Решение по дело №563/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуален кодекс и е образувано по жалба на Н. Б. С. от [населено място] - чрез представляващ адвокат, срещу Заповед №3286з-2198 от 11.06.2024г. на Директор на ГД Национална полиция – относно отказ за снемане на полицейска регистрация, извършена на основание чл.68, ал.1 от ЗМВР. С Решение №1581/11.04.2024г. по а.д.№1075/2023г. на АС Хасково съдът отменил предходен отказ за заличаване на полицейската регистрация на жалбоподателя, като било прието, че предходната заповед е немотивирана, тъй като административният орган не бил изследвал необходимостта от съхраняване и обработване на данните в съответствие с изискванията на чл.4, ал.1, б.В и Д от Директива 2016/680 и Решение С-118 от 30.01.2024г. на СЕС. С повторното произнасяне е налице обжалваният отказ, но в него административният орган напълно формално изпълнил указанията на съда за мотивиране. Органът се обосновал с наличието на 5 броя АУАН и 3 броя ЗППАМ, издадени срещу жалбоподателя, които манифестирали трайно установено незачитане на правовия ред. Данните от обсъдената справка определяли личността на С. като рискова за обществото по отношение на противодействието на престъпността и опазването на обществения ред. Според органа данните се съхранявали в подходящ и разумен срок с оглед на целите, за които се обработвали – противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Така с бланкетни мотиви било отказано заличаването, като те не мотивирали отказа в достатъчна степен, нито изпълнявали указанията на съда. Твърдението за нарушения по ЗДвП далеч не можело да установи наличието на обществена опасност у лицето, която да обуславя поддържане и обработване на данните му в регистрите на МВР. Иска се съдът да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед, като бъдат заплатени и направените по делото разноски.

Ответната страна - Директор на ГД НП, оспорва жалбата и счита същата неоснователна, като се претендират направените по делото разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Н.С. е поискал с молба вх.№272000-15616/06.07.2022г. - л.22, да бъдат заличени /“премахнати“/ наличните спрямо него криминалистични регистрации, като е представил находящи се в него документи, касаещи тези регистрации – Протокол от 15.06.2015г. по нохд №380/2001г. и от 27.12.2007г. по нохд №98/2007г., както и Решение на СРС от 18.04.2017г. по БП №295 от 2016г.

След извършена проверка и установените в РУ Свиленград полицейски регистрации №4157 от 30.11.2007г. по БП №491 от 2007г.; №6919 от 06.04.2015г. по ДП №69/2015г.; №7335 от 28.06.2016г. по БП №295/2016г., административният орган е постановил Заповед №3286з-3577 от 04.10.2022г. – относно снемане от всички информационни фондове на МВР полицейска регистрация №7335 от 28.06.2016г. по БП №295/2016г., а със Заповед №3286з-3579 от 04.10.2022г. Директор ГД НП отказва снемането на осъществените спрямо Н.С. полицейска регистрация №4157/30.11.2007г. и №6919/06.04.2015г., тъй като сключването на споразумение не било сред лимитативно изброените основания по чл.68, ал.6 от ЗМВР, включително и при настъпила реабилитация.

С Решение №1581 от 11.04.2024г. по а.д.№1075 по описа на ХАС за 2023г., влязло в законна сила на 08.05.2024г., съдът отменя Заповед №3286з-3579 от 04.10.2022г., като връща преписката на Директор ГД Национална полиция по Заявление вх.№272-15616/06.07.2022г. по описа на РУ Свиленград, ОД МВР Хасково, подадено от Н. Б. С. от [населено място] – относно снемане на полицейска регистрация, за ново произнасяне по извършени полицейски регистрации – №4157/30.11.2007г. и №6919/06.04.2015г., при спазване дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона, касаещи мотивировка на акта за отказ, а именно – да се извърши анализ, който да е по отношение личността на жалбоподателя, както и на осъщественото от него престъпно деяние, за което е бил осъден и реабилитиран, като се обсъди - за целите на националната сигурност ли са съхранявани и обработвани данните или за целите на противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, както и от какъв вид е настъпилата реабилитация, налице ли са други данни за извършени от жалбоподателя престъпления и противообществени прояви, какъв период е изминал от извършване на деянието, за което е осъден, съответно и от изтърпяване на наказанието за същото, до датата на подаване на искането за заличаване на полицейската регистрация, като така се обоснове крайният извод.

След връщане на преписката административният орган е извършил повторна проверка, при която е установено, че Н.С. има три полицейски регистрации – №7335/28.06.2016г. по БП №295/2016г.; №6919 от 06.04.2015г.; №4157 от 30.11.2007г.

Полицейската регистрация с №4157 от 30.11.2007г. по БП №491 от 2007г. е за деяние по чл.343б, ал.1 от НК, като с Определение №451 от с.з. 17.12.2007г., постановено по НОХД №983 за 2007г. на РС Свиленград е одобрено споразумение - Н.С. се е признал за виновен в извършване на престъплението, като съдът му налага наказание Пробация за срок от 6 месеца с изрично посочени пробационни мерки, както и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 7 месеца. На основание чл.86, ал.1, т.2 и 3 от НК на 12.09.2011г. Н.С. е реабилитиран по право.

Относно полицейската регистрация с №6919 от 06.04.2015г. по ДП №69 от 2015г., образувано също за деяние по чл.343б, ал.1 от НК, е установено, че с Определение №312 от с.з. 10.06.2015г., постановено по НОХД №380 за 2015г. на РС Свиленград е одобрено споразумение - Н.С. се е признал за виновен в извършване на престъплението, като съдът му налага наказание Пробация за срок от 9 месеца с изрично посочени пробационни мерки, както и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца. На основание чл.88а, ал.1 във вр с чл.86, ал.1, т.5 от НК на 26.03.2018г. Н.С. е реабилитиран по право.

Полицейска регистрация №7335/28.06.2016г. по БП №295/2016г. – за деяние по чл.234, ал.1 от НК, със Заповед №3286з-357 от 04.10.2022г. на Директор ГД Национална полиция е снета от всички информационни фондове.

В преписката е приложена Справка за нарушител/водач с данни за издадените АУАН, НП, фишове и ЗППАМ, както и присъди и решения на съда, както и Справка рег.№3286р-33745 от 21.06.2024г. на Началник Сектор ДФСД, а също и ел.справка за съдимост.

Оспорената в настоящото производство Заповед №3286з-3579 от 04.10.2022г. е издадена от Директор ГД НП, като с нея се отказва снемането на осъществените спрямо Н.С. полицейска регистрация №4157/30.11.2007г. и №6919/06.04.2015г., тъй като се е признал за виновен и е осъден за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК при условията на рецидив, а освен това бил извършител на разнородни престъпления с наличие на други производства, водени и приключени срещу него /видно от изготвената справка в срока на извършване на престъплението, за което е осъден по нохд №383/2015г. до настъпилата реабилитация по право за същото наказателно производство, е извършил друго престъпление от общ характер – по чл.234, ал.1 от НК, за което е образувано ДП №295/26.06.2016г. на РУ Свиленград/, както и се счита, че С. бил с профил на нарушител на правилата за безопасност на движението по пътищата /издадени 5 АУАН, НП по тях, 21 фиша по ЗДвП, 3 заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП и 2 присъди на РС Свиленград за различни по вид и тежест нарушения, вкл. управление на МПС с концентрация алкохол/. Така личността на Н.С. се определяла като рискова за обществото по отношение противодействието и опазването на обществения ред, като продължаването на обработването на данните следвало да способства за изпълнението на основните дейности на полицейските органи по чл.6, ал.1, т.1-3, 6 и 9 от ЗМВР. Административният орган имал установено в закона правомощие служебно периодично да проверява необходимостта на съхранението – чл.20 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейската регистрация. Не били установени нововъзникнали факти и обстоятелства, за да се приеме, че целта на извършените полицейски регистрации била отпаднала, а срокът, в който се съхранявали бил подходящ и разумен. В мотивите си административният орган обсъжда и че реабилитацията не била сред лимитативно изброените основания по чл.68, ал.6 от ЗМВР.

Видно от изричното отбелязване върху оспорената заповед същата е връчена на представител на жалбоподателя на 13.06.2024г.

Жалбата срещу заповедта е постъпила в деловодството на АС Хасково на 18.06.2024г.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването е насочено против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, от легитимирано лице с правен интерес – адресат на заповедта, чиито права са засегнати от този акт. Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, а между страните няма спор относно просрочие, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспореният административен акт е издаден от материално компетентен орган. Съгласно чл.68, ал.7 от ЗМВР редът за извършване и снемане на полицейската регистрация се определя с наредба на Министерския съвет, а съгласно чл.21, ал.1 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация полицейската регистрация се снема или снемането ѝ се отказва с писмена заповед на министъра на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица. Видно от представената Заповед №8121з-267/10.03.2015г. на Министър на вътрешните работи – л.161, Директор и Зам.Директорите на Главна дирекция Национална полиция са оправомощени да издават заповеди за снемане или отказ от снемане на полицейска регистрация, поради което съдът счита, че издателят на оспорената заповед разполага с необходимата материална компетентност.

Заповедта е издадена в писмена форма и е подписана от издателя си, като съдържа фактически и правни основания, послужили за издаването ѝ. В случая обаче следва да се има предвид, че между страните няма спор относно фактическата страна за осъществени от оспорващия престъпления по чл.343б, ал.1 от НК, както и че спрямо Н.С. са били осъществени полицейски регистрации в РУ Свиленград – №4157/30.11.2007г. и №6919/06.04.2015г. Не е спорно и че двете производства са приключили с одобрено от съда споразумение и по двете оспорващият е бил реабилитиран по право към момента на подаване на заявлението да бъде снета полицейската регистрация. Не спорно и установеното относно образувани административнонаказателни и административни производства с правно основание по ЗДвП.

Спорно е дали на жалбоподателя, който е осъден с влезли в сила два съдебни акта за умишлено престъпление от общ характер – чл.343б, ал.1 от НК, следва да се признае право да бъдат изтрити лични данни, съхранявани от полицейските органи – конкретно полицейски регистрации №4157 от 30.11.2007г. по БП №491 от 2007г. и №6919 от 06.04.2015г. по ДП №69/2015г. В случая при дадената обосновка от административния орган се явява спорно дали за данните е необходимо да продължава съхранението им с цел противодействие на престъпността и опазване на обществения ред чрез осъществяване на основните дейности на МВР – оперативно-издирвателна; охранителна, разследване на престъпления, информационна, административнонаказателна и предоставяне на административни услуги, като се има предвид, че Н.С. е определен с профил нарушител на правилата за безопасност на движението по пътищата и личността му се определя като рискова за обществото.

Предпоставките, при които законът допуска снемане на осъществена полицейска регистрация са посочени в чл.68, ал.6, т.1 - 5 от ЗМВР – ако регистрацията е извършена в нарушение на закона – т.1; наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл.24, ал.3 от НПК – т.2; наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда – т.3; лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание – т.4; лицето е починало – т.5. Като се има предвид съдържанието на приложените в преписката протоколи по нохд със споразумение, то не може да се счита, че са налице хипотезите на т.2, т.3 и т.4, както и не се установява полицейската регистрацията да е извършена и в нарушение на закона. Действително настъпилата реабилитация по право /за първото престъпление, считано от 12.09.2011г., а за второто – от 26.03.2018г./ не е основание за снемане на полицейска регистрация съгласно разпоредбата на чл.68, ал.6 от ЗМВР.

В случая обаче следва да се обсъди Решение на СЕС от 30.01.2024г. по дело С-118/2022г., в което е възприето, че чл.4, пар.1, б.В и Д от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейският парламент и на съвета от 27.04.2016г. трябва да се тълкуват в смисъл, че не се допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъплението или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по – конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, вкл. когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. В мотивите си към решението съдът на ЕС сочи, че не за всички лица, осъдени с влязла в сила присъда за престъпление, попадащо в обхвата на определението “престъпление от общ характер“, рискът да са замесени в други престъпления е еднакъв, което да обосновава определянето на еднакъв срок за съхранение на засягащите ги данни. Поради това в някои случаи, с оглед на фактори като естеството и тежестта на престъплението или липсата на рецидив, рискът, който представлява съответното лице, не дава непременно основание за запазването до смъртта му на неговите данни в предвидения за целта национален полицейски регистър. В такива случаи вече не съществува необходимата връзка между съхраняваните данни и преследваната цел. Поради това съхранението им не съответства на принципа за свеждане на данните до минимум предвиден в чл.4, пар.1, б.В от Директива 2016/680 и е за период по дълъг от необходимия за целите, за които тези данни се обработват, което е в разрез с чл.4, пар.1, б.Д от тази Директива. Прието е също, че реабилитация на такова лице, в резултат на която осъждането му е изтрито от регистъра за съдимост, сама по себе си не води до отпадане на необходимостта от съхранение на данните му в полицейския регистър, тъй като последното има цели, различни от тези на списъка на миналите му осъждания в регистъра за съдимост. Когато обаче, съгласно приложимите разпоредби на националното наказателно право, за да настъпи реабилитация трябва през определен период след изтърпяване на наказанието да не е извършено ново умишлено престъпление от общ характер, тя може да е индиция, че субектът на данните представлява по-малък риск от гледна точка на целите за противодействие на престъпността или опазване на обществения ред и следователно обстоятелство, което може да доведе до скъсяване на необходимия период за такова съхранение. Посочената европейска нормативна уредба имаща приоритет пред националното законодателство и даденото разрешение с цитираното решение на СЕС, съотнесени към настоящия казус, водят до извод, че обработването на лични данни - в случаите свързани с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред и конкретно по повод извършена в тази връзка полицейска регистрация, е допустимо само ако администраторът периодично проверява дали съхранението е необходимо за целите, за които те са били обработвани, като същият следва във всеки конкретен случаи по искане на заинтересовано лице да осъществява тази проверка като съобрази характера и тежестта на престъплението, за което лицето е осъдено, реабилитирано ли е същото, както и при коя хипотеза – по право, съдебна или абсолютна реабилитация, дали в срока от извършване на престъплението до настъпилата реабилитация лицето е извършило друго престъпление и дали то е от общ характер, както и данните за личността на лицето, респ. за риска, който то представлява. Едва след като извърши тази преценка, органът може да даде отговор на въпроса дали е необходимо обработката на лични данни да продължи да бъде осъществявана или следва полицейската регистрация на лицето да бъде снета, респ. ограничена.

В чл.68 от ЗМВР не е проведено разграничение между това за каква цел по чл.27 от ЗМВР се извършва полицейската регистрация, т.е. обработването на лични данни във всеки случаи обхваща и трите цели. В настоящия случай административният орган изрично сочи, че обработването на личните данни на жалбоподателя касае противодействие на престъпността и опазване на обществения ред и няма отношение към защита на националната сигурност – какъвто извод е направен и в решението на ХАС по а.д.№1075 по описа на ХАС за 2023г.

Като обсъжда в оспорената заповед разрешенията, дадени с посоченото Решение на СЕС, административният орган изпълнява указанията на съда само формално, което се приравнява нарушение на чл.35 и чл.36, ал.3 от АПК – не са изяснени фактите и обстоятелствата по случая и не са проверени и правилно преценени всички събрани доказателства. Издадената Заповед №3286з-3577 от 04.10.2022г.за снемане на полицейска регистрация №7335 от 28.06.2016г е възприета и обсъдена в оспорения акт, но при обсъждане личността на жалбоподателя е отчетено, че „до настъпилата реабилитация по право … е извършил друго престъпление от общ характер, деяние по чл.234, ал.1 от НК, за което е образувано друго ДП №295/26.06.2016г. на РУ Свиленград“. От друга страна независимо, че е представена справка за съдимост, в която не съществува правна квалификация на престъпление при условията на рецидив, административният орган сочи, че е установил „престъпления по чл.343б, ал.1 от НК в условията на рецидив“. Отново независимо, че има справка за нарушител/водач с посочване на конкретни данни за всяко извършено нарушение, административният орган не съобразява при общия си извод за броя на АУАН, че АУАН с бланков №984493 от 07.02.2015г. е „изпратен за съдебно решение“ /НОХД №380 за 2015г./, т.е. административното производство е прекратено, или за АУАН с бланков №167347 от 25.11.2007г. е „очакващ решение“ /НОХД №983 за 2007г./; относно броя на фишовете не е отчетено, че са за период от 10 години, както и че наказанията в тях са за сравнително ниски стойности глоби; относно ЗППАМ също не е отчетено, че са за двете деяния по чл.343б, ал.1 от НК, както и че в един от тези случаи има изрично отбелязване за прекратяване на административен ред на производството по налагане на ПАМ. Напълно неясно е и чрез коя форма от изрично посочените в чл.6 от Наредбата, т. 1 до т.5, е извършена всяка от полицейските регистрация и конкретно дали има фотографиране, дактилоскопиране, изземване на образци, а оттук и съответно как тези данни могат да бъдат обработвани за целите на противодействие на престъпността и опазване на обществения ред при осъществяване на основните дейности на МВР – оперативно-издирвателна; охранителна, разследване на престъпления, информационна, административнонаказателна и предоставяне на административни услуги. В тази връзка съдът установи и че липсват мотиви относно необходимостта обработката на лични данни да продължи да бъде осъществявана извън незащитения извод - с оглед на изложеното до тук, че Н.С. е с профил нарушител на правилата за безопасност на движението по пътищата и личността му се определя като рискова за обществото. В оспореният акт е извършен формално необходимият анализ по отношение личността на жалбоподателя, а и погрешно е възприето осъщественото от него престъпно деяние под форма на рецидив; срокът от 7 години след реабилитиране през 2018г. изрично е посочен като несчитан като значим, въпреки липсата на други извършени съставомерни деяния; деянието, за което е издадена заповед за заличаване на полицейска регистрация, е отчетено като извършено престъпление по чл.234, ал.1 от НК в срока до настъпилата реабилитация, като не е обсъдено Постановление за прекратяване на наказателното производство от 12.06.2016г. – л.49 и сл. Поради това съдът счита, че при събиране и оценка на дакозателствата от преписката административният орган е нарушил правилата на чл.35 и чл.36, ал.3 от АПК и не са били изяснени всички обстоятелства и факти за случая. Допуснатите нарушения на административнопроцесуалните правила следва да бъдат определени като съществени и така мотивират отмяна на оспорения акт. Нарушението на административния орган е съществено, тъй като е повлияло или е могло да повлияе върху крайното решение по същество на административния орган. Основен аргумент за формиране на отказа е преценката за Н.С., че е личност с профил нарушител на правилата за безопасност на движението по пътищата и определящ се така като рисков за обществото. Принципно С. – освен двете си осъждания, по които е настъпила реабилитация, има и образувани административнонаказателни производства и издадени санкционни актове за нарушение по ЗДвП, но тяхната преценка е извършена повърхностно и крайно, без съпоставка с типични случаи или криминогенна обстановка, както и без да бъдат отчитани конкретики по отношение на лицето, като например – възрастта на лицето при извършване и понастоящем. Няма обсъждане дали за конкретния случай са относими законоустановени процедури във връзка с осъществяване на целите при изпълнение на задълженията на органите за противодействие на престъпността и опазване на обществения ред извън задълженията им по контрол относно спазването правилата на движение /напр. за регистрация и отчет, анализ и информационен фонд, превантивна дейност за ограничаване на ПТП или предотвратяване на нарушения/, както и до каква степен е необходимо обработването на личните данни от полицейските регистрации за тези цели и дали е оправдано съхраняването им да продължи до смъртта на лицето. Предвид посоченото не може да бъде направен еднозначен извод за това дали субектът на данните представлява по-малък риск от гледна точка на целите за противодействие на престъпността и опазване на обществения ред и дали това може да доведе до скъсяване на необходимия период за съхранението им.

В оспорения административен акт няма конкретика при мотивиране на срока за съхраняване като „подходящ и разумен“. Следва да се има предвид, че съгласно чл.20 от НРИСПР проверките на органа не са периодични, а инцидентни – при постъпване на съответни документи или при иницииране на производството от самото лице.

Относно възражението за нищожност на оспорената заповед поради противоречие с влязъл в сила съдебен акт съдът счита, че е неоснователно. Оспорената заповед действително е постановена в изпълнение на влязлото в сила решение на ХАС по а.д.№1075/2024г., но тази заповед не е нищожна по смисъла на чл.177, ал.2 от АПК. В процесната заповед административният орган самостоятелно и независимо установява факти при съобразяване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, но в новото административнонаказателно производство допуска съществени процесуални нарушения. Следващото произнасяне на административният орган следва да бъде съобразяване и на дадените в настоящото решение указания.

При извода за основателност на жалбата, то на жалбоподателя са дължими направените в настоящото производство разноски – 10 лева за д.т. и 1000 лева за адв.възнаграждение.

Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед №3286з-2198 от 11.06.2024г. на Директор на ГД Национална полиция – относно отказ за снемане на полицейска регистрация, извършена на основание чл.68, ал.1 от ЗМВР.

ВРЪЩА делото като преписка на Директор ГД Национална полиция по Заявление вх.№272-15616/06.07.2022г. по описа на РУ Свиленград, ОД МВР Хасково, подадено от Н. Б. С. от [населено място] – относно снемане на полицейска регистрация, за ново произнасяне по извършени полицейски регистрации – №4157/30.11.2007г. и №6919/06.04.2015г., при спазване дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА Главна дирекция Национална Полиция при МВР да заплати на Н. Б. С., [ЕГН], от [населено място] направените по делото разноски в общ размер на 1010,00 лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.