Р Е Ш Е Н И Е № 2186
гр. Пловдив, 24.11.2022 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив, II състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА и с участието на прокурора СВЕТОСЛАВА
ПЕНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Дичев административно дело № 1804
по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по иск, предявен от Е.Д.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
(ГДИН) – гр. София, с който се претендира обезщетение в размер на 20 000 лв. за
причинени неимуществени вреди от бездействия на затворническата администрация,
за периода от 01.01.2019 г. до
21.12.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 07.07.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата. В исковата молба се сочи, че нетната площ на
пренаселените килии, в които е пребивавал ищецът била под 3 кв. м.; във всички
килии, в които пребивавал е липсвала каквато и да е вентилация; тоалетната в
килията била в много лошо състояние – с неработещи казанчета, липса на прегради,
липса на работещи чешми или умивалници, а също не е шумоизолирана; лошо
състояние на банята – душовете били само 5-6, а се къпели по 30-40 човека, и от
тях течала или гореща или ледено студена вода, която била и с лошо качество и
не ставала за пиене; недостиг на дневна светлина, поради липсата на достатъчно
прозорци, през които да влиза и свеж въздух, което създавало на лишения от
свобода дихателни проблеми, кашлица и предразположение към респираторни
заболявания; липса на вътрешна и външна изолация на стените, поради което през
зимата отоплението било много трудно и било студено; недостатъчно дебели
завивки, като му било отказано доставянето на допълнителни такива; спалното и
постелъчно бельо се сменяло изключително рядко, което създавало предпоставки за
наличие на дървеници и бълхи; липса на индивидуална и корекционна работа от
страна на отговорните лица в затвора; не му била дадена възможност да участва в
програми за въздействие за индивидуална и групова работа, което довело до
поведенческа и личностна криза; в килиитело няма достатъчно шкафчета и мебели;
липса на реакция на молби на лишения от свобода да бъде настанен в килии с
непушачи. Изброеното му причинило значителни неимуществени вреди – здравословни
проблеми, като главоболие и чести респираторни заболявания, възмущение, стрес,
притеснения, психологически дискомфорт, огорчение, внушаване на чувство за
малоценност, което представлявало нарушение на чл.3 от КЗПЧ.
В СЗ жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. К., който поддържа исковата молба и моли съда да я уважи, тъй като в
съдебното производството са доказани претенциите на ищеца.
Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" – гр. София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч.,
в СЗ и в писмен отговор оспорва предявената искова претенция по основание и
размер и моли да бъде отхвърлена.
Прокурорът от ОП – Пловдив изразява становище, че исковата
претенция е неоснователна. Алтернативно, ако съдът приеме, че претенцията е
доказана, то моли съда, да я редуцира, тъй като е прекомерна.
Искът е процесуално допустим, а разгледан по същество е
частично основателен.
На първо място, ищецът твърди, че е претърпял неимуществени
вреди от бездействията на затворническата администрация, за периоди: от 01.01.2019
г. до 21.12.2020 г., за който период се твърди, че е пребивавал в Затвора – гр.
Пловдив.
От представените по делото неоспорени справки от Затвора –
Пловдив се установява, че Е.М. е бил там през периода от 02.01.2020 г. до 23.12.2020
г., поради което претенциите му следва да бъдат разгледани за периода от
02.01.2020 г. до 21.12.2020 г., а за останалите периоди са неоснователни, тъй
като няма доказателства през тях ищецът да е бил в мястото за лишаване от
свобода.
По отношение твърденията за липса на достатъчно жилищна площ
– администрацията на Затвора Пловдив е представила данни за брой настанени лица
в помещенията, в които е пребивавал М., като се установява, че не е била
осигурена минималната изискуема площ от 4 кв.м. през целия престой на ищеца в
Затвора - Пловдив, поради което съдът приема, че тази претенция е доказана,
предвид посочените данни за всяко едно от помещенията, обитавани от М..
По отношение на останалите оплаквания през времето на пребиваване
в Затвора – Пловдив, съдът намира, че те са неоснователни, тъй като според
доказателствата помещенията, в които е пребивавал М. не са обновявани след
основен ремонт, но са извършвани текущи ремонти, като своевременна се извършват
ремонти и се отстраняват повреди – своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняване
на течове, смяна на осветителни тела; през 2017 г. е извършено боядисване на
общите помещения, дограмата е подменена с нова – ПВЦ, поставен е гранитогрес в
общите умивални; банята, която е обща, е с мозайка на пода и с фаянсови плочи,
ползва се по график. На всички лишени от свобода е осигурен достъп до топла
течаща вода, съгласно графика за разпределение на времето, а работещите имат
достъп до баня всеки работен ден, а във всеки санитарен възел има течаща
студена вода. От справките се установява, че за времето си на престой на пост III М. е
работил като магазинер в „Магазин за лишени от свобода“ към ДП „ФЗД“ – ТП –
Пловдив, след което е преназначен като ръчник в „Обособено производство“ за
времето от 28.01.2020 г. до освобождаването му от пенитенциарното заведение,
което е предоставяло и възможност за ползване на банята от М. всеки работен
ден. Отоплението се осъществява централно – локално парно отопление,
проветряването и хигиената на стаите е пожелание на лишените от свобода, като
за целта са им предоставени съответните прибори, както и възможност такива да
бъдат закупени от лавката на затвора или доставени от близките им, съгласно
разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода
могат да получават, ползват и държат при себе си. Пералнята се ползва по
график, а водата в затвора е от обичайната водоснабдителна мрежа в града с
качество, от което се ползват всички граждани в условията на свободен живот.
Проветряването и хигиената на помещенията е по желание на лишените от свобода,
като за целта получават препарати и прибори, а могат да си закупят такива и от
лавката на затвора; тоалетните във всяка стая са обособени помещения с отделен
вход; на всеки подсъдим се осигурява легло, дюшек, постелъчен инвентар, а пожелание могат да
получат такъв и от близките си, както и други, съобразно списък на разрешените
вещи , предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават,
ползват и държат при себе си. Представени
са доказателства, че ГД „ИН“ сключва централен договор за ДДД обработки на
всички помещения в затворите, които се извършват по утвърден график, като са
представени протоколи за извършена дезинсекция. Не се представят доказателства М.
да е подавал сигнали или жалби по отношение лоши санитарно-битови условия или
за липса/недостатъчност на постелъчен инвентар, спално бельо или препарати и
прибори за почистване.
В хода на съдебното производство по делото е разпитано като
свидетел лицето М.С.Б., от чийто показания се установява, че познава ищеца от януари-февруари
2020 г., когато са били в една килия 33, пост 3. По това време в килията били
10-11 човека, нямало свеж въздух и вентилация, прозорецът бил нависоко,
тоалетната била като барплот, нямало даже студена вода, нямало достатъчно
светлина. В килията имало дървеници, хлебарки, за което пръскали, но те пак се
появявали. Твърди, че предоставените от администрацията препарати за почистване
били крайно недостатъчни. Сочи, че в помещенията през зимата било студено, а
през лятото – много горещо. Топла вода имало единствено в банята, но душовете
били само 6, а хората 30 и трудно се
стигало до топлата вода, което налагало
да си топлят с бързовари водата и така да се къпят. Сочи, че ищецът е работил в
лавката на затвора от сутрин до вечер. Показанията на свидетеля не следва да
бъдат кредитирани, доколкото не са оспорени представените писмени
доказателства.
Предвид всичко изложено съдът намира, че оплакванията за лоша
хигиена – наличие на дървеници, хлебарки и гризач, както и за липса на топла
течаща вода в килиите са неоснователни. От представените доказателства се
установява, че са осигурени условия за естествено проветрение и осветление,
съобразно изискванията на ППЗИНЗС. За наличието на течаща вода в помещенията и
санитарен възел към тях, администрацията е представила справки, които не са
оспорени. Пак от справките се установява, че отоплението се осъществява през
централно парно, а няма и данни, лицето да е искало от администрацията на
затвора допълнителни одеяла. Твърденията и оплакванията за бездействие по
отношение наличието на инсекти са оборени от представените от администрацията
сключени договори за ДДД, протоколи и график за дезинфекция, т. е. не е налице
бездействие на администрацията в този смисъл.
Относно оплакванията за липсата на свеж въздух и вентилация,
следва да се отбележи също така, че от доказателства по делото по отношение на
помещенията в затвора, в които е пребивавал ищецът, няма нарушение на чл.20
ал.2 от ППЗИНЗС, тъй като в тях е осигурен пряк достъп на дневна светлина и
възможност за естествено проветряване. Няма нарушение и на чл.20 ал.3 от
ППЗИНЗС, тъй като и във всички стаи и помещения на затвора Пловдив е осигурен
достъп до санитарен възел и течаща вода. По отношение осигуряване на топла
вода, по делото се установи, че времето за достъп до такава, е посочено в
утвърден от началника на затвора гр.Пловдив график, за разпределение на времето
на лишените от свобода. Само за пълнота следва да се отбележи, че не става ясно
какво точно има предвид ищецът под твърдението, че тоалетните не са
шумоизолирани, а освен това, неосигуряването на шумоизолацията в тоалетната, не
може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение, доколкото поставянето
на шумоизолация е над средното ниво на битови условия.
От представеното по делото становище от затвора Пловдив се
установява, че всички помещения на затвора-Пловдив, в които е бил настанен М.,
са с два отваряеми прозореца. Проветряването и наличието на свеж въздух в
килиите зависи изцяло от самите лишени от свобода, които избират кога и колко
време да проветряват помещението. В този смисъл, по делото не се събраха
достатъчно доказателства да е било прекалено топло през лятото или прекалено
студено през зимата в затвора в Пловдив за процесния период на изтърпяване на
наказанието от ищеца. Нещо повече, видно от становището на ИСДВР П.,
отоплението в затвора Пловдив се осъществява чрез централно-локално парно
отопление през отоплителния сезон.
По отношение на твърденията на ищеца за наличие на дървеници
и хлебарки в помещенията в затвора в Пловдив, както бе посочено по-горе в
решението по делото са представени договори за дезинфекция, дезинсекция и
дератизация, и макар и свидетелят да твърди наличието на инсекти, не може да се
формира извод, че ответникът е бездействал, а напротив предприел е мерки за
борба с инсекти в местата за лишаване от свобода, като дори е договорено с
изпълнителя да се извършват и извънредни дейности по дезинфекция и дератизация
при възникнала необходимост.
Напълно голословни са твърденията на ищеца, че поради липса
на свеж въздух имал дихателни проблеми и кашлица. По делото няма данни, а и
самият М. не твърди да е уведомил администрацията на затвора за такива
здравословни проблеми.
Следва да се
посочи също така, че от всички събрани доказателства, включително и от
показанията на свидетеля, се налага изводът, че действително, личната
хигиената, почистването на помещенията и проветряването са ангажимент на
лишените от свобода, още повече, че от страна на затворническата администрация
е предоставена възможност за допълнителни почистващи материали, препарати,
предмети за почистване, постелъчен инвентар, одеяла, при поискване от страна на
лишения от свобода. По делото не се представиха доказателства от страна на М. да
е имало подавани молби за допълнителни препарати, постелъчен материал или други
подобни, както и за наличие на жалби срещу санитарно-битовите условия в затвора,
както и такива за липсата на достъп до медицинска помощ.
При така изложеното действително се установяват част от
твърдените нарушения по чл.3 от ЗИНЗС, както са
описани по-горе, при което на ищецът следва да бъде присъдено обезщетение за
неимуществени вреди. Доколкото осъщественото доказване е само за част от
твърдените нарушения, обезщетението следва да бъде определено, като се вземе
предвид частично успешното доказване, както и размерът на претендираното
обезщетение така, както е оценен и заявен от ищеца в размер на 20 000 лв. за
исков период от 01.01.2019 г. до 21.12.2020 г. за престоя му в Затвора – Пловдив.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът следва да се съобрази с насоките в практиката на ЕСПЧ за
справедлива база за размера на обезщетението. При съобразяването на сочената
практика и на жизнения стандарт за страната, следва да се приеме, по аргумент
от §1 т.1 от ДР на Закона за социално подпомагане, че нивото на основни жизнени
потребности следва да е съразмерно на нивото на социално-икономическото
развитие на страната, което на свой ред отразява жизнения стандарт. При това
положение, доколкото минималната работна заплата като статистически показател е
общоприет и за отразяване на жизнения стандарт, следва да се приеме, че
по–ниският жизнен стандарт в България оправдава и базисното справедливо
обезщетение за лоши условия в местата за лишаване от свобода да бъде в размер
до 60 % (2.4 евро на ден) от минимално установените 4 евро на ден съобразно
жизнения стандарт в Унгария, така, както е прието в практиката на ЕСПЧ. Справедливият размер на това обезщетение
според настоящия съдебен състав възлиза на сумата от 700 (седемстотин) лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА Главна Дирекция
"Изпълнение на наказанията" - София, ул. "Н. С." № 21, да
заплати на Е.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на общо 700 лв. за периода от 02.01.2020 г. до 21.12.2020
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
– 07.07.2022 г. до окончателното изплащане
на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част
за разликата до пълния му предявен размер от 30 000 лв., както и за останалите
периоди в обхвата на претендирания – от 01.01.2019 г. до 21.12.2020 г.
Решението подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в
14–дневен срок от съобщението пред тричленен състав на Административен съд –
Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: