И за да се произнесе, взе предвид:
С присъда от 26.10.2006 година, постановена по НОХД № 311/2006 година, Кърджалийският районен съд е признал Нина Миткова Райчева от гр. Кърджали за виновна в това, че в средата на месец декември 2004 година в гр. Кърджали противозаконно присвоила чужди движими вещи- сума в размер на 2 400 евро, с левова равностойност от 4 693,99 лв., собственост на Орхан Дуран Осман от гр. Кърджали, която владеела, поради което и на основание чл. 206, ал.1 от НК я е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца. На основание чл. 66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години. С присъдата, Нина Миткова Райчева от гр. Кърджали е осъдена да заплати на гражданския ищец Орхан Дуран Осман от гр. Кърджали сумата в размер на 2 400 евро, с левова равностойност от 4 693,99 лв., представляваща имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от средата на месец декември 2004 година до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 100.00 лева. Присъдена в полза на Районен съд Кърджали е държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 187.80 лева. Въззивното производство е образувано по жалба на Нина Миткова Райчева от гр. Кърджали, която обжалва изцяло присъдата като неправилна- незаконосъобразна, необоснована и несправедлива. Неправилно съдът приел, че жалбодателката била осъществила признаците на състава на чл. 206, ал.1 от НК. Съдът постановил присъдата си при непълно изследване на всички доказателства по делото. Обвинението не било доказано по несъмнен начин, съгласно изискванията на НПК. Моли обжалваната присъда да бъде отменена изцяло и да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимата да бъде призната за невиновна и оправдана по предявеното й обвинение по чл. 206, ал.1 от НК, както и да бъде отхвърлен изцяло предявеният граждански иска за имуществени вреди. В съдебно заседание подсъдимата и защитникът й поддържат жалбата, като излагат допълнителни съображения: от събраните в първоинстанционното съдебно следствие доказателства не се установявала изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, впоследствие възприета и от съда. Нямало доказателства, че подсъдимата и гражданския ищец се били срещнали в средата на м. декември 2004 година в Германия, както и че Орхан Осман се е срещнал със св. Дуран Рамадан. Нямало доказателства за размера на сумата, която се твърди, че била дадена на подсъдимата- не се установило как, кога, по какъв начин били дадени парите, в присъствието на кои лица; нямало доказателства, че парите били собственост на гражданския ищец, че били във владение на подсъдимата. Свидетелските показания, на които се базирал обвинителния акт съдържали съществени противоречия помежду си. Противоречия имало относно обстоятелствата кога гражданският ищец поискал от св. Осман пари на заем, кога е станало предаването на тази сума; кога и къде е станало предаването на цялата сума от 2 400 евро. Тъй като липсвали доказателства, че са осъществени обективните и субективните признаци на състава на повдигнатото обвинение, подсъдимата и защитникът й поддържат искането за постановяване на нова оправдателна присъда и отхвърляне на предявения граждански иск. В съдебно заседание гражданския ищец и частен обвинител Орхан Дуран Осман от гр. Кърджали, лично и чрез повереника си оспорват въззивната жалба като неоснователна. Молят присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна да бъде потвърдена. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Кърджали счита въззивната жалба на Нина Миткова Райчева за неоснователна. Моли присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна да бъде потвърдена. Окръжният съд, при извършената проверка изцяло правилността на обжалваната присъда, на основание чл. 314, ал.1, във вр. с чл. 313 от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Въз основа на събраните от първоинстанционния съд доказателства, както и от повторния разпит на св. Орхан Дуран Осман и събраните нови писмени доказателства в проведеното въззивно съдебно следствие, за установено от фактическа страна се приема следното: подсъдимата Нина Миткова Райчева и св. Орхан Дуран Осман, и двамата от гр. Кърджали, се познавали от ученическите си години. В периода 2000- 2004 година всеки от тях по различно време заминал на работа в Германия, но като съграждани и познати поддържали връзка. Преди м. декември 2004 година, св. Осман два-три пъти изпращал парични суми на родителите си по подсъдимата, които тя им предавала. В началото на м. декември 2004 година подсъдимата се обадила на св. Осман и му казала, че ще си пътува за България, и че ако иска може да изпрати пари по нея на родителите си. Преди този разговор, св. Осман предложил на св. Дуран Рамадан, който по това време му бил на гости, да изпрати по него пари, като свидетелят се съгласил, но при условие, че дойдат да ги вземат от гр.Асеновград, където живеел и поради тази причина св.Осман се отказал да изпрати парите по св.Рамадан. След разговора с подс. Райчева, два-три дни преди отпътуването й за България, което щяло да е на 09.12.2004 година, св. Осман, заедно със свидетелите Дуран Рамадан и св. Самет Хабил, с лекия автомобил на последния тръгнали за гр. Диценбах, където работела подсъдимата, за да се срещнат с нея и св. Осман да й предаде парите за родителите си. Докато пътували от гр. Ланген за Диценбах, св. Осман поискал от св. Хабил да му даде пари на заем, за да изпрати по-голяма сума на родителите си, тъй като бил приготвил 1 600 евро и знаел, че сума до 2500 евро не се декларира на митницата. Св. Хабил му казал, че има пари в себе си и ще му даде сумата от 800 евро. Намерили подсъдимата в заведение за дюнер, както се били уговорили, но тъй като по телефона й се обадили познати, тя предложила на свидетелите да отидат при тях в друго заведение, което се намирало в близко населено място. Четиримата, заедно с лекия автомобил на св. Хабил се придвижили дотам и спрели пред другото заведение. Четиримата влезли в заведението и се качили на втория му етаж. Там св. Хабил извадил 800 евро и ги дал на св. Осман, който ги преброил. Извадил и сумата, която той носел. Преброил цялата сума от 2 400 евро и в коридора, където четиримата се били спрели, я предал на подсъдимата Сумата от 2 400 евро била в банкноти от 100, 200 и 500 евро. След предаването на сумата от св. Осман на подсъдимата, тя преброила парите отново и ги прибрала. След това, тъй като подсъдимата била с друга компания непознати за свидетелите, те си тръгнали. Св. Осман, след като се прибрал в квартирата си в гр.Ланген, се обадил на баща си- св. Дуран Мурад и му казал, че по подсъдимата е изпратил пари, и че тя ще си пристигне на 10.12.2004 година. На 11.12.2004 година подс. Райчева се обадила на св. Осман и му съобщила, че парите, които й дал, заедно с дамската й чанта, задграничния й паспорт и телефоните й, били откраднати на автогарата в гр. София като слизала от автобуса и си сваляла багажа. Два –три дни след като се прибрала в гр. Кърджали, в дома й дошли св. Дуран Мурад със съпругата си, за да си получат парите от сина им. Подсъдимата им обяснила, че ги е забравила в Германия, казала им да не се притесняват, защото парите нямало да се изгубят, след което родителите на св.Осман си тръгнали. В следващите дни св. Осман се обадил на подсъдимата, за да я разпита за подробности, като позвънил на номера на мобилния й апарат, за който тя му казала, че бил откраднат с дамската й чанта. Попитал я с кой автобус е пътувала и имената на шофьорите. Подсъдимата започнала да му обяснява за кражбата, но му казала неща, различни от тези, които му съобщила при първия телефонен разговор- обяснила му, че парите й били откраднати след като автобусът бил тръгнал. На въпрос на свидетеля дали е съобщила за извършената кражба в полицията, подсъдимата му обяснила, че разказала всичко на полицай, който срещнала на автогарата и който си записал всичко в едно тефтерче. Тези обяснения на подсъдимата, както и фактът, че телефонът, за който твърдяла, че е откраднат, е в нея и тя разговаря със същия, усъмнили св.Осман, че подсъдимата го лъже. Това наложило, при първа възможност, на 15.12.2004 година да се прибере в гр. Кърджали. Започнал да търси подсъдимата по телефона, но тя се криела, като се обаждала майка й. Накрая, св. Мустафа успял да се срещне с подсъдимата, като при срещата й казал да си му върне парите, на което тя му отговорила, че били откраднати. От справка от Банка „ДСК” ЕАД, клон Кърджали, се установява, че към 11.12.2004 година, левовата равностойност на едно евро е била 1.95583 лв. по курс на БНБ. Горната фактическа обстановка се възприема от въззивния съд от показанията на св. Орхан Дуран Осман, дадени в първоинстанционното и въззивното съдебно следствие, както и от показанията на свидетелите Дуран Осман Мурад и Самет Мюмюн Хасан, Дуран Мустафа Рамадан, които съдът възприема изцяло; от писмените доказателства по делото- справка за съдимост, за задгранични пътувания, характеристична справка и др., от обясненията на подс. Райчева- частично. По така описания начин, подс. Райчева е осъществила от обективна и субективна страна престъплението по чл. 206, ал.1 от НК - в средата на месец декември 2004 година в гр. Кърджали противозаконно присвоила чужди движими вещи- сума в размер на 2 400 евро, с левова равностойност от 4 693,99 лв., собственост на Орхан Дуран Осман от гр. Кърджали, която владеела, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен извод е достигнал първоинстанционният съд. Авторството на деянието се установява по несъмнен начин от показанията на св. Осман, Рамадан, Хабил и Мурад, които въззивният съд възприема изцяло като последователни и логични. Съдържащите се неточности относно времето и мястото, на което св.Хабил предал на св.Осман сумата от 800 евро, са несъществени, като е нормално свидетелите да не си спомнят в подробности случилото се събитие, поради големия изминал период от време. Основният факт на доказване обаче- предаването на сумата от 2 400 евро от св.Осман на подсъдимата, т.е. преминаването на сумата в нейно владение, точният й, размер, мястото и времето на предаване, както и последващите действия на подсъдимата, се установяват по категоричен и непротиворечив начин. В тази връзка, неоснователно е позоваването от защитника на подсъдимия на противоречия, съдържащи се в първоначалната жалба на св. Осман до съответното полицейско управление и показанията му, дадени пред дознател, доколкото същите не представляват доказателствено средство по смисъла на НПК. Следва да бъде посочено, че не са събрани доказателства, които да опровергават показанията на посочените свидетели, или такива, които да внасят съмнение в достоверността на фактите, които същите сочат. В подкрепа на възприетите по делото факти са не само обсъжданите свидетелски показания, но и тези на св. Дуран Мурад- баща на св. Осман, който заедно със съпругата си е отишъл в дома на Райчева именно, за да си получи парите и който е логично да е узнал, че подсъдимата се намира в гр.Кърджали именно от сина си, като не се установява да е имало друг повод, поради който родителите на Осман да са посетили дома на подсъдимата- факт, който не се отрича от Райчева и то точно при връщането й в България на 10.12.2004 година, което е установено от справката за влизането й в България през ГКПП Калотина- шосе. В този смисъл, доводите, че не било доказано дали св.Осман изобщо имал тази сума, къде и кога станало предаването на сумата, както и дали свидетелите Рамад и Хабил са били в Германия, са неоснователни. Последното обстоятелство се потвърждава по несъмнен начин от приетата във въззивното съдебно следствие справка за задграничните пътувания на тези свидетели, която установява, че през инкриминирания период са се намирали в Германия. В наказателния процес, по процесуално допустим начин- със свидетелски показания, е установен както размерът на инкриминираната сума, така и времето и мястото на предаването й, включително и непредаването й от подсъдимата на родителите на св. Осман. В този смисъл въззивният съд изцяло възприема и споделя изводите на решаващия съд за осъществяване на престъплението от обективна и субективна страна. Обективно, налице е предаване на сумата от 2400 евро от св. Мустафа на подсъдимата, която е установила собствено владение върху същата. Налице е последващо противоправно фактическо разпореждане с чуждата вещ от страна на подсъдимата. Владението е осъществено от Райчева с предаването на сумата от св.Осман по силата на устен договор за поръчка, като същата се е задължила да я предаде на родителите на свидетеля. От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл, при който деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици. Подсъдимата е използвала обстоятелството, че св.Осман и преди й е бил давал парични суми, която тя е носела на родителите му в България и й е имал доверие. Впоследствие, подсъдимата го е въвела в заблуждение, като му казала, че са откраднали парите, версия, която поддържала и при срещата си със свидетеля в България. За извършеното престъпление по чл. 206, ал.1 от НК, подсъдимата е осъдена на наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, изпълнението на което е отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал.1 от НК. Наказанието е наложено при превес на смекчаващите отговорността на подсъдимата обстоятелства и ниска степен на обществена опасност на същата- чисто съдебно минало, младостта й, добри характеристични данни- под средния размер на предвиденото наказание лишаване от свобода. Неправилно като отегчаващо отговорността на подсъдимата обстоятелство от съда е отчетено, че инкриминираната сума била доста значителна. При това положение, налице са само смекчаващи отговорността й обстоятелства, които обаче не са многобройни или изключителни по смисъла на чл. 55 от НК. Ето защо, така наложеното на подсъдимата наказание не е явно несправедливо и целите на наказанието могат да бъдат постигнати. С присъдата първоинстанционният съд е осъдил подсъдимата Райчева да заплати на гражданския ищец Орхан Дуран Осман от гр. Кърджали сумата сумата от 2 400 лева с левова равностойност 4 693,99 лева, представляваща обезщетение за претърпените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от средата на м.декември 2004 година до окончателното й изплащане. Присъдата в гражданско-осъдителната й част е правилна. Вследствие на противозаконното разпореждане с чужда вещ от подсъдимата- инкриминираната парична сума, гражданският ищец е претърпял имуществени вреди. Налице е причинна връзка между деянието и настъпилия имуществена вреда за гражданския ищец в размер на присвоената парична сума. Ето защо като е уважил изцяло уважения граждански иск, съдът не е допуснал нарушение на закона. С оглед на изложеното, въззивната жалба на подс. Райчева е неоснователна. Първоинстанционната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Водим от изложеното и на основание чл. 338, във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 26.10.2006 година,постановена по НОХД № 311/2006 година по описа на Кърджалийския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|