Р Е Ш Е Н И Е
№ 18.02.2021 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско
отделение , II “Б” състав , в
публично заседание на петнадесети февруари две хиляди
двадесет и първа година , в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при секретар С.Александрова
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №13789
по описа на 2020 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №13789/2020 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на К.Г.Л.
ЕГН ********** *** дол срещу решение №135936 от 30.06.2020 г по гр.дело
№71458/2019 г на СРС , 78 състав , поправено с решение №20228955 от
19.10.2020 г по същото дело , с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно
основание чл.344 ал.1 т.1,2,3 КТ срещу „Е.П.“ ЕООД ЕИК *******гр.София ; за отмяна на прекратяването на трудовото правоотношение на Л. със заповед №з-18-03-01/01.06.2019 г ; за възстановяване
на длъжността ел.монтажник , както и да се осъди „Е.П.“ ЕООД ЕИК *******гр.София
да му заплати сумата от 3639,72 лева
обезщетение за оставане без работа за периода 01.06.2019 г до 01.12.2019 г .
Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът излага
доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като ТПО не е прекратено със заповед №18-03 от
01.05.2019 г , защото впоследствие са издадени още две заповеди , с които се
отменя тази заповед . Ответникът е оформил трудовата книжка за прекратяване на
ТПО считано от 01.06.2019 г , а ищецът не се съгласил за тази дата на
прекратяване на ТПО . От 03.05.2019 г ищецът е бил в болнични , а ТПО е
прекратено с третата заповед издадена на 28.11.2019 г .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Изразява съгласие
с мотивите на СРС , че ТПО е прекратено със заповед №18-03 от 01.05.2019 г , а
заповедта от 28.11.2019 г касае само имуществени отношения между страните . Не
е ясно защо се претендира обезщетение за оставане без работа от 01.06.2019 г и
искът за обезщетение е недоказан .
Въззивната
жалба е допустима. В последното о.с.з СРС е обявил , че
ще се произнесе с решение на 30.06.2020 г , спазил е този срок , поради което
въззивна жалба от 14.07.2020 г /по пощата/ е подадена в срок .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване
на решението на
СРС.
След преценка на доводите в
жалбата и на
доказателствата по
делото, въззивният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното :
Във
връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост
на съдебното решение в
обжалваната част , като такива в случая не се констатират . Трябва да се посочи , че независимо
от правната квалификация „по чл.250 ал.1 ГПК“ и неточния диспозитив „допълва“ решение
№20228955 от 19.10.2020 г на СРС е за поправка , а не за допълване.
Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1
от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на
ВКС .
За да отхвърли исковете СРС е приел , че процесното ТПО е
прекратено на основание чл.325 ал.1 КТ със заповед №18-03 от 01.05.2019 г
/лист 5 от делото пред СРС/ . Тази заповед представлявала „проект“ за прекратяване
на ТПО по взаимно съгласие , а възраженията на ищеца са били само от финансов
характер . Издаването на нови заповеди №з-18-03/01.06.2019 г /лист 8 от делото
пред СРС/ и заповед №з-18-03-01/01.06.2019 г издадена на 28.11.2019 г /лист 15
от делото пред СРС/ е без значение , защото те не отменят първата заповед в
частта за прекратяване на ТПО , а само променят „финансовата част“ .Чл.335 КТ е
императивна норма и определя датата на прекратяване на ТПО по взаимно съгласие
.
Решението на СРС е частично неправилно .
Според настоящия съд прекратяването на
ТПО по взаимно съгласие изисква съвпадащи по съдържание насрещни
волеизявления на страните . ТПО се
прекратява с постигане на съгласието , а не чрез издаване на заповед от
работодателя . Дори да има издадена заповед по чл.325 т.1 КТ същата е с
констативен характер и сама по себе си не прекратява ТПО . Отмяната на такава
заповед цели да отстрани една правна привидност и да изясни отношенията между
страните .
Не могат да се споделят мотивите на
първоинстанционния съд , че заповед №18-03 от 01.05.2019 г представлява „проект“
за прекратяване на ТПО по взаимно съгласие т.е. че тази заповед материализира
писмено предложение за прекратяване на ТПО по взаимно съгласие . Трайна е
практиката на ВКС , че подписването на заповед по чл.325 т.1 КТ не може да се
приравни на съгласие за прекратяване на ТПО по взаимно съгласие - решение №400 от 13.05.2010 г по гр.д. №
1109/2009 г, ГК , ІV ГО на ВКС , решение №244 от 03.10.2016 г по гр.д.№2123/16
г на ВКС , IV ГО , решение
№146 от 07.05.2013 г по гр.д. № 935/2012 г, ГК , ІV ГО на ВКС и др. Както е
посочено в решение №383 от 29.11.2012 г. по гр. дело № 141/2012 г на ВКС , ІІІ
ГО наличието на заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и подписването на
тази заповед от работника или служителя под текст, че е връчена на съответната
дата, не е писмено съгласие на двете страни за прекратяване на трудовото
правоотношение по смисъла на чл.325 т.1 КТ включително и защото тази заповед не
представлява предложение на работодателя , тъй като е безусловно
изявление за прекратяване на трудовия договор.
В случая заповед
№18-03 от 01.05.2019 г дори не е подписана от ищеца. По негови твърдения ,
неоспорени от ответника , на 06.06.2019 г първият изпратил до работодателя си заявление
/на стр.6 от делото пред СРС / , че принципно е съгласен с прекратяване на ТПО
по взаимно съгласие , но не е съгласен с финансовите условия . В това заявление
на ищеца – получено от ответника на
14.06.2019 г - не е посочена дата считано от която да се счита за прекратено
ТПО . Дори заявлението да се счете за насрещно предложение от
работника за прекратяване на ТПО по взаимно съгласие , същото е подлежало на
допълнително уточнение относно датата на прекратяване на ТПО . Съгласно решение
№60 от 07.05.2015 г по гр.д.№5467/14 г на ВКС , III ГО ако не е
постигнато съгласие относно датата на прекратяване на ТПО , то липсва надлежно
взаимно съгласие , защото това е съществен елемент от съгласието , което трябва
да се постигне .
В случая ответникът
е трябвало да отправи ново писмено предложение до ищеца , в което да
посочи датата за прекратяване на ТПО. Вместо да стори това – отново едностранно
и безусловно – ответникът е издал втора заповед - заповед №з-18-03/01.06.2019
г и е връчил същата на ищеца на 03.10.2019 г , заедно със свое писмо за
финансовите отношения мжду страните.
На 28.11.2019
г ответникът е издал трета заповед -
заповед №з-18-03-01/01.06.2019 г. Невярно е посоченото в мотивите на СРС
, че с тази заповед не е отменена със заповед №з-18-03/01.06.2019 г – това
изрично е посочено в т.9 от заповедта , като е без значение дали посочената
дата на прекратяване на ТПО е същата или е различна . Освен това в случая не
става въпрос за УВОЛНЕНИЕ – за едностранно прекратяване на ТПО , а за ПРЕКРАТЯВАНЕ
НА ТПО ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ и редът
на чл.344 ал.2 КТ е неприложим т.е. или има , или няма взаимно съгласие
за прекратяване на ТПО . Ако съгласие е постигнато работодателят не може да го
„отмени“ или „измени“ с непрекъснато издаване на нови и нови заповеди .
При
наличните доказателства трябва да се приеме , че страните така и не са
постигнали писмено съгласие за прекратяване на ТПО по взаимно съгласие .
Страните са били в преговори за такова прекратяване . За да се защити работника
съгласно уредения в чл.1 ал.3 КТ принцип на закрила на труда - от създадената
привидност на прекратяване на трудовото правоотношение - трябва да се отмени
последната от общо трите издадени заповеди - заповед №з-18-03-01/01.06.2019
г издадена на 28.11.2019 г . Ищецът следва да се възстанови на заеманата
преди уволнението длъжност като ел.монтажник.
По отношение
на иска за сумата от 3639,72 лева обезщетение за оставане без работа за
периода 01.06.2019 г до 01.12.2019 г , същият се явява неоснователен , макар и
по различни мотиви от изложените от СРС . За визирания период ищецът не е
останал без работа , защото трудовото му правоотношение не е било прекратено
по взаимно съгласие или на друго основание . Заповедите на ответника не са
произвели правни последици . По делото има данни , че ищецът не се е явявал на
работа и ответникът не му е заплащал заплата , но иск за последици от това
поведение на страните в настоящото производство не е предявен . С
„молба-уточнение“ от 11.09.2020 г ищецът заявява , че желае искът му за
обезщетение по чл.225 КТ да се счита предявен за периода 02.12.2019 г –
02.06.2020 г , вместо за посочения в исковата молба период 01.06.2019
г до 01.12.2019 г. Подобно уточнение пред въззивната инстанция не може
да бъде допуснато , защото представлява недопустимо изменение на основанието
на иска , което може да стане най-късно до първото заседание пред първата
инстанция /чл.214 ал.1 изр.1 ГПК/.
С оглед
изхода на делото ищецът дължи на ответника само 1/3 от присъдените от СРС на
последния разноски , или 168,33 лева . В полза на адвоката на ищеца
трябва да се присъдя 389,33 лева адвокатско възнаграждение , съобразно
уважената и отхвърлената част от исковете .
В тежест на
ответника на основание чл.78 ал.6 ГПК е и съответна част от държавните такси и
разноски пред СРС и СГС , от които ищецът е освободен .
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №135936 от 30.06.2020 г
по гр.дело №71458/2019 г на СРС , 78 състав , поправено с решение №20228955 от
19.10.2020 г по същото дело , в частта , с която са отхвърлени исковете
на К.Г.Л. ЕГН ********** *** дол с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2,3 КТ
срещу „Е.П.“ ЕООД ЕИК *******гр.София ; за отмяна на прекратяването на трудовото
правоотношение на Л. със заповед
№з-18-03-01/01.06.2019 г издадена на 28.11.2019 г ; за възстановяване
на длъжността ел.монтажник в „Е.П.“ ЕООД ; както и в частта , в
която К.Г.Л. ЕГН ********** *** дол е осъден да заплати на „Е.П.“ ЕООД ЕИК *******гр.София
разликата над 168,33 лева до 505 лева разноски пред СРС ; и вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ прекратяването на трудовото правоотношение на К.Г.Л. ЕГН ********** *** дол със заповед №з-18-03-01/01.06.2019 г издадена на
28.11.2019 г от управителя на Е.П.“ ЕООД ЕИК *******гр.София.
ВЪЗСТАНОВЯВА К.Г.Л. ЕГН **********
*** дол на длъжността ел.монтажник в „Е.П.“
ЕООД ЕИК *******гр.София.
ПОТВЪРЖДАВА решение №135936 от 30.06.2020 г по гр.дело №71458/2019 г на СРС , 78 състав , поправено с решение №20228955 от 19.10.2020 г по същото
дело ; в частта , в която е отхвърлен иска на К.Г.Л. ЕГН ********** ***
дол с правно основание чл.344 ал.1 т.3 КТ във вр.чл.225 КТ да се осъди „Е.П.“
ЕООД ЕИК *******гр.София да му заплати сумата от 3639,72 лева обезщетение
за оставане без работа за периода 01.06.2019 г до 01.12.2019 г , ведно със
законната лихва от 05.12.2019 г до окончателното заплащане на сумата .
ОСЪЖДА „Е.П.“ ЕООД ЕИК *******гр.София да заплати на основание чл.38
ал.2 ЗАдв във вр.чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв на адвокат Н.Г.Н. *** сумата от 389,33
лева адвокатско възнаграждение пред СРС и 423,51 лева адвокатско
възнаграждение пред СГС .
ОСЪЖДА „Е.П.“ ЕООД
ЕИК *******гр.София да заплати на основание чл.78 ал.6 ГПК по сметка на СРС
сумата от 269,80 лева държавни такси и разноски ; и да заплати по сметка
на СГС сумата от 80 лева държавни такси.
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок считано от 23.02.2021 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.