РЕШЕНИЕ
№
08.11.2021 г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Добрич, гражданско отделение, IV – ти състав, в публично
съдебно заседание на седми октомври, през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Христина
Христова, като разгледа докладваното
от
съдия Георги Пашалиев гражданско дело № 3555 по описа на Районен съд Добрич за
2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова
молба на „Теленор България” ЕАД, със седалище и адрес
на управление: град София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк
София, сграда 6, ЕИК *********, срещу Т.Е.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, с която се иска да бъде
признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 198, 49 лева, представляваща неустойка, дължима поради
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 10.09.2018 г., с избран
план „Тотал 24, 99“, за мобилен номер 0892 086 824, от която:
1) 62, 46 лева - трикратния размер на
месечната абонаментна такса по договор за мобилни услуги от 10.09.2018 г., с
избран план „Тотал 24, 99“, за мобилен номер */*****;
2) 136, 03 лева - разликата между стандартната
цена на мобилно устройство „NOKIA 3.1. Black“ и заплатената за него при
предоставянето му по договор за лизинг от 10.09.2018 г., съответстваща на
оставащия срок на договора – предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 28.09.2020 г. по ч.гр.дело № 2550/2020 г. по описа
на Районен съд Добрич.
В исковата молба се твърди,
че на 10.09.2018 г. ответникът е сключил договор за мобилни услуги с ищеца,
като е избрал план „Тотал 24, 99“. На същата дата между страните е сключен и
договор за лизинг, по силата на който телекомуникационният оператор е
предоставил на ответника за ползване мобилно устройство „NOKIA 3.1. Black“. Съгласно уговорения погасителен план ответникът е следвало да плаща
двадесет и четири месеца по 7, 09 лева за ползването на мобилното устройство,
като след плащане на последната вноска е предвидено да придобие собствеността
върху вещта. Стандартната цена на устройството е била 399, 90 лева, а общата
лизингова цена с избрания от абоната план възлиза на 215, 16 лева. Налице е
разлика от 184, 74 лева.
Сочи, се че ответникът не е
заплатил задълженията си по договора за мобилни услуги, за периода от
15.08.2018 г. до 14.11.2018 г., в размер общо на 101, 58 лева. Поради
неизпълнението ищецът е прекратил договора с абоната и на основание т.11 от
Договора е начислил неустойка в размер на 62, 46 лева, формирана от сбора на
три месечни абонаментни такси без ДДС – 3 х 20, 82 лева. В допълнение се
твърди, че ответникът не е погасявал и задълженията си по договора за лизинг,
поради което му е начислена неустойка в размер на 136, 03 лева, представляваща
разликата между стандартната цена на устройството и заплатената за него при
предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора. За вземанията
за неустойки по двата договора е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 28.09.2020 г. по ч.гр.дело № 2550/2020 г. по описа
на Районен съд Добрич. След разпореждане на заповедния съд са предявени
установителните искове.
В съдебно заседание не се явява законен представител,
не се представлява. Изпраща писмено становище, в което подробно развива
позицията си за основателност на претенциите.
В законоустановения срок ответникът e депозирал
отговор на исковата молба, в който се твърди, че не са налице предпоставките на
чл. 92 от ЗЗД. Сочи се също, че клаузата за заплащане на договорна неустойка е
неравноправна, тъй като излиза извън типичната си обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции. В тази връзка се изтъква, че претендираната сума от 136,
03 лева не представлява неустойка по смисъла на закона, тъй като е формирана от
остатъка на неплатените лизингови вноски по договора за лизинг. Ответникът иска
претенциите да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание се представлява от особения
представител адвокат И.С., която поддържа отговора.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 92 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже прекратяването на съществувало между страните валидно облигационно
правоотношение по договор за мобилни услуги; неизпълнение на договорните
задължения от ответника, което води до вреди; наличието на уговорка, с която е
уговорен размер на обезщетението за твърдяното неизпълнение, както и конкретен
размер на сумата.
В тежест на ответника е да установи, че е плащал задълженията си по двата
договора.
Между страните са съществували
две съглашения – договор за лизинг и договор за мобилни услуги. От представения
договор за мобилни услуги № *********/10.09.2018 г. за мобилен номер: **********
се установява, че ответникът е избрал програма „Тотал 24, 99 лева“. Страните са
уговорили срокът на договора да обхваща периода от 10.09.2018 г. до 10.09.2020
г. По силата на съглашението ответникът е получил на преференциални цени и
мобилен апарат „NOKIA 3.1. Black“, за изплащането на който е
сключен договор за лизинг от същата дата – 10.09.2018 г.
В т. 7 от договора за мобилни
услуги е посочено, че стандартната цена на устройството е 399, 90 лева. Цената
с абонаментен план възлиза на 215, 16 лева. Следователно, отстъпката на
устройството, която получава абоната при сключването на договор с абонаментен
план е в размер на 184, 74 лева.
В т. 11, б. „а“ от договора за
мобилни услуги е предвидено, че при прекратяване му по вина или инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като
максималния размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти. В т. 11, б. „б“ е предвидено, че в тази
хипотеза ответникът дължи такава част от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към момента на
сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му
(в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на
оставащия срок на договора.
По договора за лизинг ответникът
се е задължил да плати цената на устройството – 215, 16 лева, на двадесет и три
вноски, по 7, 09 лева всяка, както и първоначална вноска от 45, 00 лева.
Във връзка със задълженията на
ответника по процесните правоотношения са издадени фактура с №
**********/15.09.2018 г. за отчетен период: 10.09.2018 г. – 14.09.2018 г., на
стойност 36, 29 лева; фактура с № **********/15.10.2018 г. за отчетен период: 15.09.2018
г. – 14.10.2018 г., на стойност 70, 75 лева; както и фактура с №
**********/15.11.2018 г. за отчетен период: 15.10.2018 г. – 14.11.2018 г., на
стойност 102, 82 лева.
Съгласно чл. 71 от „Общите
условия на Теленор България ЕАД за взаимоотношения с потребителите на
електронни съобщителни услуги“, приложими към процесния договор за мобилни
услуги, потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин
и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от ОУ. В т. 27 от ОУ ясно е посочено,
че плащането на посочената във фактурата сума се извършва в указания в
счетоводния документ срок, но не по-късно от 18 дни от издаването ѝ.
Съобразно разпределената тежест
на доказване, ответникът трябва да установи плащането на сумите по процесните
фактури. Ответникът обаче не ангажира
доказателства за установяване плащането на задълженията по издадените фактури.
Поради тази причина, с оглед неблагоприятните последици на доказателствената
тежест, съдът счита, че такова плащане не е извършвано, по аргумент на чл. 154,
ал. 1 ГПК.
Така,
след като е констатирал неизпълнението на задълженията на абоната, ищецът се е
възползвал от правото си по чл. 19б, б. „в“ от ОУ и е прекратил договора
едностранно. Съдът не споделя възражението на ответника за ненадлежно разваляне
на договора. В случая не се касае за разваляне, а за прекратяване на
договорната връзка. Същата е престанала да съществува на 09.01.2019 г., когато
абонаментът е бил деактивиран. В случая не е необходима писмена покана, защото
страните не са уговорили такъв ред за прекратяване. Предпоставката за
прекратяване е отрицателна – неплащане на задълженията от страна на абоната.
След като е настъпила, ищецът с основание е деактивирал абонамента. Тук следва
да бъде изтъкнато, че уговорката е в интерес и на двете страни поради
естеството на престацията на оператора. Последната се изразява в осигуряване на
възможност на абоната да ползва непрекъснато мобилни услуги, като може да ги
ползва, но може и да не ги ползва. Независимо от потреблението обаче, абонатът дължи
абонаментната такса. При непрекъсване на облигационната връзка би се стигнало
до увеличаване на дълга на абоната.
Както стана ясно по-горе в
изложението, неустоечното задължение произтича от т. 11, б. „а“ и б. „б“ от
договора за мобилни услуги. Същото е формирано от сбора между трикратния размер
на месечната абонаментна такса без ДДС – 62, 46
лева (3 x 20, 82 лева) и разликата между стандартната цена на мобилно
устройство „NOKIA 3.1. Black“ и заплатената за него при предоставянето му по договор
за лизинг от 10.09.2018 г., съответстваща на оставащия срок на договора – 136,
03 лева. Размерът на неустойката по т. 11, б. „б“ се формира като
отстъпката 184, 74 лева се дели на 24, колкото месеца е срока на договора. След
това резултатът се умножава по броя на оставащите месеци (по дни) до края на
договора, които в случая са осемнадесет. Аритметичните сметки показват, че
изчисленията са точни.
В тази връзка ответната страна е
релевирала възражение за недължимост на сумата от 136, 03 лева, като
аргументира тезата си с правилата на договора за лизинг, предвидени в ТЗ. Съдът
не споделя възраженията на ответната страна, тъй като в случая неустойката се
претендира поради неплащане на задълженията по договора за мобилни услуги, а не
на договора за лизинг. Затова не може да
намерят приложение правилата на договора за лизинг. По договора за лизинг може
задълженията да се плащат редовно. Този въпрос обаче не е релевантен, защото лизинговото
правоотношение не е предмет на настоящото дело. Размерът на коментираната
неустойка не е определен, а е определяем, като отстъпката от цената на
лизинговата вещ е един от компонентите за изчислението ѝ.
Всичко
изложено налага извода, че искът за установяване дължимостта на сумата от 198,
49 лева, представляваща неустойка, начислена поради предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги от 10.09.2018 г., с избран план „Тотал 24, 99“, за
мобилен номер 0892 086 824, за която е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.09.2020 г. по ч.гр.дело № 2550/2020 г.
по описа на Районен съд Добрич, следва да бъде уважен.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза
на ищеца се поражда правото да му бъдат заплатени направените разноски.
Ищецът е представил списък на
разноските. За заповедното производство се претендират разноски в размер на
205, 00 лева (адвокатско възнаграждение в размер на 180, 00 лева и държавна
такса в размер на 25, 00 лева).
В настоящата инстанция е направил
разноски в размер на 455, 00 лева (адвокатско възнаграждение в размер на 180,
00 лева; държавна такса в размер на 75, 00 лева; депозит за особен представител
в размер на 200, 00 лева).
В съответствие с правилото на чл.
78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложена за плащане
сумата от 205, 00 лева – разноски в заповедното производство; и сумата от 455, 00
лева – разноски в исковото производство.
При тези мотиви, Районен съд
Добрич
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Теленор България” ЕАД, със седалище и адрес
на управление: град София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк
София, сграда 6, ЕИК *********, срещу Т.Е.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 92 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 198, 49
лева, представляваща неустойка, дължима поради предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги от 10.09.2018 г., с избран план „Тотал 24, 99“, за
мобилен номер 0892 086 824, от които:
1)
62, 46 лева - трикратния размер на месечната абонаментна такса по договор за
мобилни услуги от 10.09.2018 г., с избран план „Тотал 24, 99“, за мобилен номер
*********;
2)
136, 03 лева - разликата между стандартната цена на мобилно устройство „NOKIA
3.1. Black“ и заплатената за него при предоставянето му по договор за лизинг от
10.09.2018 г., съответстваща на оставащия срок на договора – предмет на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.09.2020 г. по
ч.гр.дело № 2550/2020 г. по описа на Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА Т.Е.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Теленор България” ЕАД,
със седалище и адрес на управление: град София, район „Младост”, ж.к. „Младост
4”, Бизнес парк София, сграда 6, ЕИК *********, сумата от 205, 00
лева – разноски по ч.гр.д. № 2550/2020 г. по описа на Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА Т.Е.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на „Теленор България” ЕАД, със седалище и адрес на управление: град
София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, ЕИК
*********, сумата от 455, 00 лева – разноски по гр.д. № 3555/2020 г. по описа
на Районен съд Добрич.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд Добрич, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от
съобщенията.
Районен съдия: