Р Е Ш Е Н И Е
Номер 26.04.2021г. Град
София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 30
състав
На дванадесети февруари Година 2021
В публичното заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
и секретар Д. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от съдия
Банкова гр. дело N 995 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищецът Д.В.Р. излага в исковата
молба, че е претърпяла неимуществени вреди от смъртта на съпруга си С.Й.Й., настъпила на 07.01.2019г. Пет дни по-рано той постъпил
за лечение в ответната болница УМБАЛ СОФИЯМЕД ООД, където след извършени
изследвания му била поставена диагноза двустранна пневмония с излив в ляв к.д. синус. Ищцата поддържа, че в следващите
няколко дни съпругът й не е бил активно наблюдаван, нито му е била приложена
адекватна терапия, а оплакванията му били пренебрегвани. На 07.01.2019г.
състоянието му рязко се влошило и той бил приведен за лечение в интензивното
отделение на същата болница, където по-късно през деня починал. На 08.01.2019г.
била извършена аутопсия, резултатите от която показали, че пациентът е починал
от двустранна хеморагична пневмония, довела до остра
сърдечно – съдова и дихателна недостатъчност. Твърди се в исковата молба, че С.Й.е
получил недостатъчна и несвоевременна медицинска помощ, в причинна връзка с
което е настъпила неговата смърт. Ищцата преживяла тежки болки и страдания от
загубата на съпруга си, само на 51 години, дори изпаднала в тежко депресивно
разстройство, прерастнало до посттравматично стресово
разстройство. Ето защо моли ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение
в размер на 80 000 лева за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта
на С.Й., ведно със законната лихва от датата на деликта
– 07.01.2019г. до окончателното им изплащане. Претендира разноски.
В рамките на срока по чл.131 от ГПК
ответникът УМБАЛ СОФИЯМЕД ООД подава писмен отговор, в който оспорва иска.
Сочи, че само 4 дни преди постъпването си в Клиника по вътрешни болести на
болницата, починалият е бил пациент на друго отделение на същата болница –
отделението по съдова хирургия, където е била извършена ампутация на палеца на
левия му крак. Пациентът бил с дългогодишен диабет и съдов дегенеративен
синдром. Още преди изписването си, той е
бил с висока температура. Поддържа, че от момента на появата си в спешното
отделение до смъртта си, лицето е наблюдавано внимателно и прецизно. От друга
страна, излага, че пациентът е бил недисциплиниран, пушел дори в болничната
стая, като заедно с ищцата, която го придружавала, не спазвали правилата за
вътрешния ред в болницата. На 07.01.2019г., след рязко влошаване, той издъхнал,
въпреки взетите незабавно адекватни мерки – привеждане в интензивно отделение, интубация. Счита, че няма никакви пропуски в диагностиката и лечението, спазени са всички правила на
добрата медицинска практика. Тежката хеморагична
пневмония се е развила възможно като инфекция от предишно пролежаване на
пациента в УМБАЛ „Н.С. Пирогов“. Оспорва всички твърденията на ищцата в тази
връзка. Счита, че настъпилата смърт не е в причинна връзка с действия или
бездействия на персонала на болницата. Ето защо, оспорва иска изцяло, а при
условията на евентуалност сочи, че претендираното
обезщетение е в завишен размер. Моли по делото да бъде конституирано трето лице
– помагач на страната на ответника – „З. „Е.“ АД – застраховател на професионаланта отговорност на персонала на болницата.
Третото лице помагач З. „Е.“ АД взема становище за
неоснователност на предявения иск, като извън това поддържа, че сключените с
него застрахователни договори имат за предмет отговорността на медицинския
персонал на лечебното заведение, поради което отговорността на самото лечебно
заведение в качеството му на организационна структура, обособена с цел лечение,
диагностика, наблюдение и оказване на болнична и извънболнична
помощ, не е предмет на застраховане по тези договори. Независимо от изложеното,
изрично заявява, че желае да участва в производството по делото като
подпомагаща страна на „Софиямед“ ООД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства и доводите на страните,
намира следното от фактическа страна:
По делото е ангажирана История на заболяването /ИЗ/
№164/2019г., Клиника по вътрешни болести при ответника. Видно от съдържащата се
в същата епикриза С.Й.е постъпил в лечебното
заведение на 02.01.2019г. през спешното отделение в 17:13 ч. с диагноза: Абсцедирала бронхопневмония. Захарен диабет – ИЗТ. Късен
дегенеративен синдром. Състояние след операция заради оклузио
на лява феморална артерия. Ампутация на палеца на ляв
долен крайник. Артериална хипертония. Остра сърдечно – съдова недостатъчност.
Анамнезата била снета по данни от лицето и наличната медицинска документация –
от около седмица с повишена температура до 39.6 градуса, отпадналост, безсилие,
лесно изморяване, виене на свят. Извършено било рентгенографско
изследване на белите дробове, при което били установени двустранни възпалителни
изменения с плеврална реакция вляво. В документа за
резултат от образното изследване е посочено, че се констатират нехомогенни
засенчвания в двете белодробни основи и периферно двустранно в средно
белодробно поле с инфилтративен характер, плеврален излив в левия к.д.
синус. Пациентът е насочен към контролна рентгенография. От приложения резултат
на компютър – томографска ангиопулмография
се установява, че заключението на извършилия го лекар е за наличие на
двустранни възпалителни изменения с конфлуиране и
зони на деструкция. Приложен е резултат от
микробиологично изледване, според който не е
установен бактериален растеж в кръвта на пациента. Направени са изследвания на
кръв и урина.
От лист за наблюдение на болния /на л.45 от делото/ се
установява, че след приемането на 02.01.2019г. на пациента са били назначени
редица изследвания, вкл. консултация с ендокринолог
по повод данните за захарен диабет, както и терапия с посочени в листа медикаменти.
На 04.01.2019г. е отбелязано, че пациентът продължава да поддържа повишена
температура. На 07.01. повърнал кръв. Състоянието му е оценено като тежко и
увредено, със силно изразен задух. По повод влошеното състояние на 07.01.2019г.
пациентът е преместен в интензивно отделение. Приложен е и резултат от образно
изследване, проведено на 07.01.2019г. – рентгенография
на гръден кош – лицева, при което са констатирани: Нехомогенно засенчени
двустранно белодробни половини, както при белодробен едем.
Не може да се изключи суперпониране на инфилтративни изменения. Десен к.д. синус свободен, левият
не може да бъде оценен. В листа за наблюдение на болния /л.48 от делото/ е
посочено, че в 08:30 ч. болният е седиран, рекалсиран и интубиран. В 14:45
ч. е констатирана тежка брадикардия до асистолия. Пациентът не е реагирал на приложената терапия и
в 15:15 ч. е регистрирана смъртта му.
В приложения аутопсионен
протокол за извършена на 08.01.2019г. аутопсия е констатирана патологоанатомична диагноза двустанна лобарна конфлуираща хеморагична
пневмония, обхващаща всичките дялове на двата бели дроба, с десностранен
плеврален излив – обем 200
мл., интерстициален и алвеоларен белодробен оток,
тромби в микроциркулацията, хипертонично сърце,
генерализирана атеросклероза с усложение плаки, хронична аретериална
недостатъчност на долни крайници – състояние след операция заради оклузия на лява феморална артерия
и ампутация на 1-ви пръст на ляво ходило, артерио- и артериолосклеротична нефросклероза, захарен диабет – интерстициална фиброза и липоматоза на панкреаса, огнищна
дребно и среднокапчеста чернодробна стеатоза, хронични възпалитени
инфилтрати в порталните пространства, цианоза на
вътрешните органи. Като причина за смъртта се сочи основното заболяване, довело
до остра сърдечно – съдова и дихателна недостатъчност.
Като част от ИЗ по делото са представени от ответника
и Декларация за информирано съгласие за хоспитализация и лечение от
02.01.2019г. и Декларация за информираност и съгласие на пациента по отношение
на болничния престой. Подписът, положен за С.Й.в тези документи е оспорен от ищцовата страна, като в тази връзка е открито производство
по чл.193 от ГПК. Изслушано е заключението на съдебно графологична
експертиза на вещото лице Г.М.,
неоспорена от страните, която съдът кредитира изцяло. От заключението се
установява, че положените подписи не са изпълнени от лицето С.Й.. Подписите за
„пациент“ и „декларатор“ в посочените документи са положени от ищцата по
делото, неговата съпруга Д.Р.. Ето защо, оспорването е доказано и съдът
изключва тези два документа от доказателствата по делото.
От Епикриза на С.Й.,
издадена от Клиника по гнойно-септична хирургия на УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД
се установява, че С.Й.е постъпил в клиниката 08.11.2018г. с поставена диагноза
Гангрена диабетика педис синистри.
След провеждане на необходимите изследвания и консултации, е назначено антибиотично лечение и след проведена предоперативна
подготовка е извършено оперативно лечение, а именно: под венозна анестезия Excisio laesio, лаваж и дренаж. На
12.11.2018г. пациентът е изписан в стабилизирано състояние, със стихване на
острите възпалителни промени, с мнение за консултация със съдов хирург за
инвазивна диагностика и евентуално лечение. Насочен към ендокринолог
за проследяване на кръвно-захарен профил.
От Епикриза на С.Й.,
издадена от Отделение по съдова хирургия при ответното лечебно заведение, се
установява, че пациентът е бил хоспитализиран в периода 12.11 – 15.11.2018г. с
диагноза емболия и тромбоза на други артерии. На 13.11.2018г. е извършена
оперативно Impalntatio stents in AIE dex 8/57 mm et in AIC sin 9/37mm /
имплантация на стент.
Изписан с подобрение.
Ангажирана е Епикриза,
издадена на пациента Й.също от ответника, но от Отделение по съдова хирургия,
от която се установява, че в периода 21.12.2018г. – 27.12.2018г. лицето е било
на болнично лечение в посоченото отделение по повод поставена диагноза Емболия
и тромбоза на артерии на долните крайници. На 21.12.2018г. под инфилтрационна анестезия е извършено Recanalisatio
et PTA AFS sin. След гладко
протекъл следоператиен период, на 27.12.2018г.
пациентът е изписан афебрилен, със стабилна динамика,
спокойно пункционно място, без данни за хематом.
По делото са представени резултати от изследвания,
направления за хоспитализация, медицински направления, епикризи,
консултативни прегледи, медицинско свидетелство за смърт от 07.01.2019г.,
препис-извлечение от Протоколна книга Назначения, започната на 02.08.2018г.,
препис – извлечение от журнал Рапорт медицински сестри на ответното лечебно
заведение, започнат на 02.07.2018г. и завършен на 27.05.2019г.
Представени са и 3 бр. застрахователни полици,
сключени между ответника и третото лице –помагач, които нямат пряко отношение
към предмета на спора, поради което съдът не ги обсъжда.
От ангажираното удостоверение за наследници от
05.12.2019г., издадено от СО, р-н Банкя, се установява, че ищцата е преживяла съпруга на почналия С.Й..
По делото са приети и два трудови договора, сключени
от ответника, съответно с В.Р.Х.на длъжност лекар – специализант при категория
персонал Аналитични специалисти, Медицинска онкология и Ж.Ю.Р.на длъжност лекар
– специализант по Медицинска онкология. Представени са и дипломи за висше
образование по специалност Медицина, както и удостоверения за членстрво на д-р Х.и д-р Р.в Българския лекарски съюз.
По делото е извършен разпит на
свидетелите д-р К.Ч.и д-р М.Д.– служители на ответника.
При разпита в о.с.з. д-р Ч.заявява,
че е началник на клиниката, в която е бил лекуван починалият. Спомня си
пациента. Бил с тежка бронхопневмония и ампутация на пръстите на единия крак. Постъпил
по спешност и останал в клиниката кратко време – 4-5 дни. Постъпил следобед, с
оплаквания за поддържана температура повече от седмица. Лелуващ
лекар му е била д-р Д.. При извършената компютърна томография се установила
тежка двустранна бронхопневмония. Преди това бил лежал в съдова хирургия и
свидетелят изразява мнението си като лекар, че има вероятност пациентът да е
имал вътрешна инфекция при данни за такава тежка пневмония. Започнали лечение,
включили го на кислород, антибиотици и дексаметазон.
Спомня си, че пациентът ходел на превръзки и да пуши на двора, пушел и в стаята
си. Състоянието му не превещавало такова бързо влошаване.
В понеделник бил приведен за интубиране, като след
това настъпила сърдечно-ритъмна смърт. Сочи, че
смъртта е настъпила от тежката двустранна бронхопневмония, придружена с тежък
диабет, довел до съдови увреждания. Изразява становище, че това е чест изход
при такива пациенти. Относно реда за работа в клиниката заявява, че като неин
шеф е получавал доклад за състоянието на всички пациенти всяка сутрин в 8 часа
и познава пациента много добре. На 5-ти и 6-ти януари не е бил на работа. През
това време пациентът е наблюдаван от двама лекари от същата болница, от
клиниката по онкология, които са били дежурни. Не счита това за пропуск в
лечението на пациента, т.к. всеки лекар в България трябва да може да лекува
пневмония.
Причина за същата е бактерия, а не вирус.
Направените две антибиограми, които не са дали
резултат за растеж, не налагат обратния извод. Не означава, че пациентът не е
инфектиран. Няма изискване за включване на реаниматор
при лекуването на една бронхопневмония. През първите дни на лечението в
клиниката реаниматор не е бил включен, защото д-р Ч.е
установил, че състоянието на болния не изисква контрол от такъв специалист. Лично
е проследявал и контролирал лечението на всички болни в отделението до пътък на обяд, след което по време на почивните дни,
лечението се поема от дежурните лекари.
При разпита в съдебно заседание д-р Д.
заявява, че работи в клиниката по вътрешни болести и гастроентерология
на болница „Софиямед“ ООД от м.април 2013г. Спомня си
С.Й., неин пациент, починал в болницата. Постъпил на 02.01.2020г. след
направена снимка на бели дробове в спешното отделение на болницата. Колегата,
който е бил дежурен, веднага е пуснал всички необходими изследвания, които се правят
стандартно. Направен е и КТ на бели дробове, за да се изключи евентуален
белодробен тромбоемболизъм и евентуално започнала некроза в паренхима на белия
дроб, след което тези съмнения са отпаднали. Веднага са направени от дежурната
сестра проби за антибиотици и е започнато комплексно лечение, включващо два антибиотика,
кислород, метилптотизолон на допълнително
противовъзпалително, вливания на системи с витамини и отхрачващи.
Всичко това се е случило на втори януари. Свидетелката видяла пациента на трети
януари. Той бил с 20-годишна история на диабет, с тежки съдово-дегенеративни
проблеми, заради което през м. ноември и декември предходната година е бил в съдова хирургия –
един път в „Пирогов“ и два пъти в ответното лечебно заведение. При последното
лежане там му е направена инцизия на левия крак,
заради което се налагало да ходи на превръзки в отделението по съдова хирургия,
което и правел, защото състоянието му позволявало. Придвижвал се с инвалидна
количка.
Заявява категорично, че при постъпването
на всеки пациент се прави електрокардиограма. Апаратът, с който разполагат в
болницата, е стар и понякога прави технически проблеми с изкарването на
данните. Затова на конкретната ЕКГ имената и годините на пациента били изписани
ръчно. Посочено било и коя сестра е направила изследването, удостоверено с
подписа й.
Спомня си, че С.Й.не спазвал всички
правила на болницата. Тъй като бил дългогодишен пушач, използвал времето,
когато ходел на превръзки, за да пуши, но пушел и в стаята. Отрича да е държала
груб език с него или с близките му.
Първоначално се повлиявал добре от
назначената медикаментозна терапия, което свидетелката установявала при
извършването на прегледи със слушалка, затова за лекарите било учудващо рязкото
му влошаване. Също изразява становище за бактериален произход на бронхопневмонията,
независимо от липсата на растеж в двете проби хемокултура.
Заявява, че на пети и шести януари – събота и неделя, също не е била на работа,
когато пациентите се проследяват от дежурни лекари.
По искане на ищцовата
страна и за опровергаване на показанията на свидетелите Ч.и Д., по делото е
проведен разпит на свидетелката Л.П. – дъщеря на ищцата. Същата заявява, че посетила
С.Й.в болницата на пети и шести януари, събота и неделя, около 14 часа и стояла
около час. Бил видимо отслабнал и едва дишал, въпреки използваната от него
кислородна бутилка. Едва се изправял в леглото до седнало положение. При
посещението си в събота, докато свидетелката била в болницата, не успяла да
намери конкретни лекари, от които да получи информация за пациента. Заявява, че
в отделението нямало никой, но не е и търсила. Когато видяла, че С. не може да
диша, тя се обадила по телефона на собственика на болницата г-н Т., когото
познава, с искане да изпрати някой, който да прегледа болния, след което си
тръгнала. От майка си разбрала, че после е дошло някакво момиче, което според
нея не разбирало от белодробни проблеми и му поставило някаква инжекция или му
дало някакво лекарство, като за последното не е сигурна. При посещението на
шести януари С. изглеждал още по-зле – още по-отслабнал, изпит, сив и дишал
зле. Болницата била пуста, нямало персонал. Единствените хора, които видяла,
били майка й и другия човек в болничната стая. Отново звъннала на г-н Т., майка
й също обикаляла болницата да търси лекар. Дошла лекарка от онкологията и му
сложила лекарство. По-късно й било съобщено, че е преместен в интензивно
отделение.
Съдът цени показанията на
свидетелите при условията на чл.172 от ГПК, като взема предвид възможната им
заинтересованост от спора, доколкото първите двама са служители на ответника, а
третата – в близка родствена връзка с ищцата. Същевременно, показанията на
свидетелите не си противоречат нито с останалите събрани по делото
доказателства, нито едни с други. Показанията на св. П. всъщност не
опровергават показанията на св. Ч.и Д., доколкото касаят периода 5-6-ти януари,
за който другите двама свидетели заявяват, че не са били на работа, а пациентите
са следени от дежурни лекари. Последното се подкрепя и от приетите по делото графици
на лекарите в клиниката по вътрешни болести и хепатогастроентерология
на ответната болница и 2 бр. заповеди за командироване на д-р Х.и д-р Р.от
отделението по Медицинска онкология в Клиниката по вътрешни болести за срока от
2-ри до 31-ви януари 2019г. Съдът не възприема твърденията на ищцовата страна за антидатиране
на въпросните заповеди за командироване, т.к. проследяването на пациента от д-р
Р.и д-р Х.съответно на 05-ти и 06-ти януари се потвърждава и от данните в рапортната тетрадка, където са отразени както извършените
наблюдения на болния, така и назначеното от тези лекари лечение /л.136 от делото/.
Съдът не кредитира показанията на св. П. в частта им, в която се прави оценка
на компетентността на лекуващия лекар /“някакво момиче, което не разбира от
белодробни проблеми“/, доколкото в тази им част показанията имат характера на
лично мнение, а не свидетелстват за реално осъществили се в действителността
събития, на които лицето е било очевидец.
По делото са приети заключенията по комплексна съдебно
- медицинска експертиза (КСМЕ), извършени от доц. д-р М. Д.и д-р М.М., както и повторна КСМЕ, извършена от д-р Е.В., д-р Д.М.
и д-р К.Д..
В заключението на вещите лица по първоначалната КСМЕ е
посочено, че С.Й.Й. е приет в клиника по вътрешни
болести на УМБАЛ „Софиямед“ в извънработно време,
т.е. в 17ч. на 02.01.2019г. през спешното отделение на болницата, фебрилен. Направената белодробна рентгенография показва
двустранно пневмония, поради което в 17:15ч. на 02.01.2019г. е приет в
клиниката по вътрешни болести. За изключване на евентуална белодробна тромбо- емболия /БТЕ/ дежурният лекар назначава спешно да
се направят компютърна томография на белите дробове, както и кожно-алергични
проби към медикаменти и след отчитането им, веднага е започнато лечение парентерално с Амикацин, Медаксон, Метилпреднизолон, р-р
на Рингер, кислородотерапия, Бромхексин и
Аналгин. Следователно, бързо е започнало комплексното лечение, което болният
понася добре. В следващите дни е наблюдаван от д-р М.Д., спец. пулмолог, Началник Клиника - проф. К.Ч./ национален
консултант по вътрешни болести/, както и от лекари ординатори, дипломирани с
отличен успех. До 07.01.2019г. болният добре е понесъл лечението и сам е
посещавал хирургията за превръзки. Болният ежедневно е обсъждан на сутрешни
рапорти. Това е видно от история на заболяването /ИЗ/, протоколната книга за
назначенията и рапортната книга на лекари и
медицински сестри.
По време на диагностиката и
лечението са спазвани стандартите за добра медицинска практика. Този вид
патология обаче крие риск от внезапни усложнения и затова не изненадва рязкото
му и тежко усложнение с тахидиспнея и екстремна брадикардия. Болният веднага е преведен в реанимацията. За
съжаление, със започнатата санация и реанимационни процедури, не се получава очаквания ефект и в
15:15ч. болният умира с тежка тахидиспнея и екстремна
брадикардия до асистолия. В
свидетелството за смърт № 29 от 07.01.2019г. като причина за смъртта е посочена
Остра сърдечно-съдова недостатъчност на базата на двустранна пневмония и остра
дихателна недостатъчност /ОДН/. На 08.01.19г при аутопсията се доказва
двустранна лобарна консолидираща хеморагична
пневмония с малък 200мл. излив в дясно при белодробен
оток. Приема се причина за смъртта основното заболяване, довело до остра
сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, което показва пълно съвпадение
между клиничната и патологична диагноза /аутопсионен
протокол № Н-1 от м.01.19г/.
Според вещите лица, лечението е било комплексно и
съобразено с придружаващите заболявания /артериална хипертония с ХИБС, осъществена
ампутация на палеца на левия крак поради гангрена на базата на над 20 годишен инсулино-зависим диабет със съдово-дегенеративни изменения/.
Болният е наблюдаван активно от началника на клиниката, лекар – пулмолог и дежурните лекари ежедневно. Заключението на
вещите лица е, че се касае за болен, починал въпреки провежданата комплексна
терапия, поради снижения му общ и локален имунитет на базата на хронично
увреждане на дихателните пътища от тютюнопушенето, с развитие на тежка
двустранна хеморагична пневмония с дихателна
недостатъчност, съчетана със сърдечно-съдово заболяване, усложнило се е брадиаритмия и асистолия.
При разпита в съдебно заседание, д-р Д. пояснява, че
макар да няма писмени следи за наблюдение на случая от завеждащия отделение
проф. Ч., практиката в болничните заведения е такава, че мнението на завеждащия
се съобщава на лекуващия екип по време на сутрешните рапорти и те го записват в
ИЗ. Професорът, ръководещ и контролиращ лечението няма задължението лично да
води документацията. Вещото лице д-р М. допълва, че по принцип тежко болните
пациенти са винаги обект на наблюдение от завеждащия, който във всички случаи
се информира за хода на лечението. Конкретно за датите пети и шести януари,
събота и неделя преди пациентът да почине, д-р Д. сочи, че лекарският надзор
също е осъществяван ежедневно, но от други колеги – дежурни. Поддържа с
категоричност заключението си, че при лечението на болния са спазени всички
добри медицински практики – поставена е своевременно диагноза, тя е правилна,
направени са своевременно всички необходими изследвания, отхвърлено е
съмнението за белодробна тромбоемболия, назначена е
веднага терапия с кислород и венозно вливане на съответните лекарства, подробно
описани в заключението, предприетото лечение е адекватно.
Вещото лице д-р М. сочи, че още при постъпването си в
лечебното заведение болният е бил в тежко състояние, с лош кръвно-газов анализ.
Счита, че за него, както и за лекуващия екип, би било по-добре при това
положение болният да е настанен в реанимация, но това не е задължително.
Отбелязано е, че болният е бил контактен и адекватен – тоест, при промяна в
състоянието му той и сам може да алармира, че се чувства по-зле. Що се касае за
правилността на назначеното антибиотично лечение, д-р
М. сочи, че в последните два месеца преди постъпването при ответника за процесното лечение, починалият е бил лекуван с антибиотици
четири пъти, сред които аугментин и метроиндазол. По тази причина, лекуващите лекари е следвало
много внимателно да изберат антибиотик за лечение на бронхопневмонията, защото
не е правилно да е провеждат последователни курсове с един и същи антибиотик.
Счита, че правилно е започнато незабавно лечение с широкоспектърните Амикацин и Медаксон, комбинацията
е добра и е нямало начин да се чакат резултатите от взетите проби от хемокултура за антибиограма,
защото тя отнема време.
По отношение на активното наблюдение, вещите лица
сочат, че няма данни за повече от едно наблюдения дневно – на сутрешната
визитация, което е нормалната практика, като в случай на влошаване на пациента,
което е сигнализирано, се уведомяват лекарите и завеждащия отделението. В
случая, няма данни състоянието на пациента преди влошаването му да е налагало
по-интензивно наблюдение.
Според заключението на вещите лица, при пациент с
комбинирана патология заради водеща такава, лечението се води от пулмолог или интернист, или реаниматор,
който по своя преценка го консултира с други специалисти. В случая – ендокринолог, а заради възпалителните и съдови усложнения,
от които съвсем до скоро е лекуван – хирург и микробиолог.
От заключението на допуснататата
повторна КСМЕ се установява следното:
Пневмонията е възпалително заболяване на белите дробове,
което засяга поотделно, но по-често едновременно извършването на газообмена
между вдишвания въздух с кръвта, алвеолите и заобикалящата я белодробна тъкан,
наречена интерстициум. Пневмонията може да има
различни причини – инфектиране с бактерии, вируси, гъби и паразити, химически и
физически фактори на въздуха, някои лекарства и някои заболявания, като
например автоимунни. При коморбидни пациенти /с
придружаващи заболявания/ като диабет, сърдечно-съдова патология, имунодефицит, както и сред пациентите в напреднала възраст,
пневмонията е една от водещите причини за смъртност. Тютюнопушенето е най-мощен
рисков фактор за пневмоничния инфилтрат. Рискови фактори за усложнения при
пневмония са наличието на хронична обструктивна
белодробна болест, диабет или сърдечна недостатъчност, чернодробни и бъбречни
заболявания, имуносутресирани болни.
Дихателната недостатъчност е невъзможност за
осигуряване на хомеостаза на кислорода и/или
въглеродния двуокис поради нарушен газообмен в белите дробове. Диагнозата се потвърджава с кръвно-газов анализ, а първа стъпка за
лечението е кислородотерапията.
В процесния случай се
констатира пациент на 51г., постъпил по спешност по повод оплаквания от една
седмица от фебрилитет, отпадналост, затруднено
дишане, безсилие, виене на свят. След проведените изследвания /рентгенография
на бели дробове/ насочващата диагноза е абсцедирала
бронхопневмония. Приет е на 02.01. 2019г. по клинична пътека №039. Веднага е
направена проба за алергична реакция с 2 антибиотика, назначени интравенозно и е започнало лечение. Едновременно е
направена пулмография, КТ – високо специализирано
изследване, което потвърждава приемната диагноза. Осъществени са биохимични, хематологични, микробиологични изследвания, както и
кръвно-газов анализ. Пациентът е наблюдаван динамично, като при температура /
на 04.01./ е включван антипиретик. Включени са и
двукратно на ден инфузии с кортизон
, вит.Ц, дезобтруктивно лечение, както и приманото лечение за диабет с инсулин. Вещите лица са
констатирали, че в документацията е отразен отказ от прием на кислород от
страна на пациента. Посещавал е в съседната сграда кабинет за превръзки, до
който се придвижвал на собствен ход. На 07.01.2019г. пациентът е обсъден по
повод рязко влошаване на състоянието – повръщане на кръв, силно изразен задух.
Преведен в клиниката по анестезиология за лечение. Отново са направени всички
изследвания, вкл. рентегография на бели дробове, хематологични, ензими, кръвно-газов анализ, коагулационни показатели, включен хепарин,
поставен е централен венозен катетър. Седиран и релаксиран, след което интубиран.
В 14:45ч. е в състояние на тежка брадикардия до асистолия. Въпреки проведените реанимационни
процедури, описани в статуса на реанимационния лист,
в 15:15 часа починал. Извършената аутопсия
потвърждава наличието на двустранна лобарна конфлуираща хеморагична пневмония,
обхванала всички дялове на двата бели дроба, с двустранни плеврални
изливи и белодробен оток.
Вещите лица сочат, че лечението на пациента е
започнало веднага след приема на 02.01.2019г., посочен е часът и схемата на
лечение, описани са в разпортната тетрадка,
температурния лист. Резултатът от микробиологичното изследване е излязъл на
10.01. и не е показал растеж. Проследявани са кръвно-газов анализ, кислородна сатурация и при влошаване на състоянието пациентът е приведен
в реанимация – направени са адреналин, атропин срещу брадикардията,
включени са бикарбонати срещу ацидозата. Лечението на
пациента е изцяло съобразено с придружаващото му заболяване – диабет. Той е е консултиран с ендокринолог,
чието поведение е изцяло в съответствие с алгоритъма за подобни случаи – корекция
на дозата с малки инсулинови дози 1 или 2, нов кръвно-захарен профил и при
нужда корекция. По времето на престоя си в болницата пациентът е бил
проследяван системно, адекватно, бил е декомпенсиран,
което е наложило корекция на инсулиновото лечение, която е извършена. За
другите хронични заболявания – артериална хипертония, исхемична
болест, хронична артериална недостатъчност на долните крайници не е прилагано
конкретно лечение, поради установеното понижено кръвно налягане и липсата на
клинични оплаквания, налагащи включването на медикаменти за горепосочените
заболявания. При лечението са участвали пулмолози,
интернисти, ендокринолози, анестезиолози. Вещите лица
заключава обобщено, че според тях в случая са спазени конкретните правила за
медицински стандарт.
При изслушването в съдебно заседание д-р Д. /спец.
