Мотиви
към присъда, постановена по ВНЧХД № 3092/2020 г. по описа на Софийски градски съд,
Наказателна колегия, І-ви въззивен състав
С
присъда от 27.09.2019 г., постановена по НЧХД № 9255/2018 г. по описа на Софийски
районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 114-ти състав, подс. Т.Т.А. е признат за невиновен в това, че на 14.02.2017 г.,
в свой сигнал до МВР – Дирекция „Вътрешна сигурност“, с вх. №
785501-41/14.02.2017 г., постъпил на интернет страницата на МВР, публично
приписал престъпление на частния тъжител М.С.Ш. с изразите: „организирана престъпна група на Г.С.К.-Я.и М.С.Ш.“;
„тези тартори на тази супер нагла
организирана престъпна група“; „прикриване
на тяхната криминална дейност“; „Г.С.К.-Я.и
М.С.Ш., които перат пари от дълги години престъпната им дейност“; „през земеделие перат милиони пари“,
както и че осъществява престъпна дейност „наркотрафик
на едро; сводничество и трафик на хора, сексуална експлоатация; държане в
принудително подчинение на жертвите – проститутки в чужбина; редовни подкупи на
магистрати и служители на МВР, измами в особено големи размери“, поради
което и на основание чл. 304 от НПК, подс. А. е оправдан по повдигнатото му обвинение
за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр.
ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК.
Срещу
така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от частния тъжител М.С.Ш., чрез
упълномощения от нея повереник – адв.
Д.К. – от АК – Велико Търново, с допълнение към нея, подадено от тъжителката.
В
така депозираната въззивна жалба и в допълнението към
нея се твърди, че първоинстанционната присъда е
неправилна и незаконосъобразна. Изтъква се, че в хода на воденото наказателно
производство, подс. А. не е доказал истинността на
разгласените позорни обстоятелства и на приписаните престъпления, поради което
подадената частна тъжба се явява доказана, а атакуваната присъда на СРС –
незаконосъобразна. Излагат се съображения по същество. Сочи се, че употребените
от подсъдимия твърдения, инкриминирани с тъжбата, са клеветнически и не се
вместват в границите на правото на мнение, гарантирано от Конституцията и
ЕКПЧОС. Изтъква се, че същите са неверни, тъй като тъжителката не е извършила
сочените от подсъдимия престъпления и с деянието умишлено са засегнати нейната
чест и добро име.
В
допълнението към депозираната въззивна жалба се прави
анализ на обективните и субективни признаци от състава на престъплението „клевета“
и практиката по прилагането му, като въз основа на този анализ се извеждат
съображения, че изпращайки своя сигнал до Дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР,
подсъдимият е отправил клеветнически твърдения по адрес на тъжителката,
достигнали до знанието на неограничен кръг лица, извършили проверка по сигнала
му и работещи по неговото администриране. Излага се, че със сигнала подс. А. е приписал на тъжителката извършването на редица
престъпления, като в същия се съдържат конкретни твърдения, а не негови
предположения. Сочи се, че по делото е доказано, че твърденията на А. са
неистински, тъй като няма данни тъжителката да е извършила приписаните й от
подсъдимия престъпления. Акцентира се на показанията на св. С.С., въз основа на които се установява, че същият не знае за
престъпна дейност на тъжителката и не е споделял за такава на подс. А.. Излага се, че въпреки, че първият съд е
кредитирал показанията на този свидетел, е направил превратни правни изводи, че
А. е преразказал в сигнала си думи, казани му от друго лице, а именно от св. С.,
а не е направил свои твърдения.
Защитата
обоснова извод, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението „клевета“
и от субективна страна, като за субективното му психично отношение следва да се
съди и от това, че след като всички проверки по сигнала му приключили и е било
установено, че липсват данни тъжителката да е извършила вменените й
престъпления, А. е продължил да изнася клеветнически твърдения по неин сигнал.
Изтъква се, че подсъдимият е действал с форма на вината пряк умисъл, като е
целял унизяване достойнството на тъжителката и нейното злепоставяне в
обществото.
Отправя
се искане за отмяна на атакувания съдебен акт и за постановяване на нова
присъда, с която подсъдимият Т.Т.А. да бъде признат
за виновен за деянието, инкриминирано с тъжбата.
Постъпило
е и възражение (наименовано „жалба“) срещу
депозираната въззивна жалба с допълнение от подс. Т.Т.А., с което се отправя
искане до съда да бъде оправдан. Сочи се, че той и семейството му са жертва на
имотна измама в много големи размери, извършени от тъжителката М.Ш. и нейния
брат – Г.К.– Я.. Изтъква се, че подсъдимият е свидетел на обвинението по три
дела от висок обществен интерес, които ще се гледат в Специализирания
наказателен съд, за търговия с влияние, рекет и кражба на недвижима собственост
чрез измама, едни от подсъдимите по които ще бъдат тъжителката Ш. и нейния брат
К.. Посочва се, че А. разполага със солидни доказателства за извършените от тях
поредица от измами в с. Поп Григорово, общ. Добрич, които е изнесъл по делата,
по които е свидетел. Акцентира се, че тъжителката Ш. дължи на подсъдимия пари и
е нарушила правата му, поради което няма право да търси защита на свои нарушени
права. Сочи се, че вследствие на осъществените измами, подсъдимият е развил
диабет и хипертония.
Подсъдимият
отправя искане да бъде оправдан, като сочи, че не е виновен и в случая той е
жертвата.
В
съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция, тъжителката М.С.Ш.,
редовно призована, не се явява и не ангажира становище по фактите и
обстоятелствата, включени в предмета на доказване и по основателността на
депозираната въззивна жалба с допълнение.
Упълномощеният
повереник на тъжителката М.С.Ш. – адв.
П.Ш. – от САК, редовно призована, не се явява и не ангажира становище по
фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване и по
основателността на депозираната въззивна жалба с
допълнение.
Подсъдимият
Т.Т.А., редовно призован, не се явява и не ангажира
становище по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване и по
основателността на депозираната въззивна жалба с
допълнение.
Съдът,
като прецени наведените от страните доводи и след като провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл.
313 и чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
За
да постанови присъдата си, първоинстанционният
съдебен състав е събрал и обсъдил в качеството им на гласни и писмени доказателствени средства показанията на св. С.Н.С., снети в
о.с.з. на 03.05.2019 г.; жалба от подс. А. до СГП от
19.06.2018 г. (л. 57 – 58 от съдебното производство по НОХД № 9255/2018 г. на
СРС); постановление на прокурор при Районна прокуратура – Добрич за отказ да се
образува досъдебно производство по материалите по пр. пр. № 1470/2018 г. по
описа на РП – Добрич (л. 59 – 63 от съдебното производство по НОХД № 9255/2018
г. на СРС); материали по преписка № 206/2017 г. по описа на Окръжна прокуратура
– Добрич; справка за съдимост и бюлетини за съдимост на подс.
А. (л. 47 – 50 и л. 110 от съдебното производство по НОХД № 9255/2018 г. на СРС)
и характеристика на същия (л. 55 от съдебното производство по НОХД № 9255/2018
г. на СРС); както и медицински документи по отношение на подс.
А. (л. 70 – 74 и л. 84 – 86 от съдебното производство по НОХД № 9255/2018 г. на
СРС и л. 52 – 68 от съдебното производство по НЧХД № 1017/2017 г. по описа на
РС – Добрич) и писмо от РЗОК и РЗИ – Добрич до СРС (л. 104 – 106 и б. 108 от
съдебното производство по НОХД № 9255/2018 г. на СРС).
При
изграждане на свободното си вътрешносъдийско
убеждение относно фактите и обстоятелствата, относими
към предмета на доказване, съдът е кредитирал изцяло така събраните гласни и
писмени доказателствени средства, като е приел, че
същите са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и относими
към предмета на доказване в производството.
Пред
настоящата инстанция, нови гласни или писмени доказателствени
средства не са ангажирани, поради което и въззивният
съд изгради изводите си по фактите изцяло въз основа на събраните доказателства
и доказателствени средства в хода на съдебното
следствие пред първоинстанционния съдебен състав.
Въз
основа на събраните по делото доказателства и техния анализ, първоинстанционният съд е приел за установено, от
фактическа страна, че тъжителката М.С.Ш. се познавала с подсъдимия Т.Т.А. от 2009 г. Познанството между двамата било във връзка
със строителство и закупуване на апартамент и офис в гр. Добрич, ул. „********.
Поради некачествено и забавено строителство, тъжителката водела дело срещу „Г.**“
ЕООД, собственост на жената, с която подсъдимият А. живее на семейни начала. С
решение на ВКС, делото било спечелено от тъжителката. От тогава срещу
тъжителката и семейството й, били депозирани множество жалби от подсъдимия, във
връзка с които тя давала сведения в различни служби.
На
14.02.2017 г. подсъдимият А. депозирал на интернет страницата на МВР сигнал УРИ
785501-41 по описа на Дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР, срещу директора на
ГД „БОП“ – МВР – главен комисар И.С.. В сигнала подсъдимият посочвал: „.....получих информация от трети лица от
криминалния контингент свързана с директора на ГД БОП главен комисар И.С. – в
връзка с организираната престъпна група на Г.С.К.-Я.и М.С.Ш. ***. Тези тартори
на тази супер нагла организирана престъпна група се хвалят съвсем открито
демонстрират връзки на високо ниво, че са прикривани редовно от директора на ГД
БОП – И.С. – който е почивал на техни разноски – за благодарност за
прикриването на тяхната криминална дейност – директора на ГД БОП И.С. по хвалби
на тартора Г. К.-Я.и М.С.Ш., е почивал за сметка на тяхната организирана
престъпна група в курорта в с. Кранево в близост до кк.А.;
заради тази близост всички жалби които са депозирани срещу тяхната престъпна
група в ГД БОП, са блокирвали от директора на ГД БОП И.С.
по начин безопасен за тази нагла престъпна група от град Добрич, която има
много голяма криминална дейност изразяваща се; накратко трафик на едро,
сводничество и трафик на хора, сексуална експлоатация, държане в принудително
подчинение на жертвите – проститутки в чужбина; редовни подкупи на магистрати и
служители на МВР на всякакви нива; измами в особено големи размери към
обикновени граждани и фирми с недвижими имоти; тарторът на престъпната група
има извършени 4 убийства на свои съселяни в района на село Поп Григорово,
община Добрич – и е на свобода все още и продължава да пребива граждани
безнаказано – информацията за убийствата получих от арендатор С.С. който арендова земеделска земя
в село Поп Григоворо и много добре познава в детайли
криминалната дейност на тарторите на тази нагла престъпна група Г.С.К.-Я.и М.С.Ш.,
които перат пари от дълги години престъпната им дейност е през земеделие перат
милиони лева през земеделие – закупуват скъпоструващи земеделска земя на
стойност минимум от 1500 лева на декар тази цена е пазарна в района стартира от
2004 година е достигна 3000 лева – на декар в областта – където арендова тази престъпна група за един декар към момента
струва 3000 лева но техните сделки са под себестойност и силно занижени. Имат
закупени над 5 000 декара.
Земеделски земи минимум струват 1500
лева на декар минимум сметнете 5000 декара колко струват на пазарна цена на
която реално са платени на продавачите; имат много жилища и хотели закупени за
милиони лева всичко е закупено с пари от престъпна дейност придобити през
дългогодишната им криминална дейност – необезпокоявани от МВР – това е много
странно как са изкарали до сега с тази огромна криминална дейност и как не е
направило впечатление на ръководството на ОДМВР – Добрич и по специално на
ръководството на икономическа полиция при ОДМВР – Добрич за милионите които се
влагат в имоти и земеделска техника от тази престъпна група.
Моля уведомете директора на ГД БОП И.С.
за тази организирана престъпна група на Г. К.-Я.и М.Ш. защо не е заловена още и
дали е вярно че тази престъпна група е прикривана лично от директора на ГД БОП –
главен комисар И.С. предвид огромния брой жалби в ГД БОП срещу тази
организирана престъпна група която се хвали и парадира в град Добрич, че е
покровителствана лично от директора на ГД БОП – главен комисар И.С. с който
тази организирана нагла престъпна група имали много добри отношения от години
са прикривани деликатно по тяхна поръчка.
Пояснение; тази информация
отбелязвам че съм я получил от криминално проявени лица които са приближени до
тази супер нагла организирана престъпна група с тартори – Г.С.К.-Я.и М.С.Ш. ***.”
Във
връзка с така депозирания от подсъдимия сигнал, в Окръжна прокуратура – гр.
Добрич била образувана проверка по прокурорска преписка № 206/2017 г. В хода на
проверката, съгласно указанията на прокурора, били снети писмени обяснения от Т.Т.А., С.Н.С., Г.С.К., М.С.Ш., И.В.С.– директор на ГД „БОП“.
С постановление от 30.05.2017 г., след
като се е запознал с резултатите от проверката, наблюдаващият прокурор е счел,
че не са били събрани данни за извършено престъпление от общ характер, поради
което отказал да образува досъдебно производство по изнесеното в сигнала на подсъдимия
А. до Дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР, като е прекратил прокурорска
преписка № 206/2017 г. по описа на Окръжна прокуратура – гр. Добрич.
Подсъдимият
Т.Т.А. е роден на *** ***, ЕГН – **********, българин, българско
гражданство, живущ ***.
При
така установената фактическа обстановка, въз основа на анализа на наличната по
делото доказателствена съвкупност, първоинстанционният съдебен състав е преценил, от правна
страна, че с деянието си, подс. А. не е осъществил от
обективна и субективна страна, състава на престъплението по чл. 148, ал. 2, пр.
1, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, вр.
чл. 147, ал. 1 от НК, за което е предаден на съд с тъжбата.
За
да формира изводите си в посочения по-горе смисъл, СРС е приел, че при
конкретната форма на инкриминираното престъпление клевета – приписване на
престъпление, деецът следва да съзнава, че частният тъжител в действителност не
е извършил такова; да е наясно, че изнесените от него факти, свързани с
конкретната проява на пострадалия, са от естество да накърнят неговата
репутация и добро име в обществото, както и да формират негативна обществена
оценка за него. Приел е, че от съдържанието на самия сигнал се установява, че
първо той е насочен не срещу тъжителката, а срещу директора на ГД „БОП“ – МВР и
в този смисъл в хода на наказателното производство, не са представени
категорични доказателства подсъдимият да е целял оклеветяването на тъжителката,
и второ, от самия сигнал, а също и от писмените сведения на А., дадени в хода
на проверката, разпоредена от Окръжна прокуратура – гр.
Добрич, се установява, че изложеното от него в сигнала е по информация,
предоставена му от други хора (повече от едно лице). Преценил е, че при това положение
липсва умисъл и инкриминираното деяние е несъставомерно.
Ето защо е оправдал изцяло подсъдимия по повдигнатото му обвинение.
ВЪЗЗИВНИЯТ
СЪДЕБЕН СЪСТАВ, след анализ на всички гласни и писмени доказателствени
средства, взети по отделно и в тяхната съвкупност, намира, че атакуваният
съдебен акт следва да бъде отменен, на основание чл. 336, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 334, т.
2 от НПК, и вместо него да бъде постановена нова присъда, с която подс. Т.Т.А. да бъде признат за
виновен в осъществен състав на престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл.
147, ал. 1 от НК, съобразно повдигнатото с тъжбата частно обвинение.
Съображенията
в тази насока са следните.
Действително,
настоящият въззивен състав, след цялостна проверка на
доказателствената съвкупност по делото, споделя
изцяло фактическите констатации на първоинстанционният
съд.
Така
СГС в този си състав, изцяло споделя изводите на СРС, относими
към личността на подсъдимия А. и съдебното му минало, като прецени, че същите
са формирани въз основа на правилен анализ на събраните по делото гласни и
писмени доказателствени средства, и в частност –
показанията на св. С. и приложените по делото справка и бюлетини за съдимост, и
характеристика на подсъдимия, които по отношение на посочените обстоятелства са
напълно единни, еднопосочни и взаимнодопълващи се. Въз
основа на приложената медицинска документация по отношение на подс. А. ***, съдът формира изводите си по отношение на
влошеното здравословно състояние на подсъдимия.
Фактите
и обстоятелствата, свързани с личността на тъжителката Ш., познанството й с
подсъдимия и трудовата й ангажираност, инстанциите по същество установяват
отново въз основа на показанията на св. С. и материалите по пр. пр. № 206/2017
г. по описа на Окръжна прокуратура – Добрич, приобщени към доказателствената
съвкупност в качеството им на писмени доказателствени
средства. Последните послужиха на съда да установи поводът за влошаване на
взаимоотношенията между тъжителката Ш., от една страна, и подсъдимия,
респективно жената, с която живее на съпружески начала, от друга.
Настоящата
инстанция няма основание да не сподели изводите на решаващия първоинстанционен съд относно факта на подаване на сигнал
от подс. А., чрез интернет страницата на МВР, вх. №
УРИ 785501-41 по описа на Дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР, срещу директора
на ГД „БОП“ – МВР – главен комисар И.С., датата на подаване на сигнала –
14.02.2017 г., и съдържанието на същия. Тези факти и обстоятелства се
установяват несъмнено от приобщените в качеството им на писмени доказателствени средства по делото, материали по пр. пр. №
206/2017 г. по описа на Окръжна прокуратура – Добрич, част от които е и заверен
препис от процесния сигнал (л. 46 – 47 от пр. пр. №
206/2017 г.), които СГС изцяло кредитира, като прецени, че са обективни, относими към предмета на доказване и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред.
Събраните
по делото доказателствени източници, както правилно е
приел и районният съд, позволяват убедителния извод, че именно подсъдимият е
автор на инкриминираните изявления с посоченото в тъжбата съдържание.
Авторството на подсъдимия по отношение на инкриминираните фрази, не се оспорва
от страните.
Фактите
и обстоятелствата, свързани с извършената проверка по сигнала и постановения
окончателен правоохранителен акт от наблюдаващия
прокурор при Окръжна прокуратура – Добрич, инстанциите по същество установяват
отново въз основа на материалите по пр. пр. № 206/2017 г. по описа на Окръжна
прокуратура – Добрич и въз основа на отразеното в постановление на прокурор при
Окръжна прокуратура – Добрич от 30.05.2017 г., изведено от канцеларията й на
същата дата, за отказ да се образува наказателно производство и прекратяване на
пр. пр. № 206/2017 г. по описа на ОП – Добрич.
Тези
факти и обстоятелства са безспорно установени по делото.
Като
цяло, първият съд правилно и законосъобразно се е доверил на показанията на св.
С., депозирани в о.с.з. на 03.05.2019 г., като е преценил, че същите са единни,
еднопосочни, вътрешно непротиворечиви, кореспондират с писмените доказателствени средства по делото, поради което и следва
да се приеме, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно.
Правилно
СРС е дал вяра и на така събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, като е преценил, че същите са
напълно единни и взаимно допълващи се. Измежду така събраните доказателствени източници досежно
горепосочените факти и обстоятелства, не се констатират каквито и да било
съществени противоречия, които да налагат подробното им и задълбочено
обсъждане, по реда на чл. 305, ал. 3 от НПК.
Въз
основа на направения задълбочен анализ на доказателствената
съвкупност, събрана в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния
съд, СРС е формирал правилни изводи по фактите и обстоятелствата, визирани
по-горе, подробно обективирани в мотивната
част на постановения съдебен акт, които настоящата инстанция изцяло споделя,
поради което и не намира за нужно да преповтаря. По така установената от първия
съд и изцяло възприета от въззивната инстанция
фактическа обстановка, страните не спорят.
Като
цяло, първият съд е положил необходимите процесуални усилия за събиране на
необходимите и възможни доказателства и доказателствени
средства за установяване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на
доказване, а събраните такива е подложил на внимателен, обективен,
безпристрастен и задълбочен анализ, като въз основа на същия е достигнал до
правилни и доказателствено обосновани изводи по
фактите, които изцяло се споделят от настоящата инстанция.
При
направения собствен прочит и анализ на доказателствената
съвкупност, обаче, въззивният съдебен състав достигна
до качествено различни изводи от правна страна, като прецени, че с
деянието си подс.
Т.Т.А. е осъществил, от обективна и субективна страна,
състава на вмененото му престъпно посегателство по чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл.
147, ал. 1 от НК.
За да бъде осъществен съставът на
престъплението „клевета“ по смисъла на чл. 147, ал. 1 и сл. от НК, е необходимо
от обективна страна да бъде установено, че субектът на престъплението по този
законов текст е разгласил неистинско позорно обстоятелство за пострадалото
физическо лице или му е приписал неизвършено от него престъпление.
Първата, алтернативно предвидена, в
диспозицията на чл. 147, ал. 1 от НК, форма на изпълнително деяние на
престъплението „клевета“ – разгласяване на позорно обстоятелство за другиго, се
осъществява чрез довеждане до знанието на трети лица на твърдения за
съществуването на определен факт, свързан с личността на пострадалия – относно
неговото минало или настоящо поведение, укоримо от
гледна точка на господстващия морал (вж. Р 464-81-І), прояви от личния му
живот, негови служебни или обществени изяви или отрицателни качества, които са,
от една страна неверни, несъответни на обективната действителност, а от друга –
са от естество да накърнят доброто му име в обществото, тъй като характеризират
отрицателно личността на пострадалия.
Втората възможна форма на
изпълнително деяние, инкриминирана в разпоредбата на чл. 147, ал. 1 НК –
приписване другиму на извършено престъпление, се осъществява чрез довеждане до
знанието на трети лица, от страна на престъпния деец, на твърдения, че
пострадалият е извършил конкретно престъпление, което той в действителност не е
извършил (вж. Р 464-81-І и Р 80-98-І).
Престъплението, уредено в цитирания
законов текст е резултатно, като за довършеността му
се изисква твърденията на дееца в посочения по-горе смисъл, да са доведени до
знанието на поне едно трето лице, явяващо се в случая предмет на посегателство.
За съставомерността на деянието от обективна страна,
не е необходимо деянието да е извършено присъствено спрямо пострадалия.
От субективна страна, клеветата е
престъпление, което може да се осъществи както с пряк, така и с евентуален
умисъл. Във всички случаи, обаче, субектът трябва да съзнава позорния характер
на разгласяваното обстоятелство или престъпният характер на приписваното
деяние, както и неистинността на позорното обстоятелство или това, че
пострадалият не е извършил приписваното му престъпление (вж. Р 745-91-ІІІ).
Когато клеветата се извършва с пряк умисъл, деецът е сигурен, че позорното
обстоятелство е неистинско или, че приписваното му престъпление не е извършено
от пострадалия, като цели твърденията му да достигнат до съзнанието на поне
едно трето лице. Когато клеветата се извършва с косвен умисъл, деецът може да
не е сигурен в действителното положение, но въпреки това да прави съответното
твърдение, или да не е сигурен, че неговите твърдения могат да бъдат възприети
от трето лице, но да се примирява с тази възможност.
При обективната и субективна съставомерност на дадено деяние по горепосочените признаци
на престъпния състав, за дееца възниква отговорност за осъществен състав на
престъплението „клевета“.
Квалифицираният състав на
престъплението „клевета“ по чл. 148, ал. 2, вр. с ал.
1, т. 1 от НК е налице, когато клеветата е разгласена публично, а именно,
когато разгласяването на позорните обстоятелства или приписването на
престъпление е извършено по такъв начин, че да дава възможност да бъде
възприета от предварително неопределен брой лица, без да е необходимо
задължително да е възприета от трети лица.
Клеветата е осъществена „по друг
начин“, по смисъла на чл. 148, ал. 2, т. 2, пр. 2 от НК, когато разпространяването
й е доведено до знанието на по-широк кръг хора, като това става
най-често чрез радио, високоговорителна уредба,
телевизия и др. начини за масово осведомяване, различни от печатните
произведения (вж. решение № 28/15.01.1972 г. по н. д.
№ 622/1971 г., II н. о.).
В конкретния по делото случай
безспорно се установява, че на 14.02.2017 г., в свой сигнал до МВР – Дирекция
„Вътрешна сигурност“, с вх. № УРИ 785501-41/14.02.2017 г., постъпил на интернет
страницата на МВР, подсъдимият е
приписал престъпление на частния тъжител М.С.Ш. с изразите: „организирана престъпна група на Г.С.К.-Я.и М.С.Ш.“;
„тези тартори на тази супер нагла
организирана престъпна група“; „прикриване
на тяхната криминална дейност“; „Г.С.К.-Я.и
М.С.Ш., които перат пари от дълги години престъпната им дейност“; „през земеделие перат милиони пари“,
както и, че осъществява престъпна дейност „наркотрафик
на едро; сводничество и трафик на хора; сексуална експлоатация; държане в
принудително подчинение на жертвите – проститутки в чужбина; редовни подкупи на
магистрати и служители на МВР; измами в особено големи размери“. С така
употребените изразни средства, тъжителят свързал личността на тъжителката Ш. с
престъпления по чл. 321 от НК – ръководене на организирана престъпна група; по
чл. 253 от НК – изпиране на пари, престъпление по чл. 354а от НК –
разпространение на наркотични вещества, по чл. 159а и сл. от НК – трафик на
хора и по чл. 304 от НК – активен подкуп.
Подсъдимият е визирал именно частния
тъжител Ш., която е посочил в сигнала чрез трите й имена и родствената връзка с
нейния брат – Г.С.К.. По този начин подсъдимият е очертал несъмнено личността
на пострадалото лице.
Употребените по адрес на тъжителката изрази са клеветнически по своя характер, тъй като е свързал личността на тъжителката с извършени престъпления –
посочените по-горе, към каквито не се установява същата да е съпричастна в
каквото и да било наказателно-процесуално качество. По делото не са събрани
каквито и да било доказателства за това, тъжителката Ш. да е осъждана за
престъпление сред визираните от подсъдимия; липсват и данни за това срещу
същата да има висящо наказателно производство. Напълно голословни и
неподкрепени от доказателствата по делото, се явяват твърденията на подсъдимия
в депозираното от него възражение срещу въззивна жалба,
че тъжителката е съпричастна към осъществен състав на наказателно-правна измама
или, че срещу същата са налице висящи пред Специализирания наказателен съд
производства. Съпричастността на определено лице към осъществен състав на
престъпление, се доказва само и единствено с влязла в сила присъда (арг. от чл. 16 от НПК). В настоящото производство не са
събрани каквито и да било доказателства за това срещу тъжителката Ш. да е
постановена и влязла в сила присъда за някое от престъпленията, които подсъдимият
е посочил, че е извършила. В този смисъл следва да се приеме, че твърденията
на подсъдимия, свързващи личността на тъжителката с тези престъпления,
са изцяло недоказани, а в този смисъл – и неверни.
Предвид всичко изложено по-горе се
налага единствено възможния и несъмнен извод, че с деянието си подс. А. е осъществил от обективна страна състава на
престъплението по чл. 147, ал. 1 от НК.
С деянието си подсъдимият е осъществил
и квалифицираните признаци на престъплението по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК, тъй като клеветническите твърдения са разпространени писмено – в сигнал до
МВР – Дирекция „Вътрешна сигурност“, по начин, който дава възможност с
изложеното в сигнала да се запознаят предварително неограничен кръг лица,
извършващи проверка на фактите и обстоятелствата, изнесени в сигнала.
Твърденията, изнесени от подс. А., са станали
достояние на неустановен по делото брой лица, доколкото по сигнала е образувана
прокурорска преписка № 206/2017 г. по описа на Окръжна прокуратура – Добрич, по
която е извършена проверка, приключила с отказ на прокурор при Окръжна
прокуратура – Добрич, да образува досъдебно производство по материалите по
преписката.
Подсъдимият
А. е осъществил деянието виновно, с
форма на вината пряк умисъл. Същият е съзнавал както неистинността, така и
позорящия характер на разпространените твърдения; съзнавал е и обстоятелството,
че приписва престъпление на тъжителката публично, по друг начин. Подсъдимият е
съзнавал обществено-опасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
обществено-опасни последици и пряко е целял настъпването им.
Настоящата
инстанция не споделя доводите на решаващия първоинстанционен
съд в насока, че умисълът на подсъдимия за осъществен състав на престъпление
клевета, се изключва от обстоятелството, че сигналът е подаден срещу директора
на ГД „БОП“ – МВР – главен комисар И.С.. Действително, основното съдържание на
сигнала е насочено именно с цел проверка на дейността на директора на ГД „БОП“
– МВР, но изнесените в сигнала твърдения ясно и недвусмислено касаят и
тъжителката, като я свързват с редица престъпления, които подсъдимият
твърди да е извършила – посочените по-горе. Това, че сигналът визира
конкретно лице, не означава, че нямат престъпен характер твърденията, които са
обективно клеветнически и изнесени в документ, насочен срещу лице, различно от
наклеветеното.
Въззивният съд не споделя и
доводите на решаващия първоинстанционен съд в насока,
че умисълът за клевета на подсъдимия се изключва от обстоятелството, че същият
изнася информация, предоставена му от други лица.
На първо място, в
тази връзка следва да се посочи, че е обективно невярно изнесеното от
подсъдимия в сигнала, че информация в тази насока му е била предоставена от св.
С.. И това е така, тъй като разпитан пред съда, в процесуалното качество на
свидетел, С. категорично отрича да знае за осъществявана от Ш. престъпна
дейност, както и да е изнасял пред подсъдимия такава информация. Показанията на
този свидетел съдът намира, че няма пречки да кредитира изрично, тъй като
същите са единни, вътрешно непротиворечиви и не се оборват от останалите,
събрани по делото, гласни или писмени доказателствени
средства, поради което следва да се приеме, че са депозирани обективно,
безпристрастно и добросъвестно.
На второ място, по
делото липсват каквито и да било данни в насока, че изнесената от подсъдимия А.
информация в сигнала му до МВР, почива на информация от други източници. Поради
това и този довод на подсъдимия също се явява лишен от доказателствена
опора и напълно неоснователен.
Предвид всичко изложено дотук,
настоящата инстанция намира, че с деянието си, подс. А.
е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци от вменения му
престъпен състав.
По изложените съображения, СГС, НО,
І-ви въззивен състав призна подсъдимият Т.Т.А. за виновен
в това, че на 14.02.2017 г., в свой сигнал до МВР – Дирекция „Вътрешна
сигурност“, с входящ № 785501-41/14.02.2017 г., постъпил на интернет страницата
на МВР, публично приписал престъпление на частният тъжител М.С.Ш. с изразите: „организирана престъпна група на Г.С.К.-Я.и
М.С.Ш.“; „тези тартори на
тази супер нагла организирана престъпна група“; „прикриване на тяхната криминална дейност“; „Г.С.К.-Я.и М.С.Ш., които перат пари от дълги години престъпната им
дейност“; „през земеделие перат
милиони пари“, както и че осъществява престъпна дейност „наркотрафик на едро; сводничество и трафик
на хора, сексуална експлоатация; държане в принудително подчинение на жертвите
– проститутки в чужбина; редовни подкупи на магистрати и служители на МВР,
измами в особено големи размери“ – престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл.
147, ал. 1 от НК.
Като причини за извършване на
деянието, съдът отчете ниското правно съзнание на подсъдимото лице и
незачитането на установения в страната правов ред, свързан с опазване доброто
име на гражданите.
В настоящото производство,
отговорността на подс. Т.Т.А.
е ангажирана за осъществен състав на престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл.
147, ал. 1 от НК, наказуемо с „глоба“ от 5 000 до 15 000 лева и с „обществено
порицание“.
С
оглед вида на предвиденото наказание за извършеното от подс.
А., това, че към датата на извършване на деянието, подсъдимият не е осъждан и
не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VІІІ, раздел ІV
от Общата част на НК; това, че от извършеното деяние не са настъпили
имуществени вреди, като в същото време то не е било извършено в пияно състояние;
от деянието не е причинена тежка телесна повреда или смърт; престъплението не е
извършено срещу орган на властта, при и по повод изпълнение на службата му и не
са налице множество престъпления, настоящият съдебен състав намери, че са
налице предпоставките за освобождаване на подс. Т.Т.А. от наказателна отговорност, с налагане на
административно наказание, по реда на чл. 78а, ал. 1 НК.
За
да прецени конкретното по размер административно наказание „Глоба“, което
следва да се наложи на подс. А., за осъществения от
него състав на престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр.
ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК, съдът
отчете като смекчаващи отговорността му обстоятелства – неговото влошено
здравословно състояние; влошените му взаимоотношения с тъжителката и изминалия
сравнително продължителен период от време между датата на извършване на
инкриминираното деяние – 14.02.2017 г. и тази на постановяване на окончателния
съдебен акт на тази инстанция.
Съдът
прецени, че не следва да отчита като смекчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелство – чистото му съдебно минало към датата на извършване на деянието,
предвид, че това е задължителна предпоставка за приложение на института на
освобождаване на престъпния деец от наказателна отговорност и замяната и с
административно-наказателна, поради което и не следва да се обсъжда още веднъж
в процеса по индивидуализация на административно-наказателната отговорност на
дееца.
Като
отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът отчете отправените
множество клеветнически изрази по адрес на тъжителката и осъждането му, след
датата на извършване на инкриминираното деяние, за други престъпления против честта
и достойнството на личността.
Предвид
изложеното досежно конкретно проявената степен на
обществена опасност на деянието и на неговия извършител, настоящият съдебен
състав прецени, че административното наказанието „Глоба“, което следва да се
наложи на подсъдимия, за осъщественото от него престъпление, следва да се
определи при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства и в размер
под средния, предвиден в закона – в чл. 78а, ал. 1 от НК. Ето защо и на
основание чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 1 и т.
2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК и чл. 78а, ал. 1 от НК,
съдът освободи подс.
Т.Т.А. от наказателна отговорност, като му наложи
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1500 (хиляда и петстотин)
лева.
Така
наложеното административно наказание съдът прецени, че се явява едновременно
необходимо, заслужено и съобразено с оглед целите на специалната и генерална
превенция, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Предвид
изхода на делото, и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Т.Т.А.,
да заплати на М.С.Ш. – с ЕГН – **********, сумата от 900 (деветстотин) лева,
направени от нея по делото разноски в качеството й на частен тъжител, както и на основание чл. 190, ал. 2 от НПК –
5 (пет) лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист
Предвид
изложеното и като взе предвид, че при цялостната служебна проверка на първоинстанционната присъда, въззивният
съд не констатира съществени нарушения на процесуалните правила, което да
налага нейното отменяване и връщане на делото за ново разглеждане, по
съображенията си, изложени по-горе, и на основание чл. 336, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 2, вр. чл. 334, т. 2 от НПК, въззивният съд постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.