Решение по дело №10048/2017 на Окръжен съд - Габрово

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №  4

 

гр. Габрово, 10.01.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и седемнадесета година,  в състав:

                                        

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ДИМОВА

 

при секретаря Бояна Бобчева като разгледа докладваното от съдията И. Димова търговско дело  № 48 по описа за 2017 г.,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 374 от ГПК.

Подадена е искова молба от И.П.Н., като едноличен собственик на капитала на „Н. - Н. ИНВЕСТИЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД гр. Трявна против „П.Т.” ЕООД ***, В.Б.Й. ***, с.о. „Ваялар” № 137 и В.Б.Й. в качеството му на изп. директор на „Н. - Н. ИНВЕСТИЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД гр. Трявна със седалище и адрес на управление ***. Претендира да се обяви за нищожен договор за покупко-продажба на дружествени дялове с рег. № 662 и 663 от 25.01.2017 г. със заверка на подписи и съдържание на Нотариус О.Ш., с район на действие РС – Варна, подписани от помощник –нотариус по заместване Д.Ш., сключен между „Н. - Н. инвестиционна компания” ЕАД гр. Трявна, представлявано от и.д. В.Б.Й., като продавач и В.Б.Й. като купувач по силата на който продавача продава на купувача всички свои собствени десет дяла с номинална стойност от по десет лева, с обща номинална стойност сто лева, представляващи сто процента от капитала на „П.Т.” ЕООД ***, поради липса на представителна власт на представляващия юридическото лице, продавач „Н. - Н. инвестиционна компания” ЕАД гр. Трявна да договаря сам със себе си, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 38 от ЗЗД, както и поради вреда на представлявания на основание чл. 26 от ЗЗД във вр. с чл. 40 от ЗЗД, евентуално поради нарушаване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, евентуално като сключен при условията на абсолютна симулация на основание чл. 26, ал. 2, пр. последно от ЗЗД и евентуално като относително симулативен, прикриващ дарение, на основание чл. 26, ал. 2 пр. последно във вр. с чл. 17, ал. 1 от ЗЗД. Моли да се признае за установено по отношение на И.П.Н., в качеството му на едноличен собственик на капитала на „Н. - Н. инвестиционна компания” ЕАД гр. Трявна и „П.Т.” ЕООД ***, че вписаната по партидата на последното дружество обстоятелства, а именно прехвърляне на сто процента от дружествените дялове от „П.Т.” ЕООД *** на В.Б.Й., вписване на заличаване на „Н. - Н. инвестиционна компания” ЕАД гр. Трявна, като едноличен собственик на капитала на „П.Т.” ЕООД *** и вписването на В.Б.Й., като едноличен собственик и представляващ „П.Т.” ЕООД *** са несъществуващи обстоятелства на основание чл. 29 от ЗТР. Прави доказателствени искания. Претендира разноски.

С разпореждане № 253 от 15.05.2017 г. е разпоредено да се извърши размяна на книжа между страните.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, чрез адв. Б.П. от Софийска адвокатска колегия, с който считат, че липсва активна легитимация на ищеца по иска, тъй като липсва правен интерес и делото да бъде прекратено. Моли, ако се приеме, че исковата молба е допустима да се отхвърлят предявените искове, като неоснователни и недоказани. Моли да се спре производството до разрешаване на съдебния спор с влязло в сила решение по т.д. № 7/2017 г. по описа на ГОС. Прави доказателствени искания.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

          В търговския регистър са вписани заявените промени по партидата на „П.Т.” ЕООД *** -прехвърляне на дружествените дялове и нов едноличен собственик на капитала. С договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 25.01.2017 г. „Н. - Н. инвестиционна компания” ЕАД гр. Трявна, като продавач е продал на В.Б.Й. всичките свои собствени десет дружествени дяла, представляващи сто процента от капитала на „П.Т.” ЕООД ***. Договорът е с нотариална заверка на подписите и съдържанието.

          Видно от направената справка от Търговския регистър, едноличен собственик на капитала на „П.т.” ЕООД  е В.Б.Й.. Същият е придобил дружествените дялове от „Н.- Н. инвестиционна компания” ЕАД. Датата, на която е възникнало основанието за прехвърляне а дружествения дял е 05.01.2017 г. Праводателят по сделката „Н.- Н. инвестиционна компания” ЕАД е с едноличен собственик на капитала И.П.Н. и представител В.Б.Й.. Капиталът е в размер на 50 000,00 лв., от които 12 500,00 лв. са внесени.

За изясняване на фактическата обстановка по делото съдът е назначил изготвянето на съдебна комплексна икономическа и оценъчна експертиза от две вещи лица, които след като се запознаят с материалите по делото и направят проверка в счетоводствата на „П.Т.” ЕООД, „Н. – Н. инвестиционна компания” ЕАД и „Премиум Хотелс” ЕООД да дадат заключение каква е действителната и пазарна стойност на десетте броя дружествени дялове, съставляващи 100% от капитала на ответника „П.Т.” ЕООД, които са предмет на продажба с процесния договор за прехвърляне на дружествени дялове от 25.01.2017 година, като изрично вещите лица се съобразят с датата на сделката, а именно – 25.01.2017 година. Оценката на пазарните и действителните дялове на двете дружества „П.Т.” ЕООД и „Н. – Н. инвестиционна компания” ЕАД да бъде извършена и към датата на подписаното споразумение към договор за покупко-продажба – 22.05.2017 година. Съдът е възложил и да се изследват вземанията и задълженията, които „П.Т.” ЕООД има към В.Й. и към „Премиум Хотелс” ЕООД. Да се изследват финансовите активи, които „П.Т.” ЕООД има в „Премиум Хотелс” ЕООД. Да се направи оценка на предприятието „П.Т.” ЕООД и дяловете му в „Премиум Хотелс” ЕООД, като се вземат предвид и съществуващите отношения за зависимости между тях.

В заключението си вещите лица установяват, че „Н. – Н. инвестиционна компания” ЕАД е регистрирано на 13.11.2015 г. с капитал 50 000,00 лв. и към 25.01.2017 г., „Н. – Н. инвестиционна компания” ЕАД е едноличен собственик на капитала на „П.Т.” ЕООД, което от своя страна е притежател на сто процента от собствеността на „Премиум Хотелс” ЕООД. Последното дружество е собственик на хотел „Калина палас” – гр. Трявна. Хотелът е определен в баланса на дружеството за 10 461 хил.лв. и основен капитал 10 680 хил. лв. Действителната стойност на десетте броя дружествени дялове, представляващи сто процента от капитала на „П.Т.” ЕООД е сто лева, а балансовата стойност към 25.01.2017 г. е 1 413 344,00 лв. В тази стойност не са отчетени /намалени/ задълженията за лихви и такси по кредита на БАКБанка в размер на 1 558 536,00 лв. Стойността на десетте дяла е отрицателна величина, възлизаща на -145 192,00 лв. От вещите лица е установено, че „П.Т.” ЕООД има задължения към В.Й. в размер на 358 000,00 лв. /табл. 3, стр.3 от заключението, л.149 от делото/. Установено е, че дружеството „Премиум” ЕООД е апортирало непарична вноска в „Премиум Хотелс” ЕООД. Именно тази непарична вноска е увеличила капитала на „Премиум Хотелс” ЕООД на 10 680 000,00 лв. Едноличен собственик на капитала на „Премиум” ЕООД е В.Й.. С договора за покупко-продажба на дялове от 30.01.2017 г., финансовия дългосрочен актив от сто процента от дяловете на „Премиум Хотелс” ЕООД се продава на В. Й.. В баланса на „П.Т.” ЕООД към 31.01.2017 г. се формира дългосрочно вземане от купувача на дялове – В.Й., което е налично и в баланса към 22.05.2017 г. Оценката на стойността на дяловете на „П.Т.” ЕООД и на „Премиум Хотелс”  ООД е по цената им на придобиване по договор за продажба на дружествени дялове от 22.06.2016 г., с който „Премиум” ЕООД продава всички дялове на „Премиум Хотелс” ЕООД /1 068 000,00 лв., по 10 лв. н.ст./ на „П.Т.” ЕООД за 4 700 000,00 лв. или левова равностойност в размер на 9 192 401,00 лв. Експертизата не е оспорена от страните и е приета като доказателство по делото.

В настоящото производство се разглежда договора, по силата на който „Н. – Н. инвестиционна компания” ЕАД, представлявано от изпълнителния директор В.Б.Й. е продал на физическото лице В.Б.Й. дружествените дялове на „П.Т.” ЕООД на 25.01.2017 г., за сумата от 100,00 лв. Договорът е с нотариална заверка на подписите. На същата дата е взето решение от изпълнителния директор на „Н. – Н. инвестиционна компания” ЕАД да прехвърли всички свои дружествени дялове от капитала на „П.Т.” ЕООД на В.Б.Й., при цени и условия както намери за добре. Взето е и решение да се приеме за съдружник в „П.Т.” ЕООД В.Б.Й.. Решенията също са с нотариална заверка на подписите.

Ищец по настоящото производство е И.П.Н., в качеството си на едноличен собственик на капитала на „Н. – Н. инвестиционна компания” ЕАД, а ответници са „П.Т.” ЕООД, дружеството предмет на продажба и В.Б.Й. като физическо лице- купувач. Ищецът твърди, че извършената продажба е нищожна. Той е собственик. на капитала на едноличното акционерно дружество и оспорва процесната продажба на дружествените дялове на дружество с ограничена отговорност, чийто собственик. е едноличното акционерно дружество.

Видно от направената справка в Търговския регистър, „Н. – Н. инвестиционна компания” ЕАД е еднолично акционерно дружество с едностепенна система на управление – има едноличен собственик на капитала и Съвет на директорите. В чл. 15-18 от „Раздел V” от Устава са посочени правомощията на едноличния собственик на капитала. Правомощията на Съвета на директорите са залегнали в чл. 19-20. Съветът на директорите се състои от трима души, в случая това са – И.П.Н., Й.К.Д.– И.и В.Б.Й.. Съобразно правомощията си, уредени в чл. 20, ал. 3, т. 1, Съвета на директорите е органът, който е „компетентен да взема решения за прехвърляне или предоставяне ползването на търговското предприятие на Дружеството, както и на търговски дружества, в които Дружеството има дялово или процентно участие” –л.13 от делото. По делото няма доказателства за взето такова решение, както и за упълномощаването на изпълнителния директор от Съвета на директорите за извършване на оспорената сделка.

Съдът приема, че в случая е налице хипотезата на договаряне сам със себе си, защото изпълнителния директор на „Н. – Н. инвестиционна компания” ЕАД – В.Й. е договорил сам със себе си продажбата на дружествените дялове на собственото на  продавача дружество „П.Т.” ЕООД. Решението за продажбата е взел еднолично, в качеството си на изпълнителен директор, без да има взето решение или надлежно упълномощаване от Съвета на директорите.

На следващо място следва да се отбележи, че в практиката на ВКС се поддържа, че установената от гражданския закон забрана по чл. 38, ал. 1 ЗЗД за договаряне сам със себе си намира приложение не само при доброволното представителство, но и при органното представителство на юридическите лица. За разлика от доброволното представителство, при органното представителство не би могло да се осъществи освобождаването от забраната по чл. 38, ал. 1 ЗЗД. Мотивите на ВКС за това разбиране са, че представляван при органно представителство е юридическото лице, което не формира самостоятелно правно валидна воля, а извършва правни действия чрез волеизявлението си на управителя. Волята на членовете на управителния орган не може да се замести от друг орган на юридическото лице – общото събрание, тъй като последното не разполага с правомощия да осъществява представителни функции, чрез даване на съгласие за извършване на правни сделки. Затова сделка, сключена от органния представител /управител, изпълнителен директор и тн./, в която същият е договарял сам със себе си е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, в отклонение от разрешението при доброволното представителство. Тази позиция е застъпена и в теорията – „Органно представителство”- Николай Колев, изд. „Сиби”, 2012 г. на стр. 128.

Представителното действие от името на дружеството се извършва от членовете на управителния орган на дружеството. В закона се срещат редица хипотези, при които общото събрание на акционерите или едноличният собственик на капитала има право да одобри определени сделки на акционерното дружество, преди тяхното сключване – чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, чл. 114, ал. 1 ЗППЦК, като сделката е нищожна и не поражда действие, когато липсва това одобрение. С ТР № 3 от 15.11.2013 г. по т.д. № 3/2013, ВКС, ОСГТК е прието, че такова разрешение не се изисква от общото събрание на дружествата с ограничена отговорност и при органното представителство на търговските дружества, при сключване на търговска сделка от едно и също лице, като органен представител по силата на закона на две търговски дружества. В случая се разглежда хипотезата за еднолично акционерно дружество, с едностепенна система на управление.

Във връзка с горното, съдът приема, че сделката сключена при условията на договаряне сам със себе си, не поражда действие, ако представлявания не е дал своето предварително съгласие за нейното сключване /чл. 38, ал. 1 ЗЗД/.  Правилото по чл. 38, ал. 1 ЗЗД се прилага спрямо всички хипотези на договаряне сам със себе си при органното представителство на акционерното дружество, които са извън  приложното поле на правилото по чл. 240б ТЗ. Следователно всички сделки, сключени при условията на договаряне сам със себе си от членовете на управителния орган на акционерното дружество, извън чл. 240б ТЗ са нищожни и даденото от страните по тях е дадено без основание /чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД/. Като е договарял сам със себе си, ответника В.Й. е поставил в риск интересите на представляваното акционерно дружество.

В тази насока е и практиката на ВКС. В Решение № 217 от 10.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 2296/2015 г., I т. о. и Решение № 14 от 27.01.2017г. на ВКС по т.д. №1453/2014г. ІІ т.о. изрично е посочено, че изложените в т. 2 на ТР 3/2013 г. на ОСГК съображения са относими към хипотезата на чл. 38, ал.1, пр. 2 - т.н. множествено представителство. Сключването на търговска сделка между дружеството, представлявано от управителя му и самия управител в качеството му на физическо лице, попада в приложното поле на първото предложение на чл. 38, ал.1 ЗЗД- договаряне сам със себе си- органния представител сключва договор между себе си като самостоятелен правен субект и юридическото лице, което представлява /както в случая/. На органния представител действително е признато правото волята му като физическо лице да бъде счетена във външните отношения спрямо третите лица за воля на юридическото лице, но не и в отношенията със самия него. По тези изложени съображения ВКС е дал отговор на въпроса приложима ли е забраната на чл. 38 ал.1 ЗЗД при сключване на търговска сделка между дружеството, представлявано от управителя му и самия управител в качеството му на физическо лице, като е посочил, че отговора е утвърдителен.  Точно това е хипотезата и в настоящия казус- сключване на договор, който е договор по същността си, между дружеството, представлявано от изпълнителния директор и самия изпълнителен директор в качеството му на физическо лице.

Следователно предявеният иск по чл. 38, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде уважен, тъй като сключения договор от 25.01.2017 г. за продажба на дружествените дялове на „П.т.” ЕООД от изпълнителния директор на „Н. – Н. инвестиционна компания” ЕАД В.Й. и физическото лице В.Й. е нищожен.

По делото е предявен в условията на кумулативност иск по чл. 29 от Закона за търговския регистър /ЗТР/. С оглед на цитирания по-горе правен извод, че сключения договор е нищожен е обусловило вписването в Търговския регистър на несъществуващо обстоятелство по партидата на „П.т.” ЕООД. Защитата срещу това вписване е с иска по чл. 29 от ЗТР. Едноличният собственик на капитала е активно легитимиран да предяви такъв иск. Искът е предявен от И.Н., в качеството му на едноличен собственик на капитала на „Н. – Н. инвестиционна компания” ЕАД, т.е налице е активна легитимация, тъй като това е дружеството, което е собственик на „П.т.” ЕООД. Има качеството на продавач по договора от 25.01.2017 г. и е собствениик на сто процента от дружествените му дялове.

Чрез установителния иск по чл. 29 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛСЦ/ се цели установяване със сила на присъдено нещо на порок в регистърното производство /нищожност или недопустимост на вписването/, както и несъществуване на вписаното обстоятелство. Основната правна последица от уважаването на този иск е заличаване на вписването - чл. 30, ал. 1 от закона и възстановяване на юридическото и фактическо положение от преди извършването му, което обаче по силата на чл. 8 има действие за в бъдеще.

Обявеният за нищожен договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 25.01.2017 г. не е породил правното си действие, поради което основателен се явява предявения иск по чл. 29, ал. 1 от /ЗТРРЮЛСЦ/. Това е така, защото вписаното обстоятелство по партидата на „П.т.” ЕООД не е породило правното си действие, поради което в търговския регистър е вписано несъществуващо обстоятелство, а именно: прехвърлянето на 100 % от дружествените дялове от „П.т.” ЕООД на В.Б.Й., ЕГН **********; вписване на заличаване на „Н. – Н. инвестиционна компания” ЕАД, ЕИК *********, като едноличен собственик на капитала на „П.т.” ЕООД, ЕИК ********* и вписването на В.Б.Й., като едноличен собственик и представляващ „П.т.” ЕООД.

По отношение на разноските.

С оглед изхода на спора в ответниците следва да понесат направените в хода на производството разноски от ищеца в размер на 450,00 лв., за които има представен списък на разноските по чл. 80 ГПК – държавна такса в размер на 50,00 лв.; депозит вещо лице – 400,00 лв. За претендираният адвокатски хонорар няма представени доказателства, че същият е заплатен по банков път или в брой, за да може съдът да се произнесе по направеното искане за присъждането му. В списъка на разноските е посочена и сумата от внесен допълнителен депозит за вещо лице от 70,00 лв., който в указния срок и до момента на постановяване на настоящото решение не е внесен. Ищецът, след като не е изпълнил разпореждането на съда, постановено в съответствие с чл. 76 ГПК, следва да бъде осъден да ги внесе по сметка на ГОС.

На основание изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА за нищожен, сключения на 25.01.2017 г. между „Н. – Н. инвестиционна компания” ЕАД, ЕИК *********, чрез изпълнителния директор В.Б.Й. от една страна и В.Б.Й., ЕГН ********** от друга страна, договор за покупко-продажба на дружествени дялове с рег. № 662 и 663 от 25.01.2017 г. със заверка на подписи и съдържание на Нотариус О.Ш., с район на действие РС – Варна, подписани от помощник –нотариус по заместване Д.Ш., по силата на който продавача продава на купувача всичките свои собствени десет дяла с номинална стойност от по десет лева, с обща номинална стойност сто лева, представляващи сто процента от капитала на „П.т.” ЕООД, като противоречащ на закона, на основание чл. 38, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „П.Т.” ЕООД ***,  ЕИК *********, че вписаните по партидата на дружество обстоятелства под № 20170127150154, а именно: прехвърлянето на 100 % от дружествените дялове от „П.т.” ЕООД на В.Б.Й., ЕГН **********; вписване на заличаване на „Н. – Н. инвестиционна компания” ЕАД, ЕИК *********, като едноличен собственик на капитала на „П.т.” ЕООД, ЕИК ********* и вписването на В.Б.Й., като едноличен собственик и представляващ „П.т.” ЕООД СА НЕСЪСЩЕСТВУВАЩИ, на основание чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛСЦ във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА „П.Т.” ЕООД *** и В.Б.Й. ***, с.о. „Ваялар” № 137 солидарно да заплатят на И.П.Н., като едноличен собственик на капитала на „Н. - Н. ИНВЕСТИЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД гр. Трявна сумата от 450,00 лв. /четиристотин и петдесет лева/, разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА И.П.Н., ЕГН **********, в качеството му на  едноличен собственик на капитала на „Н. - Н. ИНВЕСТИЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД гр. Трявна за заплати на Габровски окръжен съд сумата от 70,00 лв. /седемдесет лева/- разноски по делото - допълнителен депозит за вещо лице.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за заличаване на вписаните обстоятелства.

 

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – гр. Велико Търново в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено по реда на чл. 259 от ГПК.

                       

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: