№ 1260
гр. Перник, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20221720103725 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на М. Е. С., с ЕГН: **********,
С. П. С., с ЕГН: **********, С. С. П., с ЕГН: **********, М. С. П., с ЕГН: **********,
последните двамата действащи чрез майка си М. Е. С. и Д. П. С., с ЕГН: **********,
всички с адрес: ********* срещу Р. Д. Д., ЕГН ********** с адрес: ********
Ищците твърдят, че са притежавали куче на име Р., порода Джак Ръсел.
Поясняват, че на 02.01.2022г., следобед около 16:30 ч. М. С. и С. С., заедно със своите
деца С. и М. П.и излезли на разходка, като били придружавани от домашния си
любимец. Децата и кучето играели пред къщата си където имало други хора и деца.
Ответникът Р. Д. Д. управлявал собствения си автомобил марка Хонда, модел
Сивик, с рег. Номер ****, по посока към дома си на ******. Твърди се, че същият е
нарушил задълженията си като водач на МПС, вменени му по чл. 20 ал. 1 и ал.2 от
ЗДвП и прегазил кучето Р. пред очите на собствениците му, децата и техните родители.
Твърди се, че ако правилата за движение били спазени инцидентът е бил
предотвратим. Твърди се също, че ответникът бил наясно, че участъкът, в който се е
случило нещастието ежедневно е било обитавано от много хора и домашни любимци.
Пояснява, че е подаден сигнал до органите на реда и по случая е било
образувано наказателното следствено дело 1/2022г. на Следствен отдел към Окръжна
Прокуратура Перник, но то било прекратено.
Твърди се, че в следствие смъртта на кученцето Р. всички ищци и до днес
преживяват негативни емоции, душевен дискомфорт, тъга, празнота в живота си, липса
на радост.
М. С., като майка на децата си и собственик по документи на кучето се чувства
изключително емоционално изпразнена. Кученцето е било нейната слабост, то е имало
изключително голямо значение за нея не само като любимо животно, но и като член от
семейството и е бил изключително висока сантиментална стойност. Тя е искала
нейните синове да ръстът с Р. заедно, за да възпита у тях чувства на безкористна обич,
1
отговорност, съпричастност и състрадание. М. С. се чувства много тъжна от смъртта на
Р.. Ежедневно плаче, не желае да излиза от къщи, въпреки че това се налага с оглед на
обслужване на децата и семейството. Минавайки ежедневно през вратата на къщата си,
тя преживява отново и отново трагедията на онзи фатален ден. Пред очите и е Р. и
децата, които щастливо играят и мигът, в който кученцето лежи на паважа размазано и
безжизнено. Плаче, само при мисълта, че вече никога няма да го види и е разкъсвана от
противоречиви чувства на скръб по любимеца си и утехата, че вместо него е може да
бъде някое от децата и. Често вижда Р. в съня си, събужда се и ридае, тревожна е всеки
път когато трябва да излезе от дома си, изпитва страх да пресича улици. Не желае да
вземе нов домашен любимец, като заявява, че Р. е бил единствен и незаменим.
С. С. също преживява смъртта на Р. изключително тежко. Страда не само от
факта на смъртта на кученцето, но и от цялата създала се след това душевна обстановка
в семейството. Той ежедневно вижда тъжните лица на децата и съпругата си, техните
сълзи и чува плача им. Това е изключително голяма болка и истинско
предизвикателство за психиката на този силен на вид мъж. Р. е имал специално място в
сърцето на С.. Той често го е разхождал и се е радвал на компанията на забавния
мъник. Бил е щастлив, че децата му са безкрайно радостни, когато са с кученцето. Р. е
бил като негово дете, като част от семейството. За него С. е пазарувал храна, дрешки и
играчки, както за синовете си, хранел го е, разхождал го е, къпел го е. Заедно са
играели и са се забавлявали. Р. е създавал една ведра и изпълнена с радост атмосфера в
дома им. Загубата на кученцето за него е голяма загуба.
За С. П. Р. е бил не просто домашен любимец, а негов приятел. Чувствал го е
като свое малко братче, за което ежедневно се е грижел, като го е хранил и играел с
него. И днес, често говори за Р., търси го, но е осъзнал, че той няма да се върне. Вярва,
че кученцето е станало жертва, вместо него и е дало живота си, за да спаси неговия. С.
често говори за своя приятел, гледа негови снимки, плаче и отказва да приеме нов
домашен любимец. В съня си често вика името му, а за майката М. е непоносимо,
когато събуждайки се, вижда сина си облян в сълзи, защото е сънувал Р., с когото са
тичали на улицата.
За М. П. Р. е още жив, той отказва или не може да приеме, че него вече го няма,
че е мъртъв. Търси го, вика името му, говори с него, сякаш са заедно. Малкият М. е
приемал Р. като свой брат и дори като част от самия себе си. М. и С., неговите
родители са изключително притеснени, че все още М. играе с въображаемия Р..
Двамата са споделяли всичко, леглото, често храната, играчките си. Когато разбере, че
Р. го няма, М. започва да плаче.
За Д. С., майка на М., смъртта на Р. също е голяма загуба и голям шок. Тя страда
не само лично от загубата на кученцето, но и виждайки дълбоката скръб в очите на
внуците си, дъщеря си и зет си. Р. е имал сантиментално значение в живота на Д.. Тя е
била изключително щастлива когато е виждала как кученцето расте заедно с внуците и
колко са радостни заедно. Усещала е по-голяма сплотеност в семейството на дъщеря
си след появата на Р. и грижите по него. Д. полага ежедневни грижи за бездомните
животни и за нея кученцето е имало изключително значение в живота и. Когато го
разхождала се чувствала по-млада, по-жива, по-радостна. Р. давал пълнота и смисъл на
живота и. Днес Д. е все още много тъжна, дори депресирана. Чувства се самотна и
изпразнена душевно. Плаче, ридае, а душата и е пълна с тъга, болка и ужас.
Ищците в детайли излагат наличието на предпоставките за реализиране на
деликтна отговорност спрямо ответника както и относно понятието справедливост,
уредено в чл. 52 от ЗЗД, сочейки че времето, мястото и климатичната обстановка
предполагат, че ответникът е можел и е бил длъжен да предвиди възможно
препятствие по време на движението, включително внезапното преминаване на кучето
2
пред автомобила му.
С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на всеки един от ищците сума в размер на 1500,00 лева за
претърпените от тях неимуществени вреди, изразяващи се в преживян и актуален към
момента емоционален дискомфорт, душевни болки и страдания с изключителен
характер, степен и интензитет, в следствие на умъртвяването на куче на име Р., порода
Джак Ръсел от ответника, управлявайки на 02.01.2022 г. собствения си автомобил
марка Хонда, модел Сивик, с рег. Номер **** по *********
Пояснява, че исковете, предявени до размер от 1500,00 лева от всеки един от
четиримата ищци М. Е. С., С. П. С., С. С. П. и М. С. П., последните двамата действащи
чрез майка си М. Е. С., са частични от такива в размер на 2500,00 лева.
Претендира разноски.
В срок е депозиран отговор, с който ответникът намира предявените искове за
допустими, но неоснователни. Признава, че на посочената в исковата молба дата и
място е прегазил домашния любимец на ищците, но оспорва това да е по негова вина.
Твърди, че е управлявал автомобила си в съответствие със законоустановените
правила, като не е възприел визуално кучето. Също сочи, че по случая е образувано
следствено дело, но същото е прекратено с мотив, че не се установява умисъл в
деянието му, поради което то е несъставомерно. Твърди, че животното е изскочило
ненадейно и се е озовало под лявата задна гума на автомобила му. Оспорва да е налице
и противоправност в действията му. Твърди, че кучето е оставено свободно да тича по
пътното платно, като преди неговото преминаване се е опитало да захапе гумите на
друго МПС, преминало по същата улица. С това си твърдение прави възражение за
съпричиняване.
Твърди, че домашният любимец е в семейството на ищците от 16.08.2021 г.
(само четири месеца и половина преди инцидента) и описаната от тях емоционална
връзка с него не би могла да бъде изградена, поради което намира исковите претенции
за завишени.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание страните се представляват и поддържат така изложените си
тези.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с активно субективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Предпоставките за осъществяване фактическия състав на деликтната
отговорност по чл. 45 ЗЗД включват установяване на: 1) деяние (действие или
бездействие); 2) противоправност; 3) вреди; 4) причинно-следствена връзка между
противоправното поведение и настъпилите неимуществени вреди; 5) вина на
делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се
предполага.
По делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване е обявено, че ищците са
стопанисвали куче на име Р., порода Джак Ръсел, което е умъртвено от ответника,
управлявайки на 02.01.2022 г. собствения си автомобил марка Хонда, модел Сивик, с
рег. Номер **** по ******
По делото като писмено доказателство е приета преписката по наказателното
следствено дело 1/2022г. на Следствен отдел към Окръжна Прокуратура Перник. От
3
отразеното в него и изготвен снимков материал, се установява, че трупът на куче,
порада „Джак ръсел териер“ е на средата на пътното платно.
В рамките на досъдебното производство в качеството на свидетел е разпитана
ищцата М. С., която изяснява фактическата обстановка, като сочи, че кучето е било
закупено на 21.08.2021 г., а е родено на 16.07.2021 г. Същото било без повод и
нашийник на границата между тротоара и пътя, пред техния дом. Забелязала е
ответникът да се прибира с личния си автомобил със скорост около 40 км./ч., при което
е извикала кученцето, но докато то пресичало било прегазено с левите гуми на
автомобила.
Същият разказ пресъздава и ищецът С. С..
Аналогичен е и разказът на ответника, даден в рамките на досъдебното
производство, като той сочи скорост на автомобила 20 – 30 км./ч. Същият описва, че
прибирайки се е поздравявал свои съседи, както и че е възприел визуално децата и
кученцето, които са си играели с топка, но за самия инцидент разбрал едва след като
паркирал. Усетил потропване, но счел, че това е резултат от неравност на пътя..
Показания са дадени и от П.Т. – баща на С. С.. Същият е възприел
приближаването на ответника, като сочи, че скоростта му е била нормална и със
скорост, с която всички живущи в района преминават. Заявява, че не е видял как
кучето се озовава под автомобила на ответника, като същият го е поздравил
преминавайки край него. Чул е викът на снаха си и тогава е видял как кучето се
претъркулило от задната част на колата на ответника, като според него той не го е
видял, поради което е продължил по пътя си.
Разпитана като свидетел – Ц. П. е заявила,че детайли не е възприела, освен
скоростта на автомобила на ответника, която описва като „нормална“, както и че
ответникът е изразил съжаление за стореното, като е посочил, че не е видял кучето.
Като свидетел е разпитан и Г.М., дал показания и в настоящото производство.
Същият е пряк очевидец, като вниманието е привлечено от гласа на М. С., която е
предупредила децата си за приближаващ автомобил. С. също така извикала кучето.
Забелязал е как кучето излиза от задната част на колата на ответника, след което е
останало да лежи на средата на пътното платно с глава, сочеща срещу къщата на
ищците. Забелязал е също, че ответникът е преминал с „нормална“ скорост – около 40
км./ч. и вероятно същият не е разбрал какво се е случило. Кучето е било без повод на
улицата, както го е забелязвал и преди.
В настоящото производство сочи, че автомобилът на ответника се е движил с
„видимо несъобразена скорост“
Изследвана е причината за смъртта на кучето, като в заключението си по
допуснатата СВЕ е посочено, че трупът на кучето лежи по средата на пътното платно
на дясната си страна като вещото лице достига до извод, че това е мястото на смъртта.
Установено е, че левите и десните половини на челната и теменната кости са раздвоени
по свързващия ги среден шев като лявата половина от черепа е прехлупена върху
дясната и структурата на мозъка е напълно разрушена, като причината е прегазване на
горната част на главата. Уврежданията са причинени от тежък и еластичен предмет
(крайната част на автомобилната гума), притиснал горната част на главата на кучето.
В рамките на досъдебното производство са събрани множество други
доказателства, но съдът не ги обсъжда поради тяхната неотносимост.
Досъдебното производство е прекратено с постановление на прокурор към
районна прокуратура Перник, което е потвърдено по съдебен ред по повод депозирана
жалба.
С доклада по делото за безспорни са обявени първите четири кумулативни
4
елемента от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал. 1 ЗЗД -
извършено от делинквента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно
- следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид. Единствено за наличие на
вината законът въвежда с разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД оборима презумпция.
Ответникът се е позовал на случайно деяние (чл. 15 НК) - изключващо вината на дееца
при извършено обществено опасно действие или бездействие. Вината при гражданския
деликт, за разлика от вината при наказателната отговорност, не се доказва, а се
предполага. В гражданския процес в доказателствена тежест на делинквента е да
установи отсъствието на предположеното от закона негово виновно поведение за
причинените вреди, респ. да докаже случайния характер на деянието като
обстоятелство изключващо вината. В негова тежест е да докаже, че не по своя вина не
е могъл да избегне настъпването на вредите.
В тази връзка и по арг. от чл. 300 ГПК, заключението на прокурора е
ирелевантно в настоящото производство, а и досъдебното производство е прекратено
поради недоказаност на умисъл, който също е без значение за деликта. Чл. 15 НК
изисква да се установи, че деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди
настъпването на общественоопасните последици.
Съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 15 НПК, поради което
презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД е оборена. Това е така защото по делото
недвусмислено се установи, че ответникът се е движил със съобразена с времето и
мястото скорост, поради което не е налице предхождащо инцидента виновно
поведение от ответника. Всички показания на свидетели (вкл. страните в настоящото
производство), разпитани в досъдебното производство сочат, че скоростта е не повече
от 40 км/ч. като автомобилът е следвало и да редуцира още скоростта си предвид
предстоящата маневра – десен завой. Единствено св. Г.М. в настоящо производство е
посочил „видимо несъобразена скорост“, но съдът не кредитира така изложеното
защото то не кореспондира с останалия доказателствен материал, а и с неговите
показания, дадени почти непосредствено след инцидента. Друг аргумент, който дава
основание на съда да се усъмни в тази част от показанията на свидетеля, е че доколкото
с тях се цели да се установят конкретни факти, съдът държи сметка за възможността за
възприемане и пресъздаване, която е строго индивидуална за всеки субект и зависи от
обективни и субективни фактори - възраст; състояние на даващия обяснения или
показания; наблюдателност; умение за точно възпроизвеждане; интелектуални
възможности; волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се запамети и
възпроизведе възприетото; добросъвестност и желанието за съдействие при разкриване
на обективната истина. Прави впечатление обаче, че изложеното в показанията вече е в
унисон с твърденията в исковата молба, а не с поддържаното при първоначалния
разпит. Възприемането на дадено събитие от действителността от лица с нормална
психика, макар и да има сходно отражение в тяхното съзнание, както бе посочено,
неминуемо би довело до възпроизвеждане с определи особености, характерни за всеки
индивид – използвани изрази, словоред, акцентиране върху определен факт. В случая
свидетелят изключително точно възпроизвежда последователността на описаните в
исковата молба събития и неговия разказ е подозрително близък по структура и
съдържание с тях. От тук изложеното може да се направи обосновано предположение
за възможността тези данни да са сугестирани от ищеца и възпроизведени от свидетеля
поради приемлива в неговото съзнание и ценностна система солидарност към лице, с
което има и желае да запази добросъседски отношения.
На следващо място съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и чл. 20, ал. 2 ЗДвП
всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето
на хората и да причинява имуществени вреди, трябва да бъде внимателен и предпазлив
5
към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на
двуколесни пътни превозни средства. Водачите на ППС са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, длъжни са при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Тук посочените
разпоредби вменяват на водачите на МПС като основен критерий да не поставят в
опасност живота и здравето на хората и да не причинява имуществени вреди (в
конкретния случай е умъртвено куче, поради което попада във втората хипотеза), както
и да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Такова препятствие кучето Р. обаче
не е било. До този извод съдът достигна след анализ на доказателствата, събрани в
рамите на досъдебното производство и приобщени по настоящото дело.
Първо ищците по делото са посочили, че кучето е било на тротоара пред тяхната
къща, впоследствие играело на улицата. Възприели са приближаващия се автомобил на
ответника (той също ги е видял), но не са установили как кучето е попаднало под
автомобила. Никой от разпитаните в досъдебното производство свидетели очевидци
(не се коментират страните в настоящото производство) не е възприел
местоположението на кучето и неговото предвижване преди инцидента.
На следващо място се твърди, че кучето е извикано от М. С. (дали превантивно
или конкретно не се установява), но безспорно то е прегазено на средата на пътното
платно (където не би следвало да бъде) с муцуна, сочеща в посока, обрата на къща на
ищците, т.е. то се отдалечава от стопаните си в посока приближаващият се автомобил.
Кучето е прегазено с левите/лявата задна гума/и, които са до близко стоящите до
средата на пътното платно. За посоката на движение на кучето съдът съди и от СВЕ от
която се установява, че левите и десните половини на челната и теменната кости са
раздвоени по свързващия ги среден шев като лявата половина от черепа е прехлупена
върху дясната. Съдът, изследвайки данните, логически приема, че това „прехлупване“
се дължи на натиска от гумата/гумите на автомобила, които първоначално са указали
натиск върху дясната половина на черепа, като при преминаването през него и
превъртането на тялото на кучето са причинили установения резултат, че лявата
половина от черепа е над дясната.
Дори да се разгледа другата хипотеза, че кучето е било на далечния тротоар и е
било извикано от М. С., то тя с подадената команда е допринесла кучето да се озове
непредвидимо за ответника по средата на пътното платно, попадайки под гумите на
автомобила му. В този случай обаче муцуната му би сочила в посока на къщата на
ищците, а то СМЕ се установи, че кучето е починало на установеното място, тъй като е
изследвана и вдлъбнатина в долната част на черепа, причинена от неравност на
пътното платно.
Съдът съобрази също така и размера на кучето, описан в СМЕ, както и че това е
порода с характерна за нея енергичност, които фактори допълнително биха затруднили
водач на МПС да установи местоположението на кучето, освен ако от момента, в който
го е видял цялото му внимание е било съсредоточено единствено върху него. Такова
свръх изискване обаче не би могло да бъде поставено към никой водач на МПС, дори
служител на МВР, доколкото в темпорално отношение предвижването на кучето е
отнело единица секунди, поради което той не имал възможност да предвиди реакцията
на кучето. Изискването към водачите е да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към
слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-
бял бастун и към престарелите хора (чл. 116 ЗДвП), а не към свободно движещи се и
6
неконтролирани от стопаните си домашни любимци.
Ето защо съдът приема, че предявените искове са неоснователни, поради което
следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските:
При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да
заплати сторените от ответника разноски. Такива са доказани в размер на 1500,00 лева
за процесуално представителство, поради което заявените и доказани разноски следва
да бъдат присъдени в цялост.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от М. Е. С., с ЕГН: **********, С. П. С., с
ЕГН: **********, С. С. П., с ЕГН: **********, М. С. П., с ЕГН: **********,
последните двамата действащи чрез майка си М. Е. С. и Д. П. С., с ЕГН: **********,
всички с адрес: ********* искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на
ответника Р. Д. Д., ЕГН ********** с адрес: ********да заплати сума в размер на
1500,00 лева на всеки един от ищците, ведно със законната лихва от предявяването на
иска до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от загубата на домашния им любимец куче на име Р., порода Джак
Ръсел, умъртвено на 02.01.2022г. в ********
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. Е. С., С. П. С., С. С. П., М. С. П.,
последните двамата действащи чрез майка си М. Е. С. и Д. П. С. ДА ЗАПЛАТЯТ на Р.
Д. Д. сумата от 1500,00 лева – разноски пред Районен съд Перник в настоящото
производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7