РЕШЕНИЕ
№ 693
Пазарджик, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пазарджик - IX състав, в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | МАРИЯ КОЛЕВА |
При секретар ТОДОРКА СТОЙНОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КОЛЕВА административно дело № 20237150701201 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във вр. чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалбата на М. Д. Б., [ЕГН], от гр. Стрелча, срещу Решение № 2153-15-306/05.12.2023 г. на директора на ТП на НОИ-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му и са потвърдени Разпореждания №№ Д-15-999-00-**********/08.11.2023 г. и Д-15-999-00-**********/08.11.2023 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ-Пловдив. Релевирани са най-общо доводи за незаконосъобразност на решението. В представено писмено становище, процесуалният представител на жалбоподателя адвокат А. Д. поддържа жалбата и излага доводи за немотивираност на обжалвания акт. Претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ-Пловдив, чрез процесуален представител юрисконсулт Ц. М., изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:
На 01.11.2023 г. в ТП на НОИ-Пловдив, осигурителят „Макском“ ЕООД е представил за М. Б. удостоверение – Приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО данни относно правото на парично обезщетение за временна нетрудоспособност поради общо заболяване по болничен лист № Е20232606658 с период 06.10.2023 г. -25.10.2023 г. включително, издаден от „Медицински център – Стрелец“ ЕООД при обща лекарска консултативна комисия.
На 02.11.2023 г. осигурителят е представил удостоверение – Приложение № 9 относно болничен лист № Е20232606658 с период от 26.10.2023 г. до 24.11.2023 г. за временна нетрудоспособност поради общо заболяване на М. Б..
След извършена проверка, двата болнични лостове са обжалвани от страна на ТП на НОИ-Пловдив с жалба от 07.11.2023 г. по реда на чл. 112, ал. 1 от Закона за здравето във вр. чл. 63, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ).
Във връзка с подадената жалба до Териториална експертна лекарска комисия са издадени Разпореждания №№ Д-15-999-00-**********/08.11.2023 г. и Д-15-999-00-**********/08.11.2023 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТН на НОИ-Пловдив, с които на основание чл. 40, ал. 4, т. 1 КСО и чл. 47, ал. 2 от НПОПДОО са спрени образуваните производства по отпускането/изплащането на парично обезщетение за временна нетрудоспособност поради общо заболяване по болнични листове №№ Е20232606658 и Е20232606658 до приключване на производството по обжалването им.
Срещу разпорежданията е подадена жалба от М. Б., по която е издадено обжалваното в настоящото производство решение. За да потвърди разпорежданията директорът на ТП на НОИ-Пловдив е приел, че спорът за законосъобразността на болничните листове е преюдициален по отношение на отпускането/изплащането на претендираните въз основа на тях парични обезщетения за временна нетрудоспособност, а спирането на производството е временна мярка, която продължава само докато отпадне причината, обусловила спирането. Посочено е, че към датата ба издаване на решението няма данни за постъпил отговор от ТЕЛК-гр. Пазарджик, поради което липсва основание за възобновяване на производствата.
При така установеното от фактическа страна, и след извършена проверка на акта във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима, а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения:
Обжалваното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Съгласно чл. 117, ал. 3 КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. По делото е представена Заповед № 1135/04.05.2023 г. на управителя на НОИ, с която М. Т. е назначена на длъжността „директор“ на ТП на НОИ-Пловдив, считано от 04.05.2023 г.
При издаването на обжалваното решение административният орган не е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Административният акт е мотивиран, като в мотивите си, органът е посочил както фактическите, така и правните основания за издаването му. При издаването му не е допуснато противоречие с материалния закон.
Материалното право на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване е регламентирано в чл. 40, ал. 1 КСО, като изплащането се извършва въз основа на акта на органа по чл. 40, ал. 3 КСО. Съгласно чл. 40, ал. 4 КСО съответното длъжностно лице издава разпореждане за спиране на производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, когато са обжалвани актове на органите на медицинската експертиза. С идентичен смисъл е и другата посочена от органа като правно основание разпоредба на чл. 47, ал. 2 от НПОПДОО. Иначе казано, при условията на обвързана компетентност съответното длъжностно лице е длъжно да спре производството за обезщетението до окончателното решаване на въпроса относно наличието на временна неработоспособност от органите на медицинската експертиза и това е съвсем логично, защото обезщетението за временна неработоспособност се следва само, ако самата временна неработоспособност е надлежно установена със съответните валидни и законосъобразни актове на органите на медицинската експертиза.
Видно от събраните по делото доказателства болнични листове № Е20232606658 и № Е20232606658 са обжалвани от директора на ТП на НОИ-Пловдив и са изпратени за произнасяне от ТЕЛК-Пазарджик. В този случай, единствено компетентни по въпросите на работоспособността са органите на медицинската експертиза, посочени в НМЕ и ПУОРОМЕРКМЕ. Актовете, издавани от тях, в които се произнасят по наличието на временна или трайна неработоспособност, имат характера на индивидуални административни актове и са задължителни за осигурителните органи при преценка на правото на парично обезщетение за временна неработоспособност. До изтичане на срока за обжалването им, съгласно правилата на административния процес, те не са стабилни административни актове. Тъй като производството по издаването им е преюдициално спрямо производството по отпускане и изплащане на парично обезщетение, то представлява основание за спирането му съгласно чл. 40, ал. 4, т. 1 КСО. Както бе посочено в тази хипотеза органът действа при условията на обвързана компетентност и е длъжен да спре производството до окончателното решаване на въпроса относно наличието на неработоспособност от органите на медицинската експертиза.
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му и доколкото към датата на издаване на разпорежданията и на потвърждаващото ги решение е било налице висящо производство по оспорване на болничния лист по реда на Закона за здравето, следва да се приеме, че е налице основанието по чл. 40, ал. 4, т. 1 КСО за спиране на производството по отпускане/изплащане на обезщетението за временна неработоспособност поради общо заболяване по представените болнични листове.
Посоченото от процесуалния представител на жалбоподателя, че жалбата до ТЕЛК не е мотивирана е ирелевантно за настоящия спор, тъй като компетентен по този въпрос в случая е ТЕЛК.
Доколкото е налице преюдициален спор, включително и към момента на приключване на съдебното производство обуславя правилността и законосъобразността на обжалвания административен акт на директора на ТП на НОИ-Пловдив, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на делото и предявеното от процесуалния представител на ответника, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на НОИ сумата от 100 (сто) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Д. Б. срещу Решение № 2153-15-306/05.12.2023 г. на директора на ТП на НОИ-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му и са потвърдени Разпореждания №№ Д-15-999-00-**********/08.11.2023 г. и Д-15-999-00-**********/08.11.2023 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите.
ОСЪЖДА М. Д. Б., [ЕГН], гр. Стрелча, [улица], да заплати на Национален осигурителен институт, гр. София, сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 119 във вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „ж“ КСО.
| Съдия: | (П) |