Р Е Ш Е Н И
Е
№………./07.02.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Златина Кавърджикова
Иванка Дрингова
при секретар Д. Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията
Дрингова
въззивно гражданско дело № 2379 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба вх. № 90311/04.12.2019г. на „Енерго - Про Продажби“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. *****,
чрез пълномощника адв. М.Л., срещу решение № 4900 от 14.11.2019г.,
постановено по гр.дело № 9751/2019г. на Районен съд - ****, с което е прието за установено, че Д.П.Т.,
ЕГН **********, адрес: ***, м-ст Кованлъка, имот № 23 не дължи на „Енерго-про
продажби” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.****“, бул***** сумата от 2115.34 лева, представляваща стойността на начислена за периода от
07.05.2017г. до 08.05.2018г. без правно основание електроенергия за обект на
потребление в гр. Варна, м-ст Кованлъка, имот № 23, кл. № **********, абонатен
№ **********, за която сума има издадена фактура № **********/29.05.2019г., на основание чл.124, ал.1 ГПК.
В жалбата е изложено становище за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, като
постановено в разрез със събрания доказателствен материал. Сочи се, че е налице
правно основание за възникване на вземането му, което представлява цената на
потребеното в обекта на въззиваемия количество ел. енергия, дължимо на осн.
чл.50 от ПИКЕЕ вр. чл.200, ал.1 от ЗЗД. При извършена проверка е установено, че
в скрития регистър 1.8.3. има натрупано количество електроенергия, което не се
визуализира при редовен отчет и съответно не е заплатено от потребителя.
Отправеното искане е да се отмени изцяло обжалваното решение и да се постанови
друго, с което да се отхвърли исковата претенция, както и за присъждане на
направените съдебно – деловодни разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище
за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за
правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане
на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни разноски.
За да се произнесе по спора, съдът
съобрази следното:
Производството
пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от
Д.П. срещу „Енерго – Про Продажби”
да бъде установено между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество
сумата от 2115,34 лв., представляваща начислена
ел.енергия за периода от 07.05.2017г. до 08.05.2018г. за обект на потребление,
находящ се в гр. Варна, м-ст Кованлъка, имот № 23, кл. № **********, абонатен №
**********.
Ищецът излага, че е потребител на електрическа енергия в процесния
обект на потребление. Оспорва дължимостта на претендираната от ответника сума
като счита, че не е налице законово или договорно основание, въз основа на което
да претендира вземане за нереално доставена стока. Оспорва, че такова
количество ел. енергия по вид количество и качество е било доставено и
консумирано. Оспорва процедурата и констатациите, за които ответното дружество
приема, че са основание за начисляване на спорната сума.
В срока по
чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника
„Енерго-Про Продажби” АД, в който са изложени подробни съображения за
недопустимост и неоснователност на претенцията. Не оспорва обстоятелството, че
страните са обвързани от договор за продажба на ел. енергия, а също и че на 08.05.2018г.
е извършена проверка на СТИ на потребителя. Релевира доводи във връзка с
правилността на корекционната процедура, извършена съобразно правилата на
ПИКЕЕ.
С обжалваното решение е уважен
предявения отрицателен установителен иск.
Варненският окръжен
съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства,
в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото не се
спори, че между страните е налице твърдяната договорна връзка по повод доставка
на електроенергия.
Представен е по
делото констативен протокол №1202203/08.05.2018г., от който се установява, че е
извършена проверка на електромер с фабричен № 7784783, обслужващ обекта на
ищеца. В протокола е отразено, че електромерът е демонтиран от служителите на
дружеството, съхранен е в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба 508369 и е
подменен с нов.
От констативен
протокол на БИМ № 818/08/.05.2019г. се установява, че при софтуерно четене е
установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие на преминала енергия в тарифа 3 –
11696.598 квтч, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства
на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерването на електрическата енергия. Електромерът не съответства на
техническите характеристики.
Въз основа на
констатациите от проверката ответното дружество е съставило становище за
начисляване на електрическа енергия от 16.05.2019г., като за периода от
09.05.2017г. до 08.05.2018г. е начислено допълнително количество енергия от 11
696 квтч. Издадена е фактура № **********/29.05.2019г. на стойност 2115,34 лв.
с ДДС.
От заключението на
вещото лице по допуснатата и приета от съда СТЕ, кредитирано като обективно и
компетентно дадено се установява, че в настоящия случай не е извършена
корекционна сметка. Наличието на данни, записани в регистър 1.8.3 на
електромера се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за
параметризация на измервателния уред и по-точно в тарифната схема на СТИ.
Начисленото количество от 11696 квтч не е от редовен отчет, не е изчислено по
методика за корекция на сметка. Липсват доказателства /прочетена информация/ за
наличието на показания в регистър 1.8.3 на хартиен носител и точно в коя часова
зона е отчетено това количество енергия.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд
съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства
на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими.
За уважаването на предявения
отрицателен установителен иск е необходимо ответникът да докаже факта, от който
произтича вземането му, а ищецът - възраженията си срещу вземането, поради
което отрича съществуването на спорното право, т.е фактите, които изключват,
унищожават или погасяват спорното право.
Безспорно между страните е, че
ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на ОУ и че страните са обвързани
от валидно облигационно правоотношение, основано на договор за продажба на ел.
енергия. От събраните доказателства по делото се установява, че СТИ отговаря на
изискванията за точност при измерване на ел. енергия, а фактурираните
количества ел. енергия са остойностени правилно.
В чл. 50
от ПИКЕЕ /в редакцията му към датата на процесната проверка/ е предвидена
възможност за корекция при несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо
до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа
енергия, т.е. при разлика в данните от паметта на електромера и данните в
отчетните регистри на доставчика. В случая се установи, че
начислената сума представлява стойност на доставена и потребена на обекта ел.
енергия, която не е била фактурирана, тъй като при редовния месечен отчет се
снемат показанията само на откритите регистри на СТИ. Горното е установено при
извършването на проверката и на метрологична експертиза, чрез използване на
специален софтуер, показващ стойностите на скритите регистри, при която е
констатирана неотчетена ел. енергия по скрития регистър 1.8.3. Неизяснено е
каква електроенергия се отчита по скрития регистър 1.8.3., доколкото липсват
данни абонатът да е пожелал да му се отчита ел. енергия, различна от дневна и
нощна тарифа. Липсват данни за показанията на сумарния регистър 1.8.0 към
датата на монтажа на СТИ, както и към датата на проверката, от които да се
направи извод за отчетена в повече от енергията по двете визуализирани тарифи.
На следващо място
следва да се съобрази, че разпоредбите на чл. 1-47 и чл.52–56 от ПИКЕЕ,
регламентиращи процедурата
по установяване на неточното измерване, както и последиците при констатирано
такова,
са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г.
(обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г.). С решение № 13691 от 08.11.2018г. на ВАС по
адм. д. № 4785/2018г. /обн. ДВ, бр.97/23.11.2018г./ са отменени и останалите
разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48 - чл.51/, регламентиращи корекционните процедури. На
основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт
се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. В конкретния
случай, проверката е извършена на 08.05.2018г., а служебното начисляване на ел.
енергия е въз основа на становище от 16.05.2019г. Следователно липсва
нормативна уредба, регламентираща както процедура по извършване на проверки за
метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ и тяхното
документиране, така и извършването на корекционни процедури.
С оглед изложеното съдът намира, че
ответникът не е установил основанието на претенцията си, а именно, че ищецът му
дължи сумата в общ размер от 2115,34 лева,
претендирана
като стойността на начислена без правно
основание електроенергия за периода от 07.05.2017г. до 08.05.2018г. което
обуславя извод за основателност на предявената претенция.
Предвид съвпадението на правните изводи на двете
инстанции решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
Съобразно
отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да
заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред настоящата инстанция,
които представляват заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Воден от горното
съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4900 от 14.11.2019г.,
постановено по гр.дело № 9751/2019г. на Районен съд - ***, с което е прието за установено, че
Д.П.Т., ЕГН **********, адрес: ***, м-ст ****, имот № 23 не дължи на „Енерго-про
продажби” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.**** сумата от 2115.34 лева,
представляваща стойността на начислена за периода от 07.05.2017г. до
08.05.2018г. без правно основание електроенергия за обект на потребление в гр. ****, м-ст ****, кл. № **********, абонатен №
**********, за която сума има издадена фактура № **********/29.05.2019г., на основание чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ****** да заплати на Д.П.Т., ЕГН **********,
адрес: ***, м-ст *****,
имот № 23 сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща разноски пред въззивната
инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи
на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: