Р Е
Ш Е Н
И Е №
260072
гр.Хасково 21.10.2021 г.
Хасковският
окръжен съд………………………...наказателна колегия
В открито заседание на двадесет и първи октомври
през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Милена Петева
При секретаря Веселена Караславова……………………..………….и с участието
на Прокурора Николай Трендафилов…..……., като изслуша докладваното от съдията Петева……………………ЧНД № 75…. по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 12 и
сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за
налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от
свобода.
Образувано е по повод постъпило
Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета за прилагане на принципа за взаимно
признаване на присъди и решения по наказателни дела, с които се налагат
наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, както и
приложено към него Решение № 343/2018 г.
от 02.07.2018 година на Тричленен апелативен
съд за тежки престъпления-Т., Р.Г..
Отправено е искане за признаване на наложеното от съда на Р.Г. наказание
„лишаване от свобода“ относно ****** Г.Д.Т. и изпълнението на остатъка от него
в Република България.
Осъденото лице Г.Д.Т., което беше редовно
призовано за настоящото производство чрез компетентния орган на издаващата
държава – Апелативната прокуратура-Т. /К./, Р.Г., не изразява различно от
формулираното в първоначалната му молба становище по повод признаването и
изпълнението на наложеното му в Р.Г.. Т. не е упълномощил избран от него
адвокат, поради което в производството беше назначен служебен защитник, чието
становище е за удовлетворяване на направеното искане и постановяване на акт, по
силата на който изпълнението на наложеното наказание, свързано с лишаване от
свобода, да продължи на територията на Република България, тъй като именно
такава била и депозираната пред българския съд молбата от осъдения. Защитникът
счита, че не са налице основания за отказ от признаване на осъдителното решение,
но са налице условията за адаптиране на наложеното наказание към предвиденото
за същото престъпление в националния ни закон.
Такова е и мнението на
прокурора, който също счита, че приспособяване на наказанието е наложително,
тъй като за същото престъпление българският наказателен кодекс предвижда
наказание „лишаване от свобода за срок до шест години“. От друга страна
прокурорът не възразява срещу признаването на постановената в друга държава–член
присъда и не намира основания за отказ на изпълнението й.
Съдът, след преглед на
събраните по делото доказателства, констатира следното:
В Окръжен съд-Хасково е
постъпило Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета,
издадено на 11.06.2021 г. от Заместник-прокурор при Апелативен съд-Т.. Според
същото на 02.07.2018 година Тричленен Апелативен съд за тежки престъпления-Т. е
постановил съдебен акт – Решение № 343/2018 г. Посочено е, че този съдебен акт
е влязъл в сила на 04.02.2019 г. и по
силата на него ****** Г.Д.Т., роден на *** г., е бил осъден за престъпление, извършено на
територията на Р.Г.. Удостоверението съдържа обобщено представяне на фактите,
квалифицирани като съставомерни съгласно наказателния
закон на издаващата държава, както и описание на приложените законови
разпоредби, по които Т. е бил признат за виновен. Така, съгласно съдържащото се
в удостоверението фактическо изложение, предмет на предприетото против Т.
наказателно преследване и на постановения окончателен съдебен акт е била
следната дейност: На 23.12.2015 г. на територията на област Е., Р.Г. и
по-конкретно в района на гръцко-турската граница Т. посрещнал преминали от
трети страни (Ирак и Афганистан) 20 на брой чужди граждани, които не са имали
право да навлизат и пребивават на територията на Гърция, след което и срещу заплащане
откарал същите лица във вътрешността на страната. Отбелязано е, че за превоза
на чужденците Т. е използвал товарен автомобил с рег.№ ****** марка „******“, с
който ги транспортирал до с.Таврис, област Е., където
бил разкрит и заловен от полицейските служители. Посочено е още, че деянието е
извършено с користна цел, тъй като превозваните лица заплатили транспортирането
си във вътрешността на страната, както и че то е създало опасност на живота и здравето им.
Посочената правна квалификация на престъплението е следната: по чл.12, 14, 16,
17, 18, 26, 27, 51, 52, 57, 79, 80, 94 ал.1 от Гръцкия наказателен кодекс и по
чл.30 ал.1 а-б-в от Закон 4251/2014 г. Не е отбелязано престъпното поведение да
попада в списъка на тези, за които двойна наказуемост не се изисква.
Декларирано е, че осъденият се е явил лично на съдебния процес, в който е
постановен осъдителния акт.
Представеното удостоверение съдържа данни за вида и срока на наложеното
наказание. Според тях за гореописаното престъпление Т. е осъден на „лишаване от
свобода за срок от 44 години“, който срок бил редуциран с нарочно постановление
на прокурора при Апелативен съд-Т., като определената за изтърпяване част се
равнявала на 20 години лишаване от свобода. От този размер съгласно
отбелязаното били изтърпени 5 години 5 месеца и 18 дни към момента на издаване
на удостоверението, т.е. към 11.06.2021 г. В последното е посочена и частта от
наказанието, която съгласно закона за осъждащата държава е необходимо да бъде
ефективно изтърпяна, за да бъда поискано и допуснато условно предсрочно
освобождаване. Тази част се равнявала на ¾ от размера на наложеното
наказание, при което задължителния за изтърпяване срок изтичал на 23.12.2027
г., а крайният срок (при липса на условно предсрочно освобождаване) – на
23.12.2040 г.
Според посоченото в
удостоверението осъденото лице се намира на територията на Р.Г., където в
Затвора-А. изтърпява наказанието „лишаване от свобода“. Последното потвърждават
и останалите събрани по делото доказателства, включително молбата, въз основа
на която е предприето настоящото производство. Наред с това, издаващият орган е
потвърдил и възможността за по-пълноценна ресоциализация на осъдения в
държавата по произход, като се е позовал на проведените предварителни консултации
с компетентния орган на изпълняващата държава, т.е. с настоящия съд.
В удостоверението не са
отбелязани сведения за приспадане на зачетени дни от общата продължителност на
лишаването от свобода, както и за възможността да бъде извършено такова
приспадане съгласно закона на издаващата държава. Не е декларирано и за кои
обстоятелства, свързани с изпълнението на наказанието в Република България,
издаващата държава желае да бъде информирана.
Удостоверението по чл.4 от Рамковото решение е
придружено с препис от съдебния акт, постановен от Тричленния апелативния съд-Т.
на 02.07.2018 г; удостоверение съгласно Приложение 2 от Рамково решение
2008/909/ПВР; уведомление, съдържащо данни за издадено от компетентния прокурор
решение за отправяне на искане за признаване на наложените наказания в
Република България; удостоверение относно срока на наложеното наказание
„лишаване от свобода“ и определената от него част за ефективно изтърпяване.
Преценката за съответствие
между удостоверението и постановения съдебен акт, въз основа на който е
наложено наказанието, чието признаване се иска, както и необходимостта да бъде
определен приложимият закон в аспекта на правната квалификация на описаното
престъпление според националното ни право изисква анализ на съставомерните
факти, изложени от осъждащия орган. Както вече се посочи, описаната в
удостоверението, а и в самия съдебен акт на Тричленен апелативен съд-Т.
фактическа картина сочи, че Т. е бил признат за виновен за това, че на
23.12.2015 година на територията на област Е. и района на гръцко-турската
граница е подпомогнал 20 броя граждани на трети страни да навлязат в
територията на Р.Г., като е превозил същите до населено място с моторно
превозно средство – товарен автомобил, а това е било извършено с користна цел и
при създаване на опасност за живота на чужденците. Дадената от осъждащата
държава правна оценка на престъплението е „посрещане на външна граница на
граждани от трети страни, които не са имали право да навлизат в *** територия,
извършено с користна цел и поставящо в опасност живота им“. Така изложените в
удостоверението и съдебния акт факти обосновават на първо място извода, че
между съдържанието на двата документа е налице пълно съответствие относно
съществените за престъпната дейност фактически елементи, поради което и съдът
прие, че допълнителни уточнения в тази насока не са наложителни, а формалното
изискване за идентичност между съдържащото се в удостоверението и в съдебния
акт описание на съставомерните факти е изпълнено. В
контекста на казаното най-същественият в случая въпрос е формулираният в чл.13
от ЗПИИСАННЛСМВЛС, а именно налага ли се приспособяване на наложеното наказание
„лишаване от свобода“. Решаването му е предопределено от правната квалификация
на извършеното, която съгласно разпоредбата на чл.12 ал.2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС
съдът следва да направи в производството по признаване на съдебния акт. За да
бъде определен приложимият в изпълняващата държава национален закон от значение
е не само дадената правна оценка на деянието съгласно закона на осъждащата
държава, доколкото обуславящите по-тежка или по-лека квалификация норми
безспорно не са идентични в различните правни системи. За квалифицирането на
деянието са значими и фактите, за които лицето е признато за виновно и осъдено,
а в случая според тях престъплението, за което Т. е осъден от *** държава е
изцяло идентично на това, съдържащото се в диспозицията на нормата в чл. 281
ал.2 т.1, т.3 и т.5 вр. ал.1 от НК. Съгласно основния
законов текст наказуемо е деянието, изразяващо се в противозаконно подпомагане
на чужденец да пребивава или преминава в страната в нарушение на закона,
извършено с цел набавяне за себе си или за другиго на имотна облага – чл.281
ал.1 от НК. По-тежко наказуемите състави са уредени ал.2 на чл.281 от НК, като
част от тях включват използването на моторно превозно средство, осъществяването
на деянието по начин, опасен за живота на лицето и случая на подпомагане на
повече от едно лице. Последните три обективни елемента, квалифициращи
престъплението по-тежко спрямо основния състав, са относими
към описаната в съдебния акт и в удостоверението дейност, т.е. за извършеното
от осъдения са налице всички обективни и
субективни признаци, визирани както в разпоредбата на чл.281 ал.1 от НК, така и
в по-тежко квалифицирания състав на чл.281 ал.2 т.1, т.3 и т.5 от НК. Ето защо,
съдът прие, че приложимия национален закон са именно горепосочените текстове от
българския Наказателен кодекс.
За престъплението по чл.281 ал.2 т.1, т.3 и т.5
вр. ал.1 Наказателният кодекс на Република България
предвижда наказание „лишаване от свобода за срок до шест години и глоба от пет
хиляди до двадесет хиляди лева“. Наложеното от осъждащата държава наказание е
„лишаване за срок от 20 години“, т.е. то е по-тежко от максималното, което може
да бъде наложено за престъплението съгласно българското законодателство. Затова
и на основание чл.13 ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС наложеното в осъждащата държава
наказание следва да бъде намалено до предвидения в разпоредбата на чл.281 ал.2 вр. ал.1 от НК на РБ максимален размер, а именно „лишаване
от свобода за срок от шест години“. На основание чл.12 ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС от
това наказание следва да бъде приспадната изтърпяваната в Р.Г. част – от
23.12.2015 година. Обсъждане на предвидената в чл.18 ал.2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС възможност
към настоящия момент не се налага, тъй като приложението на тази норма
предполага започнало изпълнение на приетата присъда, както и провеждане на
консултации с издаващата държава, целящи установяване на точния брой на отработените
дни в случай че законодателството й допуска тяхното зачитане, за което данни в
случая не са налице, а и такива не са отразени в самото удостоверение.
Изложеното налага извода, че
всички формални условия за признаване и изпълнение на постановената в Р.Г.
присъда /решение/ са налице. Не се констатират и посочените в чл.15 от ЗПИИСАННЛСМВЛС
основания за отказ. Не е налице и визираната в чл.15 ал.1 т.8 от същия закон
хипотеза, доколкото тя урежда възможността за отказ при оставащи по-малко от
шест месеца за изтърпяване от наложеното в издаващата държава, а не от
приспособеното в изпълняваща държава наказание.
Възможността за по-ефективна
ресоциализация на лицето в Република България беше предмет на коментар при
проведените между Окръжен съд-Хасково и компетентния гръцки орган предварителни
консултации, в резултат на които беше формирано становището, че изтърпяването
на наказанието в Република България прогнозира по-високо ниво на реинтеграция, предвид социалната, семейна, културна и
езикова обвързаност с държавата по произход и отсъствието на такива кореспонденции с обществените условия на
държавата, постановила осъждането.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
:
По повод издаденото на 11.06.2021 г.
от Заместник апелативния прокурор-Т. Удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2008/909/ПВР на Съвета:
ПРИЗНАВА и ПРИЕМА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ Решение № 343/2018 г., постановено на 02.07.2018 г. от
Тричленен апелативен наказателен съд втора степен-Т., Р.Г. и влязло в сила на
04.02.2019 г., с което на ****** Г.Д.Т., ЕГН ********** *** за престъпление по
чл.12, 14, 16, 17, 18, 26, 27, 51, 52, 57, 79, 80, 94 ал.1 от Гръцкия
наказателен кодекс и по чл.30 ал.1 а-б-в от Закон 4251/2014 г. е наложено наказание „лишаване от свобода за срок от четиридесет и
четири години, от които с постановление на прокурора определени за изтърпяване
двадесет години“, като квалифицира престъплението по чл.281 ал.2 т.1, т.3 и т.5 вр. ал.1 от Наказателния кодекс на Република България и на
основание чл. чл.13 ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС НАМАЛЯ наложеното в Р.Г.
наказание на „лишаване от свобода за срок от шест години“, което да бъде
изтърпяно при първоначален „строг“ режим.
На
основание чл.12 ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС ПРИСПАДА от определеното наказание
„лишаване от свобода за срок от шест години“ изтърпяваната в осъждащата държава
част, считано от 23.12.2015 година.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен
съд-Пловдив в 5-дневен срок от днес.
Заверен препис от решението след
влизането му в сила да се изпрати незабавно
на Окръжна прокуратура-Хасково за предприемане на необходимите действия за
изпълнение на наказанието по реда на българското законодателство и реализиране
на трансфера.
За постановеното решение,
включително за мотивите относно приспособяване на наказанието, да се уведоми
издаващата държава.
Съдия: