№ 1841
гр. В. , 23.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., IVА СЪСТАВ в публично заседание на девети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. И.
мл.с. Ивалена О. Димитрова
Секретар:Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена О. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20203100502042 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ****, срещу Решение № 2575/23.06.2020 г., постановено по
гр. дело № 19663/2019 г. по описа на РС - В., XI състав, с което в производството по чл. 415,
вр. чл. 422 ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че ответникът
„Енерго-Про Продажби“ АД дължи на ищеца „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: с. З., общ. А., ****, представлявано от Ж. С. Ж., сумата от 155,27 лева,
представляваща платена сума по фактура № **********/03.09.2019 г., представляваща
корекция по сметка за периода от 29.10.2018 г. до 28.01.2019 г. за обект с клиентски № ****
и абонатен № ****, с адрес на потребление: **********, вземането за която е прехвърлено с
договор за цесия от 16.10.2019 г., сключен между цедента С. И. С., ЕГН ****, и цесионера
„****“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда – 01.11.2019
г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед №
8473/04.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
18137/2019 г. по описа на РС – В., LI състав, като в полза на ищеца са присъдени и разноски,
вкл. и за заповедното производство.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради
нарушаване на материалния закон, необоснованост, както и противоречие със събрания в
хода на процеса доказателствен материал. Излага подробни съображения в тази насока.
1
Навежда твърдения за нищожност на представения с исковата молба договор за цесия
поради липса на предмет. Настоява за отмяна на решението и постановяване на друго, с
което предявените претенции да бъдат уважени. Претендира разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна „****“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: с. З., общ. А., ****, чрез адв. К. Т. -
ВАК, оспорва жалбата, счита обжалваното решение за правилно и настоява да бъде
потвърдено, ведно с присъждане на разноски.
В съдебно заседание за въззивника „Енерго-Про Продажби“ АД, редовно призован, се
явява адвокат В. М., преупълномощена от Адвокатско дружество „**********“, с която се
осъществява видеоконферентна връзка. Поддържа въззивната жалба. Поддържа направеното
в молба вх. № 23535/04.11.2020 г. възражение за прекомерност на възнаграждението на
процесуалния представител на въззиваемата страна.
В съдебно заседание въззиваемата страна „****“ ЕООД, редовно призована, не се
представлява.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от ищеца „****“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: с. З., общ. А., ****, положителен
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: ****, дължи на ищеца, в качеството му на частен
правоприемник на С. И. С., ЕГН ****, сумата в размер на 155,27 лева, платена без
основание по фактура № **********/03.09.2019 г., претендирана от ответника като
корекция по сметка за периода от 29.10.2018 г. до 28.01.2019 г. за обект с клиентски № ****
и абонатен № ****, с адрес на потребление: **********, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда – 01.11.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена Заповед № 8473/04.11.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 18137/2019 г. по описа на РС – В., 51-
ви състав.
Твърди се, че съгласно договор за цесия от 16.10.2019 г., титулярят на партидата С. И.
С., ЕГН ****, прехвърля своето вземане от длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, в размер на 155,27 лева, платени без основание по гореописаната фактура, на
„****“ ЕООД, ЕИК ****, с което последният встъпил в правата на абоната срещу ответното
дружество. Излага се, че уведомлението за цесия, изходящо от цедента, е изпратено на
длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД по електронната поща, на адрес: service@energo-
2
pro.bg, на 16.10.2019 г. и е получено от последния в 16:30 ч. на същата дата.
Ищецът излага подробни съображения за незаконосъобразност и неоснователност на
извършената корекция. Твърди, че праводателят му С. С. е заплатил без основание на
ответника процесната сума от 155,27 лева, представляваща стойността на служебно
начислено количество ел. енергия за периода 29.10.2018 г. до 28.01.2019 г. (подпериод
29.10.2018 г. - 11.01.2019 г.) в гореописания обект на потребление, тъй като не е потребявал
начисленото количество енергия за горецитирания период. Настоява съда да уважи
предявения иск. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на ответното дружество чрез
адвокат Н. Б., преупълномощен от Адвокатско дружество „**********“, в който се излагат
подробни доводи за неоснователност на иска. Сочи се, между праводателя на ищеца С. И.
С., ЕГН ****, и ответното дружество съществува валидно договорно правоотношение, по
силата на което абонатът е потребител на ел. енергия, доставяна от ответното дружество.
Твърди, че в конкретния случай корекцията е извършена въз основа на същото, след
надлежно извършени проверка и метрологична експертиза. Изтъква се, сумата по
корекцията е била дължима от С. С. на основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 38,
ал. 2 от действащите Общи условия на „Електроразпределение Север“ АД, одобрени от
КЕВР. Поддържа се, че при така посоченото съществуващо правно основание за възникване
на задължението на праводателя на ищеца към ответното дружество, не е налице
фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и извършената цесия е нищожна по
смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД поради липса на предмет, поради несъществуване на
прехвърленото вземане. Сочи още, че от представения с исковата молба фискален бон не се
установява, че именно цедента С. С. е заплатил процесната сума. Настоява за отхвърляне на
исковата претенция. Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
С Разпореждане № 48927/04.11.2019 г. по гр.д. №18137/2019 по описа на РС – В.,
съдът е постановил да се издаде Заповед за изпълнение № 8473/04.11.2019 г., с която съдът
разпорежда длъжникът „Енерго-Про продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: ****, да заплати на кредитора „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: село З. ****, община А., област В., ****, сумата от 155,27 лева,
представляваща платена при първоначална липса на основание стойност на коригирана
потербена електроенергия за периода от 29.10.2018 г. до 28.01.2019 г. за обект на
потребление с абонатен № **** и клиентски № ****, находящ се в **********, с титуляр на
партидата С. И. С., за която сума е издадена фактура № **********/03.09.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда -01.11.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението.
3
Срещу издадената заповед, длъжникът е депозирал възражение с вх. №
83817/13.11.2019 г., в рамките на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
В едномесечния срок е депозиран иска по чл. 422 от ищцовото дружество.
Видно от Договор за прехвърляне на вземане, на 16.10.2019 г. С. И. С., ЕГН ****,
представляван от адвокат К. Т. – ВАК, в качеството си на цедент, прехвърля на „****“
ЕООД, ЕИК ****, представлявано от управителя Ж. С. Ж. чрез упълномощения адвокат К.
Т. – ВАК, в качеството му на цесионер, вземането си от длъжника „Енерго-Про продажби“
АД, ЕИК *********, за сумата от 155,27 лева, представляващо платена без основание
стойност на коригирана електроенергия за обект с клиентски № **** и абонатен № ****, с
адрес на потребление: **********, по фактура на стойност 155,27 лева, издадена на
03.09.2019 г., на осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД – за цена от 105,27 лева.
Видно от разпечатка от електронна поща, на 16.10.2017 г., в 16:13 ч., адв. К. Т., от
адрес ********@***.**, е изпратил на „Енерго-Про продажби“ АД, на адрес service@energo-
pro.bg, с прикачени файлове, сканирани, следните документи: Уведомление за цесия от С. И.
С., ЕГН ****, съгласно Договор за прехвърляне на вземане от 16.10.2019 г.; пълномощно,
неограничено със срок, с което С. И. С., ЕГН ****, упълномощава адв. К. Т. – ВАК, да
сключва от негово име, да изменя, прекратява и разваля договори за цесия, да завежда
заповедни производства по чл. 410 и чл. 417 ГПК, както и да го представлява пред „Енерго-
Про продажби“ АД, „Електроразпределение Север“ АД и др., по изпълнителни дела пред
ЧСИ, пред всички районни, окръжни, апелативни съдилища в Република България и пред
ВКС. По делото са представени и заверени копия на горепосочените документи и подписани
от ищеца.
Безспорно по делото е обстоятелството, че праводателят на ищеца и ответното
дружество са обвързани от валидно договорно правоотношение, по силата на което
праводателят на ищеца е потребител на електроенергия за битови нужди и клиент на
ответното дружеството за описания в исковата молба обект на потребление.
Видно от Констативен протокол № 11274708, на 11.01.2019 г. служители на
„Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа проверка на електромер с
фабричен № 1115031500764029 на обекта на праводателя на ищеца, при която е установено,
че са повредени броителните механизми за дневна и нощна тарифа на електромера. Същият
е демонтиран и подменен с нов. Демонтираният електромер е поставен в индивидуална
опаковка, запечатана с пломба № 1178. Проверката е извършена в отсъствие на абоната,
като протоколът е подписан от двама свидетели.
С писмо от „Електроразпределение Север“ АД с изх. № 5024130 от дата 14.01.2019 г.,
абонатът е информиран за извършената проверка, както и че процесното СТИ се намира за
експертиза в БИМ и след получаване на резултатите от експертизата е възможно да бъде
4
извършено преизчисление на количествата електрическа енергия за обекта му. В писмото е
отразено, че копие от Констативен протокол № 11274708 от проверката е изпратено на
абоната.
С писмо с изх. №5024130 от дата 25.03.2019 г. ответното дружество „Енерго-Про
продажби“ АД информира абоната, че „Електроразпределение Север“ АД е извършило
преизчисление на количеството електроенергия, потребено на обекта му, за което, въз
основа на Справка за корекция на база аналогичен период от предходната година, е издадена
фактура № ********** от 25.03.2019 г. на стойност 195,62 лева с вкл. ДДС за период от
29.10.2018 г. до 28.01.2019 г. със срок на плащане 04.04.2019 г.
Видно от Констативен протокол № 1716/26.08.2019 г. на БИМ – Русе, от
метрологичната експертиза на процесното СТИ, същата е извършена въз основа на
заявление № АУ-000029-23709 от дата 22.04.2019 г., подадено от „Електроразпределение
Север“ АД, като електромерът с фабричен № 1115031500764029 е предоставен в найлонов
плик, запечатан с пломба № 1078. Отразени са показанията на електромера по нощна и
дневна тарифа: Т1 – 002144,5 кВтч, Т2 – 008996,5 кВтч. Посочено е, че видима външна
намеса в схемата на електромера не е установена; при подаване на Un (според уточнението
на вещото лице, напрежение от 184V до 264,5V) дисплеят на електромера светва и изгасва
непрекъснато; електромерът е неизправен, като не може да бъде метрологично изследван,
включително и за проверка на точността.
Видно от фактура № ********** от дата 03.09.2019 г. за сумата от 155,27 лева с вкл.
ДДС, същата е издадена от „Енерго-Про продажби“ АД за обект с адрес: В. **********, с
получател С. И. С. с основание: електрическа енергия за периода от 29.10.2018 г. до
28.01.2019 г., консумирана ел. енергия за подпериода от 29.10.2018 г. до 11.01.2019 г., с
посочен краен срок за плащане 13.09.2019 г.
Видно от Разписка № 0400009798897911, издадена от „Изипей“ АД/В. – МОЛ, на
15.10.2019 г. от името на С. И. С., с клиентски №****, е заплатена сумата от 155,27 лева за
фактура № **********/03.09.2019 г. Получател на сумата е „Енерго-Про продажби“ АД.
От предоставената по делото Справка за потребление през последните 12/24/36 месеца
за обекта на праводателя на ищеца се установява, че за периодите 29.08.2018 г. - 27.09.2018
г., 28.09.2018 г. - 28.10.2018 г., както и 12.01.2019 г. – 28.01.2019 г., и 29.01.2019 г. –
27.02.2019 г., според редовните месечни отчети потребеното количество електроенергия е в
размер на 0,0000 кВтч.
В заключението по изготвената пред първа инстанция СТЕ вещото лице излага, че
видно от констатациите на КП № 1716 на БИМ – Русе, данни за неправомерно вмешателство
върху измервателната схема на СТИ в процесния обект не са налице. Излага още, че за
корекцията от „Електроразпределение Север“ АД са изготвени две справки с идентични
номера - № 5024130 от 22.03.2019 г.: едната – на база пропускателната способност на
5
процесното СТИ, Imax = 60A, с начислено количество електроенергия 2640 кВтч; другата -
на база аналогичен предходен период, с начислена електроенергия в размер на 713 кВтч, от
които 592 кВтч по дневна тарифа и 121 кВтч по нощна тарифа, като фактурата на ответното
дружество е изготвена съобразно втората справка. Сочи, че предвид техническите
характеристики на СТИ и инсталацията, количеството ел. енергия, определено с корекцията,
има напълно осигурена доставимост за период от 75 дни. Излага, че от заключението на
протокола на БИМ, че електромерът е неизправен, следва, че е налице неотчитане на
електроенергията за процесния период. В съдебно заседание на 28.05.2020 г. вещото лице
уточнява, че повредата – гаснещ дисплей на СТИ, е електронна, но от БИМ не са й дали
точна характеристика, нито са посочили причината за нея.
С оглед на така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
За да се приеме, че предявения иск с правно основание 422 ГПК, е основателен, в
тежест на ищеца, при наличието на изрично оспорване, е да установи чрез главно и пълно
доказване, че е приобретател по валидна цесия, както и че праводателят му по същата е
платил процесната сума, представляваща заплатена при първоначална липса на основание
стойност на коригирана потербена ел. енергия за периода от 29.10.2018 г. до 28.01.2019 г. за
обект на потребление с абонатен № **** и клиентски № ****, находящ се в **********, с
титуляр на партидата С. И. С..
В тежест на ответника е да установи чрез главно и пълно доказване, че процесната
сума е била дължима на годно правно основание, както и че същата е правомерно
начислена.
На първо място настоящият състав на съда намира, че следва да разгледа направените
от въззивното дружество възражения по договора за цесия.
Предмет на договор за цесия може да бъде всякакво вземане – парично или не,
произтичащо както от договорен, така и от извъндоговорен източник. Предмет на
прехвърляне могат да бъдат включително бъдещи и неизискуеми вземания, както и такива,
погасени по давност или спорни. Достатъчно е вземането да е прехвърлимо, каквото
процесното е. В този смисъл вземането, произтичащо от правилата за неоснователно
обогатяване е годен предмет на договор за цесия. При твърдяна първоначална липса на
основание, вземането по член 55, алинея 1, изречение първо от ЗЗД, е изискуемо от момента
на престацията, като от този момент възниква и е определено основанието за връщане на
даденото, както и размерът на сумата, идентична на даденото. Поради това и настоящият
състав приема, че към датата на прехвърляне на вземането цедентът е имал съществуващо
вземане към ответника. С процесния договор е прехвърлено съществуващо, макар и спорно
вземане, представляващо вземане за неоснователно обогатяване.
6
За пълнота следва да се отблежи, че цесията е съобщена надлежно на въззивника
/ответник/ съобразно изискванията на член 99, алинея 3 от ЗЗД. Съобщаването следва да
бъде извършено от цедента /предишния кредитор/, като в настоящия случай е сторено от
пълномощник на цедента по силата на изрично упълномощаване и, тъй като не се касае до
лично и незаместимо действие, няма пречка същото да се осъществи от пълномощник. В
този смисъл и Решение № 204 от 25.01.2018 г. по т. дело N 2230/2016 г. на ВКС, I т. o.,
Решение № 137 от 2.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, III г. о. и др.
При това положение следва да се приеме, че ищецът към датата на подаване на
исковата молба е носител на процесното вземане, произтичащо от неоснователното
обогатяване на ответника, по силата на сключен договор за цесия.
Видно от представените по делото материали, спорното процесно вземане - предмет
на цесията, е възникнало като начислена от ответното дружество сума при корекция на
потребена електроенергия за минал период от време. Спорен в отношенията между страните
е въпросът доколко са били налице предпоставките за едностранно извършената корекция на
стойността на потребената електроенергия за релевирания период.
Законовото основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при
доказано неточно отчитане на потребената електроенергия е предвидено със ЗИД на Закона
за енергетиката (публ. ДВ, бр.54 от 17.07. 2012 г.) в случаите, когато са налице две
кумулативни предпоставки: ако е изпълнено задължението по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка и при наличие на правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия – в този
смисъл са и ред решения на ВКС (Решение № 115 от 20.05.2015 г. по гр.д. № 4907/2014 г.,
Решение № 111 от 17.07.2015 г. по т.д. № 1650/2014 г., Решение № 173 от 16.12.2015 г. по
т.д.№ 3262/2014 г. и др.). В чл. 24 и чл. 25 от действащите ОУ на „Енерго-Про продажби“
АД е предвиден ред за уведомяване на клиентите. Към датата на проверката на процесния
електромер (11.01.2019 г.) разпоредбите на ПИКЕЕ (ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.), са отменени
изцяло с Решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по адм.д. № 2385/2016 г. и Решение №
2315 от 21.02.2018 г. по адм.д. № 3879/2017 г. на ВАС, обнародвано в ДВ, бр. 97 от
23.11.2018 г. След отмяната им КЕВР е издала нови ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ, бр. 35 от
30.04.2019 г. и влезли в сила от 03.05.2019 г. Към датата на процесната проверка липсват
ПИКЕЕ, които да са част от действащото право, вследствие от което ответното дружество
7
не може да се ползва от правото на корекционна процедура, предвидено в ЗИД на ЗЕ.
Съгласно чл. 1 ЗЕ процесните обществени отношения се уреждат именно със
специалния закон. В общите закони не се съдържа регламентация на специалните понятия и
термини, включени в ЗЕ. Освен това, в регулирането на отношенията между доставчиците и
потребителите в ЗЕ Държавата има задължително участие чрез КЕВР, каквото не е предвидено в
общите закони.
Наведеното във въззивната жалба твърдение, че процесната сума се дължи на основание чл.
200, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 38 от действащите Общи условия на
„Електроразпределение Север“ АД, е неоснователно не само въз основа на гореизложеното.
Препращането към общата норма на чл. 200, ал. 1 ЗЗД - относно задълженията на
купувача, води и към чл. 187 ЗЗД, третиращ задълженията на продавача. Взети в тяхната
съвкупност, двете разпоредби обуславят извода, че купувачът е длъжен да плати цената
единствено ако продавачът действително му предаде вещта. В конкретния казус,
въззиваемият е длъжен да плати за начисленото количество електроенергия в размер на 713
кВтч за периода от 29.10.2019 г. до 28.01.2018 г. (подпериод от 29.10.2019 г. до 11.01.2018 г.
– за електромер 1115031500764029) само ако то действително му е доставено от въззивното
дружество и потребено от абоната.
По делото липсват безспорни доказателства, от които да се установи при условията на
пълно доказване, че горепосоченото количество електроенергия е потребено от абоната през
процесния период.
Съдът не кредитира изготвената пред първа инстанция СТЕ в частта, в която вещото
лице излага, че от заключението на БИМ - Русе, че електромерът е неизправен, следва, че е
налице неотчитане на електроенергията за процесния период. Последното е в противоречие
с Констативен протокол № 1716 на БИМ – Русе, представляващ официален свидетелстващ
документ, в който е отразено, че електромерът не може да бъде метрологично изследван,
включително и за проверка на точността. Горното налага извода, че при извършената
експертизата не се установява, че електромерът е отчитал неточно. Причината за повредата
не е констатирана в горепосочения протокол, като последното е потвърдено и от
изслушаното в съдебно заседание на 28.05.2020 г. становище на вещото лице.
Събраните по делото доказателства не подкрепят изложеното в писмото от
„Електроразпределение Север“ АД с изх. № 5024130/14.01.2019 г.( с което абонатът е
уведомен за извършената на 11.01.2019 г. проверка), че демонтираният електромер е
изпратен за експертиза в БИМ, след получаване на резултатите от която е възможно
количествата електроенергия за обекта му да бъдат преизчислени.
Установява се, че преизчислението на количествата електроенергия за обекта на ищеца
не е извършено въз основа на заключенията от експертизата на БИМ. Съгласно КП №1716,
8
същата е проведена на 26.08.2019 г. по заявление № АУ-000029-23709, подадено от
„Електроразпределение Север“ АД на дата 22.04.2019 г. Справка № 5024130 за корекцията,
според описаното от вещото лице в СТЕ, е изготвена на 22.03.2019 г. На 25.03.2019 г., на
база горната справка, от „Енерго-Про продажби“ АД е изготвена фактура № ********** на
стойност 195,62 лева за период от 29.10.2018 г. до 28.01.2019 г., липсваща по делото, но
отразена в писмо с изх. № 5024130 от дата 25.03.2019 г. (на л. 52 от материалите по
първоинстанционното дело), с което ответното дружество информира абоната за
извършеното преизчисление на количеството електроенергия, потребено на процесния
обект.
Процесната фактура (на стойност 155,27 лева за период от 29.10.2018 г. до 28.01.2019
г., подпериод 29.10.2018 г. - 11.01.2019 г.) е издадена на 03.09.2019 г., след датата на
извършената експертиза от БИМ - 26.08.2019 г., но съгласно изложеното от вещото лице в
СТЕ, фактурата е изготвена на база справката от 22.03.2019 г., т.е преди изпращането на
електромера за експертиза в БИМ. Изложеното обуславя извода, че процесната корекция е
извършена единствено въз основа на Констативен протокол № 11274708 от 11.01.2019 г. за
техническата проверка на електромера от служители на „Електроразпределение Север“ АД.
По смисъла на чл. 180 ГПК, горецитираният протокол е частен свидетелстващ
документ, подписан от лицата, които са го издали, и като такъв, съставлява доказателство,
че изявленията, които се съдържат в него, са направени от същите. Подписите на двама
свидетели, които не са служители на ответното дружество, не променят този факт - не може
да се приеме, че последните имат професионалната компетентност да определят дали
посочената в протокола повреда отговаря на действителното техническо състояние на
електромера. Неподкрепени от изводите на експертизата, извършена от БИМ, констатациите
в протокола на „Електроразпределение Север“ АД от 11.01.2019 г. сами по себе си не
представляват годно правно основание за последвалата корекция и съответно не могат да
ангажират отговорността на абоната по чл. 200, ал. 1 от ЗЗД.
В настоящия случай констатациите по двата протокола (КП № 11274708 от 11.01.2019
г. на „Електроразпределение Север“ и КП №1716 от 26.08.2019 г. на БИМ - Русе) съвпадат
единствено в заключението, че към датата на съответната проверка или експертиза
електромерът е неизправен. В КП № 11274708 от 11.01.2019 г. на „Електроразпределение
Север“ АД неизправността е определена като повредени броителни механизми за дневна и
нощна тарифа на електромера. В КП № 1716 от 26.08.2019 г. на БИМ – Русе, е отразено, че
при подаване на Un дисплеят на електромера светва и изгасва непрекъснато. Повреда в
броителните механизми не е констатирана; напротив, изрично е отбелязано, че състоянието
на електромера не позволява да бъде направена проверка на точността му. Непрекъснато
светващият и изгасващ дисплей, на свой ред, не е отразен в протокола от 11.01.2019 г. от
служителите на „Електроразпределение Север“ АД.
Във връзка с горното, по делото няма доказателства, че процесният електромер е
9
получен в БИМ – Русе, в състоянието, в което е демонтиран. Следва да се отбележи, че
електромерът, съгласно протокола на БИМ, е изпратен за експертиза на 22.04.2019 г. – три
месеца и 11 дни след демонтажа, а номерът на пломбата, с която е запечатан, се различава в
двата протокола: 1178 според протокола на „Електроразпределение Север“ АД и 1078
според протокола на БИМ.
При действителна повреда на механичните броячи на процесния електромер към
датата на проверката от 11.01.2019 г. и изпращането и предоставянето на му за експертиза в
БИМ в състоянието, в което последният е демонтиран, същата повредата би следвало да
бъде установена при извършената експертиза и отразена в протокола. Неустановяването й
налага извода, че посочените броячи са отчитали нулево потребление на електроенергия
поради реална липса на потребление. Горното се потвърждава и от Справка за потребление
през последните 12/24/36 месеца за кл. № **** (л. 48 от първоинстанционното дело), от
която е видно, че след демонтажа на процесното СТИ и монтажа на ново, изправно такова,
последното продължава да отчита нулево потребление до 27.02.2019 г.
Предвид изложеното, съдът намира, че процесната сума не е била дължима на
ответното дружество и е начислена от същото неправомерно като стойност на коригирана
електроенергия за периода от 29.10.2018 г. до 28.01.2019 г. за обект с клиентски № **** и
абонатен № ****, с адрес на потребление: **********. Съответно, същата е заплатена без
основание от абоната (праводател на ищеца) на ответното дружество и на осн. чл. 55, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД то е длъжно да я върне. Съгласно т. 7 от Постановление на Пленума на
Върховния съд № 1/1979 г., задължението за връщане на дадено при начална липса на
основание възниква от момента на получаване на недължимото и от този момент става
изискуемо. Видно от Разписка № 0400009798897911, издадена от „Изипей“ АД/В. – МОЛ,
плащането е направено от абоната на 15.10.2019 г. Следователно, към датата на прехвърляне
на вземането – 16.10.2019 г., цедентът е имал съществуващо вземане към ответника, т.е.
възражението на последния, че извършената цесия е нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 2 от
ЗЗД поради липса на предмет, е неоснователно.
Предявеният положителен установителен иск, че ответникът „Енерго-Про продажби“
АД дължи на цесионера „****“ ЕООД сумата от 155,27 лева, е основателен и като такъв
следва да бъде уважен, а решението на първоинстанционния съд - да се потвърди.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, претенцията на въззиваемия за компенсация на разноските,
направени за защита във въззивното производство по неоснователна въззивна жалба, следва
да бъде уважена. Същият претендира разноски в размер на 300,00 лева, представляващи
10
заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК
и договор за правна защита и съдействие.
По възражението за прекомерност на възнаграждението:
Направеното от процесуалния предствител на въззивника възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар на насрещната страна е неоснователно, тъй като претендираният
размер от 300,00 лева е съобразен с Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, настоящият състав на въззивния
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2575 от 23.06.2020 г., постановено по гр. д. № 19663 по описа
за 2019 г. на Районен съд – В., XI състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
10353369, със седалище и адрес на управление: ****, ДА ЗАПЛАТИ на „****“ ЕООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: с. З., общ. А., ****, представлявано от Ж. С. Ж.,
сумата в размер на 300,00 лева, представляваща сторени пред въззивния съд съдебно-
деловодни разноски, включващи адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11