Р Е Ш Е Н И Е
№ 260440 11.03.2021 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
на единадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 7 268 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото по делото е образувано по повод искова молба от Ж.Т.М. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат С.Г. – Т., против „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов“ №3, представлявано от изпълнителния директор инж. Ганчо Тенев, за осъждане на ответника да плати на ищцата: сумата 374,22 лева, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на обедняването на ищцата при доставка на ВиК услуги във водоснабден обект с адрес: град Бургас, ул. „Екзарх Йосиф“ №32, ет.2, по партидата на абонатен № 217264, като погасил от текущи плащания на потребени услуги други разходи /съдебни/ без постановен съдебен акт и без съгласието на ищцата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й плащане; сумата 102 лева, с която дружеството без основание се е обогатило за сметка на обедняването на ищеца при доставка на ВиК услуги до посочения по – горе обект, чрез начисляване на суми за пречистване на вода, надвишаващи приложимата тарифа „Население“ за времето от 26.08.2014 годна до 30.05.20105 година и от 16.11.2016 година до 26.08.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане; сумата 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, описани в обстоятелствената част на исковата молба – за това, че самочувствието й като личност, ползваща се с добро име и позиции в обществото е накърнено, а и здравето й е разклатено и всяко притеснение влошава здравословното й състояние. По отношение на този иск ищцата твърди, че се е намирала в продължителен период от време, въпреки своята коректност, в състояние на нередовен абонат за ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане. Предявена е и претенции за заплащане на лихва за забава върху сумата от 500 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
Ищцата Ж.Т.М. е потребител на ВиК услуги, доставяни от ответното дружество във водоснабден жилищен обект, находящ се на адрес: град Бургас, ул. „Екзарх Йосиф“ №32, ет.2, за което е открита партида № 217264. Доставените услуги се отчитат по електронен път от едно измервателно устройство – водомер, монтиран в санитарния възел на жилището. В периода от 2012 година до края на 2013 година в отношенията между страните по спора се наложило изравняване на данни по отчетени количества и извършени плащания, поради неизправност на измервателен уред, който бил подменен на 12.12.2012 година. До изравняване на данните се натрупали текущи задължения за потребени услуги към месец октомври 2014 година в размер на 1069 лева с лихви. В хода на образуваното производство по частно гражданско дело № 7931 по описа на Бургаски районен съд за 2014 година, образувано по реда на чл.410 от ГПК, ищцата платила задълженията на 17.02.2015 година и 13.03.2015 година и подала възражение против заповедта за изпълнение. Въпреки извършеното плащане от името на ответното дружество бил подаден иск по реда на чл. 422 от ГПК, който по – късно бил оттеглен и производството по образуваното гражданско дело № 1401 по описа на Бургаски районен съд за 2015 година било прекратено с определение от 03.07.2015 година. С разпореждане от 31.07.2015 година била обезсилена Заповед № 4554 от 13.11.2014 година, постановена по частно гражданско дело № 7931 по описа на Бургаски районен съд за 2014 година, с която било разпоредено плащане на посоченото задължение от 1069 лева и съдебни разноски в размер на 374, 22 лева.
Въпреки извършените след това текущи плащания на задължения в размер на 516, 85 лева за периода от месец септември 2014 година до месец септември 2015 година, ищцата получила покана за доброволно изпълнение на тази сума и получила справка за счетоводни записи на дружеството. Било установено, че със суми, заплатени от ищцата за текущи задължения за посочения период били погасени от ответното дружество разходи по прекратеното съдебно производство, както следва: на 21.11.2014 година сума в размер на 161,35 лева, на 29.04.2015 година сума в размер на 18, 34 лева, на 11.05.2015 година сума в размер на 30,53 лева. От името на ответното дружество бил предявен иск за платени от ищцата текущи задължения, който бил оттеглен по – късно и производството по гражданско дело № 2648 по описа на Бургаски районен съд за 2016 година било прекратено с определение от 10.09.2016 година. От името на ответното дружество не били възстановени неправомерно удържаните съдебни разноски. По тази начин след постъпване на съответните плащания от ищцата оставали дължими текущи задължения с лихви. До изясняване на проблема ищцата преустановила плащанията на текущи задължения. По иск на ответното дружество ищцата, като ответник в това производство, била осъдена да плати сумата 633,33 лева, представляваща неплатено задължение за доставена, отведена и пречистена вода за периода от 30.05.2015 година до 16.11.2016 година до абонатен № 217264, ведно със законната лихва до окончателното й плащане, както и сумата 1063, 81 лева съдебни разноски. Посоченото решение било постановено по гражданско дело № 1999 по описа на Бургаски районен съд за 2017 година, което било частично отменено с решение по въззивно гражданско дело № 1013 по описа на Бургаски окръжен съд за 2018 година.
Тъй като със сумата 374, 22 лева ответното дружество погасило съдебни разноски, без за това да е постановен съдебен акт, ищцата излага правен довод, че с тази сума доставчикът се е обогатил неправомерно, за сметка на обедняването на ищцата.
Вторият иск, обективиран в исковата молба и уточнението, е за осъждане на ответника да плати на ищцата сумата 102 лева, с размера на която тя счита, че също е налице разместване на блага без основание. Посочва, че ответната дружество начислява суми за пречистване на вода в размер, надвишаващ приложимата тарифа за „Население“ с 0,17 лева/куб.м. без ДДС. Излага, че с посочения по – горе съдебен акт Бургаският окръжен съд е установил неправилното начисляване за периода от 30.05.2015 година до 16.11.2016 година и съобразил постановения съдебен акт с този резултат. Ищцата счита, че ответното дружество следва да възстанови всички получени суми, надвишаващи цени за население за времето от 26.08.2014 година до 30.05.2015 година и от 16.11.2016 година до 26.08.2019 година, приблизително около 500 куб.м., включително с разпределение, доставена, отведена и пречистена вода.
В исковата молба е обективиран и иск за осъждане на ответника да плати на ищцата неимуществени вреди в размер на 500 лева за това, че самочувствието й като личност, ползваща се с добро име и позиции в обществото е накърнено, а и здравето й е разклатено и всяко притеснение влошава състояние й. По отношение на този иск ищцата твърди, че се е намирала в продължителен период от време, въпреки своята коректност, в състояние на нередовен абонат за ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане
Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Ищцата е поискала до разпит да бъдат допуснати двама свидетели за установяване на твърдяните неимуществени вреди.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответникът, чрез процесуалния си представител – главен юрисконсулт Златева, дава писмен отговор на предявените искове. Не са оспорени фактите, описани в исковата молба за водени между страните съдебни производства.
По отношение на иска за сумата 374,22 лева посочва, че е недоказан, тъй като не се установява, че ищцата е изпълнила задължението за заплащане на сумите по заповедта за изпълнение. На следващо място посочва, че ищцата е дължала тези разноски, тъй като плащането на задълженията, за които е издадена заповедта по чл. 410 от ГПК е извършено след постановяване на заповедта за изпълнение на парично задължение. Позовава са не тълкувателно решение № 4/2013 година от 18.06.214 година на ВКС, ОСГТК, както и излага и други правни доводи за неоснователност на предявения иск.
По отношение на иска за осъждане на ответната дружество да плати сумата 102 лева на основание неоснователно обогатяване от името на ответното дружество е посочено, че искът е нередовен, тъй като не е посочен обема на доставките. В писмения отговор е оспорен факта, че считано от 26.08.2014 година услугата е фактурирана на по – висока цена. Уточнява, че представляваното ответно дружество не е надлежно сезирано по надлежния ред за промяната в собствеността на имота, до който е доставяна услугата, който е в исковия период и който факт е правнорелевантен съгласно чл.9а от наредба № 4 и чл.58 от Общите условия на дружеството. По тези съображения, обосновани подробно в писмения отговор, от името на ответното дружество е оспорено, че за него е възникнало задължение за прилагане на тарифа „Население“ за услугата „пречистване“. На следващо място в писмения отговор по отношение на този иск е посочено, че ищцата е посочила, че имота е използван за стопански цели от търговско дружество. На следващо място е уточнено, че липсва изложение на механизма, начина и времето, по който се твърди, че дружеството се е обогатило за нейна лична сметка. При условията на евентуалност е направено възражение за изтекла погасителна давност.
По отношение на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в писмения отговор е посочено, че не се установява дали претенцията е с източник договор или с източник деликт. На следващо място оспорва претърпените неимуществени вреди по вид и размер, както и наличието на причинно – следствена връзка. Оспорва твърдението, че ищцата е била коректен платец в отношенията си с дружеството.
Направено е възражение за изтекла погасителна давност за вземания за периода от 26.08.2014 година до 30.05.2015 година и е посочено, че тъй като цента на иска е посочена общо следва претенцията да бъде отхвърлена изцяло.
По изложените съображения от името на ответното дружество е поискано предявените искове да бъдат отхвърлени, както и да бъдат присъдени разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител адвокат Г. – Т. поддържа предявения иск и сочи доказателства. В заседание по същество на спора отправя искане за постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат уважени.
В съдебно заседание ответното дружество, чрез процесуалния си представител – адвокат Попова, поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор и сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага доводи за неоснователност на предявения иск.
По материално правната квалификация на предявените искове настоящият състав приема следното:
Предявени са два обективно съединени иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД за заплащане на суми, дължими на основание неоснователно обогатяване и иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа страна и се налагат следните правни изводи:
По отношение на иска за осъждане на ответника да плати на ищцата сумата 374,22 лева, с която счита, че без правно основание са погасени разноски по дело, настоящият състав приема следното:
Със Заповед № 4554 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 13.11.2014 година, постановена по частно гражданско дело № 7 931 по описа на Бургаски районен съд за 2014 година, е разпоредено Ж.Т.М. да плати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, чрез представляващ, сумата 1 069,22 лева, представляваща сбор от неплатени задължения за доставена, отведена и пречистена вода за абонатен № 217264 за периода от 22.09.2012 година до 03.07.2014 година, законна лихва от подаване на заявлението, както и сумата 325 лева, представляваща деловодни разноски. С разпореждане от 31.07.2015 година посочената заповед е обезсилена. По повод посочената заповед и е образувано производството по гражданско дело № 1401 по описа на Бургаски районен съд за 2015 година. Производството по делото е прекратено с определение от 03.07.2015 година поради постъпила молба от ищеца оттегляне на иска поради плащане на главницата и разноските по делото. Предвид изложеното настоящият състав приема, че с връчване на препис от заповедта ответната страна и ищец в настоящото производство е била уведомена за размера на задълженията, които включват и разноските, направени в заповедното производство.
Видно от заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно – икономическа експертиза на 21.11.2014 година е платена сума в размер 161, 35 лева, на 29.04.2015 година е платена сума в размер от 182,34 лева, на 11.05.2015 година е платена сума в размер от 30,53 лева, всички с основание плащане на задължение по гражданско дело № 1401 по описа на Бургаски районен съд за 2015 година. От друга страна ищцата не е установила, че с някое от извършените плащания е целяла да погаси други нейни текущи задължения, в който смисъл са изложените твърдения. Поради изложеното настоящият състав приема, че искът е оттеглен поради погасяване на главницата и не може да се приеме, че ищецът не е имал право и на разноските по делото. По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл.55 от ЗЗД за заплащане на сума в размер от 374,22 лева е неоснователен.
По отношение на иска за осъждане на ответника да плати на ищцата сумата 102 лева, за което счита, че е дължима поради това, че 26.08.2014 година до 30.05.2015 година и от 16.11.2016 година до 26.08.2019 година, дължимата цена за доставените количества вода не са начислявани по тарифа „Население“ настоящият състав приема следното:
По делото не са представени доказателства за датата на която е променен титуляра на партидата, считано от който момент следва да се приеме, че дължимите количества вода следва да бъдат начислявани по посочената тарифа. Не се спори, че предходния собственик на имота е бил юридическо лице.
От приложеното към настоящото дело гражданско дело № 1999 по описа на Бургаски районен съд за 2017 година, се установява, че с Решение от 09.10.2018 година, постановено по въззивно гражданско дело № 1033 по описа на Бургаски окръжен съд за 2018 година е отменено частично решение на Бургаски районен съд по посоченото дело като е прието, че за периода от 30.05.2015 година до 16.11.2016 година сумата, претендирана в това производство като цена за доставена, отведена и пречистена вода до абонатния номер на ищцата, не е дължима за разликата между сумата 633,33 лева, за която е приета, че е основателна, до сумата 680, 97 лева, която е цената на предявения иск за главница. Съответно е редуциран и размера на дължимите лихви. Изводите на съда са за това, че сумите не са били изчислени в съответствие с тарифа за „Население“.
От заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно – икономическа експертиза, което настоящият състав приема за обосновано и компетентно дадено, се установява, че за периодите, посочени в исковата молба - 08.2014 година до 30.05.2015 година и от 16.11.2016 година до 26.08.2019 година, че количеството питейна вода, отведена и пречистена, отчетена по партиден номер ********** е 615 м3, от разпределение са начислени 11,62 м3. В заключението са описани фактурите, издадени в периода от 27.10.2014 година до 25.09.2019 година. След извършена справка с издадени Решения на Комисията за енергийно и водно регулиране за утвърдените цени без ДДС вещото лице е констатирала, че за периода от 2014 година до 2019 година е налице несъответствие на определената цена на услугата пречистване на отпадни води с начислената по издадените фактури. Посочено е, че по издадените фактури за пречистване на водата са начислени суми в размер от 493, 07 лева с ДДС, а сумата, която е следвало да бъде начислена е в размер от 290, 53 лева, дължимата сума за пречистване на вода по разпределение е в размер от 6, 02 лева. Вещото лице и направила извод, че сумата, явяваща се разлика между заплатените от ищцата суми за пречистване на отпадъчна вода за посочения период и сумата, която е следвало да заплати е 89, 88 лева. Изложено е, че за коригиране на установеното несъответствие в цената за пречистване на отпадъчни води дружеството е издало кредитно известие на обща стойност от 46, 31 лева. С тази стойност е намалена разликата между платените от ищцата суми за периода и сумата, която е следвало да заплати по приложимата тарифа „Население“ като оставаща сума след сторнирането е 43,57 лева. Уточнена е в съдебно заседание, че във фактурите в т. 1 – т.11, не е правена корекция, тъй като единичната цена съвпада, съответно тези стойности не са коригирани. Следва да бъде посочено, че в заключението на вещото лице не са посочени фактурите, които се взети предвид при формиране на изводите на съда в Решение от 09.10.2018 година, постановено по въззивно гражданско дело № 1033 по описа на Бургаски окръжен съд за 2018 година, видно от мотивите на съдебния акт и с които е намален размера на задължението поради неправилно приложена тарифа, но за друг период, извън процесния.
В съдебно заседание на 02.03.2020 година, в което е изготвен доклад на спора, на ответната страна е указана необходимостта да посочи доказателства за установяване датата на откриване на партидата на физическото лице, след който момент може да се приеме законосъобразно начисляване, тъй като тези документи следва да се съхраняват в дружеството, чиято е и доказателствената тежест от установяване наличието на основание за получаване на сумата. Тези указания не са изпълнени, поради което настоящият състав приема, че за целия период, описан в исковата молба, с изключение на периода, в който липсва основание за корекция за фактура от 26.11.2018 година до фактура от 25.09.2019 година поради приложимата нормативна уредба.
Предвид изложеното настоящият състав приема, че ответникът дължи на ищеца сумата 43,57 лева, която е платена вповече от нея поради неправилно изчисление на размера на задълженията с оглед приложимата тарифа за цена за периода от 08.2014 година до 30.05.2015 година и от 16.11.2016 година до 25.10.2018 година, след отчитане на извършеното сторно. За периода от 26.11.2018 година до 26.08.2019 година искът следва да бъде отхвърлен.
По повод правопогасяващото възражение следва да бъде посочено, че в настоящия процес не може да бъде направен извод за момента, в който вземанията на ищцата на основание неоснователно обогатяване са станали изискуеми, тъй като давността в хипотезата на плащане при начална липса на основание давността започва да тече от датата на плащането. В този смисъл е Постановление №1 от 28.05.1979 година по гражданско дело №1 от 1979 на Пленума на ВС. В случая, предвид частичното сторно, не може да бъде направен извод за момента на плащането, а и искът е предявен за периода от 08.2014 година, исковата молба е постъпила в съда на 29.08.2019 година, с което не са изтекли 5 години. Този давностен срок следва да бъде приложен в случая по правилото на чл.110 от ЗЗД.
По отношение на иска за осъждане на ответника да плати обезщетение за неимуществени вреди настоящият състав приема следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.79 от ЗЗД съгласно който ако длъжникът не изпълни точно задължението си кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава и да иска обезщетение за неизпълнение. В конкретния случай ищецът претендира обезщетение за неизпълнение на договорно задължение, което се изразява в неправилно определяне на размера на дължимата цена за доставеното количество вода. Приложими са и разпоредбите на чл. 82 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД. Възможността обезщетение за вреди да се претендира на основание неизпълнение на договорно решение е посочена в Тълкувателно решение № 4 от 29.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГТК. Необходимо е вредите да се пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а когато е установена недобросъвестност на длъжника – обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди.
По делото като свидетел е разпитана С. Атанасова Малчева, която е близка на ищцата, която й помагала в кореспондецията с ответното дружество и плащане на сметките се установява, че Ж.М. имала желание да заплаща задълженията си, но на свидетелката й направило впечатление, че от името на дружеството начислявали лихви и обяснили, че такава е системата му. Ищцата била препятствана да си направи сметка какво има да заплаща и какво й удържат. От събраните по делото доказателства не се установява твърдението, че самочувствието й като личност, ползваща се с добро име и позиции в обществото е накърнено, а и здравето й е разклатено и всяко притеснение влошава състояние й, съответно не може да бъде направен извод за наличие и наличието на пряка причинно следствена връзка между неточно изпълнение на договорни задължения от страна на ответника и конкретни вреди.
С горните мотиви следва ответникът да бъде осъден да плати на ищцата посочената сума, а за разликата до пълните предявени размер, както и за другите две претенции исковете следва да бъдат отхвърлени.
По разноските, направени по водене на делото:
Съгласно чл. 78 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати на ищцата разноски, направени по водене на делото, които видно от приложените по делото доказателства са в общ размер от 988 лева. Съответна на уважената част от иска ответникът следва да бъде осъден да плати на ищацата сумата 44, 10 лева. До пълния предявен размер претенцията следва да бъде отхвърлена.
Съответно на отхвърлената част от исковете ищцата следва да плати на ответника разноски в размер от 95, 54 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 от ГПК, съответна на отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, кв. Победа, ул.„Ген. Владимир Вазов” №3, сграда „Метални панели и конструкции”, ет.4, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев, да плати на Ж.Т.М. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 43,57 лева /четиридесет и три лева, петдесет и седем стотинки/, която е платена вповече от нея поради неправилно изчисление на размера на задълженията за цена за доставена, отведена и пречистена вода, до абонатен № 217264 , за обект, находящ се на адрес: град Бургас, ул. „Екзарх Йосиф“ №32, ет.2, с оглед приложимата тарифа за цена за периода от 08.2014 година до 30.05.2015 година и от 16.11.2016 година до 25.10.2018 година, след отчитане на извършено сторно в размер от 46, 31 лева /четиридесет и шест лева, тридесет и една стотинки/, както и сумата 44, 10 лева /четиридесет и четири лева и десет стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Ж.Т.М. ЕГН **********, с адрес: ***, за осъждане на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, кв. Победа, ул.„Ген. Владимир Вазов” №3, сграда „Метални панели и конструкции”, ет.4, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев, да й плати сума в размер разликата между присъдената сума от 43,57 лева /четиридесет и три лева, петдесет и седем стотинки/ до пълния предявен размер на претенцията от 102 лева /сто и два лева / и за периода от 26.11.2018 година до 26.08.2019 година.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Ж.Т.М. ЕГН **********, с адрес: ***, за осъждане на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, кв. Победа, ул.„Ген. Владимир Вазов” №3, сграда „Метални панели и конструкции”, ет.4, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев, да й плати сума 374,22 лева /триста седемдесет и четири лева, двадесет и две стотинки/, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на обедняването на ищцата при доставка на ВиК услуги във водоснабден обект с адрес: град Бургас, ул. „Екзарх Йосиф“ №32, ет.2, по партидата на абонатен № 217264, като погасил от текущи плащания на потребени услуги други разходи /съдебни/ без постановен съдебен акт и без съгласието на ищцата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Ж.Т.М. ЕГН **********, с адрес: ***, за осъждане на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, кв. Победа, ул.„Ген. Владимир Вазов” №3, сграда „Метални панели и конструкции”, ет.4, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев, да й плати сума от 500 лева /петстотин лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от накърняване на самочувствието й и влошаване на здравословното й състояние.
ОСЪЖДА Ж.Т.М. ЕГН **********, с адрес: ***, да плати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, кв. Победа, ул.„Ген. Владимир Вазов” №3, сграда „Метални панели и конструкции”, ет.4, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев, сумата 95, 54 лева /деветдесет и пет лева, петдесет и четири стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала
А.Т.