Решение по дело №374/2017 на Районен съд - Пещера

Номер на акта: 42
Дата: 2 март 2018 г. (в сила от 24 март 2018 г.)
Съдия: Таня Петкова Петкова
Дело: 20175240200374
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 ноември 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

42

 

гр. Пазарджик, 02.03.2018 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД ПЕЩЕРА, Наказателен състав, в публично заседание на деветнадесети януари двадесети и осми септември две хиляди две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ПЕТКОВА

 

         при секретаря Евелина Генинска, като разгледа докладваното от съдия Петкова АНД № 374 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от К.Г.С., с ЕГН- **********,***, против Наказателно постановление № 17-0315-000736 от 10.11.2017 г. на Началника на РУ- Пещера при ОД на МВР- Пазарджик, с което за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

В жалбата оплаквания обобщено се свеждат до допуснато съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, което е накърнило сериозно правото му на защита, а освен това се сочи, че не е извършено и вмененото нарушение, т.к. посочените обстоятелства не отговаряли на действителната фактология. Всичко това според жалбоподателя води до незаконосъобразност на НП, поради което се иска и неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, но се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и пледира за отмяна на НП, излагайки доводи в подкрепа на становището си в устен и писмен вид.

Въззиваемата страна- АНО, редовно призована, не изпраща законов или процесуален представител. По делото с административно-наказателната преписка е депозирано становище по съществото на спора, с което излага съображения за неоснователност на жалбата и се иска потвърждаване на НП.

Съдът, като съобрази доводите, изложени в жалбата, становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение, прие за установено следното от фактическа страна:

         Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 27.10.2017 г., в 01,26 часа, в гр. Батак, на ул. „Априлци“  е управлявал, лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ РА 9667 АК, негова собственост, е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол Дрегер ARSM 0118, като лъхал на алкохол и имал забавени реакции, след което му бил издаден ТМИ № 0430840, който отказал да получи.

За така констатираното св. К. Г. мл. автоконтрольор при РУ Пещера към ОД на МВР- Пазарджик, съставил срещу жалбоподателя АУАН № 012297/27.10.2017 г., който бил предявен на жалбоподателя.

Въз основа на акта било издадено атакуваното НП. То било връчено лично на нарушителя на 17.11.2017 г. срещу подпис. Жалбата против НП била подадена чрез АНО на 22.11.2017 г., при което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП пред компетентния съд по местоизвършване на нарушението.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на приетите писмени доказателства и събраните гласни такива.

При така установената фактическа обстановка, разгледана по същество жалбата против НП е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

         Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са от категорията на абсолютните и драстично накърняват правото на защита на санкционираното лице.

         На първо място е нарушена разпоредбата на чл.43 от ЗАНН при предявяването на АУАН на нарушителя. Видно от процесния акт е че в него липсва подпис на нарушителя, за това че АУАН му е предявен и че се запознал с неговото съдържание, както и подпис на разписката към АУАН, че е получил екземпляр от същия. В акта липсва отразяване, че нарушителят е отказал да подпише същия и да получи екземпляр. Това само може да се предполага, доколкото в съдебно заседание свидетелите Г., Б. и В. заявиха, че жалбоподателя е отказал да подпише акта. Това обстоятелство обаче е недопустимо да се установява едва в съдебно заседание пред въззивната инстанция, а е следвало да се отбележи на самия АУАН, така както повелява разпоредбата на чл.43 ал.2 и ал.5 от ЗАНН и именно този отказ се удостоверява с подписа на един свидетел, с отразяване на неговите данни в акта.

         По-нататък пороците допуснати в административното производство се задълбочават с това, че при проверката не са били спазени изискванията на действащата вече към датата на нарушението Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, в сила от 20.09.2017 г. Издаденият ТМИ не е съобразен с Приложение №1 към чл.4 ал.3 от Наредбата. Първо издаваният талон вече носи наименованието Талон за изследване, а не Талон за медицинско изследване, т.к. такъв талон вече се попълва ТИ по чл.4 ал.3 от Наредбата се издава, като изследването вече може да бъде не само химическо лабораторно, но и с доказателствен анализатор. Но най-същественото е, че в процесния талон не са отразени обстоятелствата по чл.6 ал.5 от Наредбата. Дори издаденият ТМИ не е подписан от нарушителя, като отново не е отбелязано поради какви обстоятелства, като е налице нарушаване на Наредбата относно оформянето на отказа за на лицето да подпише или да получи талона.

         На следващо място, както безспорно се установи по делото, жалбоподателят е бил откаран в ФСМП- Батак, където е бил освидетелстван, но и тогава не му е била осигурена възможност да даде кръвна проба за химичен анализ, което се установи не само от гласните доказателства, но и от представените писмени- копие от амбулаторния журнал на спешния център. Наредбата предвижда възможност само при отказ на лицето да даде кръв, да не бъде взета кръвна проба, което се отразява в журнала по надлежния ред. такова отбелязване в журнала или в съответен протокол липсва. При всички други обстоятелства- явяване след посочения краен час в талона, поради някакви за забавяне, невъзможност за даване на кръв и т.н.часа такава кръвна проба се взима за анализ, като всички тези обстоятелства следва да се преценяват от наказващия орган впоследствие при решаването на АНП.

При тези нарушения на процесуалния закон и нарушена процедура за преценка на концентрацията на алкохол в кръвта на водача, АНО е следвало да прекрати преписката, а не да пристъпва към санкциониране на лицето.

Само за пълнота съдът намира, че следва да посочи, по същество, че по делото е установено по несъмнен начин, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС и до във видимо нетрезво състояние, както и че е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, като в тази насока съдът кредитира показанията на свидетелите Г., Б. и В., които са непротиворечиви и еднопосочни, като не споделя становището на процесуалния представител на жалбоподателя, че не същите не следва да се дава вяра, т.к. са полицейски служители. Последното обстоятелство, независимо от обвързаността на свидетели с АНО не може само по себе си да даде основание да не бъдат кредитирани показанията им, т.к. както се посочи, те не са противоречиви, а от друга страна не се установи какъвто и да е личен мотив същите да уличават жалбоподателя в нарушение, което да не е извършил. В този ред на мисли съдът не кредитира показанията на свидетелите С., Сиракова и Пъпанова, не само поради близките им отношения първите двама са в родствена връзка с жалбоподателя- негови брат и майка, а третия свидетел е колега на жалбоподателя от години, което означава, че същите имат интерес от изхода на делото по отношение на жалбоподателя, но и поради обстоятелството, че техните показания особено на първите двама свидетели противоречат помежду си и с показанията на полицейските служители, друг е въпроса че и твърденията им са нелепи, т.к. се опровергават дори от житейската логика, поради което и не следва да бъдат обсъждани.

Казано с други думи, настоящият съдебен състав намира, че извършеното от жалбоподателя консумира състав на нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП, но поради посочените по-горе допуснати на АНП нарушения, НП е незаконосъобразно, което пък влече необходимостта от неговата отмяна.

Ето защо, Районен съд Пещера, в настоящия състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-0315-000736 от 10.11.2017 г. на Началника на РУ- Пещера при ОД на МВР- Пазарджик, с което на К.Г.С., с ЕГН- **********,***, за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, като незаконосъобразно.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд гр. Пазарджик.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: