№……….…./…………02.2020 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
мл.с. ФИЛИП РАДИНОВ
като разгледа
докладваното от съдия Маринов
въззивно търговско дело № 168 по описа за 2020
година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Д.С.А. ЕГН **********, действаща чрез
особен представител адв. Р. Б.от ВАК, срещу Решение №
5579/10.12.2019 г., постановено по
гр.д.№ 15197/2018 г. по описа на ВОС, с което на основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК е прието за установено в отношенията
между страните, че жалбоподателката дължи на “Водоснабдяване
и канализация – Варна” ООД, ЕИК ********* следните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 9339/2018 г. на ВРС: 1.)
сумата от 84,74 лева представляваща ½ част от дължима главница за
ползвани и незаплатени В и К услуги по партида с абонатен номер 1503640 за
периода от 16.11.2016 г. до 15.02.2018 г. за имот, находящ
се в гр.Варна, ж.к.“Младост“, бл.133, вх.6, ап.124, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 14.06.2018 год. до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 6.53 лева, представляваща ½ част от обезщетение
за забава върху главницата за периода от съответните падежи до 10.06.2018г.;
2.) сумата от 60,19 лева представляваща ½ част от дължима главница за
ползвани и незаплатени В и К услуги по партида с абонатен номер 1503641, за
периода от 30.11.2016 г. до 18.04.2018 г. за имот, находящ
се в гр.Варна, ж.к.“Младост“, бл.133, вх.6, ап.124, ведно със законна лихва,
считано от датата на подаване на заявлението – 14.06.2018 г. до окончателното й
изплащане и сумата от 2,89 лева представляваща
½ част от общата сума, представляваща незаплатен остатък от
обезщетение за забава за плащане на главницата за периода от съответните падежи
до 10.06.2018г., както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на
ищеца сумата от 32,61 лева (тридесет и два лева и шестдесет и една стотинки),
представляваща разноски в производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
9339/2018 г. на ВРС и сумата от 547,93 лева - разноски в първоинстанционното
производство.
В жалбата се излагат твърдения, че първоинстанционното решение е неправилно, като постановено
в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила, както и че същото е необосновано. Въззивникът
счита, че в хода на производството пред първоинстанционния
съд ищецът не е успял да докаже исковите си претенции както по основание, така
и по размер. Не било установено също, че процесният
имот, находящ се в град Варна, Ж.К. Младост, бл.133,
вх.6, ап.124, е включен в мрежата на ищеца за доставка на вода и в
канализационната му мрежа. Обстоятелствата, че не се установява ответникът да е
собственик или наемател /ползвател/ на процесния
имот, както и че в процесния имот са консумирани
услугите по доставка на вода и канал били оспорени от особения представител на въззивника. Сочи, че поради недоказване от страна на ищеца
на оспорените факти, изводът на съда, че ответника е собственик на жилището е
необоснован. По делото липсвали данни въззивника да е
приел изрично или с конклудентни действия наследство,
а заинтересованият ищец не е упражнил правото си по чл. 51 от ЗН да задължи
насрещната страна да приеме или да откаже наследството. Излага твърдения още,
че съгласно § 1, т. 2, б. „б" от ДР на ЗРВКУ, т.2 от чл.З, ал.1 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г., за да е възникне качеството абонат по отношение на
ответната страна, същата следва да е собственик на въпросното жилище или поне
да има учредена вещно право на ползване върху същото, а това останало
недоказано, което водило до необоснованост на изводите на първоинстанционния
съд по този спорен въпрос.
На следващо място въззивникът
твърди, че в хода на първоинстанционното производство
не било доказано още твърдението на ищеца за извършване на услугите по доставка
на вода и канал, тъй като не били представени отчети, съгласно изискванията на
чл. 23, ал. 4 от ОУ, а липсвали доказателства за предпоставките за прилагане на
отчитане по реда на чл.24, ал.З и ал.4 от ОУ. Представените от ищеца справки за
недобора и справки за облога на частен абонат били неверни досежно
изложените в тях обстоятелства и същите останали недоказани в хода на делото.
Видно било, че справките се отнасят до друг абонат - Т. С. Г., а абонатът с
посочено различно ЕГН от това в исковата молба. В Справката за недобора и тази
за облога на частен абонат с № 1503641 при посочени данни на показанията старо:
0, ново: 0 за периода от 29.04.2014 г. до 23.02.2018 г. и при посочени данни на
показанията старо: 83, ново: 86 за 20.04.2018 г., жалбоподателят твърди, че
задълженията са начислени неправилно. По отношение на водомера за абонат №
1503640 било установено, че същият се отнася за доставка на топла вода от „Веолия Енерджи Варна" ЕАД и
на ищеца не се дължи заплащане за доставка на вода за питейно-битови нужди.
Сочи, че приетите като доказателства по
делото справка за недобора и карнетни листи не
разполагат с материална доказателства сила, с оглед характера им на частни
свидетелстващи документи, а установяват единствено, че изявлението е подписано
от автора. За да се ползва от удостоверения в карнетите
изгоден за него факт, ищцовото дружество следвало да
установи, че ответникът има качеството потребител на предоставените в имота ВиК услуги. Въззивникът твърди
още, че представени карнети са с липсващи подписи за
потребител за целия процесен период, Липсвал и
надлежно удостоверен отказ на абоната да подпише някой от представените
документи. Поради изложеното заключва, че от представените карнетни
листи и другите издадени от ищеца документи не могат да установят по несъмнен
начин, че именно ответникът е страна по договора за доставка на ВиК услуги в процесния имот.
Счита, че писмените доказателства - писмо и справки от „Веолия
Енерджи Варна" ЕАД, събрани в на последното
о.с.з, проведено на 13.11.2019 г. са неотносими към
спора, тъй като ищецът не може да се ползва от тези доказателства, за да
установи размера на исковите си претенции, с оглед задължението му да отчита потребените ВиК услуги в процесния имот със средства за измерване и по начините,
регламентирани в глава III от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от В и К оператор „Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД
от 11.08.2014 г., за което се е задължил в чл.7, т.6 от Общите условия. Оспорва
също обстоятелството претендираните от ищеца суми да
са начислени на база на действащите цени, утвърдени от ДКЕВР за посочените
периоди, като недоказано. Отправеното до въззивния
съд е за отмяна на първоинстанционното решение с
отхвърляне на предявените установителни искове
изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от
„Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, с който същата се оспорва като
неоснователна и недоказана и се претендира потвърждаване на първоинстанционното
решение по изложени съображения за неговата законосъобразност и правилност. Сочи
се, че съдът е обсъдил и съобразил всички доказателства и възражения на
страните пълно, всестранно и задълбочено, поради което не са налице основания
за ревизиране на неговия акт. Въззиваемата страна
твърди още, че от представени и приети по делото писмени доказателства се
установява, че Д.С.А. и Т. С. Г. са дъщеря и син на М. Т. С., починала на
25.07.2014г., както и че М. Т. С. е била собственик на процесния
недвижим имот, поради което изводът на съда, че жилището е придобито по
наследство именно от А. и Гелемеров бил
законосъобразен. Липсвало и оспорване пред ВиК
оператора на собствеността от А. или Тодор Гелемеров.
Освен това въззиваемият
сочи, че както от представения карнет по партида с абонатен номер 1503640, така
и от представените писмени доказателства, изходящи от „Веолия
Енерджи Варна" било видно, че в имота се ползват
В и К услуги, които са отчитани ежемесечно, в т.ч. и чрез таблетно устройство,
т.нар. електронен карнет, поради което съгласно чл. 24, ал. 4 от ОУ не се
изисквал подпис от потребителя. Неоснователно било и твърдението на въззивника, че карнета се отнася до друг абонат-Т. С. Г.,
тъй като заповедното производство е водено срещу Г. и срещу А., като претенциите срещу
тях са по 1/2 част от общия дълг. Оспорва още основателността на твърденията,
отнасящи се до документите, издадени от топлофикационното дружество, по
съображения, че всеки един потребител, ползващ услугата „топла вода",
заплаща стойността на енергията, необходима за затопляне на студената вода,
доставяна от В и К оператора, до необходимата температура, а на
водоснабдителното дружество се дължала стойността на количеството вода,
отчетено по показанията на водомера за топла вода. Поради това
топлофикационното дружество предоставяло ежемесечно по електронен път данни за
отчетените количества вода по водомерите за топла вода, които се остойностявали
от ВиК, а потребителят дължал заплащатено
на стойността на това количество по утвърдените от КЕВР цени. Възразява срещу оспорванията на въззивника за
съответствие на начислените цени с тези, утвърдени от КЕВР, като преклудирани поради заявяването им едва с въззивната жалба. Моли за потвърждаване на обжалваното
решение с присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Жалбата
е депозирана в законоустановения двуседмичен срок и
съдържа изискуемите по чл. 260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК. Не са
направени доказателствени искания.
На основание чл. 47, ал. 6 от ГПК назначеният от съда
особен представител е на разноски на ищеца. Възнаграждението му се определя от
съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът на
възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа
съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора
от него.
Съобразно обжалваемия интерес и
фактическата и правна сложност на спора, на особения представител следва да
бъде определено възнаграждение в размер на 300 лева.
Предвид факта, че въззиваемият
не е внесъл по сметка на Варненски окръжен съд депозит в размер на дължимото
възнаграждение за особен представител, същият следва да бъде задължен в срок до
провеждане на открито съдебно заседание да го извърши, като в противен случай
разноските ще бъдат възложени в негова тежест по реда на чл. 77 от ГПК.
По гореизложените съображения и на осн. чл. 267, ал. 1 от ГПК, съставът на ВОС
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по търг. дело № 168/2020г. на 04.03.2020 г. от 14: 00 часа, за която дата и час да се уведомят страните.
ОПРЕДЕЛЯ
възнаграждение в
размер на 300 /триста/ лева на адв. Р. Б.от ВАК, в
качеството и́ на особен представител на въззивника,
за процесуално представителство по в.гр. дело № 168/2020 г. по описа на ВОС.
ЗАДЪЛЖАВА
“Водоснабдяване и
канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, в едноседмичен срок, но не по-късно до
провеждане на откритото заседание по делото да заплати депозит за особен
представител в размер на 300 /триста/ лева по сметка на ВОС.
УКАЗВА на “Водоснабдяване и канализация –
Варна” ООД, ЕИК *********, че ако в указания срок не внесе определения депозит,
сумата ще бъде принудително събрана на основание чл. 77 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.