РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Кюстендил, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на тринадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Хр. Костадинова
при участието на секретаря Йорданка Хр. Неделчева
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Търговско дело №
20211500900021 по описа за 2021 година
А.К. Щ., с ЕГН: ********** и адрес: град ***, ул. „***" № ***, чрез адвокати ***
Г. Г. и адв. Р.К. П., с адрес за кореспонденция: град ***, ж.к. „***",бл. *** е предявил
срещу: ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, бул. „*** обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.432, ал.1 и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищеца сума в размер на *** лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, станало на
03.02.2020 г., причинено от С.И.Ш., управлявал лек автомобил м. „***“, модел ***, с
рег. № ***, ведно със законната лихва, считано от 17.10.2020 г. до окончателното й
изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 03.02.2020 г. около 19:45 ч. в град *** е
настъпило ПТП, при което ищецът е пострадал като пешеходец, докато пресичал на
пешеходната пътека на кръстовището, образувано между улиците „*** " и ул. „***“.
Същият е бил блъснат от лек автомобил марка „***“, модел *** с рег. № *** , който се
движел по посока към улица „ ***" и бил управляван от С.И.Ш.. Водачът на МПС
нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 119 от ЗДвП вр.с чл.20 от
ЗДвП. В резултат на описаното ПТП ищецът е получил сътресение на мозъка, контузия
на главата и контузио торацис, както и фрактури на 6 - то и 7 - мо ребра в дясно. Бил е
приет за лечение в МБАЛ „ ***“ град ***, откъдето е бил изписан на 06.02.2020 г. След
изписване от болницата, лечението е продължило в домашни условия. Ищецът имал
значителни дихателни затруднения, поради счупването на описаните ребра, както и
1
тежки двигателни нарушения, произтичащи както от гръдната травма, така и от
сътресението на мозъка. Бил е на постелен режим и е имал нужда от чужда помощ.
Поради болките от травмите е имал нужда от помощ при ставане и лягане. Имал е и
продължава да изпитва и към момента силни пристъпи на внезапно главоболие с
продължително времетраене придружено с позиви за повръщане и световъртеж, както
и замъгляване на зрението. След инцидента е получил страхова невроза, като не е
смеел да излиза извън дома си без придружител. Ударът от лекия автомобил причинил
на ищеца тежко постравматично стресово разстройство, а отделно отключил и
биполярно афективно разстройство. Лекият автомобил марка „***“, модел *** с рег. №
*** притежавал активна застраховка „Гражданска отговорност" в ЗК „ *** съгласно
полица № ***, валидна до 06.10.2020 г. с покритие към деня на ПТП. С писмена
застрахователна претенция по пощата с дата от 17.07.20202 г по реда на чл. 380 от КЗ
ищецът е уведомил ЗК „*** като застраховател на деликвента по застраховка
„Гражданска отговорност" за причинените от деянието вреди на ищеца с искане за
обезщетяването им.
Ответникът ЗК „***“ АД в писмения отговор оспорва всички твърдения в
исковата молба . Счита, че размерът на исковата претенция за изключително завишен,
прекомерен и не кореспондиращ нито с естеството на травмата, нито с
характеристиките на проведеното лечение и срока на възстановяване, нито с липсата
на данни за последващо лечение или ексцес. На самостоятелно основание приема, че
исковата сума е недължима и поради съпричиняване на ищеца за настъпване на
сочения вредоносен резултат, поради което следва да бъде приложена разпоредбата на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Оспорва изцяло и иска за присъждане на лихва по претенцията за
неимуществени вреди - като неоснователен, по съображенията за неоснователност на
главния иск. Не оспорва, че лекият автомобил е притежавал застраховка „Гражданска
отговорност" в дружеството, както и че ищецът е отправил писмена претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение на вредите от ПТП.
КнОС, като събра необходимите доказателства за изясняването на делото от
фактическа и правна страна и след обсъждането им както поотделно, така и в
съвкупност и при условията на чл.12 ГПК, приема за установена следната фактическа
обстановка:
По делото не се спори, а и от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ 348р-2146/03.02.2020 г. се установява, че на 03.02.2020 г. около 19.45 лв. в гр. *** на
пешеходна пътека на кръстовището образувано от улиците „*** “ и „***“ е настъпило
ПТП, при което ищецът е бил блъснат от лек автомобил м.“***“, модел ***, с рег. №
*** , управляван от С.И.Ш..
Видно от Епикриза, издадена от МБАЛ „***“ гр. *** на 03.02.2020 г. ищецът е
постъпил на лечение в болницата с диагноза „Комоцио церебри. Контузио капитис.“ И
2
придружаващи заболявания: “Контузио торацис. Фрактура VII и VIII ребро в дясно“.
От приетото по делото заключение на съдебно- автотехническа експертиза
изпълнена от вещото лице инж. Н.В. се установява, че към момента на инцидента
управляваният от С.Ш. лек автомобил м.“***“, модел *** се е движил със скорост 45
км/ч. Описано е, че ул. „*** “ е с три ленти за движение като между двете за кв. „***“ е
нанесена единична непрекъсната линия М1, а обратната лента е разделена с двойно
непрекъсната линия М2, на двете улици- на „*** “ преди кръстовището и на „***“ в
лявата част на кръстовището има пешеходни пътеки. Според експерта два часа след
залез слънце видимостта е била нощна, а на кръстовището липсва улично осветление,
поради което видимостта на водача е била в рамките на зоната осветена от фаровете на
автомобила, по средата на маневрата „завой на ляво“ фаровете на автомобила са
осветили пешеходната пътека и тогава водачът на автомобила е имал обективна
възможност да възприеме пешеходеца. Вещото лице сочи, че безопасната скорост, при
която водачът на автомобила е могъл да реагира с аварийно спиране преди да блъсне
пешеходеца е по- малка от 19.1 км./ч. Механизмът на ПТП е описан по следния начин:
Пешеходецът пресича по дългата 9.80 м. пешеходна пътека на ул. „***“ в посока кв.
„***“ и 1.90 м. преди да стигне до насрещния тротоар, движещия се със скорост от
около 45 км./ч. лек автомобил м. „***“, управляван от С.Ш. и извършващ ляв завой в
посока площад „***“ го забелязва късно и го блъска.
От приетото заключение на съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
вещото лице д-р П.П., специалист по обща хирургия се установява, че при настъпилото
ПТП ищецът е получил следните травми: комоцио церебри; контузио
капитис;контузио торацис; фрактура на VII и VIII ребро вляво и контузия на дясно
бедро. Проведено е било болнично лечение с динамично проследяване на състоянието
от няколко специалиста и хигиенно охранителен режим, травмата фрактура на две
ребра е протекла леко без сериозни затруднения в дихателната функция. Според
експерта общото състояние на ищеца би могло да се определи като леко- до умерено
увредено без пряк риск за живота му. Средният срок за възстановяване е два до три
месеца. Очаква се дискретно забавяне в сроковете за възстановяване, като вещото лице
е установило от проведените прегледи и медицинска документация, че няма данни за
ексцес. Сочи също така, че в ранния възстановителен период е постигнато значително
редуциране на клиничната симптоматика , като единственият остатъчен синдром от
страна на белодробната контузия е болката в лявата гръдна половина.
От приетото заключение на съдебно- медицинска експертиза, изготвена от
вещото лице д-р П.П., специалист неврохирург се установява, че ищецът на мястото на
инцидента е бил в съзнание, но обнубилиран- объркан за място и време, в резултат от
ПТП е бил зашеметен без медицински данни за настъпило безсъзнателно състояние
/кома/. Вследствие на ПТП Щ. е получил черепно- мозъчна травма, състояща се от
3
мозъчно сътресение и контузия с травматичен подкожен кръвоизлив в тилната област
на главата. Тези травми имат причинно- следствена връзка с инцидента от 03.02.2020 г.
Според експерта при постъпване в болничното заведение ищецът е бил в съзнание, но
е бил объркан, дезориентиран с оплаквания от главоболие, световъртеж и гадене.
Посочил е, че възрастните пострадали с черепно- мозъчна травма имат нужда от
повече време за възстановяване и то често е непълноценно в сравнение с младите.
Травмата е оценена от вещото лице като временно разстройство на здравето неопасно
за живота. По данни от последния преглед състоянието на ищеца е стабилизирано,
добро общо състояние, в ясно съзнание, контактен, всестранно ориентиран като
усложнения не са настъпили и не се очакват. Вещото лице е констатирало също така, че
мозъчното сътресение е протекло без изява на отпадна неврологична симптоматика и
без усложнения.
По делото е представена история на заболяването №766/117 от МБАЛ „******“
гр. *** на А.К.Щ..
Във връзка с установяване на размера на обезщетението за неимуществени
вреди са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелката И.А.- дъщеря на
ищеца. В показанията си тя сочи, че на 03.02.2020 г. късно вечерта е била уведомена от
майка си, че баща й е бил блъснат от лек автомобил на кръстовище недалеч от дома им
и е бил откаран в болницата. Тя отишла в болницата на другия ден рано сутринта.
Установила, че баща й е доста объркан, имал загуба на памет и в момента не можел да
каже какво се е случило. Не бил ориентиран в пространството. Много дълго време след
изписването му от болницата бил на легло- около един месец, обслужван изцяло от
майка й. Боляла го главата и ребрата, където бил удара. Не можел да диша спокойно,
пиел успокоителни. За него изцяло се грижила майка й- тя се грижила за тоалета му,
вдигала го в леглото, обличала го, водела го до тоалетна. Свидетелката твърди, че
преди 4-5 години баща й бил диагностициран с биполярно разстройство, но преди
удара състоянието му било овладяно. След случката нещата ескалирали и той отказал
да излезе от дома си дълго време, както и да отиде на лекар. След няколко месеца
придружен от свидетелката отишъл на преглед при лекарката си, тя се убедила за
влошеното му състояние и казала, че трябвало да мине доста време, за да се овладее
състоянието му. Според свидетелката на баща й било необходимо да мине много
време, за да излезе от вкъщи.Свидетелката сочи, че живее в гр. ***, но посещава баща
си петък, събота и неделя.
По делото няма спор, че водачът на лекия автомобил е притежавал застраховка
„Гражданска отговорност“ в ответното застрахователно дружество, валидна от
06.10.2020 г., както и че пред застрахователя е отправило писмена претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение от ищеца за причинените му
неимуществени вреди вследствие на ПТП от 03.02.2020 г.
4
При така установената фактическа обстановка, съдът че искът е частично
основателен. Съображения:
Съгласно чл. 432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл.380 от КЗ, т. е. да е
отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя. По силата на чл.
477, ал.1 от КЗ застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за
причинените на трети лица неимуществени и имуществени вреди вследствие на
телесни увреждания. За да бъде уважен искът, следва да са налице кумулативните
предпоставки на непозволеното увреждане, настъпило в резултат на ПТП:
противоправно деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и
имуществени вреди и причинна връзка между тях, както следва да е налице и
допълнителна предпоставка, а именно договор за застраховка "Гражданска
отговорност", действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ
отговорността на причинителя на вредите.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява, че на
03.02.2020 г. е настъпило пътно- транспортно произшествие, при което ищецът А. Щ. е
получил телесни увреждания: комоцио церебри; контузио капитис; контузио торацис;
фрактура на VII и VIII ребро вляво, контузия на дясно бедро. Механизмът на ПТП-то,
вредите и причинната връзка между тях се установяват от приетите по делото писмени
доказателства и съдебно- медицински и автотехническа експертизи. От авто-
техническата експертиза се установява, че причина за настъпване на процесното ПТП
е, че водачът на застрахованото МПС е карал с несъобразена скорост 45 км./ч., вместо
с 19.1 км.ч. Същият е нарушил правилата на чл. 119 от ЗДвП, задължаваща го да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре.
Няма спор че към датата на настъпване на застрахователното събитие-
03.02.2020 г. между ответното застрахователно дружество и водача на лекия автомобил
причинил ПТП е съществувало застрахователно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност". По силата на застрахователния договор застрахователят е
поел задължението да покрие в границите на определената в договора сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Следователно предявеният иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени е доказан по основание.
Съдът намира, че размерът на предявения иск е завишен. Съгласно разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се определя от съда по
справедливост. При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и
5
степента на увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици
и икономическите условия в страната към момента на настъпване на ПТП- то. В
конкретния случай при определяне на обезщетението съдът взема предвид
обстоятелството, че ищецът е получил комоцио церебри /мозъчно сътресение/. Това
състояние не е било съпроводено със загуба на съзнание, а само със зашеметяване и
объркване, като лечението е приключило успешно, не са настъпили усложнения, както
и такива не се очакват. Взема се предвид, че травмата фрактура на двете ребра е
протекла леко, без сериозни затруднения в дихателната функция,. Взема се предвид и
че средният срок за възстановяване е два до три месеца, както и че няма данни за
ексцес. Също така съдът отчита обстоятелството, че ищецът първоначално е бил
лекуван в болнично заведение, а след това му е провеждано и домашно лечение, като
един продължителен период същият не е могъл да се обслужва сам и е търпял силни
болки. Не без значение за определяне на размера на застрахователното обезщетение е
обстоятелството, че ищецът е възрастен мъж- на 80 години, поради което
възстановителния процес е по- дълъг. Отчитайки всички тези обстоятелства, както и
имайки предвид че в ранния възстановителен период е постигнато значително
редуциране на клиничната симптоматика и че няма данни за ексцес, настоящият състав
на окръжен съд намира, че сумата, която ще репарира нанесените на ищеца
неимуществени вреди е *** лв.
С оглед на изложеното съдът приема, че е основателно възражението, че
размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е завишен. По делото
не се доказва, че ищецът е страдал от страхова невроза и че претърпяното от него ПТП
е задълбочило заболяването му „биполярно разстройство“. Тези твърдения се
подкрепят единствено от показанията на свид. А.. Съдът обаче не ги кредитира, тъй
като тя е в много близки родствени връзки с ищеца, а в тази насока няма други
доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите
ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да бъде
намалено. С оглед разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК в тежест на ответното
дружество е да установи твърдяното от него съпричиняване. По делото не се събраха
доказателства в този смисъл. Следователно направеното възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат се явява неоснователно и предявения иск следва да бъде
уважен в посочения размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 497 от КЗ застрахователят изпада в забава от
датата на уведомяване на застрахователя и изтичане на определения в кодекса срок по
чл.496, ал.1 за произнасяне на застрахователя или от датата на отказа да бъде платено
застрахователно обезщетение. В конкретния случай, застрахователят е следвало да
разгледа претенцията в срок до 21.10.2020 г. (претенцията е постъпила на 21.07.2020
6
г.), като от 22.10.2020 г. е дължима и лихва за забава.
Видно от представения по делото договор за правна помощ и съдействие
процесуалното представителство на ищеца е на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. В
нормата на чл.38, ал.2 от ЗА долна граница на възнаграждението– минималните
размери по наредбата по чл.26, ал.2 от ЗА т. е. Наредба 1/2004 г. Изчислено по сочения
ред и с оглед извършените процесуални действия и при съблюдаване фактическата и
правна сложност на делото, адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 830 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 162,50 лева, представляващи направени по делото
разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответното
дружество сумата от 300 лева, представляващи направени по делото разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да заплати по
сметка на КнОС сумата 400 лв., представляваща държавна такса върху уважената част
от исковете.
Воден от горното, Окръжен съд- Кюстендил
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „*** , ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. ***, бул. „*** на основание чл. 432, ал.1 от КЗ да заплати
на А.К. Щ., с ЕГН: ********** и адрес: град ***, ул. „*** " № *** сумата *** лева
(*** хиляди), представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
представляващи болки и страдания от получени от Щ. телесни повреди- комоцио
церебри; контузио капитис;контузио торацис; фрактура на VII и VIII ребро вляво и
контузия на дясно бедро, настъпили в резултат на пътно- транспортно произшествие,
причинено на 03.02.2020 г. от С.И.Ш., водач на лек автомобил м.“***“, модел ***, с
рег. № *** , застрахован със застрахователна полица № ***, ведно със законната
лихва, считано от 22.10.2020 г . до окончателното изплащане на сумата, като искът с
правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за разликата до *** лв. ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „***" АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „*** да заплати на А.К. Щ., с ЕГН:
********** и адрес: град ***, ул. „*** " № *** сумата 162.50 лева (сто шестдесет и
два лв. и 50 ст.), представляващи направени по делото разноски, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК А.К. Щ., с ЕГН: ********** и
7
адрес: град ***, ул. „*** " № *** сумата да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***
сумата от 300 лева (триста) лева, представляващи направени по делото разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „*** , ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. ***, бул. „*** да заплати на адв. Р.К. П. от САК сумата 830
лева. (осемстотин и тридесет лв.)
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „*** , ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. ***, бул. „*** да заплати по сметка на Кюстендилския
окръжен съд сумата от 400 лева (четиристотин), представляващи дължима държавна
такса.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от
него на страните пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
8