Решение по дело №14729/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2008
Дата: 21 май 2019 г. (в сила от 15 юни 2019 г.)
Съдия: Людмила Людмилова Митрева
Дело: 20185330114729
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 септември 2018 г.

Съдържание на акта

 

                                   Р Е Ш Е Н И Е  2008

 

                                      гр. Пловдив, 21.05.2019 г.

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание на единадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ЛЮДМИЛА МИТРЕВА

 

при секретаря Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14729 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК.

Образувано е по предявен от К.Т.Б., ЕГН **********, против „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, иск за признаване на установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника суми въз основа на договор за кредит за текущо управление и договор за поръчителство от 13.04.2014 г., а именно – 4 398.76 лв. – главница по договора, 729.29 лв. – лихва дължима за периода 14.05.2009 г. – 14.04.2010 г., 2 125.35 лв. – законна лихва върху главницата, считано от 14.04.2010 г. до 11.09.2018 г. и 102.56 лв. разноски по ч. гр. д. № 11023/2010 г. по описа на ПРС, за които суми е издаден в полза на ответника изпълнителен лист от 19.08.2010 г. по ч. гр. д. № 11023/2010 г. по описа на ПРС и е образувано *** № ***г. по описа на ***.

С определение от 22.11.2018 г. по делото е конституиран „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, район Оборище, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, ет. 2, като трето лице – помагач на страната на ответника „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********.

В исковата молба се твърди, че срещу молителя – ищец, бил издаден изп. лист в полза на ответника, въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 11023/2010 г. по описа на ПРС за посочените по-горе суми. Изпълнителното дело било с № ***г. по описа на ***. По изпълнителното дело спрямо длъжника К.Б. бил наложен запор на вземанията му по сметките в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД със запорно съобщение с изх. № от 10.01.2011 г. Били подадени няколко молби от взискателя с конкретно посочени изпълнителни способи. Твърди, че последното изпълнително действие предприето по *** годно да прекъсне давността било от 17.10.2011 г. Твърди се, че вземанията на ответника, са погасени по давност. Взискателят по *** не бил искал и не били извършени никакви изпълнителни действия спрямо К.Б. за период по-дълъг от 2 години и ***било перемирано на 17.10.2013 г. Давността била изтекла на 17.10.2016 г. Излага, че изпълнителните действия предприети по изпълнителното дело след перемирането му нямало как да доведат до прекъсване на давността. Предвид изложеното, моли отрицателният установителен иск да се уважи. Претендира разноски по делото.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „БАНКА ДСК“ ЕАД е подал отговор на исковата молба. Намира исковата молба за нередовна – петитумът на исковата молба бил за установяване на недължимост на процесното задължение и несъответствал на въведеното от ищеца възражение за погасено право на иск и право на принудително изпълнение.  Намира иска за недопустим – предявяването на иск за съществуването на факт, се допускало само в случаите предвидени в закон; липсвал правен спор, банката не оспорвала, че е изтекъл давностният срок по отношение на процесното вземане; задълженото лице можело да упражни правото си да се позове на погасителната давност само чрез възражение, но не и чрез предявяването на установителен иск; искът бил недопустим и поради това, че „Банка ДСК“ ЕАД цедирала вземането срещу ищеца на „ОТП Факторинг България“ ЕАД на 13.02.2013 г., като длъжникът бил надлежно уведомен за това; „Банка ДСК“ ЕАД не била надлежна страна и липсвал правен интерес у длъжника да предявява иска спрямо нея; за ищеца съществувал друг ред за защита, чрез възражение за изтекла давност пред *** и евентуално обжалване на отказа на *** да прекрати принудителното изпълнение.  По същество намира иска за неоснователен. Искът бил неоснователен, тъй като дори да се приеме, че е изтекъл давностният срок по отношение на процесните вземания, то същото продължавало да съществува. Моли за прекратяване на производството, а при евентуалност за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски. Позовава се на чл. 78, ал. 2 ГПК и твърди, че не е дал повод за завеждане на делото.

В дадения от съда срок е постъпило и становище от третото лице помагач на ответника „ОТП Факторинг България“ ЕАД. Твърди, че вземането на „Банка ДСК“ ЕАД към К. *** по издадения по ч. гр. д. № 11023/2010 г. по описа на ПРС изпълнителен лист му е прехвърлено с договор за цесия от 13.02.2013 г. Сочи, че до длъжника е изпратено уведомление по чл. 99 ЗЗД, което било редовно връчено. При евентуалност излага, че ищецът ще бъде уведомен с връчването на препис от отговора на исковата молба и приложенията. Искът бил недопустим тъй като – изпълнителното производство било прекратено по силата на закона – чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а искът по чл. 439 ГПК бил допустим само при висящо изпълнително производство; изтеклата давност се релевирала с възражение, а не с иск; липсвал спор между страните относно погасяването на вземанията по давност; искът бил предявен срещу ненадлежна страна в процеса. По същество не оспорва, че вземанията са погасени по давност. Намира искът за неоснователен, тъй като ответникът не бил материално легитимиран. Моли за прекратяване на производството, а при евентуалност за отхвърляне на предявения иск.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439, вр. чл.124, ал.1 ГПК.

С Определение от 30.01.2019 г. съдът се е произнесъл по възражението за недопустимост на предявения иск, като е приел, че същият е допустим, като съдът не счита за нужно да излага на ново мотиви за това. Искът подлежи на разглеждане по същество.

В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен лист за посочените суми, че ответникът се е легитимирал като кредитор за процесните вземания спрямо него и е образувал посоченото изпълнително дело, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч. правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна давност на правото на принудително изпълнение на вземанията. В тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на предвидения в закона давностен срок. Ответникът следва да докаже и твърдението си, че вземанията по процесния изпълнителен лист са прехвърлени с договор за цесия на третото лице помагач „ОТП Факторинг България“ ЕАД, за което ищецът е надлежно уведомен.

Между страните не се спори, че е издаден изп. лист по ч. гр. д. № 11023/2010 г. по описа на ПРС срещу К.Т.Б., както и, че е образувано въз основа на процесния изпълнителен лист ***№ ***г. по описа на *** ***, като правото на кредитора на принудително изпълнение на вземанията въз основа на издадения изпълнителен лист се е погасило по давност, които обстоятелства са отделени като безспорни с Определение на съда от 31.01.2019 г.

По възражението на ответника за липса на материалноправна легитимация на ответника да отговаря по иска.

Изтъкнатият от ответника довод за недопустимост на иска поради предявяването му от ищеца срещу ненадлежна страна, предвид твърденията в исковата молба, че именно „Банка ДСК“ ЕАД е кредитор по вземанията и взискател по изпълнителното дело, е относим към материалноправната, а не към процесуалната легитимация на страните. В тази връзка съдът възприема това изявление като възражение срещу материалната легитимация на ответника, като страна която не е носител на материалното право, което възражение съдът счита за неоснователно. Причина за това е че искът по чл. 439 ГПК е иск за оспорване на изпълнението, поради и което надлежна страна по него се явява именно взискателят в изпълнителното производство. Видно от приложеното ***№ ***г. по описа на *** същото е образувано по молба на банка ДСК и всички извършени по него изпълнителни действия са извършвани при поискване и в полза на банката. По изпълнителното дело не е конституиран като взискател цесионера „ОТП Факторинг България“ ЕАД.

Видно от договор за  прехвърляне на вземания от 13.02.2013г. /л.37/ и приложение № 1 /л.40/,  ответната банка е цедирала процесиите вземания в полза на подпомагащата я по настоящото дело страна „ОТП Факторинг България“ ЕАД. Няма данни цесията да е съобщена на ищеца преди завеждане на исковата молба. Съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД, действието на прехвърлянето спрямо третите лица и длъжника е обусловено от съобщаването му на длъжника от предишния кредитор и цедент. В случая ищецът е уведомен за цесията с връчването на отговора на исковата молба.  

Това обстоятелство не прегражда възможността за ищцата да предяви иска си именно срещу конкретния ответник – „Банка ДСК“, доколкото принудително изпълнение спрямо ищеца провежда именно банката, а не соченият цесионер „ОТП Факторинг България“ ЕАД, още повече след прехвърляне на вземането, цесионера не е конституиран като взискател по изпълнителното дело.

Следователно, именно "Банка ДСК" ЕАД се легитимира като кредитор на ищеца и е пасивно легитимирана да отговаря по исковете. В този смисъл Решение от 29.10.2018 г. по гр.д. № 7668 по описа за 2018г. по описа на СГС, Решение от 18.04.2019 г. по гр.д. № 965/2018 г. по описа на СГС.

Безспорно е, че процесното вземане е погасено по давност, което обстоятелство се признава от ответника. Същото се установява и при анализ на постъпилите по делото писмени доказателства.

По отношение на вземанията по договори за кредит е приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Съгласно Решение № 28 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК. При договора за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. Поради тази причина се сочи, че е приложим общият петгодишен давностен срок. По отношение на претенцията за договорна лихва е приложим краткият тригодишен давностен срок.

Съгласно чл.116 б. „в” ЗЗД и разясненията, дадени в мотивите по т.10 от ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В цитираното тълкувателно решение примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността, както и действията, с които давността не се прекъсва.

Съдът приема, че първото изпълнително действие, довело до прекъсване на давността е подадената молба от 25.10.2010 г. на „Банка ДСК“ /л.75/ за образуване на изп.д. № ***г. по описа на *** *** срещу ищеца, доколкото в нея кредиторът е направил искане да бъде приложен конкретен изпълнителен способ налагане на запор и възбрана на имуществото на длъжниците. Следващото действие прекъсващо давността е наложен запор на вземанията на длъжника в банка „Сосиете Женерал Експресбанк“ и в „Прокредит банка“ на 10.01.2011 г., като запорното съобщение е получено от банките на 11.01.2011 г.

Давността е прекъсната и с наложен запор на превозни средства на ищеца от дата 14.04.2011 г., както и с молба на взискателя от 08.09.2011 г. /л.135/, с която е поискано насрочване на опис на запорираните МПС-та, както и на 17.10.2011 г. с назначаването на длъжника за пазач на запорираното имущество, което е и последното изпълнително действие по изпълнително дело, годно да прекъсне давността.

Считано от 17.10.2011 г. до подаване на исковата молба - 12.09.2018 г. по изпълнителното дело не са извършвани каквито и да било действия по изпълнението, поради което и съдът приема, че вземанията, предмет на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изп.д. № ***г. по описа на *** са погасени по давност.

С оглед изложените съображения искът се явява основателен и следва да бъде изцяло уважен.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски се пораждат за ищеца, който е направил своевременно искане в тази насока. Ищецът доказа следните разноски – 294.24 лева – платена държавна такса.

По делото са представени договори за правна помощ и съдействие, съгласно които на ищеца е предоставена безплатна правна помощ.

 Съгласно чл.38 ЗА – адвокатът може да предостави безплатна правна помощ в изрично посочените в разпоредбата хипотези, под която влиза и настоящия случай, която хипотеза не е опровергана от ответника. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На основание чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. Р.Д.Д. в размер на 697.80 лева, изчислено въз основа на заявения интерес.

По искането на ответника за прилагане на разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, съдът счита същата за неоснователна. На първо място ответникът е дал повод за завеждане на делото, доколкото разполага с изпълнителен лист, образувал е ***и във всеки един момент може да предприеме принудителни изпълнителни действия. На следващо място видно от отговора на исковата молба, ответникът прави редица възражения, като оспорва допустимостта на производството, както и че е материално легитимиран да отговаря по иска. Предвид изложеното не са налице предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК за възлагане на разноските в тежест на ищеца.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

 

                                                            Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.Т.Б., ЕГН **********, с адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, представлявана от *** В.М.С.и Д.Н.Н., сумата в размер на 4 398.76 лв. – главница по договор за кредит за текущо потребление и договор за поръчителство от 13.04.2014 г., 729.29 лв. – лихва дължима за периода 14.05.2009 г. – 14.04.2010 г., 2 125.35 лв. – изтекла законна лихва върху главницата, считано от 14.04.2010 г. до 11.09.2018 г. и 102.56 лв. разноски по ч. гр. д. № 11023/2010 г. по описа на ПРС, за които вземания е издаден в полза на ответника изпълнителен лист от 19.08.2010 г. по ч. гр. д. № 11023/2010 г. по описа на ПРС и е образувано ***№ ***г. по описа на *** Рег. № ***, като погасени по давност.

ОСЪЖДА Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, представлявана от *** В.М.С.и Д.Н.Н. да заплати на К.Т.Б., ЕГН ********** сумата в размер на 294.24 лева – разноски в производството.

ОСЪЖДА Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, представлявана от *** В.М.С.и Д.Н.Н. да заплати на адв. Р.Д.Д., с личен номер *** от АК – П. сумата в размер на 697.80 лева – адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 ЗА.

 

Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „ОТП Факторинг България“ ЕАД, на страната на ответника.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала.

ЛШ