Р
Е Ш Е
Н И Е
№
27.10.2020 г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III граждански състав, в открито
съдебно заседание на шести октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на
секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията г. д. № 355/2020 г.
по описа на РС – Провадия, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и
сл. от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба,
уточнена с молба вх. № 2396/02.06.2020 г., подадена от Ю.Ш.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Г.М.Ч.,
ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени: иск за развод
поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака с правна квалификация чл.
49, ал. 1 от СК с искане по чл. 49, ал. 3 от СК гражданският брак между
страните да бъде прекратен по вина на съпруга, с който на основание чл. 322,
ал. 2 от ГПК са съединени: иск с правна квалификация чл. 59, ал. 2 от СК за
предоставяне упражняването на родителските права по отношение на роденото от
брака между страните непълнолетно дете след развода, за определяне местоживеенето
на детето и относно личните отношения между детето и другия родител, иск за
издръжка на дете от родител с правна квалификация чл. 143, ал. 2 от СК, иск за
издръжка за минало време за периода 03.05.2019 г. до 03.05.2020 г. с правна квалификация
чл. 149 от СК, иск с правна квалификация чл. 56, ал. 1 от СК за предоставяне
ползването на семейното жилище след развода и иск с правна квалификация чл. 53
от СК за фамилното име на ищеца след развода.
В молбата са изложени следните
обстоятелства, на които се основават претендираните права:
Страните са сключили
граждански брак на 12.01.1995 г., който е първи и за двамата. От него имат
родени две деца, едното от които е пълнолетно. По време на съвместното им
съжителство възниквали конфликти по различен повод. Твърди се, че ответникът е
агресивен и многократно е нанасял побой на ищеца. Ч. била подложена на
психически и физически тормоз по време на цялото им съвместно съжителство. Всичко
това се случвало пред децата им. Многократно се събирали и разделяли, като след
всяка раздяла ответникът обещавал, че нещата ще се променят и тя в името на
децата отново се връщала в семейното жилище. Очакваната от нея промяна в
отношенията не настъпвала. Синът им навършил пълнолетие и отишъл да работи в
чужбина, тъй като не издържал на нескончаемите им скандали. Отношенията им все
повече и повече се влошавали и преди около две години тя заживяла на втория
етаж от семейното им жилище заедно с децата, а ответникът на първия жилищен
етаж. Твърди, че ответникът не давал средства за издръжка нито за нея, нито за
сина им. Не е предоставял средства за закупуване на дрехи, учебници, учебни
пособия или лекарства. Единствените доходи, които имат били от средствата, които
им изпращал големият им син от чужбина. Независимо, че живеели на отделни
етажи, ответникът посещавал етажа, който обитават, когато ги няма, и вземал
хранителните продуктите, които са си купили. Синът им Ш. страдал от
„Вазомоторен ринит”, за което била необходима постоянна терапия и закупуване на
лекарства. Макар и на отделни етажи, психическият тормоз спрямо нея не преставал.
Ответникът непрекъснато я притеснявал, като ѝ отправял заплахи за
саморазправа. Отношението му спрямо сина им било същото и през 2018 г. се
наложило да посетят детски психиатър. Вследствие на непрекъснатия психически
тормоз спрямо нея и детето синът им Ш. получил „психотично разстройство” на
здравето. Посещавали непрекъснато психолог, който се стремял да овладее
състоянието му. Ищецът също посещавала психолог. Многократно са подавали сигнал
на телефон 112 и е търсила защита от служителите на полицията. Последният такъв
случай бил от 25.04.2020 г., когато отново била принудена да търси защита от
непрекъснато упражняваното спрямо нея и детето домашно насилие. Пристигналите
служители на полицията съставили протокол за предупреждение.
Всичко гореизложено довело до
разкъсване на семейната им общност, до липса на взаимност, уважение, доверие и
другарски отношения, при което брачната им връзка била само формална и не
съответствала на закона. Бракът им бил непоправимо разстроен, не било възможно
да се преодолеят настъпилите противоречия, за да се възстановят нормалните
съпружески отношения между тях.
Моли съда да прекратите брака, сключен между страните като постанови, че
вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните им отношения
има ответникът Г.М.Ч..
Моли да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение
на роденото от брака непълнолетно дете Ш., роден на *** г., на ищеца - неговата
майка, като се определи местоживеенето му в с. ****, община Д., област ****, ул***.
Моли да бъде определен следният режим на лични отношения на бащата с детето
Ш., а именно: всяка първа и трета събота от месеца от 10ч. до 12ч. в дома им в
с. ****, община Д., област ****, ул. ***.
Моли да бъде осъден ответникът Г.М.Ч. да заплаща месечна издръжка в размер
на 250 лева за детето Ш., считано от
подаване на исковата молба, със съгласието на неговата майка и законен
представител Ю.Ш.Ч., с падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно
със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване.
Моли да бъде осъден ответникът Г.М.Ч. да заплати месечна издръжка в размер
на 250 лева за детето Ш. за период от
една година назад, а именно от 03.05.2019 г. до 03.05.2020 г. общо в размер на
3000лв., със съгласието на неговата майка и законен представител Ю.Ш.Ч..
В случай на осъдително решение относно издръжката на детето, моли сумите да
бъдат привеждани по следната сметка: *** Банка ДСК- титуляр Ю.Ш.Ч..
Моли да ѝ бъде предоставен за ползване вторият етаж от семейното
жилище, представляващо къща, находяща се в с. ****, община Д., област ****, ул.
***, която е придобита от съпруга по наследство.
Не претендира издръжка от ответника.
Моли да съда да постанови след прекратяване на брака ищецът да носи
предбрачното си фамилно име О..
Декларира, че съпрузите нямат придобити
по време на брака в режим на СИО недвижими имоти, че нямат придобити по време
на брака МПС и движими вещи на значителна стойност, че нямат придобити влогове,
че нямат регистрирани търговски дружества, че не участват в такива и не
притежават дялове и акции в търговски дружества.
В съдебно заседание
ищецът, лично и чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба и
моли за нейното уважаване.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е
депозирал отговор на исковата молба, препис от която с приложенията е връчен на
същия лично на 10.06.2020 г. /л. 34/. В съдебно заседание ответникът, редовно
призован /л. 41/, не се явява и не се представлява, като не сочи уважителни
причини за неявяването си.
В
съдебно заседание Дирекция "Социално
подпомагане" – Провадия се представлява от социален работник И. И.,
оправомощена да представлява дирекцията пред съда със заповед на директора №
0305-РД01-0061/03.02.2020 г., като е депозиран и социален доклад.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията
на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
От писмените доказателства, представени в оригинал, респ.
официално заверени преписи на: удостоверение за сключен граждански брак, издадено
въз основа на акт за граждански брак № 1/12.01.1995 г., съставен в Кметство с. ****,
община Д., област **** /представено в оригинал/, удостоверение за раждане, издадено
въз основа на акт за раждане № I - 876/19.06.2003 г., съставен в гр. ****,
удостоверение № АСД-09-100/04.05.2020 г., издадено от СУ „Назъм Хикмет” – с. ****,
община Д., област ****, амбулаторен лист № 000037/17.07.2019 г.; амбулаторен
лист № 000042/19.08.2019 г.; амбулаторен лист № 000594/20.02.2019 г.;
амбулаторен лист № 000061/02.10.2019 г.; амбулаторен лист № 000990/02.06.2010
г., всички на Ш.Ч.; епикриза ИЗ № 21 373 от 2010 г., издадена от УМБАЛ
„Св. Марина” ЕАД – **** на Ш.Ч.; амбулаторен лист № 001212/05.07.2010 г.;
амбулаторен лист № 001301/07.07.2011 г.; амбулаторен лист № 001070/23.05.2013
г.; амбулаторен лист № 000821/16.04.2015 г.; амбулаторен лист №
000337/05.02.2018 г.; амбулаторен лист № 000919/10.05.2018 г., всички на Ю.Ч.;
протокол за предупреждение на основание чл. 65 от ЗМВР от 25.04.2020 г.; трудов
договор № 1865/18.11.2019 г., сключен между „Соло текстил” ООД, ЕИК ********* –
гр. Шумен и Ю.Ш.Ч., заверено копие от влязло в сила решение № 155/08.07.2020 г.
по г. д. № 354/2020 г. на РС – Провадия както и от служебно направени справки в
НБД „Население” за страните, се установява, че
страните са сключили граждански брак на 12.01.1995 г. в с. ****, община Д.,
област ****, за което е съставен акт за граждански брак № 1/12.01.1995 г. от
Кметство с. ****, като преди брака съпругата е била с фамилното име О. и е приела
фамилното име на съпруга - Ч.. От брака си имат родени две деца: М.Г.Ч.,
пълнолетен, роден на *** г., ЕГН ********** и Ш.Г.Ч., непълнолетен, роден на ***
г., ЕГН **********. През учебната 2019/2020 г. Ш.Ч.
е бил ученик в Х клас в СУ „Назъм Хикмет” – с. ****. От представените
амбулаторни листове се установява, че Ш.Ч. е с поставени основни диагнози:
остро и преходно психотично разстройство, неуточнено, и миопия. През 2010 г.
детето е изписано от УМБАЛ „Св. Марина” ЕАД – **** с диагноза бронхиална астма
– средно тежък пристъп. От представените амбулаторни листове на ищеца се
установява, че Ю.Ч. е с поставени основни диагнози: рецидивиращо депресивно
разстройство, сегашен епизод – умерено тежък, и други уточнени видове
хипотиреоидизъм. С протокол за предупреждение по чл. 65 от ЗМВР от 25.04.2020
г. ответникът Г.Ч. е предупреден да не проявява домашно насилие /физическо и
психическо/ спрямо съпругата си Ю.Ч., да не отправя закани за извършване на
престъпление спрямо нея. С решение №
155/08.07.2020 г. по г. д. № 354/2020 г. на РС – Провадия, влязло в сила на
23.07.2020 г., са наложени мерки за защита на Ю.Ч. от осъществено спрямо нея
домашно насилие от Г.Ч.. От представения трудов договор се установява, че
майката реализира нетен месечен доход около 500.00 лв.
От социалния доклад се установява, че семейството живее в двуетажна тухлена
постройка, като е ползвало първия етаж, тъй като вторият етаж се е нуждаел от ремонт,
но след поредения нанесен побой на съпругата пред 2018 г., същата е решила да
използва помещенията на втория етаж заедно със сина си Ш., за да бъдат
разделени от съпруга ѝ. При проведен
разговор с детето същото споделило със социалните работници, че баща му никога
не му е посягал физически, но е упражнявал психически тормоз, който се
изразявал в изключително грубо и вулгарно отношение спрямо непълнолетния. Ш.
споделил, че само веднъж, когато бил на осем години, е бил свидетел на това как
баща му е ударил майка му по лицето. При проведения разговор с Г.Ч. същият
отрекъл да е упражнявал психически или физически тормоз спрямо съпругата си и
детето. Споделил, че със съпругата му често влизали в конфронтации, но никога
не се е стигало до физическа саморазправа, а по отношение на детето споделил,
че са в добри взаимоотношения. Ежедневните грижи за детето се полагали от
майката. След раздялата на съпрузите бащата не е подпомагал финансово детето и
майката разчитала изцяло на финансовата подкрепа на своя пълнолетен син, който
живее и работи в ****. Къщата, която обитават съпрузите и техния син е
собственост на съпруга, като вторият етаж, обитаван от майката и детето, има
нужда да бъде ремонтиран, за да бъде годен за живеене. По данни на родителите Ю.Ч.
работи на трудов договор в „Соло текстил” ООД – Шумен и получава брутно трудово
възнаграждение в размер на 644.36 лева, а Г.Ч. работи на трудов договор в
„Инжстройинженеринг” ЕООД и получава брутно трудово възнаграждение в размер на
610 лева. През учебната 2019/2020 г. Ш. е завършил успешно десети клас в
училище „Назъм Хикмет” – с. ****. Според доклада детето е емоционално
привързано към майка си и твърди, че не желае да контактува с баща си. При
проведено социално проучване е установено, че майката е силно заинтересована от
правилното израстване и развитие на детето и че същата притежава нужния
родителски капацитет и качества. Изразено е
становище, че в интерес на детето е то да поддържа емоционална връзка с двамата
си родители и разширените им семейни кръгове, ако това не застрашава живота и
здравето му.
От събраните гласни доказателствени средства
- показанията на водения от ищцата свидетел: С.М.Х. /майка на ищеца/, се установява,
че дъщеря ѝ и зет ѝ
сключили граждански брак през 1995 г. и заживели в с. ****, в къщата на зет
ѝ. Първите три години им гостували, но после зет ѝ, като нанесъл
побой на дъщеря ѝ, изгонил свидетеля. Веднъж, когато детето било болно,
свидетелят не могла да отида по-рано и като отишла, зет ѝ я изгонил,
защото не била отишла по-рано. Дъщеря ѝ идвала у тях и казвала на
свидетеля, че той я тормози. Една вечер, след като нанесъл побой на дъщеря ѝ, извикал
свидетеля и съпруга ѝ, за да вземат децата. Заявява, че не е виждала
синини от побой по дъщеря си, нито рани. Твърди, че дъщеря ѝ се разболя
от стрес, от крещенето на мъжа си и че пие лекарства. Свидетелят я гледала 6
месеца в дома си, когато се разболяла. Тогава гледала и малкото момче. Голямото
момче тогава ходело на училище. Той сега бил в чужбина и се обаждал на
свидетеля и на майка си. Давал пари на майка си за брат си Ш.. Посочва, че когато прибирали
дъщеря си вкъщи, след побой, те я водили сутринта у тях, за да не чуят хората,
защото децата били малки. Свидетелят имала син, който бил по-малък и преди не
се намесвал в техните отношения, но сега за последния побой отишъл у тях. Те разказали на свидетеля
за случилото се чак вечерта. Когато синът ѝ отишъл и големият ѝ внук,
който тогава си бил в България, също бил там. Те се скарали със зет ѝ. Синът
ѝ и големият ѝ внук се обадили на тел. 112. Твърди, че те са отгледали
големия си внук. Зет ѝ започнал работа към 2000 г. при нейния мъж. Преди
да започне работа, майка му и баща му били живи и те работели и им помагали. След
смъртта им, нейното семейство им помагали. Дъщеря ѝ се грижела за децата
си от раждането им. Зет ѝ постоянно ги тормозел. Като се ядосвал на
колегите си за нещо, си го изкарвал на жена си. Той я ревнувал. Още когато
дъщеря ѝ била бременна в шестия месец с първото дете, започнал да я
тормози. Тогава те я прибрали вкъщи. Свидетелят била пенсионер и ходила на
работа вместо нея, за да има тя трудов стаж. Той се ядосвал, защо свидетелят вземала
заплатата, а не я давала на тях. Дъщеря ѝ и зет ѝ живеели на
различни етажи от две години. През тези две години, през които не били заедно,
за храната, облеклото, учебниците и лекарствата на Ш. се грижел по-големият им
син. Той изпращал пари и майка му купувала каквото е необходимо. Бащата не давал
нищо. Последният побой бил тази година през месец април или май. Ш. имал астма.
Ходел на училище, но сега бил вкъщи и не искал да ходи, и при тях не отивал. Не
излизал от вкъщи. Майка му го водела редовно на лекар. Свидетелят не знае дали Ш.
ходи при баща си.
Съдът, съблюдавайки нормата на чл. 172 ГПК, намира, че показанията на свидетеля следва да бъдат кредитирани, тъй като
са ясни, последователни и кореспондират с останалите доказателства.
На основание чл. 15, ал. 1 от ЗЗДт по
делото беше изслушано детето Ш.Г.Ч. в присъствието на социалния работник И. И..
При изслушването детето посочи, че от две години живеят на втория етаж. Той не слизал
на долния етаж и нямал нужда да говори с баща си. Бащата му задавал въпроси, но
той не му отговарял. Питал го как е, а той му отговарял, че е добре. Заявява,
че не иска да ходи при баща си. Не споделял с никого как се чувства. Не знае
дали обича брат си. Брат му се обаждал, но той не вдигал телефона. Майка му
говорела с брат му. Ходел на училище в с. ****. В автобуса до училище
разговарял със съучениците си, ако искал да каже нещо. Заявява, че иска да
остане да живее с майка си.
В съдебно заседание социалният работник И. посочва, че при проучването
бащата се държал пренебрежително и не искал да говори с нея. С детето разговорът
протекъл трудно. То ѝ заявило, че не е присъствало на побой от бащата
върху майката. Детето не комуникирало с баща си отдавна. Рядко поддържало
контакт с него. Казало, че не желае да разговаря с баща си. Майката ѝ
съдействала напълно. Обяснила ѝ ситуацията, колко пъти са звънели на тел.
112 и какво се случило. Тя потвърдила, че детето не е било свидетел и над него
не е упражнено насилие.
На основание чл. 59, ал. 6
от СК беше изслушана майката, която твърди, че насилието над нея започнало още от началото на
брака им, когато била бременна в шестия месец с първото си дете. Той я изгонил
от вкъщи, а след това дошъл да я прибере. Когато синът ѝ бил на 3 месеца,
съпругът ѝ започнал да я удря, да я блъска, да я гони от вкъщи. Това се
повтаряло вече 25 години. Преди през нощта идвали майка ѝ и баща ѝ
да я вземат. Сутринта тя пак се връщала. Караниците били ужасни и това продължило
през целия им брак. Удрял я пред децата, но те тогава били малки. Големият ѝ
син отишъл да учи във **** и той не знаел много неща, но пред малкия станали
много работи. Съпругът ѝ викал на малкия им син, че от него нямало да
стане човек, че не можел да кара колело, че нямал приятели и че не излизал
навън. Това било тормоз над детето. То се затворило в себе си и сега не общувало
с никого. Ходело на училище, връщало се,
затваряло се вкъщи, пускало си музика и свирело на китара. Големият им
син М. заминал за ****. Той ѝ казал, че иска да отиде в ****, за да
работи, защото тук няма работа и да успее в живота. Той заминал за **** с
приятели и вече 6 години бил там. Работел в немска фирма. Според нея отношенията
между синовете ѝ са добри. Ш. първо споделял с брат си, но сега го
отблъсквал. Тя казала на Ш., че иска да отидат при батко му в ****, но той
първоначално отблъснал решението ѝ. Ш. имал голямо желание да отидат в ****,
но тъй като не успели поради пандемията, се разочаровал. Откакто се разделили със
съпруга ѝ, той живеел на долния етаж. Ш. казвал на майка си, че така са
по-добре и все едно го няма. Когато баща му се качвал горе, Ш. се дразнел.
Когато тя излизала от къщата, а Ш. си е вкъщи, той заключвал вратата след майка
си, за да не се качва баща му, за да не го тормози. Когато съпругът ѝ се
качвал на втория етаж, питал сина си дали е добре, а после започвал да го
дразни. Ш. се дразнел от думите на баща си. Посочва, че не работи от два
месеца. Сега подала молба за работа във Франция за 3 месеца. Малкият ѝ
син щял да остане при майка ѝ, а тя щяла да се прибере в края на месец януари
следващата година.
При така установената фактическа
обстановка и като съобрази приложимото законодателство, съдът направи следните
правни изводи:
Предявени са кумулативно обективно
съединени искове за развод на основание чл. 49, ал. 3 във вр. ал. 1 от СК и
небрачни искове с правна квалификация чл. 322, ал. 2 изр. 2 от ГПК, вр. чл. 53,
чл. 56, чл. 59; чл. 143 и чл.149 от СК.
По иска по чл. 49, ал. 3 от СК:
Съдът приема за установено, въз основа на
събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства, че брачните
отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени, за което липсва
спор по делото. Помежду им е липсва взаимното доверие и уважение,
разбирателство и задружност при изпълнение на семейните задължения. Предвид
изложеното, съдът намира, че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като
е лишен от съдържание и това би било вредно за обществото и самите съпрузи,
между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата
на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде
прекратен, на основание чл. 49, ал. 3 от СК. Обстоятелството,
че съпрузите са във фактическа раздяла от две години и изобщо нямат контакти помежду си, въпреки че обитават една къща, но всеки на отделен
етаж, говори за прекъсване на връзките между двамата съпрузи - духовни,
физически и имуществени. Поведението на съпруга също е станало причина за разстройството на
брака. Разстройството на брака е трайно, постоянно и не може да бъде
преодоляно, поради което е невъзможно и възстановяването на нормалните
съпружески отношения.
По въпроса за вината: законовата уредба не
дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака". Съдът приема това понятие като компилация от обективно и
субективно отношение на всеки от съпрузите към брачната връзка, неизпълнение на
поетите брачни задължения за взаимност, разпределение на отговорностите,
свързани със съвместното съжителство и грижите за семейството. В настоящото
производство, от събраните писмени доказателства и свидетелски показания се
установи, че ответникът с поведението си – неполагане на грижи за детето и
семейството, скандали и побои на съпругата си, заплахи, са допринесли за
разстройството на брачните отношения. С оглед изложеното съдът приема, че се
доказа дълбокото и непоправимо разстройство на брака по изключителна вина на
ответника.
По иска по чл. 59 от СК:
Водещ критерий при решаване на
въпроса за предоставянето на родителските права по отношение на
роденото от брака непълнолетно дете е интересът на детето,
преценен след изследване на съответните обстоятелства изброени в ал. 4 от
същата норма - възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на
родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето,
възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното
обкръжение и материалните възможности. В контекста на изложеното, съдът
кредитира изготвения социален доклад. Взе предвид пола на детето,
възрастта му и здравословното му състояние, обуславящо необходимост от
значителна ангажираност при отглеждането му и възможността на
трети лица да помагат на майката, както финансово, така и чрез
полагане на непосредствени грижи. По изложените съображения, съдът в контекста
на конкретния казус счита, че упражняването на родителските права следва да
бъдат предоставени на майката, при която определя
местоживеенето на детето. При определяне режима на лични отношения между
бащата и детето следва да бъдат съобразени здравословното състояние на детето,
наличието на отчуждение между детето и бащата, сведените до минимум контакти
между тях и липсата на емоция и привързаност помежду им, като същевременно
следва да се държи сметка и за необходимостта от поддържане и възстановяване на връзката
между бащата и детето. Ето защо следва да бъде определен
режим на лични отношения, който е рестриктивен и при условията на чл. 59, ал. 8,
т. 2 от СК, а именно бащата да може да се вижда с детето всяка първа и трета събота от месеца от
10:00 часа до 12:00 часа в дома им в с. ****, община Д., област ****, ул. ***. Съдът
определя дома, в който живее детето за място на срещите, доколкото детето Ш. не
желае да излиза извън дома си и за него ще е неудобство и стрес, ако трябва да отиде
на друго място, за да се вижда с баща си.
По иска по чл. 143 от СК:
Като съобрази обстоятелството, че
упражняването на родителските права по отношение на детето се
предоставят на майката, като детето ще продължи да живее с
нея, съдът намира, че следва да се определи размерът на издръжката в
полза на детето, която следва да се заплаща от бащата. По отношение на
дължимата издръжка, съдът се съобрази с възрастта на детето,
нуждата му от храна, облекло, учебни пособия, лечение и др., както
и с възможностите на родителите. Майката реализира доходи в размер на около 500.00 лв. месечно – нетно
трудово възнаграждение. По делото не се събраха доказателства за получаваните
доходи от бащата към настоящия момент, поради което съдът приема за база
на неговите доходи минималната работна заплата за страната, а именно 610 лева
на месец (Постановление № 350 на МС от 19.12.2019 г., обн. ДВ, бр. 101 от
27.12.2019 г.). Няма данни родителите да са нетрудоспособни, както и няма данни да
издържат други непълнолетни деца.
С Постановление № 275 на МС от 01.11.2019
г. е определен размерът на линията на бедност за страната за 2020 г. (обн. ДВ,
бр. 87 от 05.11.2019 г.) в размер на 363 лв. месечно. Предвид
установените доходи на родителите и необходимите средства за издръжка, съобразени
с възрастта и нуждите на детето, съдът счита, че следва да бъде определена
месечна издръжка за детето в размер на 400.00 лв., от които 150.00 лв. да се
заплащат от майката, която полага и непосредствените грижи по отглеждането
и 250.00 лв. - от бащата, който следва да бъде осъден да заплаща посочения
размер, считано от подаване на исковата молба в съда – 19.05.2020 г., с падеж до
5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, като същата се заплаща
на непълнолетното дете, действащо лично и със съгласието на неговата майка.
По
иска по чл. 149 от СК:
Съгласно разпоредбата на чл. 149 от СК
издръжка за минало време може да се търси най-много за една година назад от
предявяването на иска. Предвид установеното по делото, че бащата от
момента на раздялата между родителите не е предоставял средства за издръжка на
детето, следва да се присъди издръжка и за минало време, считано от 03.05.2019 г. до 03.05.2020 г., в размер на 250 лева
месечно. Следва да се има предвид, че за периода от 03.05.2019 г. до 03.05.2020 г. социално-икономическите
условия в страната не са се променили значително,
което обуславя извода, че детето е имало нужда
от месечна издръжка в същия размер и в този период. Макар издръжка в посочените
размери за посочения период да би представлявала известно затруднение за
ответника, предвид факта, че ще се дължи наведнъж, то водещи при
определяне на нейния размер са преди всичко нуждите на детето, което определено
е било в затруднено положение предвид факта, че бащата не
му е давал никаква издръжка в този период. Поради гореизложените съображения
съдът намира, че искът за присъждане на издръжка за периода от 03.05.2019 г. до 03.05.2020 г следва
да се уважи за сумата в размер на 250 лв. месечно за детето Ш. или общо в
размер на 3000 лева.
По иска по чл. 56 от СК:
Предвид обстоятелството, че от брака си страните имат
ненавършило пълнолетие дете и семейното жилище е собственост на съпруга, който
обитава първия етаж от жилищната сграда, а майката и детето – втория етаж,
съдът намира, че ползването на втория етаж от семейното жилище в с. ****, община
Д., област ****, ул. ***, след прекратяване на брака следва да бъде предоставено на съпругата, на
която се предоставя упражняването на родителските права, докато ги упражнява.
По иска по чл. 53 от СК:
Предвид направеното от съпругата искане, както и че е
била с фамилно име О. преди брака и е приела фамилното име на съпруга при
неговото сключване, съдът намира, че след прекратяване на брака същата следва
да носи предбрачното си фамилно име – О..
При този изход на делото ищецът има право
на разноски, но такива не са претендирани, поради което не следва да бъдат
присъждани.
Съобразно чл. 329, ал. 1, изр. 1 от ГПК и
на основание чл. 6, т. 2 Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, съдът намира, че следва да бъде определена окончателна
държавна такса за водене на делото в размер на 50.00 лева, от които ищецът е
внесъл 25.00 лева, а разликата от 25.00 лева подлежи на доплащане от
ответника. На основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по
иска за издръжка по чл. 143 от СК в размер на 360.00 лв. и по иска за
издръжка за минало време по чл. 149 от СК в размер на 120.00 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49, ал. 3, във вр. ал. 1
от СК брака, сключен в с. ****, община Д., област **** на 12.01.1995 г. между Г.М.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***
и Ю.Ш.Ч., ЕГН **********,
с адрес: ***, за
който е съставен акт за граждански брак № 1/12.01.1995 г. от Кметство с. ****,
община Д., област ****, поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като ОБЯВЯВА, че вина за
разстройството на брачните отношения има съпруга Г.М.Ч..
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по
отношение на роденото от брака между страните дете Ш.Г.Ч., непълнолетен,
роден на *** г., ЕГН ********** на майката Ю.Ш.Ч., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Ш.Г.Ч., роден на ***
г., ЕГН ********** при майката Ю.Ш.Ч., ЕГН ********** на
адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Г.М.Ч., ЕГН ********** с
детето Ш.Г.Ч.,
роден на *** г., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота
от месеца от 10:00 часа до 12:00 часа в дома им в с. ****, община Д., област ****,
ул. ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 от СК, бащата Г.М.Ч., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАЩА месечна издръжка в размер на 250.00 лв. /двеста и петдесет лева/ на
детето Ш.Г.Ч.,
роден на *** г., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на неговата майка и законен представител Ю.Ш.Ч., ЕГН **********,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от завеждането
на иска пред съда - 19.05.2020 г., с падеж до 5 - то число на всеки месец,
за който се дължи, до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване.
ОСЪЖДА Г.М.Ч., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на непълнолетното дете Ш.Г.Ч., роден на ***
г., ЕГН **********, действащ
лично и със съгласието на неговата майка и законен представител Ю.Ш.Ч., ЕГН **********,
сумата от 3000.00 лв. /три хиляди лева/, представляваща издръжка за минал
период от време, а именно: от 03.05.2019 г. до 03.05.2020 г., считано от датата
на влизане на решението в сила, ведно със законната лихва до окончателното
ѝ изплащане, на основание чл. 149 от СК.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на втория етаж от семейното
жилище, собственост на мъжа Г.М.Ч., ЕГН
**********,*** на жената Ю.Ш.Ч., ЕГН **********, на която се
предоставя упражняването на родителските права по отношение непълнолетното дете Ш.Г.Ч., роден на ***
г., ЕГН **********, докато ги упражнява, на основание чл. 56, ал. 2 от СК.
След прекратяване на брака жената Ю.Ш.Ч., ЕГН **********, ще носи предбрачното
си фамилно име – О..
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 изр. 1
от ГПК, във вр. с чл. 6, т. 2 от ТДТСГПК Г.М.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на РС - Провадия окончателна държавна такса в размер
на 25.00 лева /двадесет и пет лева/ по иска за развод.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във
вр. с чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК и чл. 1 от ТДТСГПК Г.М.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на РС - Провадия окончателна
държавна такса в общ размер на 480.00 лева /четиристотин и осемдесет лева/
върху определената издръжка, включително и за минало време.
ДОПУСКА предварително изпълнение на
решението в частта за присъдената издръжка на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред ОС - ****.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: