Р Е Ш
Е Н И Е № 70
гр.Елхово, 30.04.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Елховският районен съд в
публично съдебно заседание на десети март през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: В. Апостолова
при секретаря М.Д., като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 740 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе в
предвид следното:
Производството по делото е образувано на основание чл. 69 от ЗН за
делба на сънаследствени недвижими имоти.
Ищците К.И.Г. ***
и Р.И.И. ***, чрез пълномощника си адв. И.Ч., в исковата си молба против М.Г.Г.
и И.Г.Г., двамата от гр. София, твърдят че техния общ наследодател И.Г. Г.,
починал на 10.08.2008 година, б.ж. на с. Гранитово, им е оставил в наследство
четири недвижими земеделски имоти, находящи се в землището на село Гранитово –
ПИ с идентификатори както следва: ПИ № 17748.45.67, № 17748.64.25, № 17748.75.2
и № 17748.82.50, подробно описани в исковата молба. Сочи се, че същият
наследодател и неговата съпруга М. К. Г., б.ж. на с. Гранитово, починала на
28.01.2015 година, са притежавали при режим на СИО и недвижим поземлен имот,
находящ се в с. Гранитово, представляващ дворно място с построена в него
жилищна сграда на два етажа и др. подобрения, който също е сънаследствен между четиримата
съделители и се желае съдът да постанови решение, с което да допусне делба по
отношение на тези общо пет недвижими имоти при квоти както следва: за всеки от К.Г.
и Р.И. – по 2/6 ид.част и за всеки от М.Г. и И.Г. – по 1/6 идеална част от
всички имоти.
В дадения от съда едномесечен срок на
всеки от ответниците, те, чрез редовно упълномощеният от тях адв. Пл. М., са
депозирали съвместен писмен отговор на исковата молба, в който сочат че предявеният иск е допустим, но е неоснователен в
частта, касаеща разпределението на квотите/дяловете между съсобствениците. Представили
са нотариално
завещание от 31.03.2013г., №2, рег.№1929, нот.дело №2 от 2013г. по описа на
нотариус К.К. с рег.№451, с район на действие - Районен съд-Елхово, вписано в
Служба по вписванията вх.р. № 6, акт № 6, том 1 от 2013г., с което М. К. Г. е
завещала цялото си имущество в полза на своя внук - отв. И.Г. и се твърди, че в
резултат на това завещание квотата на И.Г. по отношение на всички имоти -
предмет на иска за делба, е по-голяма от сочената в исковата молба. Ответниците
твърдят, че разпределението в съсобствеността по квоти за недвижимия поземлен
имот в с. Гранитово е както следва: за всеки от К.И.Г. и Р.И.И. – по 2/16
ид.части, за М.Г.Г. – 1/16 ид.част и за И.Г.Г. – 11/16 ид.части /тъй като
завещаната от този имот ид.част, притежавата от М. Г.към момента на смъртта й е
по-голяма от тази на нейните три деца, предвид обстоятелството, че този имот е
придобит в режим на СИО от двамата общи за страните наследодатели/, а по
отношение разпределението по квоти за четирите недвижими земеделски имоти в
землището на с. Гранитово, същото се твърди, че е следното: за всеки от К.И.Г.
и Р.И.И. – по 2/8 ид.части, за М.Г.Г. – 1/8 ид.част и за И.Г.Г. – 3/8 ид.части.
В съдебно заседание от двамата ищци се явява лично само К.Г., но процесуалният им
представител – адв. Ч. заявява, че поддържа иска за делба изцяло. Във връзка с
отговора на исковата молба от ответниците и представеното нотариално завещание
от М. Г. се заявява, че с извършеното завещателно разпореждане в полза на
ответника И.Г.Г. е накърнена запазената част на всеки от двамата ищци, които се
явяват преки наследници - деца на завещателката. Направили са искане на
основание чл.30 от Закона за наследството за възстановяване на техните запазени
части, чрез намаляване размера на извършеното завещателно разпореждане по
отношение на петте процесни имоти.
В съдебно
заседание ответниците не се явяват, но техния процесуален представител – адв. М.
заявява, че поддържа изцяло изложеното в подаденият отговор на исковата молба.
В хода на делото по същество се прави и възражение за изтекла в полза на отв. И.Г.
придобивна давност по отношение на процесните недвижими имоти, като се твърди,
че той владее същите повече от пет години, считано от момента на съставянето на
завещателното разпореждане – от 31.03.2013г.
От събраните по делото писмени доказателства, съдът установи следното:
Видно от представените по делото удостоверения с изх. № 34 от 19.08.2019г. на кметство Гранитово за наследници на И.Г. Г. и с изх. № 39 от 11.09.2019г.
на кметство Гранитово за наследници на М. К. Г., страните по делото
са наследници по закон на И.Г. Г., починал
на 10.08.2008 година, б.ж. на с. Гранитово и неговата съпруга М. К. Г., б.ж. на
с. Гранитово, починала на 28.01.2015 година, като ищците К.И.Г. и Р.И.И. са
техни деца, а двамата ответници И.Г.Г. и М.Г.Г. са техни внуци – деца на
починалият на 14.03.2013г. техен друг син - Георги И.Г..
Като безспорно съдът приема обстоятелството, че правото на
собственост върху процесните общо четири земеделски имоти е възстановено по реда на ЗСПЗЗ на
наследниците на И.Г. Г., починал на 10.08.2008 година. С Решение № 13Г от
02.04.1998г. за възстановяване право на собственост върху земед. земи по плана
за земеразделяне в землището на с. Гранитово, постановено по преписка № Г0335
от 1995г. на ПК Елхово е възстановено право на собственост върху следните четири имота в землището на село Гранитово:
1. Нива от 5.903 дка в местността „Ардалъка“, представляваща имот №
045067 по плана за земеразделяне на с.Гранитово; 2. Изоставена нива от 0.800
дка в местноста „Селски лозя“, представляваща имот № 064025 по плана за
земеразделяне на с.Гранитово; 3. Нива от 3.785 дка, находяща се в
местността „Плуг Тарла“, представляваща имот № 075002 по плана за земеразделяне
на с.Гранитово и 4. Лозе от 1.214 дка, находящо се в местността „Метлите“,
представляващо имот № 082050 по плана за земеразделяне на с. Гранитово. След
одобряването на кадастралната карта и
кадастралните регистри за
неурбанизираната територия - землището на село Гранитово със Заповед №
РД-18-1640/20.09.2018г. на Изп.директор на АГКК, така възстановените имоти, видно от
представените скици на поземлени имоти от СГКК Ямбол към АГКК, са както
следва: 1. ПИ с идентификатор № 17748.45.67 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, находящ се в село Гранитово,
местност „АРДАЛЪКА“ с площ 5902 кв.м.,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване - нива, категория на земята - четвърта,
който имот е с номер по предходен план: 045067, при съседи: ПИ с №№
17748.45.279, 17748.45.60, 17748.45.68 и 17748.45.282; 2. ПИ с идентификатор № 17748.64.25
по
кадастралната карта и кадастралните регистри, находящ се в село Гранитово,
местност „СЕЛСКИ ЛОЗЯ“ с площ: 800 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска,
начин
на трайно ползване: изоставена орна земя, категория на земята: девета,
който имот е с номер по предходен план: 064025, при съседи: ПИ с №№ 17748.50.289,
17748.50.865, 17748.50.288, 17748.50.245 и 17748.50.761; 3. ПИ с идентификатор № 17748.75.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, адрес на поземления имот: село Гранитово, местност „ПЛУГ ТАРЛА“, с площ:
3785 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: трета, който
имот е с номер по предходен план: 075002, при съседи: ПИ с №№ 17748.75.5,
17748.75.6, 17748.75.7, 17748.52.343 и 17748.75.1 и 4. ПИ с идентификатор № 17748.82.50
по
кадастралната карта и кадастралните регистри, адрес на поземления имот: село
Гранитово, местност „МЕТЛИТЕ“, площ: 1214 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска,
начин
на трайно ползване: лозе,
категория на
земята: четвърта, който имот е с номер по предходен план: 082050, при съседи:
ПИ с №№ 17748.82.51, 17748.82.627 и 17748.82.49,
За всички тези имоти ищците са
представили освен скици, издадени на 03.09.2019г. от СГКК Ямбол и удостоверение
за данъчна оценка изх. № ДО001094, издадено на 25.09.2019 година от Отдел „МДТ“
при Община Елхово.
Между страните
не се спори и, че двамата техни наследодатели – съпрузите И. и М. Г., приживе
са придобили по давност следният недвижим имот, находящ се в с. Гранитово: ДВОРНО МЯСТО с площ от 2095 кв.м., съставляващо ПИ 308, за който са отредени ПИ II-308 и ПИ III-308, в квартал 71,
при граници на имота: улици, ПИ 307 и ПИ 309, ведно с построената през 1960г. в
същото дворно място ЖИЛИЩНА СГРАДА на
два етажа, със застроена площ 58 кв.м.
и всички подобрения в имота.
Няма
спор между страните и че след смъртта на втория син на М. Г. – Г. И.Г. /починал
на 14.03.2013г./, на 31.03.2013 година М. Г. направила нотариално завещание № 2, том І, рег.
№ 1929, нот. дело № 2/2013г. по описа на нотариус К.К., вписано в СВ при ЕРС, с
което тя е завещала цялото си имущество в полза на своя внук
- отв. И.Г..
От изложената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи: Въз основа на
твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и като изходи
и от петитума на същата, съдът квалифицира предявеният иск с правно основание
по чл.69 от Закона за наследството - за делба на сънаследствени недвижими имоти,
а възражението на ищците по отношение на представеното завещание – като такова
по чл. 30 от ЗН - за възстановяване на запазената част на всеки от
двамата ищци по отношение на извършеното от наследодателя на страните М. К. Г.
нотариално завещание от 31.03.2013 година.
Производството е във фаза
по ДОПУСКАНЕ НА ДЕЛБАТА. В първата фаза по
съдебна делба, образувана по иск, предявен от някой от съсобствениците, чрез
който упражнява потестативното си субективно право да иска прекратяване на
съсобствеността е необходимо да бъде установено дали такова състояние на
съсобственост действително съществува, между кои лица и какви са техните права
от съсобствената вещ. В тази фаза непосредствената цел е именно установяване
съществуването на съсобствеността, както и разрешаването на всички спорове
между съсобствениците, свързани с наличието на съсобствеността върху
конкретната вещ или съвкупност от вещи, които са предмет на делбата, доколкото
това е допустимо в делбеното производство – чл.341-345 от ГПК.
От представените писмени доказателства – Решение № 13Г от 02.04.1998г. по преписка №
Г0335 от 1995г. на ПК Елхово за възстановяване право на собственост върху
земед. земи по плана за земеразделяне в землището на с. Гранитово, както и
четири скици на СГКК Ямбол, по безспорен начин се установява, че
процесните четири земеделски имоти – две ниви, една изоставена орна земя и едно
лозе са възстановени съгласно ЗСПЗЗ на законните наследници на И.Г. Г., починал
на 10.09.2008 година. В настоящият случай, всички съделители са низходящи
наследници на общият наследодател – съответно ищците са негови деца, а
ответниците – негови внуци.
Към момента на смъртта на общия наследодател И. Г. е действал Закона
за наследството, в сила от 30.04.1949г., който е действащ и към настоящия
момент. Ето защо, към момента на смъртта
на И. Г. негови наследници с равни части съгласно чл. 5 и чл. 9 от ЗН се
явяват неговите три деца – К.И.Г., Р.И.И.
и Г. И.Г., както и съпругата му М. Г., като всички те получават по ¼ ид.
част от четирите възстановени земеделски имота в землището на с. Гранитово.
След смъртта на Г. И.Г. на 14.03.2013г., неговите деца – ответниците И.Г.Г.
и М.Г.Г. наследяват дела на своя баща
или по 1/8 идеална част от тези земеделски имоти.
По отношение на поземления имот в с. Гранитово – дворно място с
построена в него двуетажна жилищна сграда, същият се установи, че е придобит от
двамата общи за страните наследодатели – И. и М. Г. в режим на СИО и след
смъртта на И. Г. през 2013г., съпругата му М. Г. има ½ идеална част от
този имот /от прекратената със смъртта на единия съпруг СИО/, а останалата
½ ид.част – оставена в наследство от И. Г. се разпределя отново по равно
съгласно чл. 5 и чл. 9 от ЗН между
неговите три деца – К.И.Г., Р.И.И. и Г. И.Г. и съпругата му М. Г., като
всички те получават по 1/8 ид. част. При това наследяване и получаването на
половината от този имот от М. Г., тъй като е придобит съвместно от нея и
съпругът й по време на брака им преди смъртта на И. Г., М. Г.притежава общо 5/8
идеални части от поземления имот, а всеки от двамата ищци – по 1/8 ид.част.
Всеки от двамата ответници притежава по наследство от своя пряк наследодател и
баща Г. Г. след неговата смърт през 2013г. – по 1/16 идеална част от същия
имот.
С направеното на 31.03.2013г. завещание М. Г. е завещала цялото свое
имущество /т.е. 5/8 ид.части от поземления имот и ¼ ид.част от четирите
земеделски имота/ на внука си – отв. И.Г.Г..
Направеното от двамата ищци – К.Г. и Р.И. възражение по чл. 30 от ЗН съдът намира за
основателно.
За уважаване на искане за
възстановяване на запазена част от наследството е необходимо да бъдат налице
следните предпоставки: наследодателят да е оставил наследници със запазена част
към момента на откриване на наследството; право на запазена част от наследството,
независимо от нейния размер; накърняване на запазената част в резултат на
безвъзмездно разпореждане приживе от наследодателя посредством завещания или
дарения; приемането на наследството по опис в случай, че наследникът иска да
реализира правото на възстановяване на запазена част от наследството спрямо
лица, които не са наследници по закон. Тази последна предпоставка в настоящия
случай е неприложима, тъй като ищците целят да реализират правото си по чл.30, ал.1 от ЗН спрямо лице, което е наследник по закон
– призован към наследяване.
Представеното от двамата
ответници завещание, направено от М. Г., не е оспорено от ищците и в него не е посочен мотив, поради който е било направено,
а направеното с него разпореждане не е поставено под условие или тежест. По
делото няма данни и ответникът, в полза на който е направено, да няма право да
получава по завещание. Между страните не е спорен и факта, че по време на
съставянето му, завещателят М.Генова е била способна да завещава и това й
завещание не е направено поради грешка, насилие или измама. При това положение
съдът намира, че то е и действително /чл. 42 и 43 от ЗН/. Анализът на
имущественото разпореждане в процесното завещание налага извода, че то е от
категорията на универсалното завещателно разпореждане /чл.16, ал.1 от ЗН/ и волята
на завещателя М. Г. е била да завещае „цялото си имущество“, а не определено нейно
конкретно имущество, поради което това завещание е придало на ответника Г.Ив. Г.
по силата на универсалното правоприемство качеството на наследник.
По делото е установено, че призовани да
наследят починалата на 28.01.2015 година М. Г.наследници по закон са децата й –
К.Г. и Р.И. и внуците й И.Г. и М.Г.. Според нормата на чл.28, ал.1 от ЗН и
четиримата са низходящи наследници и със запазена част от нейното наследство.
След като в случая наследодателката е оставила две деца и низходящи от друго
трето свое дете, съгласно разпоредбата на чл. 29, ал.1 от ЗН тяхната запазена
част е общо 2/3 ид.части, а разполагаемата част е 1/3 ид. част от наследството.
Според нормата на чл. 30, ал.1 от ЗН наследник с право на запазена част, който
не може да получи пълния й размер поради завещания или дарения, може да иска
намаляването им до размера, необходим за допълването й, след като прихване
направените в негова полза завети и дарения, с изключение на обичайните дарове.
По делото не се твърди и не е спорно, че наследодателят М. Г. не е завещавала
или дарявала на ищците определени имущества. Според чл.30, ал.1 от ЗН
наследник, който има право да иска възстановяване на запазената му част, е само
този, който притежава такова право, призован е към наследяване и е приел
наследството. В случая всеки от двамата ищци като деца на наследодателя М. Г.,
е призован да я наследи и е наследник със запазена част от наследството й.
Следва да се приеме още, че с предявяване на иска за делба по делото ищците са и
приели наследството, защото това тяхно недвусмислено действие несъмнено
предполага намерението им да го приемат. С представянето пък на завещанието по
предявения срещу ответника И.Г. иск за делба, този ответник не само е упражнил
правата си по него, но е и приел същото /чл. 49, ал. 2, пр. 1, във вр. с чл.
22, ал. 2 от ЗН/.
В случая както бе посочено завещанието от
31.03.2013г. има универсален характер, поради което не е необходимо да се
образува наследствена маса по реда на чл.31 от ЗН, в какъвто смисъл е и
безспорната установена съдебна практика, съгласно която намаляването на
универсалното завещателно разпореждане, за да се възстанови запазената част,
следва да се извърши направо в дробната част съгласно чл.29 ал.1 от ЗН.
Друг наследник
на М. Г., който отговаря на изискванията за такъв със запазена част, се явява
отв. М.Г., но същата не се е възползвала от правото си да иска намаляване на
завещателното разпореждане и за възстановяването на тази своя запазена част. Безспорно
правото да се иска намаление на завещания и на дарения е
лично право. Поради това, когато намалението не е поискано от всички наследници
с право на запазена част, то се допуска само по отношение на този, който е
направил надлежно искане
и то не може да ползва наследници, които не са поискали
намаление на завещание или дарение, в случая – от М.Г..
Запазената част от наследството на М. Г.,
както се посочи по-горе е в размер на общо 2/3 идеални части, от които всеки от
двамата ищци притежава по 1/3 ид.част от общата запазена част от наследството
/или по 1/6 ид. част от наследството на завещателката/. Така по отношение на
четирите земедеделски имоти в земл. на с. Гранитово запазената част от
притежаваните от М. Г. 2/8 идеални части от тези имоти, е общо 2/3 ид.части,
като запазената част за всички низходящи наследници е 4/24 идеални части,
респективно за всеки от двамата ищци е по 1/3 от 4/24, или 4/72 идеални части.
Разполагаемата част от наследството на М. Г. по отношение на тези четири имоти
е 1/3 ид.част, или 2/24 ид.части от всички 4 имоти.
По отношение на петият недвижим имот в с.
Гранитово, разполагаемата част от притежаваните от М. Г. 5/8 /или 45/72/
идеални части от този имот е една трета – или 15/72 ид.части, а запазената част
за всички низходящи наследници е 2/3, или 30/72 идеални части, респективно за
всеки от двамата ищци е по 1/3 от 30/72, или по 10/72 идеални части.
При това положение, с извършеното завещателно
разпореждане от М. Г. в полза на внука й И.Г., разпореждайки се с цялото си
имущество, което притежава към момента на смъртта си, е била накърнена
запазената част на всяко от другите две деца на Г. – ищците К.Г. и Р.И. в
размер на съответните идеални части от имуществото на наследодателката,
посочени по-горе. Ето защо, на основание чл.30 ал.1 от ЗН във връзка с чл.29
ал.1 предл.2-ро от ЗН, следва да се възстанови запазената част на всеки от ищците
К.Г. и Р.И., в качеството им на наследници по закон и със запазена част, като
се намали извършеното завещателно разпореждане от М. Г. с направеното на
31.03.2013г. нотариално завещание и се възстанови на ищците като дробна част
запазената им част от наследството на майка им М. Г. както следва: по отношение
на завещаните идеални части от процесните четири земеделски имоти - за всеки от ищците по 4/72 идеални части, а
по отношение на поземления имот в с.
Гранитово – за всеки от ищците по 20/144 идеални части. Разполагаемата част от
наследството на М. Г. – в размер на 1/3 ид.част, както и запазената част от същото за всеки от двамата ответници
/което е в размер на общо 1/6 ид.част от наследството й/, предвид липсата на
възражение или иск по чл. 30 от ЗН от страна на отв. М.Г. за възстановяване на
нейната запазена част, следва да се получи от И.Г.Г. на основание направеното в негова
полза завещание от М. Г..
С оглед на всичко изложеното, след преценка на
доказателствата по делото и в отговор на първия от посочените по-горе въпроси,
а именно - между кои лица следва да се извърши делбата, съдът намира, че всички
страни по делото се явяват съсобственици по отношение на процесните четири земед.
имота и един поземлен имот в с. Гранитово и следва да се допусне съдебна делба между четиримата съделители при
следните делбените квоти: по
отношение на четирите земеделски имоти – за всеки от К.И.Г. и Р.И.И. – по 22/72 идеални части /от тях по 18/72 – придобити по
наследство от И. Г. и по 4/72 ид. част – запазена част на всеки от двамата от
наследството на М. Г./, за М.Г.Г. – 9/72 ид.части и за И.Г.Г. – 19/72 ид.части,
от които 9/72 ид.части придобити по наследство от И. Г. и 10/72 ид. част –
завещани от М. Г..
По отношение на петият
недвижим имот, предмет на делбата – дворно място в с. Гранитово с построената в
него двуетажна жилищна сграда и всички подобрения, делбените квоти на страните
са следните: за всеки от К.И.Г. и Р.И.И. – по 38/144 идеални части /от тях по 18/144 – придобити по наследство от И. Г. и
по 20/144 ид. част – запазена част на всеки от двамата от наследството на М. Г./,
за М.Г.Г. – 9/144 ид.части и за И.Г.Г. – 59/144 ид.части, от които 9/144
ид.части придобити по наследство от И. Г. и 50/144 ид. част – завещани от М. Г..
Съдът не възприема
направеното едва в
хода на делото по същество от проц.представител на ответниците възражение, че иска
за делба е неоснователен и че в полза на отв. И.Г. е изтекла 5-годишна
придобивна давност по отношение на процесните недвижими имоти, тъй като той
владее същите повече от пет години, считано от момента на съставянето на
завещателното разпореждане – от 31.03.2013г. На първо място такова възражение
не е било направено с отговора на исковата молба, а напротив в същия се сочи,
че иска за делба е допустим, но неоснователен единствено по отношение сочените
в исковата молба делбени квоти на съделителите, като се твърди, че същите
предвид извършено в полза на И. Г.
завещание от М. Г., са различни и само за И.Г. делбената квота от четирите
земеделски имоти е 3/8 ид.части, а по отношение на поземления имот в с.
Гранитово – 11/16 ид.части. Не би могло, на следващо място, да се твърди, че И.Г.
е упражнявал фактическа власт върху процесните имоти от 31.03.2013г., тъй като
наследодателката М. Г. е починала на 28.01.2015г. и едва от този момент нейното
наследство е открито, респ. възпроизвежда действие и извършеното завещателно
разпореждане в полза на И.Г.. По делото не се представиха и никакви
доказателства по отношение владението върху процесните имоти и че то се е осъществявало
само от отв. И.Г..
Воден от гореизложеното и на основание чл. 69 и чл. 30, вр. с чл. 29,
ал.1 от Закона за наследството, Елховският районен съд
Р Е
Ш И :
НАМАЛЯВА на основание чл. 30, ал.1, вр. с чл. 29, ал.1
от ЗН завещателното разпореждане, извършено от наследодателя М. Колева Г., б.ж. на с. Гранитово,
починала на 28.01.2015г., направено с нотариално завещание от 31.03.2013г. /№2, рег.№1929, нот.дело №2 от 2013г. по описа на
нотариус К. К. с рег.№451, с район на действие-Районен съд-Елхово, вписано в
Служба по вписванията вх.р. № 6, акт № 6, том 1 от 2013г./ в полза на ответника И.Г.Г., с
ЕГН – **********,***, с 8/72 идеални
части по отношение на процесните четири земеделски недвижими имоти в
землището на с. Гранитово и с 20/72 идеални части от другия недвижим
имот – предмет на делбата – дворно място в с. Гранитово, заедно с построените в
него жилищна сграда на два етажа и други подобрения /всички имоти посочени
подробно по-долу/.
ВЪЗСТАНОВЯВА на всеки от ищците К.И.Г. с ЕГН – **********,*** и Р.И.И. с ЕГН - **********,***,
двамата действащи чрез пълномощник - адв.И.П.Ч., в качеството им на наследници
на М. К. Г., б.ж. на с. Гранитово,
починала на 28.01.2015г., запазените
части от наследството на последната както следва: по отношение на
процесните четири земеделски недвижими имоти в землището на с. Гранитово – в размер на по 4/72 /четири върху седемдесет
и две/ идеални части за всеки от тях и
по отношение на другия недвижим имот – предмет на делбата –
дворно място в с. Гранитово, заедно с построените в него жилищна сграда на два
етажа и други подобрения /всички имоти посочени подробно по-долу/ – в размер на по 10/72 /десет върху седемдесет
и две/ идеални части за всеки от тях.
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между К.И.Г. с ЕГН
– **********,***, Р.И.И. с
ЕГН - **********,***, двамата действащи
чрез пълномощник - адв. И.П.Ч., със съдебен адрес ***, И.Г.Г., с ЕГН – **********,*** и М.Г.Г. с ЕГН – **********,***, двамата със съдебен адрес ***,
чрез адв. П.М., ПО ОТНОШЕНИЕ НА
СЛЕДНИТЕ НЕДВИЖИМИ ИМОТИ, оставени в наследство от И.Г. Г., починал на 10.08.2008 година, б.ж.
на с. Гранитово и неговата съпруга М. К. Г., б.ж. на с. Гранитово, починала на
28.01.2015 година:
1. ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор №
17748.45.67 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1640/20.09.2018г. на Изп.директор на
АГКК, адрес на поземления имот: село Гранитово, местност „АРДАЛЪКА“,
площ: 5902 кв.м. /пет
хиляди деветстотин и два кв.м./, трайно предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване - нива, категория
на земята: 4 /четвърта/,
който имот е с номер по предходен план: 045067, при съседи: ПИ с №№ 17748.45.279,
17748.45.60, 17748.45.68 и 17748.45.282;
2.
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
17748.64.25 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1640/20.09.2018г. на Изп.директор на
АГКК, адрес на поземления имот: село Гранитово, местност „СЕЛСКИ
ЛОЗЯ“, площ: 800
кв.м. /осемстотин кв.м./, трайно
предназначение на територията: земеделска, начин
на трайно ползване: изоставена орна
земя, категория на земята: 9
/девета/, който имот е с номер по предходен план:
064025, при съседи: ПИ с №№ 17748.50.289, 17748.50.865, 17748.50.288,
17748.50.245 и 17748.50.761;
3.
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
17748.75.2 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1640/20.09.2018г. на Изп.директор на
АГКК, адрес на поземления имот: село Гранитово, местност „ПЛУГ
ТАРЛА“, площ: 3785
кв.м. /три хиляди седемстотин осемдесет и пет
кв.м./, трайно предназначение на територията: земеделска,
начин
на трайно ползване: нива, категория
на земята: 3 /трета/, който
имот е с номер по предходен план: 075002, при съседи: ПИ с №№ 17748.75.5,
17748.75.6, 17748.75.7, 17748.52.343 и 17748.75.1;
4.
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
17748.82.50 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед №РД-18-1640/20.09.2018г. на Изп.директор на АГКК,
адрес на поземления имот: село Гранитово, местност „МЕТЛИТЕ“,
площ: 1214 кв.м. /хиляда
двеста и четиринадесет кв.м./, трайно предназначение на територията: земеделска,
начин
на трайно ползване: лозе, категория
на земята: 4 /четвърта/,
който имот е с номер по предходен план: 082050, при съседи: ПИ с №№ 17748.82.51,
17748.82.627 и 17748.82.49;
5.
ДВОРНО МЯСТО с площ от 2095
кв.м. /две хиляди деветстотин и пет кв.м./,
съставляващо поземлен имот 308 /триста
и осем/, за който са отредени ПИ II-308 и ПИ III-308, в квартал
71 /седемдесет и първи/ по плана на село
Гранитово, одобрен със Заповед № 89/21.12.1984г., при граници на имота: улици,
ПИ307 и ПИ 309, ведно с построената през 1960г. в същото дворно място ЖИЛИЩНА
СГРАДА на два етажа, със застроена площ 58
кв.м. /петдесет и осем кв.м./ и всички
подобрения в имота.
при следните КВОТИ
за съделителите както следва:
- по отношение на първите четири земеделски недвижими
имоти: за всеки от К.И.Г.
и Р.И.И. – по 22/72 идеални части
/двадесет и две върху седемдесет и две ид.ч./, за М.Г.Г. – 9/72 ид.части /девет върху седемдесет и две ид.ч./ и за И.Г.Г. – 19/72 ид.части /деветнадесет върху
седемдесет и две ид.ч./.
- по отношение на петият недвижим имот – дворно място в с.
Гранитово с построената в него двуетажна жилищна сграда и всички подобрения: за
всеки от К.И.Г.
и Р.И.И. – по 38/144 идеални части /тридесет
и осем върху сто четиридесет и четири ид.ч./, за М.Г.Г. – 9/144 ид.части /девет върху сто четиридесет и четири ид.ч./ и за И.Г.Г.
– 59/144 ид.части /петдесет и девет върху
сто четиридесет и четири ид.ч./.
Решението подлежи
на обжалване по реда на въззивното производство пред Ямболският окръжен съд
чрез Елховският районен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
...................
/В. Апостолова/