РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Пловдив, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20235001000532 по описа за 2023 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от вх. №***г. от „З.к.Л.и.“ АД – гр.С.,
ЕИК*** – чрез пълномощника на дружеството адв. В. Д., със съдебен адрес:
гр. П., пл."К.Ч."№*, вх.*, ет.* против решение №260002/23.03.2023г.,
постановено по т.д. №*67/2020г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик в
частта, с която „З.к.Л.и.“ АД – гр.С. е осъдено солидарно с ЗАД „Д.Б.**“ АД -
гр. С. да заплати застрахователни обезщетения за неимуществени вреди, на
основание договори за застраховка „гражданска отговорност на
автомобилистите, сключени съответно с полици *** г. и *** г., във връзка с
ПТП, станало на *** г., вследствие на което е настъпила смъртта на А. Д. Ш.:
- 150 000 лева на Ю. Н. Ш., ЕГН ********** по предявения от нея
частичен иск,
- 120 000 лева на Д. А. Ш., ЕГН ********** по предявения от него
частичен иск,
- 120 000 лева на Б. А. Ш., ЕГН ********** по предявения от него
1
частичен иск и
- 50 000 лева на правоприемниците в процеса на починалата А. Д. Ш.,
ЕГН ********** по предявения от нея преди смъртта й частичен иск, от
които: по 10 000 лв. на З. Д. М., Т. Д. Ш., А. Д. Ш. и И. Д. Ш. и по 5 000 лв. на
Д. А. Ш., ЕГН ********** и на Б. А. Ш., ЕГН **********, законната лихва
върху присъдените обезщетения за неимуществени вреди, считано от от
10.10.2019г. за ЗАД „Д.Б.**“ АД - гр. С. и считано от 15.10.2019 г. за ЗД“Л.*“
АД – гр.С., до окончателното плащане на главницата, както и да заплатят по
равно по сметка на Пазарджишкия окръжен съд, в полза на бюджета на
съдебната власт: общо 17 200 лв. - държавна такса и общо 1 364,86 лв. -
възнаграждения за вещи лица, съразмерно на уважената част от исковете,
разноски: 1. на ищеца И. Д. Ш. разноските му за държавна такса в размер на
400 лв., 2. на всички изброени по-горе ищци – 590,59 лв. /за сторени от тях
разноски за възнаграждения на вещите лица/, а на осн. чл.38 от Закона за
адвокатурата на пълномощника на ищците адвокат П. Д. К. от САК,
адвокатско възнаграждение в размер на 10 330 лв., заедно с дължимия ДДС
върху него в размер на 2 066 лева.
Жалбоподателят намира обжалваното решение в осъдителната му част
за незаконосъобразно. Твърди, че липсва пряка причинна връзка между ПТП
и вредите, за които се претендира обезщетение – обстоятелство, което намира
за установено от заключението на медицинската експертиза, прието по
делото. Посочва, че травмите на пострадалия при ПТП нямат връзка с
настъпилата по-късно смърт и намира за превратно тълкуването, което
първоинстанционния съд е направил на заключението на вещите лица.
Отделно от горното – намира, че размерите на обезщетенията за Ю. Н. Ш., Д.
А. Ш. и Б. А. Ш. не отговарят на критериите за справедливост.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от Ю. Н. Ш., Д. А. Ш., Б. А.
Ш., А. Д. Ш., И. Д. Ш., Т. Д. Ш. и З. Д. М. /последните петима като
правоприемници на починалата в хода на производството А. Д. Ш./ - чрез
пълномощника им адв. П. К., с който е изразено становище за
неоснователност на жалбата на „З.к.Л.и.“ АД – гр.С..
Постъпила е въззивна жалба вх. №** от „З.а.д. Д.*Ж.*“ АД – гр.С., бул.
„Д. Г. М. Д.“ №* – чрез пълномощника адв. Д. С. против решение
№260002/23.03.2023г., постановено по т.д. №*67/2020г. по описа на Окръжен
2
съд – Пазарджик в частта, с която ЗАД“Д.Б.**“АД - гр. С. е осъдено
солидарно със „З.к.Л.и.“ АД – гр.С. да заплати застрахователни обезщетения
за неимуществени вреди, на основание договори за застраховка „гражданска
отговорност на автомобилистите, сключени съответно с полици *** г. и *** г.,
във връзка с ПТП, станало на *** г., вследствие на което е настъпила смъртта
на А. Д. Ш.:
- на Ю. Н. Ш., ЕГН ********** в размер над 75 000 лева до присъдения
размер от 150 000 лева, на Д. А. Ш., ЕГН ********** в размер над 60 000 лева
до присъдения размер от 120 000 лева, на Б. А. Ш., ЕГН ********** в размер
над 75 000 лева до присъдения размер от 150 000 лева, по отношение на
правоприемниците на починалата в хода на процеса А. Д. Ш. за сумата над
25 000 лева до присъдения размер от 50 000 лева/ от които за З. Д. М., А. Д.
Ш., И. Д. Ш. и Т. Д. Ш. – в частите над 5000 лева до присъдените им
обезщетения от по 10 000 лева и за Д. Ш. и Б. Ш. - в частите над 2500 лева до
присъдените им обезщетения от по 5000 лева, в частта за законната лихва и
разноските. Счита, че не е налице причинна връзка между смъртта на А. Ш. и
ПТП, както и че размерите на определените обезщетения не отговарят на
критериите за справедливост.
Постъпил е отговор по въззивната жалба от Ю. Н. Ш., Д. А. Ш., Б. А.
Ш., А. Д. Ш., И. Д. Ш., Т. Д. Ш. и З. Д. М. /последните шестима като
правоприемници на починалата в хода на производството А. Д. Ш./ - чрез
пълномощника им адв. П. К., с който е изразено становище за
неоснователност на жалбата на „З.а.д. Д.*Ж.*“ АД – гр.С..
Постъпила е въззивна жалба вх. №260520 от 21.04.2023 г. от З. Д. М., Т.
Д. Ш., А. Д. Ш., И. Д. Ш., Д. А. Ш., ЕГН ********** и Б. А. Ш., ЕГН
********** – правоприемници на починалата в хода на процеса А. Д. Ш. -
чрез адв. П. К. против решение №260002/23.03.2023г., постановено по т.д.
№*67/2020г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик в частта, с която е
отхвърлен иска, предявен от увреденото лице А. Д. Ш., по който делото е
продължено от законните и наследници, за разликата над присъдения размер
50 000 лева до 80 000 лева. Жалбоподателите намират присъдената сума за
твърде занижена с оглед претърпените от ищцата болки и страдания от
смъртта на нейния син. Считат, че съдът не е взел предвид събраните по
делото доказателства за степента на болките и страданията.
3
Постъпил е отговор на въззивната жалба от „З.а.д. Д.*Ж.*“ АД – гр.С.,
бул. „Д. Г. М. Д.“ №* – чрез пълномощника адв. Д. С., с който е изразено
становище за неоснователност на жалбата на правоприемниците на
починалата в хода на процеса А. Д. Ш..
От страна на „З.к.Л.и.“ АД – гр.С. не е постъпил отговор по жалбата на
правоприемниците на починалата в хода на процеса А. Д. Ш..
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното:
Обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.432
ал.1 и чл.497 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Ищците Ю. Н. Ш., Д. А. Ш., Б. А. Ш., А. Д. Ш., И. Д. Ш., Т. Д. Ш. и З. Д.
М. /последните шестима като правоприемници на починалата в хода на
производството А. Д. Ш./ твърдят, че на ***г., на път*** с посока от с. З. към
с. Б., е настъпило пътно – транспортно произшествие между лек автомобил
„Л.Л.“ с рег.№**, управляван от водача Д. Г.К. и автомобил „Ф.Т.“ с рег.
№***, управляван от водача Д. Д.С.. Твърдят, че в резултат на това ПТП е
настъпила смъртта на А. Д. Ш. – съпруг на Ю. Н. Ш., баща на Д. А. Ш. и Б. А.