Белодробни болести/ допълва, че проследяването на пациентите се извършва на
визитация. Тези визитации се описват в история на заболяването на пациента,
като, ако няма някаква промяна, се посочва, че пациентът е без обективна и
субективна симптоматика. Когато има промяна, се отбелязва. При тежко болните
пациенти в рапортните тетрадки се отбелязват и се описват
жизнено важните показатели – кръвно, пулс, ако има промяна. В конкретния
случай, пациентът е активно наблюдаван, включително и на 5-ти и 6-ти януари –
събота и неделя, което се установява от рапортната
тетрадка и история на заболяването, където състоянието му е отразено в динамика.
Отразени са и изследванията, и лечението. Д-р В. /спец. Ендокринология/
допълва, че когато е налице тежък диабет, както е в случая, видно от данните за
гангрена на левия палец на крака и инсулиновото лечение, и има данни за тежка
пневмония, има определен алгоритъм на поведение, който следва да се спазва. От
историята на заболяването на пациента се установява, че кръвно-захарния профил
първо е консултиран с ендокринолог, след това при
кръвни захари 17 и доза сутрин 17 и вечер 15, е коригирано с 1 единица сутрин и
3 единици вечер. Отново се проследява кръвно-захарен профил, като целта е
кръвната захар да се държи на по-ниски нива, около 10. Това се нарича титриране
на дозата и в конкретния случай е извършено изцяло в съответствие с посочения
алгоритъм. По отношение на останалите придружаващи заболявания, д-р М. /спец.
Вътрешни болести и кардиология/ пояснява, че пациентът не е имал индикации за антихипертанзивно лечение. Няма данни и за стенокардни оплаквания. По отношение на проблема с крака –
пациентът е ходел на превръзки. Съпътстващите заболявания не са били водещи в
случая, на фона на пневмонията. По отношение на консултациите със специалисти и
доколко същите са били навременни, д-р Д. заявява, че независимо от факта, че
пациентът е коморбиден, той е наблюдаван и едва
когато показателите му действително са започнали да падат, след консилиум е
приведен в реанимация. Преди този момент не е имало индикации за привеждане,
независимо, че е коморбиден. Няма конкретни норми за
жизнените показатели, при които пациентите да следва да се привеждат в
реанимация – преценката се извършва комплексно, а не само въз основа на данните
от кръвно-газовия анализ. Консултацията с реаниматор
е извършена тогава, когато е имало показания и нужда от интензивно лечение.
За установяване на претърпените от
ищцата неимуществени вреди по делото е проведен разпит на свидетелката К.А..
Същата заявява, че познава Д. повече от 30 години, а починалия й съпруг още
по-отдавна. Двете поддържали връзка по време на престоя му през януари 2019г. в
болница „Софиямед“. Ищцата била притеснена, че за
съпруга й не се полагат достатъчно грижи. В дена на смъртта му се чули по
телефона сутринта. Ищцата й казала, че С. повръщал кръв и е настанен в
реанимация. Същия ден следобед свидетелката отново се обадила на ищцата, за да
провери какво се случва, а тя й казал „Всичко свърши!“. След смъртта на С.
ищцата била смазана, той бил нейният стълб и опора. Били весели и жизнерадостни
хора. Работели заедно и били неразделни. В болницата ищцата била неотлъчно до
него. След смъртта му, тя спряла да разговаря. Свидетелката й се обаждала по
телефона, но ищцата на нея – не. Контактувала с много малко хора и то само по
тяхна инициатива, тя не търсела никого. Казвала, че са й взели душата и сърцето
и вече е сирак – нещо, което не била казвала дори преди години, когато изгубила
родителите си. Тогава също страдала, но сега била съсипана. Не се хранела и
много отслабнала. Започнала да получава астматични пристъпи, имала и невродермит. Поела цялата работа по общия им бизнес. Всяка
събота ходела на гробищата, като казвала, че отива да си пие кафето при С..
Споделила на свидетелката, че не вижда смисъл в живота след смъртта му.
Също във връзка с установяване на претърпените
неимуществени вреди, по делото е изслушано заключението на съдебнопсихиатрична
експертиза /СПЕ/ на вещото лице д-р А.А.. От същото
се установява, че при ищцата е налице състояние на емоционална лабилност,
потиснатост, изострена чувствителност за стимулите на средата, безпокойство,
тревожност, депресивитет и напрежение в общуването.
Поведението й е за отдръпване от контакти и затваряне в собствен емоционален
свят. Продължава да преживява травматично неочакваната загуба на своя съпруг.
Страда от липсата на присъствието му, чувства се несправедливо ощетена. Водещи
в клиничната картина са емоционални преживявания, свързани с тежко изразена депресивност, тревожност, чувство за безпомощност и липса
на перспектива. Няма данни за психиатрично заболяване или провеждано
психиатрично лечение. По време на психотравмата е
преживяла остра стресова реакция, последвана от дистрес
в рамките на разстройство в адаптацията и преминаващо в тежък депресивен
епизод. Психиатричното изследване очертава умерени разстройства в когнитивните
процеси и тежко изразена дисфункция в личностовата сфера и социалното функциониране, характерни
за капсулираните травматични стресови разстройства. Не е провеждано системно
лечение, поради което тревожността персистира.
Необходимо е провеждане на лечение с антидепресанти
под контрола на амбулаторен психиатър, както и оказването на психотерапевтична
подкрепа.
При изслушването в съдебно заседание, вещото лице
пояснява, че с течение на времето преживяванията като цяло губят сила, но ако
не се проведе лечение, могат и да се задълбочат и да доведат до други
усложнения. Когато човек преживее тежко стресово състояние, първата фаза
обикновено е фазата на отричането. Ищцата свръх-компенсира със свръх-дейност,
което е защитна реакция, но в същото време проявява авто-агресивно
поведение, изразяващо се в ограничаване на контактите, нарушаване на апетита,
съня, проявява се едно ритуално поведение, което потвърждава хипотезата за протрахирана реакция на скръб, надхвърляща рамките на
нормата.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД.
Основателността на иска по чл.49 от ЗЗД предполага
доказването на фактите, които попадат под хипотезата на гражданския деликт (виновно и противоправно поведение, в причинна връзка от което да
са настъпили вреди), както и фактите, водещи до ангажиране на отговорността
на възложителя - възлагане на работа
от ответника на прекия причинител
на вредите, причинени от изпълнителя
при или по
повод извършването на възложената му работа - чрез
действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят
задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или характера
на работата, или чрез действия,
които не съставляват изпълнение на самата работа,
но са пряко
свързани с нея (ППВС №
9/1966 г.);
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна и има гаранционно-обезпечителна функция - вината се преполага до доказване на противното по отношение на
изпълнителя, а по отношение на възложителя такава не е необходимо да бъде
установена.
Следователно, за да бъде ангажирана
гаранционно-обезпечителната отговорност на болницата като възложител, следва да
бъде установено противоправно действие
или бездействие от страна на
лице, на което болницата е възложила някаква работа, осъществено при или по повод
на тази работа. Установяването на конкретния извършител по принцип не е
необходимо. Достатъчно е установяване на качеството му изпълнител на възложена
от ответника работа.
С оглед
така изяснения правопораждащ фактически състав в тежест на ищците е да
установят, че лекуващите специалисти на починалия пациент са работили в ответното
болнично заведение, че същите са провели диагностиката или лечението неправилно, от което е последвало влошаване на здравето при пациента, а впоследствие и неговата смърт.
В тежест
на болничното заведение е да обори презумпцията за вина по чл.45, ал.2 от ЗЗД
на лицата, на които е възложило работа.
Съдът приема, че е налице първата предпоставка от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД - твърдяното поведение (действия и/или бездействия) са осъществени от лица, на които
ответникът е възложил
работа. Установено е безспорно от фактическа страна,
че всички
лекари, преглеждали, изследвали и консултирали С.Й.в периода от хоспитализацията му на 02.01.2019г.
до неговата смърт, са част от персонала на ответната болница и в това си
качество са предприели въпросното поведение.
Спорно е дали въпросното
поведение е противоправно, разглеждано в светлината
на медицинския деликт.
Медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от
медицинската наука и практика методи и технологии./чл.79 от Закона за здравето/. Правото на медицинска помощ се осъществява
при прилагане на основни принципи
като своевременност, достатъчност и качество /чл. 81, ал. 2, т. 1 Закона
за здравето/. Лекарят има задължение в своята
практика да дава медицинска помощ в определено в медицински стандарти качество,
утвърдени по реда на чл.6, ал.1 от ЗЛЗ, както и в Правилата за добра медицинска
практика, приети и утвърдени по реда на чл.5, т.4 от Закона за съсловните
организации на лекарите и лекарите по дентална
медицина. Добрата медицинска практика се основа на принципи, свързани с
професионален интегритет и компетентност, гарантиращи най - доброто качество и
безопасност при превенция, диагностика и лечение за съответните условия.
Правилата за добра медицинска практика определят дължимото поведение на лекаря,
а именно да предоставя възможно най- добрите медицински услуги, адекватна
преценка на състоянието на пациента въз основа на съобщените от него симптоми и
извършен при необходимост медицински преглед. На лекаря е вменено задължението
да даде на пациента навременни, достъпни и безопасни грижи, да му назначи
съответните изследвания, лечение, да извърши клинична преценка съобразно
медицинските стандарти и лечебно - диагностичната практика. Лекарят е длъжен
при осъществяване на своята дейност да преценява и да не излиза извън рамките
на своята професионална компетентност, компетентно да диагностицира,
провежда и насочва лечението. Той трябва да действа винаги в интерес на
пациента и да му предоставя медицинска услуга с възможно най - добро качество.
Упражняването на лекарската професия винаги е съответно на правата на
гражданите, имащи право на достъпна медицинска помощ, при зачитането им.
Винаги, когато лекарят е нарушил правилата за
добросъвестно, качествено и навременно оказване на медицинска помощ, когато е
допуснал грешка при диагностицирането и/или лечението,
и от това са настъпили вреди за здравето на пациента, има нарушаване на
правилото на закона да не се вреди другиму. Вредата се изразява в увреждане или
влошаване на здравето на пациента, вследствие на провежданото по отношение на
него лечение. Между поведението на лекаря и вредата трябва да има причинна
връзка, която подлежи на доказване от ищеца.
С оглед
на изложеното, когато съдът се
произнася по въпроса осъществен ли е деликт при
изпълнение на медицинска дейност, той следва да
обсъди не само доказателствата за фактите какви
действия са били предприети или не са
били извършени от медицинските специалисти, но и доколко те са
отговаряли на дължимото съобразно утвърдените медицински изисквания - да посочи в какво се изразява нарушението
на утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите
медицински практики (Решение № 77 от 30.05.2017 г. по гр. д. № 2956/2016 г., г. к.,
ІV Г. О. на ВКС; Решение № 273 от 17.11.2017 г. по
гр. д. № 4347/2016 г. на
ВКС, IV г. о., ГК).
Настоящият състав намира, че от
доказателствения материал по делото се установява по безспорен начин, че
ищцата е претърпяла неимуществени вреди от смъртта на своя съпруг, но не се доказа, че
смъртта му е
настъпила в пряка причинно-следствена
връзка с конкретни
и виновни противоправни действия или бездействия
на служители на ответника. В хода на производството
не беше установено
при
условията на пълно и главно доказване, че е осъществено противоправно действие или бездействие от страна на медицинския персонал на ответната
болница - нарушението на утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите медицински
практики . Този извод се налага
от съвкупния анализ на двете приети комплексни съдебно-медицински експертизи, чиито заключения съдът кредитира като компетентно
изготвени, пълни и непретиворечиви, свидетелските
показания и приетите по делото писмени доказателства.
Установи се от
заключенията на КСМЕ, че в съответствие с констатираната
необходимост пациентът е бил приет в болничното заведение непосредствено след
посещението си в спешното отделение за преглед. Вещите лица сочат, че са били
извършени всички необходими изследвания, като поставената работна диагноза е
впоследствие потвърдена чрез извършеното високо специализирано изследване –
компютърна томография на бели дробове. Незабавно е назначено антибиотично лечение, като същевременно е взета проба за
микробиологично изследване с цел установяване на конкретния патоген.
