Р Е Ш Е
Н И Е
№ 101
град Велико Търново, 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико Търново, в публично съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Георги Чемширов
Членове: Дианка Дабкова
Константин Калчев
при
участието на секретаря М.Н.и прокурора Илиан Благоев като разгледа докладваното
от съдия Калчев касационно НАХД № 10073/2021
г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 63, ал.
1, изр. 2 от ЗАНН.
Касаторът „Европа
агенция“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В.
Търново, ул. „Кольо Гайтанджията“ № 88, представлявано от Н.Т.Л., обжалва
Решение № 260129/19.08.2020 г. по НАХД № 377/2020 г. на Районен съд-гр.
Велико Търново, с което е изменено Наказателно постановление № 04-001144 от
11.02.2020 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Велико
Търново, като постановено в нарушение на закона – касационно основание по чл.
348, ал. 1 вр. ал. 2 от НПК. Иска се да бъде изцяло отменено наказателното
постановление.
Ответникът по
касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда“ Велико Търново, оспорва
жалбата в представен писмен отговор.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.
Жалбата е
подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния
срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл.
63, ал. 2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу
решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда
предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението,
но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира
касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно,
допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:
С Решение № 260129/19.08.2020 г. по НАХД № 377/2020 г.
на Районен съд-гр. Велико Търново е изменено Наказателно постановление №
04-001144 от 11.02.2020 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Велико Търново, с което на „Европа агенция“ ЕООД в качеството на
посредник по смисъла на чл. 27, ал. 2 от Закона за насърчаване на заетостта
/ЗНЗ/ за нарушение по чл.76, ал.2 от ЗНЗ вр. чл.79, ал.2 от ЗНЗ и на основание
чл.85, ал.4 от ЗНЗ вр. чл.79, ал.2 от ЗНЗ, е наложена имуществена санкция в
размер на 1500 лв., като съдът е намалил санкцията на 500 лв. Нарушението се изразява в това, че в качеството си на посредник по смисъла на чл. 27, ал. 2 от
ЗНЗ дружеството не е изпълнило задължението си във връзка с дейността да
съдейства на контролните органи от Д "ИТ" гр. Велико Търново при
осъществяване на контролните им правомощия, с което е попречило на
осъществяването им.
За да измени
НП въззивният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не се
констатират процесуални нарушения от категорията на съществените. Посочил е
извършените в хода на проверката действия от контролните органи и връчените от
тях призовки, а именно на 04.11.2019 г. е посетен обект „посреднически
офис", находящ се в град Велико Търново, ул. ул. „Зеленка“ № 3,
стопанисван от посредника „Европа Агенция" ЕООД, гр.Велико Търново. В
офиса са били изискани, но не са представени документи, свързани с
осъществяваната посредническа дейност, а именно договори за посредничество с търсещите
работа лица, регистрирани в съответния офис; копие на посреднически договори с
работодатели и други документи. На основание чл. 45, ал. 1 от АПК е изготвена и
връчена призовка за извършване на проверка по спазване на Закона за насърчаване
на заетостта и подзаконовите нормативни актове от „Европа Агенция" ЕООД,
която е връчена на Г.Г.на длъжност „технически сътрудник", заварена в
посредническия офис при посещението от служителите на Д „ИТ“ гр. В.Търново. На
датата, на която е призовано дружеството /06.11.2019 г./ представител на
посредника не се е явил в Д „ИТ“,гр.Велико Търново. Постъпила е молба на дата
04.11.2019 г. в Д „ИТ", гр.Велико Търново от Г.Г.за отлагане на датата на
явяване за дата 13.11.2019 година, защото управителят бил в чужбина. На
13.11.2019 г. представител на „Европа Агенция" ЕООД отново не се явил в Д
„ИТ", гр. Велико Търново. По пощата е получен болничен лист, с начална
дата на неработоспособността от 11.11.2019 г. издаден на управителя Х.К.П.и
уведомление от него, с което моли да му бъде назначена нова дата за извършване
на проверка. На 13.11.2019 г. отново е посетен посредническия офис в град
Велико Търново, като в офиса е заварена Г.Г.на длъжност „технически
сътрудник", като при посещението в посредническия офис не са представени
на Д „ИТ“, гр. Велико Търново никакви документи свързани с осъществяването на
посредническата дейност. Проведен е бил телефонен разговор с управителя на
дружеството, при който той е забранил на Г. да приема призовка и други
документи от инспекцията по труда, както и да дава сведения и обяснения.
При тази
фактическа обстановка въззивният съд е приел, че с непредставянето на
изисканите от Д „ИТ“, гр. Велико Търново документи, свързани с осъществяване на
посредничество по наемане на работа, а именнно договори за посредничество с
търсещите работа лица, регистрирани в съответния офис; копия на посреднически
договори с работодатели и други документи, от жалбоподателя не е изпълнено
определеното от закона правно задължение да се оказва съдействие на контролния орган да провери и да добие
пълна, точна и вярна информация за спазване на ЗНЗ и на Наредба за условията и
реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа /Обн. ДВ бр.49/2003
г. и изм./, да осъществи правомощията си на държавен контролен орган по
спазване на ЗНЗ и подзаконовите актове, и противозаконно е попречено на
контролния орган да изпълни служебните си задължения. Нарушението е извършено на 04.11.2019 г., и е продължило да бъде извършвано
и на 06.11.2019 г. и на 13.11.2019 г.
Съдът е отхвърлил възражението на жалбоподателя, че непредставянето на
документи се дължало на обективни причини, като е посочил, че не е била налице
обективна невъзможност за съдействие на проверяващите органи, като отсъствието
на законният представител на дружеството от страната, респ. заболяване на същия
не е пречка за упълномощаване на длъжностно лице или друго избрано от него по
предвидения ред да представлява посредника пред инспекцията по труда. Според
съда е правилна материалноправната квалификация по чл.76, ал.2 от ЗНЗ вр. чл.79,
ал.2 от ЗНЗ, както и правилно е посочен периода на нарушението. Предвид вида и
характера на обществените отношения, които са нарушени, а именно такива
свързани с контрол за наемане на лица за работа в чужбина, нарушението не
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. По отношение
размера на наложената санкция съдът е намерил, че същата не е съобразена с
разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, като в съдържанието на обжалваното НП наказващият
орган не е изложил обстоятелства и факти, които да обуславят по-висока
обществена опасност на деянието и на нарушителя, респективно определяне на
санкция за извършеното деяние в максималния размер предвиден за нарушението. Съдът
е аргументирал липсата на допълнителни вредни последици от извършеното
нарушение и липсата на отегчаващи обстоятелства, поради което е изменил наказателното постановление, като наложената
имуществена санкция в размер на 1500 лева е намалена на 500 лева.
Въз основа на събраните в
хода на административнонаказателното и съдебното производство доказателства, се
установява, че фактическата обстановка по делото е правилно и в пълнота
изяснена от районния съд. Решаващият състав е извършил цялостен анализ на
събраните доказателства, като обстойно е обсъдил всички възражения на
жалбоподателя /повторени в касационната
жалба/ и е направил обосновани изводи досежно осъществяване от жалбоподателя на
състава на соченото в НП административно нарушение и наличието на законовите
предпоставки за ангажиране на отговорността му, които изцяло се споделят от
настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл. 221, ал. 2,
изр. второ от АПК. Към тях следва да се добави, че касаторът не е ангажирал
никакви доказателства, че на 04.11.2019 г. и 06.11.2019 г. управителят на
дружеството е отсъствал от страната. Същевременно от приложените от ответника в
административнонаказателната преписка доказателства – разпечатки от
информационната му система, се установява, че за периода 06.11.2019 г. –
06.12.2019 г. /в част от който попада и времевия обхват на представените
болнични листи/, посредникът е подписвал посреднически договори с търсещи
работа лица, т.е. дружеството очевидно е било надлежно представлявано и е можело
да изпълни задължението си за съдействие на контролните органи. В касационната
жалба не са изложени конкретни доводи и възражения срещу обжалваното решение, а
при извършената служебна проверка от настоящата инстанция се установява, че
въззивният съд е приложил правилно материалния закон.
При така
изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от
пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Ответникът
претендира разноски, но в настоящото праизводство същият не е представляван от
адвокат или юрисконсулт, поради което такива не му се следват.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260129/19.08.2020 г. по НАХД № 377/2020 г.
на Районен съд-гр. Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :