№ 3658
гр. Варна, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20233110114515 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от „Т. Ф. С.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: град С., район О., ул. "С" №** срещу А. Л. Б., ЕГН
**********, адрес: град В., ж. к. "В.Л." ул. "П.", № **, ет. **, ап. **, обективно кумулативно
съединени искове, както следва:
- с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
2704,68 лв., представляваща главница по договор за предоставяне на кредит – Тр на
физическо лице от 30.09.2006 г. и Анекс към него от 14.07.2011 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.07.2023 г., до окончателното
изплащане на задължението,
- с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 296,57
лв., представляваща дължима договорна лихва за периода от 01.07.2022 г. до 31.12.2022 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. ****/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.
В депозираната пред съда искова молба, ищецът заявява, че между страните е
сключен договор за предоставяне на кредит – Тр на физическо лице от 30.09.2006 г. и Анекс
към него от 14.07.2011 г. като първоначално отпуснатия револвилащ кредит е в размер на
1500 лева, а с анекса сумата е увеличена на 3000 лева. Съгласно чл. 5, ал. 1, б. "а" в случай,
че Кредитополучателят погаси в пълен размер всичките си задължения, натрупани през
съответния месец до 15-то число на следващия месец, последният ползвал безлихвен период
по кредита, който започвал да тече от датата на първата транзакция и можело да продължи
до изтичане на срока за договора за кредит. Ако до 15-то число на даден месец не погаси
общата сума на всичките си задължения, посочена в последното месечно извлечение,
считано от 16-то число на същия месец, формираното салдо по кредита започвало да се
олихвява с лихва в размер на 1,5% на годишна основа, съгласно чл. 5, ал. 1, б. "б" от
договора. В този случай, за да се счита за редовно обслужван кредита, Клиентът дължал в
1
срок до 15-то число на всеки месец да издължава минимална погасителна вноска по кредита,
посочена в последното месечно извлечение. Твърди, че кредиторът има право да променя
едностранно условията по договора, включително и лихвите като всяка промяна се
публикува на интернет страницата. Заявява, че лихвеният процент за периода от 01.07.2022
г. до 30.11.2022 г. е 18.5 %, а за периода от 30.11.2022 г. до 31.12.2022 г. – 18.9%. Посочва, че
поради невнасяне на минималните вноски за 4 поредни месеца, вземането е обявено за
предсрочно изискуемо като уведомлението е получено лично от ответника. Дължимата и
непогасена главница възлиза на 2704,68 лева, а договорната лихва за периода от 01.07.2022 г.
до 31.12.2022 г. – 296,57 лева. Заявява, че е депозирал заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК, която е оспорена от длъжника в указания срок и в срока по чл. 415 ГПК е предявил
установителните искови претенции. Моли за уважаване на исковете и присъждане на
сторените разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на предявената искова
претенция.
Съдът след запознаване с материалите по делото и с оглед събраните по делото
доказателства намира от фактическа страна следното:
Като писмено доказателство по делото е представен договор за предоставяне на
кредит – Тр на физическо лице, същият е сключен на 30.09.2006 г. между „Т. Ф. С.“ ЕАД,
ЕИК ******** и А. Л. Б., ЕГН **********. Съгласно договора, на кредитополучателя се
предоставя револвиращ кредит в размер на 1500 лева като целта на кредита е плащане на
стоки и услуги на територията на страната чрез карта „Тр“. Отразено е, че сумата по кредита
се усвоява, чрез въвеждане на ПИН или Е-ПИН при извършване на транзация с карта. В чл.
4, ал.1, на сключения договор, е отразено, че крайният срок до който кредитът може да
револвира е 24 месеца. Издателят продължава срока на ползване на кредита, ако в срок до 30
дни, преди изтичането на срока по ал.1 не е заявил, че желае прекратяване на договора,
видно от ал.2 на чл. 4. Задълженията следва да се заплащат до 15 число на следващия месец,
а договорената месечна лихва е 1.5% за кредит по карта Класик. В чл. 10 от договора са
разписани условията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Приети като писмени
доказателста са заявление за кредитна карта Тр от 24.10.2006 г., подадено от А. Б. и Общите
условия за издаване и ползване на кредитна карта.
От анекс към договор за предоставяне на кредит от 14.07.2011 г. е видно, че между „Т.
Ф. С.“ ЕАД, ЕИК ******** и А. Л. Б., ЕГН ********** е предоставен на картодържателя
револвиращ кредит с горна граница /кредитен лимит/ от 3000 лева като за усвояване на
средствата е издадена и предоставена кредитна карта T. C.. В чл. 2 е отразено, че всички
останали клаузи по договора остават в сила. Представен е приемо – предавателен протокол
от 14.07.2011 г., от който се установява, че на ответника е предоставен горепосочения анекс
към договора чрез служител на „Български пощи“ ЕАД. За периода от 2010 г. до 2021 г. на Б.
са предоставяни платежни карти, видно от приемо – предавателните протоколи от 14.01.2021
г., от 12.09.2020 г., от 02.01.2019 г., от 26.07.2018 г., от 01.08.2016 г., от 05.08.2014 г., от
23.07.2012 г., от 29.07.2010 г.
От ценовите листи по рамков договор за предоставяне на платежни услуги и
потребителски кредити е видно, че лихвеният процент към датата на сключване на рамковия
договор е 18% до 2010 г., когато лихвеният процент е променен на 18.5%. Последният е бил
такъв до 01.01.2023 г., когато е променен на 18.9%.
Като писмено доказателство е прието уведомление за настъпила предсрочна
изискуемост с покана за погасяване от 20.02.2023 г., от което се установява, че кредитът е
обявен изцяло за предсрочно изискуем поради непогасяване на минималните погасителни
вноски по кредита в продължение на четири последователни месеца. Поканен е да заплати
дължимата главница и договорни лихви в 7 дневен срок от получаване на поканата.
Последната е връчена на 21.03.2023 г. чрез ЧСИ, видно от представените и приети по делото
2
като писмени доказателства документи.
Като писмено доказателство е представена и приета справка на дълга на А. Л Б. за
периода от 06.10.2006 г. до 31.01.2023 г.
Прието по делото е заключение по назначената ССчЕ, от което се установява, че
кредитът е усвояван и погасяван за периода от октомври 2006 г. до 22.07.2022 г. като след
това не е обслужван. Минималната погасителна вноска за период от 1 месец е дължима до
15 – то число на следващия месец. С плащането на 22.07.2022 г. е погасена вноската с падеж
15.06.2022 г. като след това просрочените вноски са с падеж 15.08.2022 г., 15.09.2022 г.,
15.10.2022 г.,15.11.2022 г., 15.12.2022 г. и 15.01.2022 г. като дължимата главница е в размер
на 2704.68 лева, а дължимата договорна лихва е в размер на 296.57 лева. Вещото лице е
отразило, че минималната погасителна вноска за период от 1 месец, дължима до 15-то число
се определя от 3% от главницата + лихви и такси, ако има начислени. Договорната лихва,
при сключване на договора е 18%, след това е променена на 18.5% - в сила от 15.04.2009 г., а
след това на 18.9% - в сила от 15.01.2023 г. В заключението вещото лице е отразило, че
дължимата договорна лихва върху непогасената главница за периода от 01.07.2022 г. до
31.12.2022 г. възлиза на 253.15 лева при лихвен процент от 18.5% и на 248.83 лева при
лихвен процент от 18%.
Приобщено по делото е ч.гр.д. № ****/2023 г. по описа на Районен съд – град Варна,
от което се установява, че за процесните суми е подадено заявление по реда на чл. 410 ГПК
като е издадена заповед за изпълнение за претендираната главница и договорна лихва. В
срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от страна на А. Б., с което заявява, че не
дължи претендираните суми. В указания едномесе’ен срок, по реда на чл. 415 ГПК, са
предявени исковите претенции, предмет на настоящото производство.
Съдът с оглед гореизложената фактическа обстановка и при съблюдаване на
относимите правни норми, намира от правна страна следното:
По допустимостта на исковите претенции:
От приобщеното по делото ч. гр. д. № ****/2023 г. по описа на Районен съд, град
Варна се установява, че ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК, което е било уважено от страна на състав на Районен съд, град
Варна като е издадена заповед № ****/25.08.2023 г. по ч. гр. д. № ****/2023 г. Последната е
връчена лично на длъжника, който в законовопредвидения едномесечен срок, депозира
възражение, поради което съдът в съответствие с разпоредбите на чл. 415 ГПК е дал
указания за предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК. Исковите претенции са предявени в
указания едномесечен срок от получаване на разпореждането.
От гореизложеното следва изводът, че предявените обективно кумулативно
съединени искови претенции са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Депозираната искова молба отговоря на изискванията на чл. 127, ал.1 и чл. 128 ГПК.
Заявените с нея искови претенции са допустими, предвид факта, че са заявени в срока по чл.
415 ГПК и е налице пълен идентитет с издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410
ГПК.
По основателността на исковите претенции:
С оглед съвкупния анализ на представените писмени доказателства и предвид
липсата на оспорване от страна на ответника, че не е подписал процесния договор, съдът
приема, че А. Б. чрез подписване на договора от 30.09.2006 г. и анекса към него от 14.07.2011
г. е обективирал съгласието си за сключване на същия и за приемане на уговорените в него
клаузи, касаещи размера на предоставената сума, лихви и такси, съобразно ценовата листа,
неразделна част от договора. От представените приемо – предавателни протоколи се
установява, че кредитополучателят е получил и подписал екземпляр от анекса от 14.07.2011
г., както и кредитни карти с предоставения код за достъп до услугата /ПИН код/.
3
Следователно установява се, че по силата на сключения договор между страните, на
Б. е предоставян кредит с лимит в максимален размер от 3000 лева, за усвояването на който
му е предоставена кредитна карта. Договорът е сключен при отнапред установени Общи
условия, които са предоставени на кредитополучателя към момента на получаване на
екземпляр от договора и подписване на същия. Този договор е консенсуален, двустранен,
възмезден и комутативен - правните последици настъпват при съвпадане на волеизявленията
на страните по него, като за тях се пораждат взаимни права и задължения, чието предметно
съдържание е известно на страните при сключването на договора. По своята правна същност
договорът за издаване на кредитна карта и отпускането на кредит до уговорения кредитен
лимит представлява револвиращ кредит, тъй като до размера на покритието (лимита)
кредитополучателят може да упражнява правата по договора. Чрез използването на
съответното техническо средство - кредитната карта, картодържателят може да сключва
сделки в търговски обекти, които са технически оборудвани да приемат плащания
посредством картата, както и възможност на картодържателя да тегли кредит в брой срещу
задължение от негова страна да погасява на месечни вноски, определени в месечните
извлечения, които му изпраща ищецът. Съгласно чл. 5 от договора, срокът за погасяване на
кредита е 24 месеца, като до 15 число на всеки месец ответникът се е задължил да погасява
сума, равна или по-голяма от минималните погасителни вноски по всички кредита. От
съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства и приетата ССчЕ, съдът
приема, че между страните по делото е сключен договор за издаване на кредитна карта, като
чрез използването й картодържателя усвоява отпуснатия от кредитната институция кредит в
пределите на уговорения лимит.
По отношение на породеното между страните правоотношение следва да намерят
приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното
правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК. Съгласно посочената
разпоредба договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.
Тъй като предоставеният потребителски кредит е под формата на кредитен лимит,
при който ответникът има възможност да осъществява тегления и внасяния на суми
посредством издадената му карта, не е било възможно изготвяне на погасителен план с
посочване на размера и падежа на всяка погасителна вноска, а страните са уговорили
плащане на минимална погасителна вноска, до 15-то число на всеки месец. Договорен е и
фиксиран лихвен процент на годишна основа, при което не е било необходимо посочване на
методика за изчисляване на лихвата. Договорено е също и задължението на ищеца
ежемесечно да снабдява кредитополучателя с извлечение за състоянието на договора и за
задълженията по усвоените кредити. От приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира
като компетентно изготвена се установява, че ответникът е преустановил обслужването на
кредита на 22.07.2022 г. Доказва се по безспорен начин, че кредиторът надлежно е упражнил
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем като е уведомил длъжника затова,
видно от връчените му съобщения чрез частен съдебен изпълнител.
В настоящия случай безспорно се установява, че сключеният договор съставлява
финансова услуга и клаузите на същия попадат под приложното поле на чл. 143 ЗЗП.
Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
4
потребителя, при определени хипотези, регламентирани в цитираната правна норма.
Неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално по чл. 146, ал.1
ЗЗП, като според ал.2 от същата разпоредба, не са индивидуално уговорени клаузите, които
са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
Разпоредбата на чл. 144 ЗЗП визира изключенията, при които определени хипотези,
регламентиращи неравноправни клаузи в договори с потребители, по чл. 143 ЗЗП, са
неприложими. Така според чл. 144, ал.2 нормата на чл. 143, т.10 ЗЗП не се прилага за клаузи,
които доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна
причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или
стойността на всички други разходи, свързани с финансовите услуги, при условие, че
доставчикът на финансовата услуга е поел задължение да уведоми за промяната другата
страна по договора в седмодневен срок и другата страна по договора има правото незабавно
да прекрати договора, а според чл. 144, ал.3 ЗЗП нормите на чл. 143, т.7, т.10, т.12 ЗЗП не се
прилагат спрямо сделки с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги,
чиято цена е свързана с колебанията/ измененията на борсовия курс или индекс или с
размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца
или доставчика на финансови услуги. Основният критерий за приложимост на изключението
на чл. 144, ал.3, т.1 ЗЗП е изменението на цената да се дължи на външни причини, които не
зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието
на свободния пазар и/ или държавен регулатор. Само в тази хипотеза търговецът/ доставчик
на финансови услуги не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата
дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в чл. 143 ЗЗП, тъй като увеличението на
престацията не зависи от неговата воля. За да се прецени дали клаузите отговарят на този
критерий за изключение от общия принцип, те трябва да бъдат формулирани по ясен и
недвусмислен начин и потребителят предварително да получи достатъчно конкретна
информация как търговецът може едностранно да промени цената. Следва да е спазен
принципът за информираност на потребителя - потребителят да има достатъчно
информация, така че да може да предвиди всички разходи, които има да направи по
погасяването на кредита до неговия краен падеж.
От гореизложеното следва, че за да е нищожна като неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално и да осъществява някой от
фактическите състави на чл. 143 ЗЗП, като същевременно не попада в някое от
изключенията на чл. 144 ЗЗП. От заключението на вещото лице, което съдът цени като
компетентно изготвено се установява, че договорната лихва е променяна като същата е
увеличена от 18 %, на 18.5%, а в последствие и на 18.9%. Клаузата на чл. 5, ал.5 от договора,
която предвижда възможността на издателя да променя едностранно лихвите е
неравноправна по смисъла на чл. 143, т.10 ЗЗП, тъй като дава възможност на ищеца
нерагламентирано да променя едностранно условията на договора въз основа на
непредвидено в него основание. С оглед гореизложените мотиви, следва изводът, че
дължимата договорна лихва следва да се определи при първоначално уговорения лихвен
процент.
Предвид изложените съображения и при съобразяване на заключението по
назначената ССчЕ съдът намира, че по силата на възникналото между страните
правоотношение, в полза на кредитора е възникнало вземане за непогасената главница и
договорна лихва при лихвен процент от 18% в размерите, установени от вещото лице - за
сумата от 2704.68 лв. - незаплатена главница и за сумата от 248.83 лева - договорна лихва за
периода от 01.07.2022 г. до 31.12.2022 г. С оглед гореизложените мотиви, исковата претенция
за претендираната главница подлежи на уважаване в цялост, а по отношение на
претендираната договорна лихва в размер от 248,83 лева като за горницата над 248.83 лева
до пълно претендирания размер от 296,57 лева – следва да се отхвърли.
5
По отношение на разноските:
Претенция за присъждане на сторените в производството разноски е отправила
ищцовата страна, която претендира заплащането на сумата от 94.34 лева, заплатена
държавна такса в исковото производство; сумата от 300 лева, представляваща заплатен
депозит за изготвяне на експертиза по делото и юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство.
При съобразяване на разпоредбата на чл. 78, ал.8 ГПК във връзка с чл. 25, ал.1 от
Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя размер на юрисконсултското
възнаграждение в размер на 100 лева за исковото производство.
С оглед гореизложеното и предвид уважената част от исковите претенции в тежест на
ответника следва да се възложат разноски за исковото производство, в размер на 485.77
лева. За заповедното производство в тежест на ответника следва да бъдат възложени
разноски в размер на 105.34 лева при съобразяване размера на уважените искови претенции.
Присъждането на сторените в заповедното производство разноски следва от постановките на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.12.
Разноски от страна на ответника не се претендират.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Т. Ф. С.“ АД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: град С., район О., ул. "С" №** и А. Л. Б.,
ЕГН **********, адрес: град В., ж. к. "В.Л." ул. "П.", № **, ет. **, ап. **, на основание чл.
422 ГПК във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПК, че А. Л. Б., ЕГН ********** дължи на „Т. Ф. С.“
АД, ЕИК ******** сумата от 2704,68 лв., представляваща дължима главница по договор за
предоставяне на кредит – Тр на физическо лице от 30.09.2006 г. и Анекс към него от
14.07.2011 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 19.07.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, като за горепосочената сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
****/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Т. Ф. С.“ АД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: град С., район О., ул. "С" №** и А. Л. Б.,
ЕГН **********, адрес: град В., ж. к. "В.Л." ул. "П.", № **, ет. **, ап. **, на основание чл.
422 ГПК във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПК, че А. Л. Б., ЕГН ********** дължи на „Т. Ф. С.“
АД, ЕИК ******** сумата от 248.83 лв., представляваща дължима договорна лихва за
периода от 01.07.2022 г. до 31.12.2022 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. ****/2023 г. по описа на Районен съд –
Варна като отхвърля исковата претенция за горницата над 248.83 лева до пълно
претендирания размер от 296.57 лева
ОСЪЖДА А. Л. Б., ЕГН **********, адрес: град В., ж. к. "В.Л." ул. "П.", № **, ет. **,
ап. ** да заплати на „Т. Ф. С.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: град
С., район О., ул. "С" №** сумата от 105.34 лева, сторени разноски в заповедното
производство, съразмерно на уважената част от исковите претенции и сумата от 485.77
лева, представляваща сторени в исковото производство разноски, съразмерно на уважената
част от исковите претенции
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд - град Варна
6
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7