Вещите лица поддържат становище, че лечението правилно е започнало без да се
чака резултата от изследването, защото извършването му отнема време, което може
да причини забавяне на лечебния процес. Съдът кредитира този извод, предвид
факта, че в крайна сметка микробиологичното изследване не е показало растеж,
тоест не е установен конкретният бактериален причинител на пневмонията.
Предвид изключването от доказателства по делото на
документите „Информирано съгласие за хоспитализация и лечение“ от 02.01.2019г.
и „Информираност и съгласие на пациента по отношение на болничния престой“ от
същата дата, доколкото по реда на чл.193 от ГПК беше установено, че същите не
са подписани от пациента, а от ищцата, съдът намира следното:
Съгласно чл.87 и сл. от Закона за здравето, медицинските дейности се осъществяват след изразено информирано
съгласие от пациента. За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (лекар по дентална
медицина) уведомява пациента относно диагнозата и характера на заболяването; описание на целите
и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; потенциалните рискове,
свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства; вероятността за благоприятно
повлияване, риска за здравето при
прилагане на други методи на
лечение или при отказ от
лечение. Медицинската информация се предоставя на пациента своевременно и в подходящ обем и форма, даващи
възможност за свобода на избора
на лечение. Само хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят
до повишен риск за живота
и здравето на пациента или до
временна промяна в съзнанието му, могат да бъдат извършвани в полза на здравето на
пациента без писмено информирано съгласие и само, когато непосредствено
е застрашен животът му и физическото или психичното му състояние не
позволяват изразяване на информирано съгласие.
В случая няма данни при постъпването си за лечение в ответната
болница С.Й.да е бил в безсъзнание или друга форма на разстройство на
физическото и психично здраве, които да са пречка за получаване на
информираното му съгласие. Ето защо, като е допуснало подписването на тези
документи не от пациента, а от неговата съпруга, лечебното заведение формално е
допуснало нарушение на посочените по-горе правни норми. Това нарушение обаче по
никакъв начин не е свързано с настъпилия летален изход, респ. с неимуществените
вреди на ищцата, предвид единодушната констатацията на вещите лица по
изслушаните КСМЕ за правилност и своевременност както на поставената диагноза,
така и на предприетото лечение. Липсва причинна връзка между допуснатото
нарушение и вредите, поради което и съдът приема, че с това конкретно поведение
на служители на ответника не е осъществен съставът на медицинския деликт.
Твърденията на ищцовата
страна, че след приема си в ответната болница пациентът не е бил активно
наблюдаван, не му е била прилагана каквато да било терапия, а оплакванията му
са били пренебрегвани, се опровергават от приетите и кредитирани
заключения по извършените по делото съдебно - медицински експертизи, както и от приетите писмени
доказателства – история на заболяването и извлечения от Рапортна
тетрадка, протоколна книга Назначения. От същите се установява по категоричен
начин, че пациентът е следен ежедневно, а състоянието му е отразявано по начин,
съответен на установеното в добрата медицинска практика. Този извод важи
включително и за датите 5-ти и 6-ти януари
- събота и неделя, за които от доказателствата по делото също е видно,
че проследяване е осъществено от дежурните лекари д-р Р.и д-р Х., като
оплакванията на пациента са отразени в графа „Наблюдения на болния“, а
назначеното по повод на същите лечение – в графа „Назначение“. В т.нар. рапортна тетрадка на мед. сестри са отразени както
въпросните прегледи от дежурните лекари, така и назначеното лечение /вкл.
терапия с кислород и допълнителни изследвания, назначени от д-р Х./ЕКГ/, а също
и данните от проследяването на температурата на болния. Всичко изложено дава
основание да се приеме, че въпреки субективното убеждение на ищцата, че
съпругът й не е бил активно проследяван, /което предвид настъпилия летален
изход и свързаните с това негативни изживявания у близките му хора, е
разбираемо за съда/, обективно проследяването
е осъществено в съответствие с изискванията на правилата за медицински
стандарт.
Вещите лица изрично посочват, че пациентът е настанен
в интензивно отделение тогава, когато е имало основание за това. Няма
категорични данни, че в предходен момент, преди повръщането на кръв на 07.01.
сутринта е имало данни за състоянието му, даващи основание за по-ранното му
привеждане в реанимационно отделение. Коморбидността на пациента сама по себе си не представлява
такова основание, като решението за това се взема при комплексна оценка на състоянието.
Налага се изводът, че леталният изход е настъпил поради
тежестта на заболяването, усложнено от съпътстващите заболявания на пациента,
въпреки поставената своевременно правилна диагноза и предприетото лечение,
което е в съответствие с изискванията на съвременната медицина.
С оглед на изложеното съдът
приема, че поведението на въпросните лекари е било съответно на медицинските стандарти и правилата за добрите медицински
практики, и че не е противоправно, поради което и искът са неоснователен и следва
да се отхвърли.
По
разноските:
При този изход на спора, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски.
Съгласно представения списък по чл.80 от ГПК и доказателствата по делото,
разноските на ответника възлизат на сумата от 400 лв. депозит за СГЕ и
3 130 лв. адвокатско възнаграждение. Предвид сложността на делото и броя
на проведените съдебни заседания, както и изчисления по реда на НМРАВ минимален
размер на адвокатското възнаграждение, съобразно цената на иска, съдът намира,
че възражението за прекомерност на платения адвокатски хонорар, направено от ищцовата страна, е неоснователно. На ответника следва да се
присъдят разноски в общ размер на 3 530 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.В.Р., ЕГН **********
*** срещу „УМБАЛ Софиямед“ ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** иск по чл.49 от ЗЗД за заплащане на сумата
от 80 000 лв. – обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди
от смъртта на нейния съпруг С.Й., настъпила в резултат на лечение, извършено по възлагане на
ответника и осъществено при неспазване на медицинските стандарти и правила за
добра медицинска практика, ведно със законната лихва,
считано от 07.01.2019 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Д.В.Р., ЕГН **********
*** да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на „УМБАЛ Софиямед“
ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** сумата от 3 530 лв. - разноски по делото.
Решението е постановено при участието на
ЗАД "Е." АД, като трето лице помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: