РЕШЕНИЕ
№ 1375
гр. Пловдив, 03.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20225330201643 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш серия К № 3848745 издаден от ОДМВР -
гр.Пловдив, с който на Г. Д. И., с ЕГН ********** от гр.П., бул.“*******“
№** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 / сто /
лв. за нарушение по чл.21, ал.2, вр ал.1, вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят И. чрез своя повереник моли Съда да отмени
наложената глоба, по съображения подробно изложени в жалбата и в съдебно
заседание от повереник.
Въззиваемата страна- ОДМВР – Пловдив, не изпраща представител, но
в писмено становище от юрисконсулт по делото оспорва жалбата.
Претендира и разноски.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане , а по същество същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
На 23.06.2020г. около 13.59ч жалб.И. управлявал МПС, а именно лек
автомобил „Мерцедес“ с рег. № ******* по републикански път клас ІІІ, №
565. При км22+500 метра в посока от с.Шишманци към с.Белозем скоростта
му била 73 км/ч при ограничение за движение с нарочен знак В-26 за скорост
до 50 км/ч. Горното било заснето с мобилна система за видеоконтрол TFR1-M
с № 581 монтирана в служебен автомобил. Автомобилът „ Мерцедес“ бил
собственост на жалб.И., поради което в последствие бил разпечатан
електронния фиш предмет на разглеждане в настоящото дело и връчен на
последния.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от писмените доказателства по делото- ел. фиш и фотоснимки към
него, които съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползват с доказателствена сила
и които Съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви. На
следващо място приложени са надлежни доказателства за годността на
техническото средство, както и протокол за използването му, включително
снимка на разположението на уреда, макар в полицейския автомобил. Ето
защо за настоящата инстанция няма съмнение досежно съставомерноста на
нарушението за скорост. Посочения протокол по чл.10 от Наредбата изрично
сочи, че техническото средство е било на 200 метра от знака В-26.
По фактите жалбоподателя практически спори като твърди, че не е
управлявал на посоченото време и място автомобила си. Това възражение не
се споделя от настоящата инстанция. Ако той не е управлявал автомобила си
на посоченото време и място в ел. фиш, то е могъл спазвайки процедурата
предвидена в закона да оспори фиша, посочвайки лицето , което де факто е
извършило нарушението. След като не е сторил това следва, че той лично е
управлявал посоченото МПС негова собственост. На следващо място не е
основателно възражението, че фиша бил издаден в нарушение на чл.42 и
чл.57 ЗАНН. Такива изисквания чл.189, ал.4 ЗДвП не поставя. Изисква се
дата на нарушението и посочване на структурата на МВР издала фиша. Освен
това закона сочи, че образецът на фиша се утвърждава от Министъра на
вътрешните работи, а в случая това е сторено. Непълнотите в
законодателството не са от компетенциите на съда, който не е
нормотворчески орган и това може да бъде преодоляно само по
законодателен път. Видно от справката за регистрация, то именно
жалбоподателя е собственик на отразеното на снимката МПС. Във
2
електронния фиш са ясно посочени три имена, адрес и ЕГН на
жалбоподателя, с което той е инидивидуализиран. По делото са приложени
удостоверение за одобрен тип и протокол от изпитване на техническото
средство, ето защо нарушението е било установено с годно техническо
средство. Отчетен е и съответен толеранс при измерването.
За ползването на техническото средство е изготвен протокол по чл.10 от
Наредбата, като възраженията за неговото попълване също са неоснователни.
Не е пречка че са попълнени допълнителни графи, каквито по принцип не е
било нужно. Това е така, тъй като действително средството за измерване на
скоростта макар по принцип мобилно, в случая е било поставено неподвижно,
а полицейския автомобил не е бил в движение. Важното е, че правилно са
попълнени графите сочещи, че техническото средство е на 200 метра от знака,
което доказва наличието на знак В-26 от една страна, както и че замерването е
в двете посоки, а режима е С, т.е. стационарен. Не се нарушават и правата на
жалбоподателя с оглед попълнена графа за общо ограничение за движение до
50 км/ч пак по горната причина. Ако е липсвал нарочен знак, то не би била
попълнена графата за отстояние от знака.
Не на последно място следва да се посочи, че правилно е било
подведено констатираното нарушение под нормата на чл.182, ал.2, т.3 от
ЗДвП и е определена глоба от 100 лева за превишение от 23 км/ч. Следва да
се посочи, че съгласно фотоснимките от нарушението скоростта е била по-
висока – 76 км/ч и превишение 26 км/ч, но това с нищо не нарушава правата
на жалбоподателя. Нарушението на чл.21, ал.2, вр с ал.1 ЗДвП пък се
изразило в неспазване на отклонението от общите правила на последната
норма, която регламентира скорости на движение според типа МПС и пътя,
на който се намира. Именно различието в специално поставен знак „В-26“
субсумира нарушението като такова на ал.2 на чл.21, вр с ал.1 от нея.
С оглед потвърдителното решение на въззиваемата страна – ОДМВР
Пловдив следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 лева на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН като е направено своевременно
искане. Минималния размер на същото настоящата инстанция намира за
съответно на извършеното по делото.Ето защо и поради горните мотиви,
Пловдивският районен съд, ХІV н. с.
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 3848745 издаден от ОДМВР
-гр.Пловдив, с който на Г. Д. И., с ЕГН ********** от гр.П., бул.“*******“
№** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 / сто /
лв. за нарушение по чл.21, ал.2, вр ал.1, вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателят Г. Д. И., с ЕГН ********** от гр.П.,
бул.“**********“ №** да заплати на ОДМВР Пловдив сумата от 80
/осемдесет / лева представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение по делото пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на
основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4