РЕШЕНИЕ
гр.
София, 10.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „А” въззивен състав, в публичното заседание на четиринадесети май двехиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ
БОГДАНОВА
при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 16561 по описа за 2017г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на ответника П.В.Д. срещу решение от
17.08.2017г., постановено по гр. дело № 8457/2013г. на Софийски районен съд, 50 състав, с което изцяло са уважени предявените по делото
искове по чл. 422 от ГПК вр. Чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е признато за установено в отношенията между жалбоподателя и ищеца „Т.С.”
ЕАД, че жалбоподателят дължи плащане на сумата 2 848 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода м.08.2010г. – м.04.2012 г., както и на обезщетение за забава в размер на
318. 82 лв. за периода от 01.10.2010г. до 08.11.2012г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 24025/2012г. на СРС, 85 с-в. В жалбата се
поддържат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на
материалния закон и на съществени процесуални правила, като се излагат подробни
доводи и съображения в тази насока. Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
първоинстанционното решение и да отхвърли предявените искове; претендира и
присъждане на направените разноски по делото.
Въззиваемият - ищец „Т.С.”
ЕАД не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба. В хода на утните прения
оспорва бланкетно жалбата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
При
извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд
намира, че първоинстанционното решение
е валидно и процесуално допустимо.
Първоинстанционното
решение е постановено в съответствие с материалния закон и като правилно следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 272 от ГПК въззивния съд препраща към
мотивите на първоинстанционното решение, като правилни и законосъобразни. С
оглед доводите във въвзивната жалба, следва да се отбележи следното:
Предявени
са по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК установителни искове за парични притезания, за
които е издадена заповед за изпълнение по
гр.д. № 24025/2012 г. на СРС, 85 състав.
СРС
е уважил исковете, като е приел, че по делото е проведено пълно и главно
доказване от страна на ищеца на наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните по доставяне на топлинна енергия .
По делото е безспорно установено, че въззивникът
П.В.Д. е собственик на процесния имот, по силата на представения нотариален акт
№ 52/94г. на нотариус Лозанов.
По делото е представена и молба –декларация от
11.11.1994г. за откриване на партида, подадена лично от ответника до ищцовото
дружество. Същата е оспорена от ответника досежно нейната автентичност и
съгласно заключението на приетата съдебно-почеркова експертиза, подписът не е положен
от ответника Д..
Съгласно
констатациите на приетата СТЕ, остойностяването на потребената топлинна енергия
и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент
нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните
отчети по общия топломер за процесната сграда, отчета по индивидуалните
разпределители в имота на ответника и сметките за дялово разпределение на
дружеството за топлинно счетоводство, съставени от трето за правоотношението между
страните лице и по възлагане от етажните собственици. Съгласно заключението на
приетата пред районния съд ССчЕ, паричните вземания за главница и мораторна лихва са в
размер са точно на сумите, за които СРС е уважил исковете, като главницата от 2
848 лв. е формирана след изготвени сравнителни сметки за процесния период.
Договорното
правоотношение между главните страни по делото е възникнало съгласно чл. 150,
ал. 1 ЗЕ, в сила от 2003г. и приложим за целия процесен период, при действие на
Общите условия на ищцовото дружество. Не е спорно по делото, че ответникът е собственик
на процесния имот. Сградата, в която се намира процесният апартамент, е в режим
на етажна собственост и в течение на процесния период ищецът е подавал в нея топлоенергия
за битови нужди. Подаването на топлинна енергия към процесния имот през процесния
период, се установява от приетите като
писмени доказателства по делото документи за топлинно счетоводство и отчети за
отдадена топлинна енергия, съставени от дружеството - топлинен счетоводител,
както и от приетото от СРС заключение на СТЕ. Измерването на индивидуалното
потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за
отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна
собственост е възложено от етажните собственици на СД „Е.К.“ с договор, също приет като писмено
доказателство. Същият е сключен от упълномощени представители на етажните
собственици, съгласно протокол на общото събрание.
От
изложеното следва изводът, че ответникът, в качеството му на собственик на
имота, е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т.
42 от ДР на ЗЕ /отм, в сила за процесния период/ и съгласно чл. 155 от ЗЕ,
дължи заплащане на цената на отдадената за процесния имот топлинна енергия, за
претендирания период. Ето защо искът е доказан по основание. Доводите в тази
връзка, за липса на облигационно правотношение между страните, поддържани и в
жалбата, са неоснователни. Правилно първоинстанционният съд е приел в решението
си, че облигационното отношение между страните е възникнало по силата на закона
по неформален договор за продажба на ТЕ, със съдържание по общите условия, като
е без значение в случая наличието или липсата на молба – декларация.
Доводите в жалбата относно
действието на Общите условия са неоснователни - договорът се счита за сключен с
конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а
топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване, като Общите условия влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите –
арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. В случая представените по делото Общи условия са
публикувани и са влезли в сила.
Оплакването в жалбата относно липсата на доказателства за
дължимите суми съдът намира за неоснователни. Фактите относно размера на
начислената топлоенергия се установяват на самостоятелно основание от заключението
на приетата СТЕ , чиито констатации не са опровергани от други доказателства по
делото. Начислените на въззивника суми са определени като дължими на база
реален отчет на уредите за индивидуално разпределение и на СТИ в АС, на база
правилно извършени дялово разпределение и остойностяване на доставеното
количество ТЕ. Възраженията в тази връзка са неоснователни и недоказани.
Неоснователно е възражението
на жалбоподателя досежно неизправност на абонатна станция и на измервателните
уреди. В заключението на СТЕ са
констатирани периодични проверки на топломерите в абонатната станция съгласно
БДС и са описани протоколи за тяхната смяна на всеки две години.
По изложените съображения,
исковете са основателни и доказани до присъдените от първоинстанционния съд
размери.
Предвид съвпадението в изводите на двете инстанции, решението
следва да бъде потвърдено.
Разноски не следва да бъдат присъждани на въззиваемия,
с оглед изхода на спора, поради липса на реално извършени процесуални действия
пред настоящата инстанция.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 17.08.2017г., постановено по гр. дело № 8457/2013г.
на Софийски районен съд, 50 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.