Решение по дело №6211/2022 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1110
Дата: 13 юли 2023 г.
Съдия: Николай Стефанов Стефанов
Дело: 20224520106211
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1110
гр. Русе, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20224520106211 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен пряк иск с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ, във вр.чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86 oт ЗЗД,
както и обратен иск с правно основание чл.500, ал.1 т.1 от КЗ.
Ищецът Община Русе с БУЛСТАТ:*********, представлявана от кмета
Пенчо Милков е предявил срещу ответника ЗАД „БУЛ ИНС“ с
ЕИК:********* със седалище и адрес на регистрация гр.София обективно
съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, вр. с чл.45 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 1376,03 лева, представляващи обезщетение за
нанесени имуществени вреди.
С исковата молба са представени писмени доказателства и направени
доказателствени искания за назначаване на САТЕ.
В срока по чл 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който са
развити пространни съображения за неоснователност на предявените искове.
Ведно с отговора по чл.131 от ГПК е направено искане с правно
основание чл.219, ал.1, пр.2 от ГПК за привличане на трето лице помагач на
ответника – П. Б. В. с ЕГН:**********.
Предявен е и на основание чл.219, ал.2 от ГПК обратен иск срещу
третото лице помагач П. Б. В. с ЕГН:**********. ЗАД „БУЛ ИНС“ с
1
ЕИК:********* със седалище и адрес на регистрация гр.София моли съда да
осъди П. Б. В. с ЕГН:********** да им заплати сумата в размер на 1376,03
лева представляваща изплатеното от ЗД“БулИнс“ АД застрахователно
обезщетение, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на
исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми. Претендират се
разноски по делото. П. Б. В. не е депозирал отговор по предявеният обратен
иск и не взема становище по делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, по реда
на чл.12 и чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа
страна следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че на
29.01.2019г. около 22,05 часа, П. Б. В. е управлявал л.а „БМВ" с ДКН:
Р6405ВМ, негова собственост. При управлението на автомобила, в гр.Русе по
бул. „Ц.О." срещу централния вход на Кооперативния пазар, поради
несъобразена скорост се отклоник в ляво по посока на движението и със задна
дясна част на МПС се блъснал в метални преградни пана собственост на
Община Русе. Вследствие на ПТП-то са нанесени щети по металните
преградни пана.
По делото няма спор и се установява от писмените доказателства по
делото, че автомобилът на виновния водач, по време на процесното ПТП е
бил с валидна застраховка гражданска отговорност, сключена с ответника по
настоящия иск. Това обстоятелство обуславя и неговата отговорност спрямо
претърпените от Община Русе вреди.
От заключението на приетата и неоспорена от страните САТЕ се
установява, че е налице причинно-следствена връзка между описаното в
протокола за ПТП и в исковата молба произшествие.
Експертът установява, че стойността на необходимите материали за
извършване на ремонта е 1039,34 лева, стойността за механизация и
транспорт – 282,04 лева и труд за демонтаж и монтаж – 87,36 лева.
Установява се , че общата стойност на разходите по възстановяване на
щетите по увредената крайпътна инфраструктура получени при ПТП е в
размер на 1376,03 лева.
Експертът установява, че анализа на данните в делото сочат, като
причина за ПТП нарушаване на устойчивото движение поради действия на
2
водача на л.а. БМВ - не контролира непрекъснато МПС и движение с
несъобразена скорост.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл.380 от КЗ. В конкретния случай не е спорно, а и се
установява от представените писмени доказателства, че това изискване е
спазено – Община Русе е отправила искане до застрахователното дружество
за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение и е предоставила
банкова сметка за неговото превеждане.
По делото няма спор, че извънсъдебната застрахователна претенция не
е удовлетворена. Съвкупната претенция на представените по делото
доказателства- констативен протокол за ПТП, фотоснимки изготвени към
него, издаденото и влязло в сила наказателно постановление и заключението
на вещото лице дават основание да се приеме, че е доказан механизма на
процесното ПТП, както и виновното поведение на водача П. В..
Безспорно констативният протокол за ПТП е официален свидетелстващ
документ за установеното от съставилото го длъжностно лице състояние на
пътя, местоположение и увреждания по МПС участвали в произшествието,
включително и на оградата собственост на ищеца. Именно въз основа на тези
констатации би могъл да бъде направен извод за причините вреди и условията
при които е настъпило произшествието, които изводи съвпадат с посочената
от ищеца фактическа обстановка.
Неоснователно се явява възражението на ответника за недоказаност на
виновното поведение на водача и за наличието на „случайно деяние“. Вещото
лице също е дало заключение, че уврежданията по оградата са получени при
процесното ПТП и е определило стойността на причинените имуществени
вреди.
Исковата претенция е съобразена съобразно дадената от вещото лице
оценка на щетите, поради което предявеният иск се явява изцяло основателен
до претендирания размер. Върху присъдената сума е дължимо и обезщетение
за забава. Съгласно чл. 496, ал.1 от КЗ, срокът за окончателно произнасяне по
3
претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното
предявяване по реда на чл.380 пред застрахователя, сключил застраховката.
Съгласно чл.497, ал.1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането
на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по
чл.106, ал. 3 или изтичането на срока по чл. 496, ал.1 освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал.3.
В случая ищецът е предявил претенцията си по предвидения от закона
ред на 14.02.2020г. В срока за произнасяне застрахователят не е изплатил
обезщетение и не е изискал допълнителни документи, които да са условие за
изплащане на такова. Поради това началният момент от който
застрахователят следва да дължи обезщетение за забава е изтичането на срока
по чл. 496, ал.1 КЗ или от 17.05.2020г., каквото е и претендирано с исковата
молба.
При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят
направените от него разноски за настоящото производство в размер на
55,00 лева, 150 лева юрисконсултско възнаграждение и 300,00 лева
възнаграждение за вещо лице, или общо 505,00 лева.
По обратния иск:
Съгласно практиката на ВКС (в решение по т.д. №877/2010г. на ІІ т.о.,
решение по т. д. № 814/2009г. на І т.о., решение №53 от 24.07.2020г. на
ВКС по т.д. №881/2019г., II т.о.), по своята правна характеристика
предявяването на обратен иск по реда на чл.219, ал.3 от ГПК съставлява
последващо обективно съединяване на искове при условията на положителна
евентуалност. Обратният иск на ответника срещу третото лице – помагач
подлежи на разглеждане по същество само при уважаване на иска на ищеца
против ответника и само до размера, до който първият иск е уважен. Касае са
за специална хипотеза на евентуално съединяване на искове не по почин на
ищеца, при който условието, за да настъпят процесуалните предпоставки за
произнасяне по него, е уважаване на главния иск, като неговите граници са и
граници на обратния иск.
4
И така, съгласно разпоредбата на чл.500, ал.1 т.1 от КЗ, застрахователят
по застраховка „Гражданска отговорност“ има право да получи от водача
платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато водачът
при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил
нарушение по ЗДвП. Представените по делото доказателства установяват
всички предпоставки за възникване на регресното право на застрахователното
дружество по отношение на ответника П. В.. Същевременно от представения
по делото протокол за ПТП се установява, че в настоящия казус е налице
противоправно поведение на водача на процесния автомобил. Същият
нарушава разпоредбата на чл.20, ал.1 от Закона за движение по
пътищата/ЗдВП/. Автомобилът на виновния водач, по време на процесното
ПТП, е бил с валидна застраховка гражданска отговорност, сключена с
ответника по настоящия иск.
В полза на ищецът по обратния иск следва да се присъдят направените
от него разноски в настоящото производство в размер на 600,00 лева по
предявения обратен иск.
Така мотивиран, районният съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД с ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.„Джеймс Баучер“ №87, представлявано от
Стоян Проданов и Крум Крумов, да заплати на Община Русе,
Булстат:*********, с административен адрес гр. Русе, пл. „Свобода“ №6,
представлявана от кмета Пенчо Милков сумата от 1376,03 лева, дължимо
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за
причинени вреди на общинско имущество в резултат на ПТП
от 29.01.2019г. в гр. Русе, с лек автомобил „БМВ“ с рег. номер *****,
управляван от П. Б. В. с ЕГН:**********, ведно със законната лихва върху
присъденото обезщетение считано от 17.05.2020г. до окончателното му
изплащане.
ОСЪЖДА ЗД„Бул Инс” АД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.„Джеймс Баучер“ №87, да заплати на Община
Русе, Булстат:*********, с административен адрес гр.Русе, пл. „Свобода“
№6 сумата от 505,00 лева разноски за настоящото производство.
5
ОСЪЖДА П. Б. В. с ЕГН:********** да заплати на ЗД „Бул Инс” АД с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.„Джеймс
Баучер“ №87 сумата от 1376,03 лева, представляваща регресна претенция за
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ за причинени вреди на общинско имущество в резултат на ПТП
от 29.01.2019г. в гр. Русе, с лек автомобил „БМВ“ с рег. номер *****,
управляван от П. Б. В. с ЕГН:**********, ведно със законната лихва върху
обезщетението считано от датата на изплащане на обезщетението от ЗД „Бул
Инс“ АД на Община Русе.
ОСЪЖДА П. Б. В. с ЕГН:********** да заплати на ЗД „Бул Инс” АД с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.„Джеймс
Баучер“ №87 сумата от 600,00 лева разноски по обратния иск.
Решението е постановено при участието на П. Б. В. с
ЕГН:********** в качеството на трето лице помагач на ответника ЗД
„Бул Инс” АД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6