Р Е Ш Е Н И Е
Номер 62 23.04.2019 г.
град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Окръжен съд ІІІ Наказателен
състав
На 03.04. Година 2019
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СОНЯ КАМЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА
КРАСИМИР РАЧЕВ
Секретар ИВАНКА
ГЕОРГИЕВА
Прокурор РАДОСТИН
РАХНЕВ
като разгледа
докладваното от съдия ИВА СТЕФАНОВА
ВАН дело номер 1045
по описа за 2019 година,
за да се произнесе,
намери за установено следното:
Производството е по реда на гл.ХХІ от
НПК.
С решение № 70 от 31.01.2019
г., постановено по а.н.д. № 2630/2018 г. по описа на Старозагорския районен
съд, обвиняемият Р.Ц.М. е признат за виновен в това, че 17.07.2015 г. в
гр.Стара Загора потвърдил неистина в писмена декларация, заведена с вх.№
122800-17832 от 17.07.2015 г., която по силата на закон – чл.8, ал.2 от Закона
за българските лични документи, чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на
българските лични документи и чл.160, ал.1 от Закона за движение по пътищата,
се дава пред орган на властта – служител на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Стара Загора, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а
именно, че СУМПС № *********, издадено на 26.09.2007 г. от ОД на МВР – Стара
Загора, е било загубено при пътуване в чужбина – престъпление по чл.313, ал.1
от НК, престъпление по чл. 313, ал. 1 НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК
съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно
наказание глоба в размер на 1 000 лв.
Недоволен от така постановеното решение
е останал Р.Ц.М., който го е обжалвал в законния срок чрез защитника си адв. М.Х.. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, противоречи на
закона и на принципите на наказателния процес, тъй като не са взети предвид
събраните по делото доказателства. Моли въззивния съд да отмени обжалваното
решение и да го оправдае по повдигнатото обвинение по чл.313, ал.1 от НК.
Подробни съображения за това са развити в жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Стара Загора взема становище, че обжалваното решение е законосъобразно и
правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
- 2 -
Пред въззивния съд не бяха направени
искания за разпит на обвиняемия, както и искания за допускане на нови
доказателства.
Окръжният съд, след като се запозна с
направените в жалбата оплаквания, събраните доказателства по а.н.д. № 2630/2018
г. по описа на Старозагорския районен съд, изразените становища на страните и
провери изцяло правилността на обжалваното решение, намери за установено
следното:
Жалбата на Р.Ц.М. е неоснователна.
Първоинстанционният съд при разглеждане
на делото и постановяване на решението е приложил правилно закона за
извършеното деяние, не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, изяснил е обстоятелствата, имащи съществено значение за правилното
решаване на делото, и фактическите положения, приети за установени, се
подкрепят от доказателствата по делото.
Оплакванията на жалбоподателя М. са, че
въз основа на събраните по делото доказателства районният съд е следвало да
приеме, че не е знаел за отнемането на неговото СУМПС в Република Словакия и че
не е осъществил от субективна страна състава на престъплението по чл.313, ал.1 от НК. Тези оплаквания са неоснователни и въззивният
съд не може да ги възприеме.
Първоинстанционният съд е обсъдил
подробно и задълбочено всички събрани по делото доказателства – обясненията на обвиняемия Р.Ц.М., показанията на свидетелите
Е. З. Х. /служител в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора/ и Ж.
Д. Т. /служител в Сектор „БДС” при ОД на МВР – Стара Загора, приела
представената от обвиняемия М. писмена декларация вх.№ 122800-17832 от
17.07.2015 г/, заключението на съдебно-почерковата експертиза и писмените
доказателства по делото /заявления, декларации, писма, справки, заповеди, талони,
документи по съдебната поръчка до Република Словакия и др./ и е направил
правилния извод относно авторството и съставомерността на извършеното.
Изложената в обжалваното решение
фактическа обстановка се подкрепя единно и безпротиворечиво от всички събрани
по делото доказателства, поради което въззивният съд не може да приеме за
основателно оплакването на жалбоподателя М., че обжалваното решение е
постановено в противоречие със събраните по делото доказателства.
Безспорно е по делото, че обвиняемият Р.Ц.М.
притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство № *********,
издадено му на 26.09.2007 г. от МВР – Стара Загора и валидно до 26.09.2017 г.
Обвиняемият М. бил управител и едноличен
собственик на „*****” ЕООД – Стара Загора. Във връзка с работата си често
пътувал в чужбина, като самият той управлявал МПС.
На 23.09.2014 г. обвиняемият М. бил в
Република Словакия, където управлявал микробус м. „*****” с рег. № СТ **** ВА. В
гр. Кошице той бил спрян за полицейска проверка поради нарушение на правилата
за движение по пътищата и му била наложена глоба с фиш в размер на 50 евро.
Старозагорски окръжен съд - 3 -
в.а.н.д. № 1045/2019 г.
Обвиняемият М. не платил глобата в момента на налагането
й и това наложило да му бъде иззето /задържано/ СУМПС до заплащане на глобата в
15-дневен срок. Тъй като и в този срок обвиняемият М. не заплатил глобата, Регионалният
инспекторат по транспорта при ОД на Полицията в гр. Кошице издал решение от
31.10.2014 г. за задържане на шофьорската му книжка.
След като се завърнал в Република
България, на обвиняемия М. бил съставен АУАН № 949832/13.07.2015 г. за две
нарушения на ЗДвП, едното от които по чл.100, ал.1, т.1 от същия закон – че не носи свидетелството си
за управление на МПС от съответната категория. Въз основа на този АУАН било
издадено НП № 15-1228-002-600/14.09.2015 г., влязло в сила на 05.07.2016 г., с
което за горепосоченото нарушение на М. била наложена глоба в размер на 10 лв.
На 17.07.2015 г. обвиняемият М. решил да
обяви СУМПС за загубено, за да му бъде издадено ново. Той подал в Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора пред свидетелката Ж. Д. Т. /системен
оператор в Група „Отчет на водачи”/ заявление-декларация за издаване на СУМПС. В
декларацията вх.№ 122800-17832 от 17.07.2015 г., подадена на основание чл.8,
ал.2 от Закона за българските лични документи, във вр. с чл.17, ал.1 от Правилника
за издаване на български документи за самоличност, М. декларирал, че свидетелството
му за правоуправление – СУМПС № *********, издадено на 26.09.2007 г. от МВР –
Стара Загора, било загубено при пътуване в чужбина. Тези документи са приложени
в оригинал на л.24 от д.п.
Въз основа на подадените заявление-декларация
и декларация, описани по-горе, на обвиняемия М. било издадено ново СУМПС –
дубликат, с № *********/2015 г.
На 01.03.2018 г. в ГД „Национална
полиция” – София било получени писмо № КО-31-195/21.02.2018 г. от Посолството
на Република България в Братислава, с което били изпратени получени в
Посолството български документи /СУМПС и СРМПС/, сред които било и СУМПС на
обвиняемия М. – № *********, издадено на 26.09.2007 г. от МВР – Стара Загора.
По този повод свидетелката Е.З. Х.
/служител в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора/ извършила
проверка, при която установила, че СУМПС на обвиняемия М. – № *********,
издадено на 26.09.2007 г. от МВР – Стара Загора, било обявено за невалидно –
изгубено/откраднато.
Видно от заключението на съдебно-почеркова
експертиза – протокол № 412/16.08.2018 г.
/л.51 – л.53 от а.н.д. № 2630/2018 г. по описа на Старозагорския районен
съд/, както ръкописният текст, така и подписът срещу текста „Декларатор:” в
декларация вх.№ 122800-17832 от 17.07.2015 г., подадена на основание чл.8, ал.2
от Закона за българските лични документи, във вр. с чл.17, ал.1 от Правилника
за издаване на български документи за самоличност, са изпълнени от Р.Ц.М., ЕГН **********.
- 4 -
Предвид всичко
изложено, районният съд законосъобразно и обосновано приел, че посредством
описаните действия, на 17.07.2015 г. в гр.Стара Загора обвиняемият М. потвърдил
неистина в писмена декларация, заведена с вх.№ 122800-17832 от 17.07.2015 г.,
която по силата на закон – чл.8, ал.2 от Закона за българските лични документи,
чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи и чл.160,
ал.1 от Закона за движение по пътищата, се дава пред орган на властта –
служител на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че СУМПС №
*********, издадено на 26.09.2007 г. от ОД на МВР – Стара Загора, е било
загубено при пътуване в чужбина.
Районният съд подробно
и задълбочено е обсъдил изложеното от обвиняемия М., че не е разбрал, че
неговото СУМПС е иззето в хода на полицейската проверка в Република Словакия и
че едва в България е установил липсата му. По този начин обвиняемият М.
обяснява обстоятелството, че при подаването на инкриминираната декларация е
декларирал, че е загубил своето СУМПС. Обвиняемият М. изтъква, че не му е бил връчен
документ за изземването на СУМПС, а решението за задържане на шофьорската му
книжка от словашките власти е от 31.10.2014 г.
Събраните по делото
доказателства единно и безпротиворечиво подкрепят извода на районния съд, че
горните твърдения на М. представляват неговата защитна позиция. Логични и
обосновани са разсъжденията на районния съд, че самото изземване /задържане/ на
СУПС представлява фактическо действие – невръщане на същото след приключване на
проверката, което няма как да остане незабелязано от проверявания водач на МПС.
Освен това, в хода на проверката на М. е наложена глоба от 50 евро и това, че
не я е платил на място, незабавно е довело до задържането на СУМПС до плащането
й в 15-дневен срок. Всичко това се случило в чужбина и е невъзможно при
преминаването на няколко граници липсата на СУМПС да е останала незабелязана от
обвиняемия.
Следва да се отбележи
и това, че видно от справка за нарушител /л.39 от д.п./, на обвиняемия М. бил
съставен АУАН № 949832/13.07.2015 г. за две нарушения на ЗДвП, едното от които
по чл.100, ал.1, т.1 от същия закон – че не носи свидетелството си за
управление на МПС от съответната категория. Било издадено и НП №
15-1228-002-600/14.09.2015 г., влязло в сила на 05.07.2016 г., с което за гореното
нарушение на М. била наложена глоба в размер на 10 лв.
Дни след съставянето
на АУАН № 949832/13.07.2015 г. – на 17.07.2015 г., обвиняемият М. подал
инкриминираната декларация.
Районният съд е
коментирал и получените от Република Словакия официални документи, в които
изрично е отбелязано, че СУМПС е отнето от обвиняемия М. на 23.09.2014 г в гр.
Кошице, тъй като той е управлявал микробус м. „*****” с рег. № СТ **** ВА в
забранена градска среда за този вид МПС и не е платил наложената му глоба от 50
евро – нито на място, нито в указания 15-дневен срок за това.
Старозагорски окръжен съд - 5 -
в.а.н.д. № 1045/2019 г.
Поради това обосновано и правилно
районният съд е приел твърдението на обвиняемия М., че не е знаел за отнемането
на неговото СУМПС в Република Словакия и че не е осъществил от субективна
страна състава на престъплението по чл.313, ал.1 от НК,
като негова защитна позиция, неподкрепена от нито едно доказателство по делото.
Обоснован и законосъобразен е изводът на
районния съд, че обвиняемият М. в с описаните по-горе действия е осъществил от
обективна и от субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.313, ал.1 от НК, предмет на настоящото наказателно производство.
Въззивният съд не споделя изложените в
жалбата на обвиняемия М. съображения за липса на достатъчно доказателства за съставомерността
на инкриминираното деяние, тъй като такива са налице и те са детайлно
анализирания от районния съд, както беше изложено по-горе. От този анализ
районният съд е направил единствения възможен извод, а именно – че обвиняемият М.
е извършил инкриминираното деяние.
Обжалваното решение е изцяло съобразено
с изискванията на чл.303 от НПК – не почива на предположения и обвиняемият М. е
признат за виновен, защото обвинението е доказано по несъмнен начин. Поради
това изложеното в жалбата оплакване за нарушение на чл.303 от НПК е
неоснователно и въззивният съд не може да го възприеме.
Първоинстанционният съд подробно и задълбочено
е обсъдил всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства относно деянието
на обвиняемия М. – отчел е чистото съдебно минало, трудовата му заетост и
липсата на отегчаващи вината обстоятелства. Всичко това е дало основание на
първата инстанция обосновано и правилно да приеме, че определянето на размера
на наказанието на М. следва да се направи при превес на смекчаващите вината
обстоятелства.
Настоящият съдебен състав напълно споделя
горната преценка на районния съд и счита, че наложеното наказание на
жалбоподателя М. по чл.78а от НК е справедливо, законосъобразно и правилно.
С освобождаването от наказателна
отговорност и с налагането на М. на административно наказание глоба в размер на
1 000 лв. /чл.78а от НК предвижда глоба в размер от 1 000 до 5 000 лв./ ще се
постигнат целите на наказанието по чл.36, ал.1 от НК. Наложената глоба е в
минималния размер, предвиден от закона.
При извършената
цялостна служебна проверка на обжалваното решение, съобразно чл.314, ал.1 от НПК, съдът не констатира основания за отмяна или изменение на решението.
Поради гореизложените съображения съдът
счита, че жалбата на Р.Ц.М. е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение, а постановеното решение следва да бъде потвърдено.
-
6 -
Воден от горните мотиви и на основание
чл.334, т.6, и чл.338 от НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 70 от 31.01.2019 г.,
постановено по а.н.д. № 2630/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.