособен водач и притежава СУМПС № **,
категории А В ВЕ АМ В1 А2 А1 и се води на отчет в ОДМВР Стара Загора.
На 18.03.2021г. в гр.Пловдив за времето от 12:00 часа до 23:00 часа, на
бул.Цариградско шосе, пътен възел Скобелева майка, бил извършван контрол
за скоростта на движение на МПС с посока запад-изток, с АТСС тип ARH
CAM S1 № 11743са. След приключване на контрола, съгласно изискванията
на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., на 19.03.2021г. е
съставен протокол, приет като писмено доказателство по делото. Били са
установени 264 нарушения на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и снети
видеозаписи на нарушения. При преглед на видеозаписите било установено,
че на посоченото по-горе място, в 14:16 часа е установено и заснето
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП – движение на МПС – л.а. БМВ 520И със
скорост от 104 км/ч., при максимално разрешена скорост за движение в
населено място 50 км./ч. Снето е снимково изображение на нарушението
снимка № 11743СА/0505504. Бил установен и собственика на МПС – фирма
„**“ ООД със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ЕИК
********* представлявано от А.Я.А. с ЕГН **********.
2
На 20.07.2021г., при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН – в отсъствие на
представляващия ЮЛ собственик на МПС, в присъствието на двама
свидетели при съставянето на АУАН, от свидетел А.Г.П. – полицейски
служител, на длъжност ** при сектор Пътна полиция Пловдив е съставен
против жалбоподателя А. акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) серия АВ бл.№ 012191 за това, че на 18.03.2021г. в 14,16 часа
гр.Пловдив, бул.“Цариградско шосе“ пътен възел „Скобелева майка“, посока
запад – изток, управлява л.а. БМВ 520И с рег.№ **, собственост на „**“ ООД,
като: 1.Движи се със скорост 104 км./ч. при максимално разрешена скорост за
движение в населено място 50 км./ч., отчетен толеранс от минус 3 % в полза
на водача, наказуема скорост 101 км./ч. Нарушението е установено с АТСС-
ARH-CAM S1 с № 11743са в снимка № 0505504 с което виновно е нарушил
чл.21, ал.1 от ЗДвП. На 02.08.2021г. съставения АУАН е бил предявен на
жалбоподателя А., който след запознаване със съдържанието му е саморъчно,
в графата за обяснения/възражения, саморъчно е вписал възражение за носене
на оръжие и голяма сума пари, както и че е бързал да занесе оръжието в КОС
гр.Стара Загора. Актът е подписан от посочените в него лица, включително и
от жалбоподателя А., който на 02.08.2021г. е получил и препис от акта,
надлежно удостоверено с разписка, неразделна част от акта. В
законоустановения срок пред АНО не са били представени писмени
възражения от жалбоподателя А. относно съставения АУАН, посоченото в
него нарушение и нарушена правна норма.
С издаденото на 31.08.2021г. НП е била ангажирана административната
отговорност на жалбоподателя А. за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от
ЗДвП и на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП му са наложени
административните наказания Глоба в размер на 700 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 3 месеца. Издаденото НП е връчено лично на
жалбоподателя А. на 31.05.2021г. В срок пред РС Пловдив е обжалвано
издаденото НП.
Разпитан като свидетел А.Г.П. потвърди авторството на съставения АУАН.
Свидетелят посочи че като ** в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
Пловдив е обработвал информацията съдържаща се в използваните АТСС за
контрол на скоростта на МПС и установил нарушението извършено с МПС
управлявано от жалбоподателя А.. Свидетелят посочи че материалите са били
изпратени по местоживеене на жалбоподателя, а именно в гр.Стара Загора,
3
където с декларация е потвърдил управлението на МПС посочено в акта.
Свидетелят посочи, че актът е съставен в негово отсъствие, след като е бил
надлежно поканен но не се явил, в присъствието на двама свидетели при
съставянето на акта, както и че съставения АУАН е бил служебно изпратен за
връчване.
Така изложеното от фактическа стана съдът приема за безспорно установена
от приетите по делото гласни доказателства – показанията, дадени от
свидетел А.П., както и от писмените такива съдържащи се в приложената
административна преписка, надлежно приобщени по реда на чл.283 от НПК и
чл.84 от ЗАНН.
При така приетата за установена фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи: Преценявайки събраните по делото доказателства и
доводите на страните, съдът намери, че жалбата е подадена от лице с правен
интерес и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По същество на спора: За да се произнесе по съществото на правния спор / по
основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото производство е
от административно - наказателен характер и същественото при него е да се
установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено
в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин
пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно
нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.
Разбира се при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци
или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и
съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на
нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата
се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от
него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде
4
формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН
за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и
сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В
тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и
„незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не
са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови
срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени
съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на
НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук
следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения
на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не
е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или
когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на
процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то
НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери
дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.
Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи
пред съда, че има извършено административно нарушение / такова, каквото е
описано в акта / и че същото е извършено от лицето, посочено като
нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде
отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването
на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението /само
когато размерът на административното наказание или имуществената
санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в
закона/.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав на Пловдивски районен съд, достигна до следните правни
изводи: С оглед изложеното, съдът след запознаване със приложените по
дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят
на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи
5
притежаващи нужните правомощия за тези действия. Актът за установяване
на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са
съставени правилно и законосъобразно и съдържат необходимите реквизити
по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими
към конкретния състав признаци, като са посочени времето, мястото и
обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които
го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти
съдът намира, че достатъчно ясно какво деяние е осъществено от
жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация.
Съдът не констатира допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да
опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му и че даденото
описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа
обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и
на санкционната такава.
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
визираните в разпоредбата скорости в км/ч., като в конкретния случай МПС
от категории от В /автомобили, чиято допустима максимална маса не
надвишава 3500 кг и броят на местата им за сядане, без мястото на водача, не
превишава 8/, не трябва да превишават в рамките на населено място
скоростта от 50 км/ч. От събраните доказателства, несъмнено се установява,
че на 18.03.2021г. около 14:16 часа в гр.Пловдив лек автомобил марка „БМВ
520И“, с рег. № ** управляван от А.Я.А. се е движел в населено място –
гр.Пловдив, по бул.“Цариградско шосе“, пътен възел „Скобелева майка“
посока запад-изток със скорост от 101 км/ час, при ограничение на скоростта
50 км./ч. Действително измерената скорост на движение на автомобила е 104
км/ч., но допустимата грешка при измерването в полеви условия е - 3 %,
поради което правилно в АУАН е отразена скорост от 104 км/ час, поради
което е налице наказуемо превишение с 51 км/час. В хода на
административното производство съдът намира че е несъмнено доказано, че
именно жалбоподателят А.Я.А. е управлявал процесното МПС на посочената
дата и място. Съгласно разпоредбата на чл.188 от ЗДвП собственикът или
този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието,
6
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. Ал.2 от същия този член 188 от Закона за
движение по пътищата допълва, че когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство. В конкретния случай
собственик на МПС е ЮЛ чийто законен представител е жалбоподателят А.,
както и че той е и негов ползвател и че го е управлявал на датата 18.03.2021г.
в гр.Пловдив. Посоченото обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя А.
нито пред административнонаказващия орган, нито пред въззивната
инстанция. От субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл,
като деецът е съзнавал общественоопасния характер на нарушението -
жалбоподателят А. като правоспособен водач е следвало да съобрази
поведението си с изискванията на закона и да се движи по бул.“Цариградско
шосе“ в гр.Пловдив с разрешена скорост от 50 км/час, като вместо това е
неглижирал установените правила и наличното ограничение с пряката си цел
да управлява своето МПС с избрана от него самия скорост. Посочените от
жалбоподателя А. обстоятелства като основание за движение с по-висока
скорост от законодателно определената в населено място съдът счита за
неоснователни, тъй като същите нямат характер на извънредни такива, които
да са от значение за нечий живот или здраве. Ето защо в настоящия казус
деецът е съзнавал всички съставомерни фактически обстоятелства, както
чл.14, ал.1 от НК, вр. с чл.11 от ЗАНН изисква, и няма основание да се
приеме, че умисъла към чл.182, ал.1 от ЗДвП е изключен, откъдето поради
формалния характер на нарушението да се изключи и извода, че деянието
покрива признаците на чл.6, ал.1 от ЗАНН. Стойността на превишението от
51 км/ч не позволява обсъждане на чл.28 от ЗАНН, тъй като колкото по-
високо е то, толкова по-тежко се явява нарушението с оглед способността му
да създаде опасност от настъпване на ПТП. Деянието е формално, не изисква
съставомерни вреди, а ако такива настъпят, правната му квалификация би
била друга.
Съобразено с установеното и събраните доказателства за извършеното от
жалбоподателя А., като водач на лек автомобил с рег № **, нарушение на
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП правилно е ангажирана и неговата
7
административнонаказателна отговорност. Управлението на пътно превозно
средство с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл.182 от
ЗДвП, като в населено място за конкретното превишение на скоростта с над
50 км/час, законодателят в ал. 1, т. 6 от същия текст (в редакцията действаща
към датата на нарушението) е предвидил кумулативно налагане на наказания
глоба 700 лева и три месеца лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, като за всеки следващи 5 км/час превишаване над 50
км/час глобата се увеличава с 50 лева.” Размерът на административните
наказания за този вид нарушение е фиксиран и административнонаказващият
орган изцяло се е съобразил с него, поради което съдът намира, че е правилно
определен и индивидуализиран в конкретния случай, а именно Глоба в размер
на 700 лева и три месеца лишаване от право да управлява МПС.
Считано от 04.02.2013г. действа Наредба № Iз-2539 на МВР от 17.12.2012г. за
определяне първоначалния максимален размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение, издадена от Министъра на
вътрешните работи. Съгласно наредбата „ ..За превишаване на разрешената
максимална скорост с над 50 km/h в населено място или при извършване на
обществен превоз на пътници и опасни товари (чл.182, ал.1, т.6 и ал.3, т.6
ЗДвП) - 12 контролни точки се отнемат“. С оглед на посоченото, АНО при
издаване на НП правилно е посочил броя на контролните точки които следва
да бъдат отнети, но след влизане на издаденото НП в сила.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, ред.ДВ, бр.94 от 2019г., в
съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. С оглед изхода на делото съдът констатира че от
страна на ОДМВР Пловдив няма направено искане за присъждане на
разноски поради което и не дължи произнасяне.
Поради изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Съдът
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-008423 от
31.08.2021г. издадено от И.М.Г. на длъжност ** към ОДМВР Пловдив, сектор
Пътна полиция Пловдив, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г.
на МВР с което на А.Я.А. от **, ЕГН ********** на основание чл.53 от
ЗАНН и чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) са
наложени административни наказания: Глоба в размер на 700 лева и
Лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за нарушение по чл.21, а.1
от ЗДвП.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалва пред Административен
съд Пловдив от страните в 14-дневен срок от получаване на съобщението по
реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9