Ш. и син на А. Д. Ш.. Твърдят, че автомобилната катастрофа се дължи на
нарушения на правилата за движение по пътищата, допуснати както от водача
К., така и от водача С.. Твърдят, че смъртта на техния близък /съответно –
съпруг, баща и син / е пряка и непосредствена последица от пътно
транспортното произшествие. Твърдят, че вследствие на причинената смърт
на техния близък /съответно – съпруг, баща и син/ са понесли неимуществени
вреди – шок, мъка, скръб, отчаяние. Твърдят, че към датата на ПТП
гражданската отговорност на причинителя на вредите Д. Д.С. като водач на
„Ф.Т.“ с рег. №*** е била предмет на застраховка „Гражданска отговорност”
при ответника ЗК „Л.*“ АД, а гражданската отговорност на причинителя на
вредите Д. Г.К. като водач на лек автомобил „Л.Л.“ с рег.№** е предмет на
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника „З.а.д. Д.*Ж.*“ АД.
Молят съда да осъди солидарно ответниците да заплатят
застрахователни обезщетения за неимуществени вреди, на основание
договори за застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите,
сключени съответно с полици *** г. и *** г., във връзка с ПТП, станало на
*** г., вследствие на което е настъпила смъртта на А. Д. Ш., както следва:
4
150 000 лева на Ю. Н. Ш., ЕГН **********, частично от 200 000 лева, 120 000
лева на Д. А. Ш., ЕГН **********, частично от 200 000 лева, 120 000 лева на
Б. А. Ш., ЕГН ********** – частично от 200 000 лева и 100 000 лева на А. Д.
Ш. / починалата в хода на процеса и заместена от своите правоприемници З.
Д. М., Т. Д. Ш., А. Д. Ш., И. Д. Ш., Д. А. Ш. и Б. А. Ш./, заедно със законната
лихва върху присъдените суми, считано от 27.08.2019г., до окончателното
изплащане, както и разноските по делото.
Ответникът „З.к.Л.и.“ АД – гр.С. – чрез пълномощника на дружеството
адв.В. Д. с писмен отговор на исковата молба оспорва предявените искове. Не
се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „гражданска отговорност”. Твърди, че липсва противоправно
поведение на водача на л.а. Ф.Т., а е налице такова само от страна на водача
на л.а. Л.Л., който е предприел маневра „обратен завой“ като не е пропуснал
движещият се по път с предимство Ф.Т.. При условията на евентуалност –
прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,
поради обстоятелството, че е бил без поставен обезопасителен колан, както и
е знаел, че водачът К. към момента на ПТП е бил под въздействието на
алкохол над допустимите норми.
Ответникът – чрез пълномощника на дружеството адв. Д. „З.а.д.
Д.*Ж.*“ АД – гр.С. С. оспорва предявените искове. Твърди, че ПТП се дължи
изцяло на противоправното поведение на водача на Ф.Т.. Евентуално прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,
поради обстоятелството, че е бил без поставен обезопасителен колан, както и
е знаел, че водачът К. към момента на ПТП е бил под въздействието на
алкохол над допустимите норми. Счита претендираните от ищците
обезщетения за прекомерно завишени по размер и неотговарящи за
критериите за справедливост. Не се оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност”.
Първоинстанционният съд е намерил претенцията на ищцата – съпруга
на починалия в резултат на ПТП за основателна в размер на 150 000 лв., на
ищците – синове на починалия – в размери от по 120 000 лв., а на ищцата –
майка на починалия в резултат на ПТП – за основателна в размер на 50 000
лева и го е отхвърлил за разликата до пълния предявен размер. Ответникът
Ответникът „З.к.Л.и.“ АД – гр.С. обжалва решението изцяло по отношение на
5
всички претенции, ответникът „З.а.д. Д.*Ж.*“ АД – гр.С. обжалва решението
по отношение на Ю. Н. Ш. в размер над 75 000 лева до присъдения размер от
150 000 лева, на Д. А. Ш. размер над 60 000 лева до присъдения размер от
120 000 лева, на Б. А. Ш. в размер над 75 000 лева до присъдения размер от
150 000 лева, по отношение на правоприемниците на починалата в хода на
процеса А. Д. Ш. за сумата над 25 000 лева до присъдения размер от 50 000
лева, законната лихва и разноските. Наследниците на А. Д. Ш. обжалват
решението в отхвърлителната му част за разликата над присъдения размер
50 000 лева до 80 000 лева.
От представеното уведомление до ищците изх. №*** от „З.а.д. Д.*Ж.*“
АД може да се направи извод за постъпила в дружеството застрахователна
претенция от лицата, до които е адресиран отговора, тъй като се признава
получаването на такива и образуването на преписка по тях, макар че се
отказва заплащането на обезщетения.
Видно от представеното писмо /стр.24 от делото на ОС/и приложената
към него обратна разписка, ищците са отправили писмена застрахователна
претенция и до „З.к.Л.и.“ АД за заплащане на застрахователно обезщетение.
Не се спори, че това искане е достигнало до ответника на 15.10.2019г. С
писмо от 21.10.2019г. той е отказал изплащане на обезщетения като се е
позовал на неангажирани доказателства за виновността на застрахования
водач на л.а. Ф.Т. за настъпване на ПТП.
Горните две обстоятелства водят до извод за наличие на предпоставките
по чл.380 от КЗ относно допустимостта на преките искове на ищците против
застрахователите.
Видно от заключението на допуснатата комплексна съдебно техническа
и медицинска експертиза ПТП е настъпило на ***г., на път ***, между селата
З. и Б. в зоната на изхода на наличната автоморга, между лек автомобил
„Л.Л.“ с рег.№**, управляван от водача Д. Г.К. и автомобил „Ф.Т.“ с рег.
№***, управляван от водача Д. Д.С.. Пострадалият А. Д. Ш. е бил пътник в
лекия автомобил „Л.Л.“. Зоната на сблъсъка между двата автомобила е изцяло
в лявата лента по посоката за движение на л.а. „Ф.Т.“. За посочената
категория на пътя и съобразно поставените пътни знаци съответства 90 км/ч
Скоростите на автомобилите преди удара и в момента на същия са както
следва: за „Ф.Т.“ – 100 км/ч, а в момента на удара – 58 км/ч., а за „Л.Л.“ – 7
6
км/ч, а в момента на удара – 0 км/ч. Пълният спирачен път или т.нар „опасна
зона“ за спиране на Ф.Т. е около 100 метра, а времето за изминаването му
около 5.8 секунди. В момента на потегляне и навлизане в платното на
„Л.Л.“, л.а. Ф.Т. се е намирал на разстояние 79.44 метра от мястото на удара
и във времето на 3.24 секунди преди сблъсъка, т.е. „Л.Л.“ попада в т.нар
опасна зона на л.а. Ф.Т.. От експертизата се установява, че л.а. Ф.Т. е имал
възможност да избегне произшествието, ако се е движил със скорост от 90
км/ч и при предприетото спиране е останал да се движи в дясната лента по
посоката си на движение. Като непосредствени причини за ПТП се определят
неправилната преценка на дистанцията и скоростта на движение или
невъзприемане на идващия от ляво на него Ф.Т. при извършване на маневрата
„завой на ляво“ в зоната на изхода на автоморга от водача на „Л.Л.“ , както и
управлението на Ф.Т. със скорост по-висока от максимално допустимата в
участъка на ПТП и навлизане в лентата за насрещно движение от водача на
Ф.Т..
Съдът възприема заключението като обективно и компетентно.
Съгласно чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП на пътно платно с двупосочно
движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното
за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за
насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне. Съгласно чл.21
ал.1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта
в km/h: за категория В извън населено място – 90 км/ч. Съгласно чл.37 ал.1 от
ЗДвП при завИ.е наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно
движещите се пътни превозни средства, а съгласно ал.3 на същата разпоредба
водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна
територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други
подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства,
които се движат по този път.
Следва да се приеме, че противоправното поведение на водачите и на
двете превозни средства е допринесло за настъпване на ПТП – водачът на
„Л.Л.“ при извършване на маневрата завой на ляво не е пропуснал движещият
се по пътя Ф.Т., с което е нарушил правилото на чл.37 от ЗДвП, а водачът на
7
Ф.Т. се е движил с по-висока от максимално допустимата скорост и е
навлязъл в лентата за насрещно движение, с което е нарушил правилата на
чл.21 ал.1 и чл.16 ал.1 от ЗДвП.
Основният довод, поддържан в жалбата на „З.к.Л.и.“ АД е липсата на
причинна връзка между процесното ПТП и смъртта на А. Ш..
Процесното пътно-транспортно произшествие е настъпило на ***г., а
смъртта е настъпила на *** по време на операция относно резекция на
бедрената шийка, имплантиране на капсула №Т 54, имплантация на
бедреното стебло във фемуралния канал и поставяне на двойно мобилна
глава. Вследствие на ПТП А. Ш. е получил контузия на гръдния кош и
корема, тотален левостранен пневмоторакс, частичен централен
пневмоторакс, малък хемоторакс в ляво, подкожен емфизем в ляво,
консолидация на паренхима в лявата основа, многофрагментарно
пертрохантерно счупване на лява бедрена кост с дислокация, фрактура на
шесто ребро в ляво на две места.
Вещите лица от комплексната експертиза сочат като причина за
смъртта на пострадалия настъпилото остро усложнение при оперативното му
лечение на травма от ПТП.
Видно от Епикриза от „МБАЛ – Пазарджик“ АД пострадалият е
постъпил в лечебното заведение на ***г. и е изписан на 27.08.2019г. като при
изписването е преведен в Гръдна хирургия на УМБАЛ „К.“ АД – Пловдив.
Поради установеният чрез рентгенография тотален пневмоторакс е извършена
операция за поставяне на торакоцентезен дрен, бил е включен на активна
аспирация. Приет е по спешност в Гръдна хирургия на УМБАЛ „К.“, където
на 28.08.2019г. е извършена оперативна интервенция, изписан на 09.09.2019г.,
с подобрение. На 10.09.2019г. постъпва в Отделение по ортопедия и
травматология на УМБАЛ „К.“ с диагноза „Пертрохантерно счупване,
закрито“.
От заключението на тройната съдебно-медицинска експертиза /стр.431-
437 от делото на ОС/ се установява, че хоспитализациите на пострадалия са
във връзка с уврежданията, получени при ПТП. Поради това, че не е
извършена аутопсия, причината за смъртта не може да се посочи със
сигурност. Около час след началото на операцията е настъпил срив на
хемодинамиката. Вещите лица посочват, че риск от внезапна сърдечна смърт
8
съществува при всички хора като той е по-висок при такива с придружаващи
заболявания. При пострадалия има данни за такива – ХОББ и бронхиална
астма. Няма данни за животозастрашаващи придружаващи заболявания,
които да са контраиндикация за предприетата операция. Правилното
поведение в конкретния случай е предприето антибиотично и оперативно
лечение, което е и направено.
Във връзка с травмата, за чието лечение е приет в лечебното заведение -
Пертрохантерно счупване, закрито, съвременното и най-добро лечение е
именно оперативно, с ендопротезиране, тъй като това довежда до бързо
вертикализиране и прохождане. Посочва се, че счупването е било
многостранно и не е могло да бъде наместено с екстензия. Според вещите
лица с най-голяма степен на вероятност смъртта е настъпила от емболия с
костно-мозъчни елементи. Това е предвидимо, но непредотвратимо
усложнение, то няма връзка с оперативната методика. Посочва се, че липсват
данни за допуснати лекарски грешки при лечението на пациента в УМБАЛ
„К.“.
Относно причинната връзка с ПТП вещите лица посочват, че
усложнението, причинило смъртта се наблюдава при всякакви популации
пациенти – и с придружаващи заболявания, и без такива. Пациентът е нямало
да бъде подложен на оперативно лечение, ако не бе претърпял ПТП, при
което е получил травмите, за които е предприето това лечение и съответно е
нямало да бъде подложен на риск от емболия от костно – мозъчни елементи.
В съдебно заседание на 08.11.2022г. при приемане на заключението на
вещите лица, те са обяснили, че според тях, емболията на костно-мозъчни
елементи е пряка последица от оперативното лечение на счупването, а то
именно е причинено при ПТП от ***г.
Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно.
Причинната връзка между настъпилата смърт и уврежданията при ПТП не е
косвена, а пряка. Наложилото се оперативно лечение е било необходимо и е в
съответствие с добрата медицинска практика, а то не би се провело, ако не
бяха уврежданията при ПТП. Вярно е, че операцията за лечение на
пертрохантерното счупване чрез ендопротеза на бедрената кост не предполага
смъртен изход. Настъпилото усложнение обаче е риск, който се явява
непредотвратим и който съществува при всички пациенти. Подлагането на
9
този риск на пострадалия не би се случило, ако не бяха получените
увреждания вследствие на ПТП. Ето защо не може да бъде възприето
становището на жалбоподателя „З.к.Л.и.“ АД за липса на причинна връзка на
смъртта на А. Ш. с ПТП, при което е пострадал.
Не може да се приеме и наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, поради непоставен обезопасителен колан и/или
поради това, че е знаел, че пътува с алкохолно повлиян водач. От
заключението на комплексната съдебно автотехническа и медицинска
експертиза се установява, че травматичните увреждания на пострадалия са
разположени в лявата част на тялото като липсват тежки травми на главата.
Въз основа на това експертите стигат до извод, че пострадалият е бил с
поставен обезопасителен колан, а уврежданията са получени от директни
удари на деформирани части на купето в лявата част на тялото му. Няма и
доказателства за твърдяното знание, че пътува в МПС, управлявано от
алкохолно повлиян водач.
Родствените връзки на ищците с починалия в резултат на ПТП се
установяват от представените удостоверение за наследници.
Показанията на разпитаните свидетели са обсъдени подробно от
окръжния съд. От тях може да се направи извод, за това, че са били налице
близки отношения и дълбока привързаност между ищците и починалия. За
всички смъртта на А. е била шок и тежка загуба. Майката, която била пъргава
жена буквално изведнъж се състарила. А. бил много грижовен син, съпруг и
баща. Той сплотявал семейството и събирал всички. Близките му трудно
приемат загубата му. От гласните доказателства може да се направи извод за
съществуващите много близки отношения между ищците и А. Ш. – техен
баща, съпруг и син, основани на обич, грижа и взаимна привързаност.
Наличието на застрахователно правоотношение между ответниците и
причинителите на увреждането, не се оспорва. Гражданската отговорност на
причинителя на вредите Д. Д.С. като водач на „Ф.Т.“ с рег. №*** е била
предмет на застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗК „Л.*“
АД, а гражданската отговорност на причинителя на вредите Д. Г.К. като водач
на лек автомобил „Л.Л.“ с рег.№** е предмет на застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника „З.а.д. Д.*Ж.*“ АД. Сключени са съответно с
полици *** г. и *** г.
10
Д. К. и Д. С. като водачи на участващите в ПТП автомобили се явяват
застраховани при посочените ответници по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите. Именно в периода на
действие на застраховките е настъпило и увреждането при ПТП,
представляващо застрахователно събитие. Съгласно чл.429 от КЗ с договора
за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.
За вредите и техния размер: Установява се от показанията на
свидетелите, че ищците са претърпели значителни болки и страдания,
свързани със загубата на техния баща, съпруг и син. Те са били в състояние
на стрес, отчаяние, изпълнени с тъга и скръб.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира предявените
искове за заплащане на обезщетение за репарация на търпените от ищците
болки и страдания за основателни. Същите са претърпели значителни по
степен емоционални и психически вреди. Това води до извод за
основателност на заявената претенция за обезщетение.
Като съобрази степента на причинените болки и страдания,
обстоятелството, че се касае за загуба на най-близък човек, който е бил опора
на всичките си близки, грижовен и сплотяващ семейството си, съдът счита, че
първоиннтанционния съд е определил справедлив размер на обезщетението
от 150 000 лева за Ю. Н. Ш., от 120 000 лева на Д. А. Ш. и от 120 000 лева на
Б. А. Ш.. За А. Ш. – майка на пострадалия определеното обезщетение е в
занижен размер. Сумата от 50 000 лева не би могла да репарира загубата на
нейния обичан син. Претенцията е основателна до обжалвания размер от
80 000 лева и следва да се завиши с още 30 000 лева над присъдения от
първоинстанционния съд размер, дължими на правоприемниците в процеса на
починалата А. Д. Ш., ЕГН ********** по предявения от нея преди смъртта й
11
частичен иск, от които: по 6 000 лв. на З. Д. М., Т. Д. Ш., А. Д. Ш. и И. Д. Ш.
и по 3 000 лв. на Д. А. Ш., ЕГН ********** и на Б. А. Ш., ЕГН **********.
От това следва, че решението следва да бъде отменено в частта, с която
е отхвърлен предявения иск от А. Д. Ш., по който делото е продължено от
законните и наследници, за разликата над присъдения размер 50 000 лева до
80 000 лева като претенцията бъде уважена до размер от 80 000 лева.
Съответно решението следва да бъде потвърдено в частта, с която са
осъдени солидарно „З.к.Л.и.“ АД – гр.С. и ЗАД „Д.Б.**“ АД - гр. С. да
заплатят застрахователни обезщетения за неимуществени вреди, на основание
договори за застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите,
сключени съответно с полици *** г. и *** г., във връзка с ПТП, станало на
*** г., вследствие на което е настъпила смъртта на А. Д. Ш.:
- 150 000 лева на Ю. Н. Ш., ЕГН ********** по предявения от нея
частичен иск,
- 120 000 лева на Д. А. Ш., ЕГН ********** по предявения от него
частичен иск,
- 120 000 лева на Б. А. Ш., ЕГН ********** по предявения от него
частичен иск и
- 50 000 лева на правоприемниците в процеса на починалата А. Д. Ш.,
ЕГН ********** по предявения от нея преди смъртта й частичен иск, от
които: по 10 000 лв. на З. Д. М., Т. Д. Ш., А. Д. Ш. и И. Д. Ш. и по 5 000 лв. на
Д. А. Ш., ЕГН ********** и на Б. А. Ш., ЕГН **********, законната лихва
върху присъдените обезщетения за неимуществени вреди, считано от
10.10.2019г. за ЗАД „Д.Б.**“ АД - гр. С. и считано от 15.10.2019 г. за ЗД“Л.*“
АД – гр.С., до окончателното плащане на главницата.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на жалбоподателите - ФЛ се дължат
разноски. На основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата на адвокат П.
Д. К. от САК, следва да се определи адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 от ЗАдв. Минималният размер на дължимото адвокатско
възнаграждение възлиза на 28 140 лева / 23450 лева плюс 20 % ДДС/ за
осъщественото от нея безплатно процесуално представителство във
въззивното производство на ишците. Сумата е определена съобразно
уважената и отхвърлена част от жалбите в съответствие с чл.9 ал.1 и чл.7 ал.2
12
т.5 от Наредба №*/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Допълно са дължими и още 3660 с ДДС – за осъщественото
от нея безплатно процесуално представителство на ищците в първата
инстанция – съразмерно на уважената допълнително част от претенцията.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК следва солидарно „З.к.Л.и.“ АД – гр.С.
и ЗАД „Д.Б.**“ АД - гр. С. да бъдат осъдени да заплатят на И. Д. Ш. сумата
200 лева – държавна такса.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК следва „З.к.Л.и.“ АД – гр.С. и ЗАД
„Д.Б.**“ АД - гр. С. да бъдат осъдени да заплатят по равно в полза на
бюджета съдебната власт, по сметка на Апелативен съд - Пловдив
допълнително още 400 лева /над присъдения от Окръжния съд размер по иска
на А. Ш. /– държавна такса съобразно уважения размер на исковете.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.271 и чл.272 от ГПК,
Пловдивският Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260002/23.03.2023г., постановено по т.д.
№*67/2020г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик в частта, с която са
осъдени солидарно „З.к.Л.и.“ АД – гр.С. и ЗАД „Д.Б.**“ АД - гр. С. да
заплатят застрахователни обезщетения за неимуществени вреди, на основание
договори за застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите,
сключени съответно с полици *** г. и ***г., във връзка с ПТП, станало на ***
г., вследствие на което е настъпила смъртта на А. Д. Ш.:
- 150 000 лева на Ю. Н. Ш., ЕГН ********** по предявения от нея
частичен иск,
- 120 000 лева на Д. А. Ш., ЕГН ********** по предявения от него
частичен иск,
- 120 000 лева на Б. А. Ш., ЕГН ********** по предявения от него
частичен иск и
- 50 000 лева на правоприемниците в процеса на починалата А. Д. Ш.,
ЕГН ********** по предявения от нея преди смъртта й частичен иск, от
13
които: по 10 000 лв. на З. Д. М., Т. Д. Ш., А. Д. Ш. и И. Д. Ш. и по 5 000 лв. на
Д. А. Ш., ЕГН ********** и на Б. А. Ш., ЕГН **********, законната лихва
върху присъдените обезщетения за неимуществени вреди, считано от
10.10.2019г. за ЗАД „Д.Б.**“ АД - гр. С. и считано от 15.10.2019 г. за ЗД“Л.*“
АД – гр.С., до окончателното плащане на главницата, както и да заплатят по
равно по сметка на Пазарджишкия окръжен съд, в полза на бюджета на
съдебната власт: общо 17 200 лв. - държавна такса и общо 1 364.86 лв. -
възнаграждения за вещи лица, съразмерно на уважената част от исковете,
разноски: 1. на ищеца И. Д. Ш. разноските му за държавна такса в размер на
400 лв., 2. на всички изброени по-горе ищци – 590.59 лв. /за сторени от тях
разноски за възнаграждения на вещите лица/, а на осн. чл.38 от Закона за
адвокатурата на пълномощника на ищците адвокат П. Д. К. от САК,
адвокатско възнаграждение в размер на 10 330 лв., заедно с дължимия ДДС
върху него в размер на 2 066 лева.
ОТМЕНЯ решение №260002/23.03.2023г., постановено по т.д.
№*67/2020г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик в частта, с която е
отхвърлен предявения иск от А. Д. Ш. против „З.к.Л.и.“ АД – гр.С. и ЗАД
„Д.Б.**“ АД - гр. С. солидарно, по който иск делото е продължено от
законните и наследници З. Д. М., Т. Д. Ш., А. Д. Ш., И. Д. Ш., Д. А. Ш. и Б. А.
Ш., за разликата над присъдения размер 50 000 лева до 80 000 лева и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА солидарно „З.к.Л.и.“ АД – гр.С. и ЗАД „Д.Б.**“ АД - гр. С. да
заплатят на правоприемниците на починалата в хода на процеса А. Д. Ш., ЕГН
********** допълнително още 30 000 лева /над присъдения от
първоинстанционния съд размер от 50 000 лева/ – или общо 80 000 лева – или
поотделно за всеки от тях: по 6 000 лв. на З. Д. М., Т. Д. Ш., А. Д. Ш. и И. Д.
Ш. и по 3 000 лв. на Д. А. Ш., ЕГН ********** и на Б. А. Ш., ЕГН
********** - обезщетение за неимуществени вреди, на основание договори за
застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите, сключени
съответно с полици *** г. и *** г., претърпени от А. Д. Ш. вследствие смъртта
на сина и А. Д. Ш., настъпила в резултат на ПТП на ***г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 10.10.2019г. за и ЗАД „Д.Б.**“ АД - гр. С.
и считано от 15.10.2019 г. за ЗД“Л.*“ АД – гр.С., до окончателното плащане
на обезщетението.
14
ОСЪЖДА „З.к.Л.и.“ АД – гр.С. и ЗАД „Д.Б.**“ АД - гр. С. солидарно да
заплатят на адвокат П. Д. К. адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от
ЗАдв. в размер на 28 140 лева / 23450 лева плюс 20 % ДДС/ за осъщественото
от нея безплатно процесуално представителство във въззивното производство
на ишците Ю. Н. Ш., З. Д. М., Т. Д. Ш., А. Д. Ш., И. Д. Ш., Д. А. Ш. и Б. А.
Ш., както и допълнително още 3 660 лева /над определения от ОС размер от
12 396 лева/ – възнаграждение по чл.38 от ЗА за осъщественото от нея
безплатно процесуално представителство на ищците пред Окръжния съд.
ОСЪЖДА „З.к.Л.и.“ АД – гр.С. и ЗАД „Д.Б.**“ АД - гр. С. солидарно да
заплатят на И. Д. Ш. сумата 200 лева – държавна такса.
ОСЪЖДА „З.к.Л.и.“ АД – гр.С. и ЗАД „Д.Б.**“ АД - гр. С. да заплатят
по равно в полза на бюджета съдебната власт, по сметка на Апелативен съд -
Пловдив допълнително още 400 лева /над присъдения от Окръжния съд
размер по иска на А. Ш. /– държавна такса съобразно уважения размер на
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15