Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 735 12.12.2019 година град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Търговище единадесети състав
На пети декември две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Янита Тончева
Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 667 по описа за 2019г. на Районен съд-Търговище, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявени искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 59,ал.1 от ЗЗД.
Ищцата И.И. *** твърди в исковата молба, че сключила с ответницата Е.Г.М., гражданин на Р.Ф., с пост. адрес в Т., договор за покупко-продажба на имот, извършен с НА № 192, т.V, рег.№ 5625, дело № 621 от 10.12.2018г. по описа на нотариус П.А. с район на действие РСТ, по силата на който акт се легитимира като собственик на имот, с ид.№ 73626.508.88.1.36 по КК на Т., представляващ апартамент с адм. адрес в Т., *****************, като било уговорено ответницата да освободи имота и предаде владението на ищцата след няколко дни, но в последствие първата отказала да освободи имота, което положение продължава и до момента.Ищцата сочи още, че с нотариална покана, връчена на ответницата на 25.02.2019г., я поканила да освободи имота и да й заплати обезщетение за лишаване от ползването на собствения й имот, но отново не последвало освобождаване на имота или плащане на обезщетението. Поради това и като счита, че ответницата държи имота й без основание, ищцата счита, че за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящия ревандикационен иск.Като приема още, че е претърпяла вреди от лишаването от ползване на имота, ищцата предявява и иск за присъждане на обезщетение в размер на 275лв. месечно(след допуснато изменение в размера на иска в съдебно заседание по реда на чл. 214,ал.1 от ГПК) за периода от 10.12.2018г. до 10.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба-10.04.2019г., до изплащане на задължението; претендира разноски.В съдебно заседание исковете се поддържат от процесуалния представител на ищцата адв.В.Д.-ТАК, който пледира за уважаването им, претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Л.М.-ТАК, назначен от съда особен процесуален представител на ответницата, в който предявеният ревандикационен иск се оспорва, доколкото от данните по делото е установено, че ответницата не пребивава в процесното жилище, а и в случая се касае до възпрепятстване правото на владение и ищцата има на разположение друг иск, за да реализира правата си.В съдебно заседание адв.Л.М.-ТАК поддържа възраженията си и пледира за отхвърлянето на исковете.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и исканията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представените по делото НА № 192, т.V, рег.№ 5625, дело № 621 от 10.12.2018г. по описа на нотариус П.А. с район на действие РСТ, вписан с вх.рег.№ 5082/10.12.2018г., акт № 53, том XVI, дело № 3117 в СлВп Търговище се установява, че въз основа на договор да покупко-продажба на недвижим имот, сключен между ответницата-като продавач и ищцата-като купувач, последната е придобила собствеността върху имот, находящ се в Т., *********************, а именно:самостоятелен обект в сграда-жилище-апартамент № 36 със застроена площ от 75,05кв.м., с идентификатор 73626.508.88.1.36, при съседи: на същия етаж 73626.508.88.1.35; 73626.508.88.1.37; под обекта 73626.508.88.1.30; над обекта 73626.508.88.1.42, който обект е в сграда с идентификатор 73626.508.88.1, построена в имот с идентификатор 73626.508.88 по КК/2005г. на Т., ведно с избено помещение № 36 с полезна площ от 7,68кв.м., при граници: от север-коридор, от юг-улица, от изток-изба № 35 и от запад-изба № 37, ведно с 1,29% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавен поземлен имот, за сумата от 24 300лв., изплатени на продавача по банков път.Имотът е отразен в Схема № 15-293393/03.04.2019г., изд. От СГКК Търговище като имот с идентификатор 73626.508.00.1.36, при граници: на същия етаж 73626.508.88.1.35; 73626.508.88.1.37; под обекта 73626.508.88.1.30; над обекта 73626.508.88.1.42, който обект е в сграда с идентификатор 73626.508.88.1, построена в имот с идентификатор 73626.508.88 по КК/2005г. на Т., като от Удостоверение за данъчна оценка № **********/20.03.2019г., изд. от Община Търговище се установява, че жилището е с данъчна оценка от 24 119,90лв.От нотариална покана рег.№ 813 от 25.02.2019г. по описа на нотариус Галя Георгиева, рег.№ 223 с район на действие РСТ, връчена на ответницата на 25.02.2019г., се установява, че ищцата е поканила ответницата в срок до 15.03.2019г. да освободи имота, като за ползването му претендира месечен наем в размер на 300лв. до освобождаването на същия.От показанията на св. Ю.Б.Т.-съжител на ищцата се установява, че уговорката между страните е била да се освободи апартамента след 20-30дни от извършването на нотариалния акт, но ответницата не направила това въпреки множеството разговори, в които изтъквала различни причини още да е в имота, докато накрая, след връчване на нотариалната покана, престанала да вдига отговаря на телефонните обаждания на ищцата и не отваряла, когато те я търсели на адреса.Свидетелят твърди още, че и до момента ответницата живее в жилището, като е натрупала и неплатени сметки за вода.От показанията на св. В.Г.П. - живуща в съседния апартамент се установява, че и до момента ответницата живее в имота, като свидетелката я вижда да отваря вратата и да пуска кучето си да се разхожда във входа.Съдът, преценявайки свидетелските показания и обстоятелството, че първият свидетел е съжител на ищцата, приема, че следва да кредитира изцяло показанията им, като еднопосочни и непротиворечиви, дадени от лица, които имат непосредствени лични наблюдения над отношенията на страните и ползването на имота, а и като отговарящи и на писмените доказателства по делото. От заключението по назначената СТЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като обективно и отговарящо на поставената задача се установява, че средният пазарен наем на такъв имот е в размер на 275лв., като за процесния период от 10.12.2018г. до 10.04.2019г. общата сума на наема е 1100лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
1.По предявения ревандикационен
иск: Претенцията на ищцата е обоснована с твърдение, че е собственик на имот,
който се владее от ответницата без основание, обуславящо правна квалификация на
иска по чл. 108 от ЗС. Съгласно
чл. 108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее
или държи без да има основание за това. От тази разпоредба следва, че при иск с
правно основание чл. 108 ЗС е необходимо да се докаже, че ищецът е собственик
на вещта, предмет на иска, че вещта се намира във владение или държане на
ответника и че ответникът владее или държи вещта без основание, при което
възраженията на особения представител на ответницата съдът приема за
неоснователни.От събраните писмени доказателства по делото е
безспорно установено, че ищцата е титуляр на правото на собственост върху процесния имот, считано от 10.12.2018г. и до момента ответницата
продължава да живее в жилището и отказва да го освободи, като по делото липсват
доказателства за наличието на каквото и да е правно основание за последната да
държи имота.Съдът приема, че в случая се касае именно до държане, доколкото
като е прехвърлила на ищцата правото на собственост, ответницата е продължила
да живее в имота в качеството си на държател, а в хипотезата на чл. 108 от ЗС е
без значение дали ответницата имал качеството на владелец или държател на
имота.На следващо място, съдът приема за установено, че ответницата и до
момента отказва да предаде държането на имота на ищцата, поради което предявеният
ревандикационен иск е основателен и доказан и следва
да бъде уважен изцяло, на осн. чл. 108 от ЗС(в този см. Решение № 9 от 23.01.2012 г. по гр.д. № 251/2011 г. на Първо гр.о.,
ВКС, Решение № 551 от 13.09.2010 г. по гр.д. № 669/2009г. на Първо гр.о.,
ВКС и др.).
2.По предявения осъдителен иск с пр. осн. чл. 59,ал.1 от ЗЗД: Съдът е сезиран с иск за присъждане на обезщетение за неоснователното обогатяване на ответницата от ползването на имота на ищцата без основание, обуславящ правна квалификация по чл. 59,ал.1 от ЗЗД.Съгласно посочената разпоредба, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.В конкретния случай е безспорно установено по делото обстоятелството, че ответницата и до момента ползва собствения на ищцата имот без основание, като претенцията на последната е ограничена до периода от 10.12.2018г. до 10.04.2019г., поради което съдът приема, че искът е доказан по основание.Това е така, защото когато собственик на имот е лишен от неговото ползване, доколкото същият се държи и ползва от друго лице, което не е собственик, е налице обедняване на собственика, което се изразява в пропуснатите от него наемоподобни доходи, които би получавал при отдаването под наем на имота, които следва да се определят съобразно действащите за периода пазарни наемни цени за конкретния имот. Същевременно неоснователното обогатяване на лицето, което държи имота се изразява в облагодетелстването му със спестения от него наем, който би плащал за ползване на имота през този период, т.е. ответникът си е спестил разходи, които е трябвало да понесе от собственото си имущество (за заплащането на наем) и то без да съществуват изгледи за тяхното връщане(в този смисъл е и константната съдебна практика- Решение № 252 от 23.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2858/2014 г., III г. о., Решение № 267 от 20.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 13/2013 г., III г. о., решение № 131/27.10.2009 г. по т. д. № 268/2009 г. на ВКС, I т. о.; решение № 255/29.06.2010 г. на ВКС, по гр. д. № 5342/2008 г., III г. о.; решение № 267 от 20.01.2014 г. по гр. д. № 13/2013 г., III г. о. и др.).На следващо място, вземането по чл. 59,ал.1 от ЗЗД е изискуемо от деня на получаване на престацията, защото неоснователността на преминаването на блага от имуществото на едно лице в патримониума на друго съществува при самото преминаване, а не в някой последващ момент, поради което в този смисъл дори не е било необходимо на ищцата да отправя покана до ответницата (така т. 7 от ППВС № 1/1979 г.). Що се отнася до размерът на претенцията, съдът приема следното: Критериите от значение за определяне на дължимото обезщетение по чл. 59 ЗЗД в размер на средния пазарен наем произтичат от индивидуалните особености на конкретния имот и включват предназначението на имота и местоположението му; регулационния му статут; установения начин на ползване както относно вида на ползването му, така и относно обстоятелството дали ползването обхваща целия имот или част от него.В случая, от изготвеното заключение по назначената СТЕ е видно, че вещото лице е съобразила посочените критерии, поради което следва да се приеме, че предявеният иск е основателен в предявения размер от 275лв. месечно или за сумата от 1100лв. за процесния период от 10.12.2018г. до 10.04.2019г. и следва да се уважи, ведно със законната лихва от датата на исковата молба-10.04.2019г., до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 59,ал.1 от ЗЗД.
По разноските: Ищцата е претендирала
разноски, поради което и с оглед изхода от спора, ответницата следва да й
заплати разноските по делото, които съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК са в размер на 291,20лв. внесена държавна такса, 400лв. депозит за особен
представител, 100лв. депозит за вещо лице и 250лв. платено адвокатско
възнаграждение, или общо 1 041,20лв., на
осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА Е.Г.М.,
родена на ***г. в гр.Т., Р.Ф., притежаваща паспорт тип Р, код ***************, изд. на 30.10.2018г. от
Генералното Консулство на Р. в гр.Русе, Р България, гражданка на **********,
вписана в регистрите на населението на Р България с ЕГН ********** и с
постоянен адрес ***, че И.И.И. с ЕГН ********** ***,
е собственик на имот, находящ се в Т., *********************,
а именно:самостоятелен обект в сграда-жилище-апартамент № 36 със застроена площ
от 75,05кв.м., с идентификатор 73626.508.88.1.36, при съседи: на същия етаж
73626.508.88.1.35; 73626.508.88.1.37; под обекта 73626.508.88.1.30; над обекта
73626.508.88.1.42, който обект е в сграда с идентификатор 73626.508.88.1,
построена в имот с идентификатор 73626.508.88 по КК/2005г. на Т., ведно с
избено помещение № 36 с полезна площ от 7,68кв.м., при граници: от
север-коридор, от юг-улица, от изток-изба № 35 и от запад-изба № 37, ведно с
1,29% ид.ч. от общите части на сградата и правото на
строеж върху държавен поземлен имот, отразен в Схема № 15-293393/03.04.2019г.,
изд. от СГКК Търговище, въз основа на правна сделка- договор за покупко-продажба,
обективирана в НА № 192, т.V, рег.№ 5625, дело № 621 от
10.12.2018г. по описа на нотариус П.А. с район на действие РСТ, вписан с вх.рег.№ 5082/10.12.2018г., акт № 53, том XVI, дело № 3117 в СлВп Търговище, на осн. чл. 124,ал.1 от ГПК, като
ОСЪЖДА
Е.Г.М., родена на ***г. в гр.Т., Р.Ф., притежаваща паспорт тип Р, код ***************, изд. на
30.10.2018г. от Генералното Консулство на Р. в гр.Русе, Р България, гражданка
на **********, вписана в регистрите на населението на Р България с ЕГН **********
и с постоянен адрес ***, да предаде на И.И.И. с ЕГН **********
***, владението върху имота, находящ се в Т., *********************,
а именно:самостоятелен обект в сграда-жилище-апартамент № 36 със застроена площ
от 75,05кв.м., с идентификатор 73626.508.88.1.36, на осн. чл. 108 от ЗС.
ОСЪЖДА Е.Г.М., родена
на ***г. в гр.Т., Р.Ф., притежаваща паспорт тип Р, код ***************, изд. на 30.10.2018г. от
Генералното Консулство на Р. в гр.Русе, Р България, гражданка на **********,
вписана в регистрите на населението на Р България с ЕГН ********** и с
постоянен адрес ***, да заплати на И.И.И. с ЕГН **********
***, сумата от 1 100лв.(хиляда и сто лв.), представляваща обезщетение за
неоснователно обогатяване от ползването на имота на ищцата, находящ
се в Т., ********************* за периода от 10.12.2018г. до 10.04.2019г.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба-10.04.2019г., до
окончателното изплащане на задължението, на
осн. чл. 59,ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Е.Г.М., родена
на ***г. в гр.Т., Р.Ф., притежаваща паспорт тип Р, код ***************, изд. на 30.10.2018г. от
Генералното Консулство на Р. в гр.Русе, Р България, гражданка на **********,
вписана в регистрите на населението на Р България с ЕГН ********** и с
постоянен адрес ***, да заплати на И.И.И. с ЕГН **********
***, разноските по делото в размер на 1 041,20лв.(хиляда четиридесет и
един лв. и двадесет ст.), на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия: