О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
/10.06.2013г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито
заседание, проведено на десети юни през две хиляди и тринадесетата година, в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТАТЯНА ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 409 по описа за 2013 г.
на ВОС, съобрази следното:
Производството е образувано по
иск на Д.Й.Ф.,
ЕГН ********** и А.П.Ф., ЕГН ********** срещу Л.Й.Т., ЕГН ********** и Р.Е.П.,
ЕГН **********, с
правно основание чл. 108 ЗС. Ищците излагат, че са единствени наследници по закон - съпруга и дъщеря, на Пламен Николаев
Филипов, ЕГН **********, б.ж. на гр.Варна, починал на 08.12.2006 г. в
гр.Варна. Сочат, че с нот.акт № 31, т.П, рег.№ 2090, НД №231 от 28.10.2005 г. на нотариус рег.№213/ВРС,
вх.рег.№27763, акт.№151, t.LXXXVIII, дело №20919 от 31.10.2005 г. на
Служба по вписвания - гр.Варна, наследодателят Пламен Николаев Филипов е продал
на Л.Й.Т., ЕГН **********, АПАРТАМЕНТ №21 (двадесет и едно) в гр.Варна, бул."Сливница" №8 (осем),
етаж 5 (пет),
таванско и избено помещение, заедно с 56/2790 ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното
място, в което е построена сградата. Твърди се, че договорът за продажба, обективиран в нот.акт № 31, рег.№ 2090, НД № 231 от 28.10.2005
г. на нотариус рег.№ 213/ВРС, е абсолютно
симулативен и нищожен на основание чл.26 ал.2,
предложение последно от ЗЗД поради
следното, а именно, че между страните по договора е имало уговорка собственик
на имота да остане Пламен Николаев Филипов. Към датата на сделката Пламен
Филипов е бил разделен със съпругата си - ищцата Д.Й.Ф., и целта на сключения симулативен договор е била при евентуален развод
доверителката ми да не може да предяви основателни претенции за ползването на
семейното жилище. Поради симулативността на договора отв.Л.Т. е поел задължение към Пламен Филипов в случай, че
последният почине, след смъртта му да прехвърли на дъщеря му А.Ф. правото на
собственост върху процесния апартамент, евентуално -
да продаде апартамента и да й предостави сумата от продажбата. Л.Т. е брат на
майката на Пламен Филипов, поради което Пламен е считал, че Т. няма да наруши
уговорките им и да злепостави дъщеря му А.. Поведението на страните по
атакувания договор след сключването му подкрепя според страната твърденията им
за симулативност: въпреки поетото по договора
задължение да въведе купувача във владение на имота в деня на подписване на нот.акт за продажба, до смъртта си на 8.12.2006 г. Пламен
Николаев Филипов е имал настоящ адрес в процесния
апартамент, отдавал го е под наем на Румен Найденов Съев
и е получавал наемната цена, а Л.Й.Т. не е бил въведен във владение на
апартамента. От нищожността на договора за продажба, сключен с нот.акт №31, т.П от 28.10.2005 г. на нотариус рег.№213/ВРС
следва, че купувачът
Л.Й.Т. не е придобил правото на собственост върху имота. Твръди
се, че въпреки постигнатата уговорка с
наследодателя им, след смъртта му ответникът Т. не изпълнил поетите към Пламен
Филипов задължения. Вместо това с договор за продажба, обективиран
в нот.акт №63, т.1, дело №56 от 21.03.2012 г. на нотариус
рег.№195/ВРС, акт №54, т.ХШ, дело №2741/31.03.2012 г. на Служба по вписвания -
Варна е поел задължение към втората ответница да й прехвърли правото на
собственост върху процесния имот. Ответницата Р.П. -
близка приятелка на Л.Й.Т., която живее на съпружески начала с него от 2005 г. Договорът
за продажба по нот.акт № 63, т.1 от 21.03.2012 г. на
нотариус рег.№195 с район на действие района на ВРС също е с твръдения за абсолютно симулативен: сключен е единствено с цел да възпрепятства претенциите на ищците за
собственост върху имота. Дори в случай, че не е симулативен,
договорът за продажба, сключен с нот.акт №63/2012 г. няма прехвърлително
действие, тъй като не е осъществена хипотезата по чл.17 ал.2 ЗЗД: втората ответница
не е придобила добросъвестно правото на собственост от приобретателя
по привидното съглашение, поради което правата й не се запазвали. Симулативността, евентуално - недобросъвестността на
ответницата, се установявали и от посочената в нот.акт
за продажба №63 от 21.03.2012 г. продажна цена в размер на 9980 лева - почти
седем пъти по-ниска от данъчната оценка, отразена в текста на нот.акт - 68732.30 лева. По изложените съображения се
твърди, че двамата ответници не са собственици на процесния апартамент. Твърди се, че ищците са придобили правото на собственост върху процесния
имот на основание наследяване по закон на Пламен Николаев Филипов, ЕГН **********,
б.ж. на гр.Варна, починал на 08.12.2006 г. в гр.Варна. Квотите им в
съсобствеността са равни на основание чл.9 ал.1 и чл.5 ал.1 от ЗНаследството. От своя страна наследодателят Пламен
Николаев Филипов е придобил имота на основание договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нот.акт № 91, дело №512/20.02.1986 г. на нотариуса при ВРС.
Твърди се, че понастоящем процесното жилище е във владение на
двамата ответници, които продължават да живеят на съпружески начала. Въз основа на
гореизложеното молят съда, след като преюдициално приеме за установено, че договорът за покупко-продажба,
обективиран в нот.акт № 31,
рег.№ 2090, НД № 231 от 28.10.2005 г. на нотариус рег.№ 213/ВРС, вх.рег.№ 27763,
акт. № 151, t.LXXXVIII, дело № 20919 от 31.10.2005 г. на Служба по вписвания - гр.Варна, е
абсолютно симулативен и следователно нищожен на
основание чл.26 ал.2 предл.последно от ЗЗД, както и
че договорът за продажба, обективиран в нот.акт № 63, т.1, дело № 56 от 21.03.2012 г. на нотариус
рег. № 195/ВРС, акт № 54, t.XIII, дело №2741/31.03.2012 г. на Сл.по вписвания - Варна е също абсолютно симулативен и следователно нищожен на основание чл.26 ал.2 предл.последно ЗЗД, евентуално - че правата на купувача по
договора за продажба по НА № 63 от 21.03.2012 г. на нотариус рег.№195 не се
запазват, тъй като не ги е придобила добросъвестно от приобретателя
по привидното съглашение, на основание чл.108 от ЗС моли съда да постанови
решение, с което да приеме за установено правото на собственост на ищците и да
осъди ответниците да им предадат владението на процесния имот: АПАРТАМЕНТ
№21 (двадесет и едно) гр.Варна,
община Варна, Варненска област, бул."Сливница" №8 (осем), етаж 5
(пет), крилото вляво от входа, състоящ се от антре, хол, стая, баня-тоалетна,
кухня, два балкона, целият с площ от 53.30 кв.м, при граници: ап.на Малджиев, юг-улица, север-стълбище, с принадлежащите му таванско помещение с площ 10 кв.м при граници: юг-таванско помещение на сем.Василеви,
север-таванско помещение на Родев, изток-коридор, избено помещение с площ 8.02 кв.м при граници: запад-избено помещение на Цветанови,
изток-избено помещение на сем.Пюскюлиеви,
север-коридор, заедно с 56/2790 ид.части от общите
части на сградата и от правото на строеж дворното място, в което е построена
жилищната сграда, цялото с пространство от 515 (петстотин и петнадесет) кв.м,
съставляващо УПИ VI-7, идентичен с бивш поземлен имот
пл. №1 в кв.715 по плана на 3-ти микрорайон на гр.Варна, с идентификатор на
самостоятелния обект 10135.1508.193.1.30 по КК и кадастралните регистри, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 10135.1508.193.1.20,
под обекта: 10135.1508.193.1.16, над обекта 10135.1508.193.1.21. С исковата молба са представени
писмени доказателства и са направени искания по доказателствата.
Ответницата Р.Е.П., чрез депозирания писмен отговор излага становище, че
предявеният иск е недопустим и неоснователен. В тази връзка излага следните твърдения: че претендираното придобивно
основание от страна на двете ищци е не приложимо в настоящия случай, негодно е
да ги легитимира като собственици и в крайна сметка наследяването при
конкретните обстоятелства не е произвело своето действие. Твърди се липсата на
каквито и да било формални предпоставки за това претендирано
за налично основание. Сочи факта, че към момента на откриване на наследството
на Пламен Филипов /предмет на спора по чл.108 ЗС/ не е бил негова собственост,
като от тук и следва извода, че няма как имотът да бъде наследен от ищците по
делото за да претендират по подобен начин в настоящото производство, още повече
че в уточнителната молба се поддържа именно това придобивно основание. По отношение недопустимостта на иска
сочи, че въз основа на проведено производство под № 1353/2009 год. на ВОС и
касационно такова по к.гр.д. №659/2010 год. на ВКС /има даден категоричен
отговор на претенцията за собственост от страна на ищците по настоящото дело
спрямо ответника Л.Т..
Ответника
Л.Й.Т., чрез депозирания писмен отговор изразява становище за недопустимост на
исковата претенция и нейната неоснователеност. Твърденията,
на които основава възраженията си са следните: Не оспорва, че между ответника Т. и Пламен
Филипов е извършена разпоредителна сделка с процесния
имот. Твърди, че към момента на продажбата Пламен Филипов е единствен
собственик на имота, придобит от неговата баба с приложения по делото н.а.№
91/1986г. Оспорва наведените по делото твърдения за симулативност
и нищожност на Договор за продажба, обективиран в
н.а.№ 31, т.П, рег.№ 2090, дело 231/28.10.2005г. на осн.
чл.26, ал.2, предложение последно от ЗЗД с възражения, че никога между страните
не е имало уговорка собственик на имота да остане Пламен Филипов. Оспорва и
твърдението, че сделката е сключена, за да бъде лишена ищцата Д.Ф. от претенции
към имота при евентуален развод. Твърди се, че Договора за продажба обективиран в н.а.№ 31, т.П, рег.№ 2090, дело
231/28.10.2005г. е реална разпоредителна сделка. Сочи, че Акта не е обявен за
нищожен по съответния ред, и е породил вещно прехвърлителното
си действие спрямо Л.Т.. Процесното жилище е било
лична собственост на Пламен Филипов, придобито от баба му преди брака (с ИМ е
представен н.а. от сделката). Счита, че сделката обективирана
в н.а.31, т.П, рег.№ 2090, НД 231 от 28.10.2005 год. възстановява по един
справедлив начин нарушените му права още през 1986 год. Твърди, че през 2007г.
от ищците срещу ответника Л.Т. било заведено дело за разваляне на сделката,
предмет на настоящото дело и предаване владението върху процесния
имот - иск по чл.108 от ЗС - гр.д.№ 2832/07г. на ВРС, 10 с-в; (гр.д.№1353/09 г.
на ВОС и гр.д. № 659/10 г. на ВКС, 3-то гр.отд.),
с което съда признал ответника Л.Т. за собственик на процесното
жилище и е отхвърлил иска по чл.108 от ЗС като неоснователен. Между страните за
същия предмет и на същото основание вече е воден иск по чл.108 от ЗС поради
което считат, че настоящото дело следва само на това основание да бъде
прекратено, като недопустимо. Ответника Т. е собственик на процесното
жилище и влязлото в сила решение по горецитираното
гражданско дело. На следващо място по твръденията в исковата
молба, че с договор за продажба, обективиран в н.а.№
63, т.1, дело №56 от 21.03.2012г., отв.Т. е поел
задължение към втората ответница да й прехвърли правото на собственост върху процесния имот - оспорва същото, тъй като видно от
цитирания н.а. в него нямало обещание за бъдещо прехвърляне, а реална сделка с
продажба на имот при условията описани в договора и същия прехвърля право на
собственост със всички произтичащи от това права. Отв.
Р.П. е добросъвестен купувач; Към момента на сделката не е имало вписана искова
молба по иск за привидност и такава няма установена. Оспорва твърдението, че
договора обективиран в н.а. от 2012г. е симулативен, тъй като същия по никакъв начин не спира
ищците да водят дела; видно било, че те са завели такова и сделката по никакъв
начин не препятства воденето на дело. Отв. Р.П. е
добросъвестен купувач и това на каква цена купува имота по никакъв начин не
доказва симулативност на сделката. Цените при
договорите за продажба се определят от страните по тях, това е свободна
договорка между продавача и купувача и размера на цената по никакъв начин не
доказва симулативност или липса на прехвърляне, както
и страните не са длъжни да договарят цена равна или близка по размер на данъчната
оценка. Данъчната оценка и договорната цена са две различни цени и не са
взаимно свързани по никакъв начин. Действително отв.Т.
и отв.П. живеят на семейни начала и от съвместното им
съжителство имат родено дете Лора Тончева. Прехвърляне на процесния
имот е с оглед обезпечаване на другата ответница и роденото дете. По
твърденията, че двете ищци са придобили правото на собственост върху процесното жилище на основание наследяване по закон на Пламен
Филипов, при равни квоти – същите могат да придобият право на собственост по
наследяване от Пламен Филипов, само и единствено ако същия е бил собственик на процесния имот към момента на смъртта си - 08.12.2006г.
Видно от представения по делото н.а.№ 31, рег.№ 2090, дело 231/28.10.2005г., е
че година преди смъртта си Пламен Филипов се е разпоредил с личното си жилище и
то не е било в неговия патримониум, за да се придобие
по наследство от двете ищци. Още повече, че двете ищци били водили дело срещу отв.Т., по горецитираното дело,
което приключило във ВКС с решение в полза на отв.Т.
и същия преди сделката 2012г. се е
легитимирал пред нотариуса като собственик на имота на валидно правно основание
- нотариален акт и влязло в сила решение. Прави искания по
доказателствата.
По иска с правна
квалификация чл. 108 ЗС, подлежат на
установяване следните факти: наличието на собственост, на твърдяното от ищците
правно основание; установяване на обстоятелството, че ответниците
владеят имота към момента на предявяване на иска, респективно към датата на
постановяване на решението; липсата на правно основание, въз основа на което да
се осъществява владението;
Тежестта за установяване на първото /че е собственик/ и на второто
обстоятелство /че ответниците владеят имота/ е за
ищците, съобразно принципа за разпределение на доказателствената
тежест в гражданския процес, установен в чл.154, ал.1 от ГПК.
В тежест на ответната страна по иска е да установи, че владеят същият на
правно основание, годно да ги легитимира като собственици на процесния недвижим имот.
По твърдяната абсолютна симулация от страна на ищците същите следва да
докажат - че страните по договора
не са имали
воля изобщо да бъдат обвързани
от него, а са го сключили
само за да
създадат привидни правни последици, настъпването на каквито последици не са желаели.
Ответникът е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдените от него
факти и съобразно разпределението на доказателствената
тежест.
Допуска като писмени доказателства посочените в исковата молба.
Отлага произнасянето по отношение на направеното с отговора оспорване
след като ответника конкретизира същото.
Отлага произнасянето и по искането за прилагане на представените с
отговора писмени доказателства след изразяване становище по тяхното приемане от
ищцовата страна в първото по делото съдебно заседание.
По направеното от ищцовата страна искане по
чл.176 от ГПК, а именно за лично явяване и отговор на поставените в исковата
молба въпроси съдът оставя без уважение така направеното искане.
Допуска гласни доказателства на ищцовата
страна чрез разпита на двама свидетели за установяване на обстоятелствата
изложени в исковата молба, а именно по отношение на твърдяната симулативност на двата договора от 28.10.2005 год., както и
тази от 21.03.2012 год., на основание чл.165, ал.2, изр.посл.
ГПК.
Указва на ответниците, че не сочат
доказателства относно наведените твърдения, че между същите страни има влязло в
сила решение по чл.108 ЗС /доколкото по гр.д. № 2832/2007 год
– ВРС, гр.д. № 1353/2009 год. на ВОС и гр.д. №
659/2010 год. на ВКС ответник по иска с правно основание чл.108 ЗС е
Румен Найденов Съев, който не е страна в настоящото
производство/.
Производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание. На страните по делото следва да бъде дадена
възможност, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение, да изразят писмено становище по доклада на иска, като на ищеца се
връчи препис от писмения отговор на ответницата.
С оглед на горното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад:
Предявеният иск е с
правно основание чл.108 ЗС. По иска с правна квалификация чл. 108 ЗС,
подлежат на установяване следните факти: наличието на собственост, на
твърдяното от ищеца правно основание;
установяване на обстоятелството, че ответникът владее имота към момента на
предявяване на иска, респективно към датата на постановяване на решението;
липсата на правно основание, въз основа на което да се осъществява владението;
По твърдяната абсолютна симулация от страна на ищците същите следва да
докажат - че страните по договора
не са имали
воля изобщо да бъдат обвързани
от него, а са го сключили
само за да
създадат привидни правни последици, настъпването на каквито последици не са желаели.
Предвид изразеното от страните становище, съдът приема, че не са
налице обстоятелства, които се признават
съобразно разпоредбата на чл. 146, ал.1, 1, т.3 ГПК.
Предвид изразеното от страните становище, съдът счита, че не са на лице
факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване съобразно разпоредбата
на чл. 146, ал.1, 1, т.4 ГПК 4.
На основание чл. 146, ал.1, т.5 ГПК, УКАЗВА на ищците, че в тяхна
тежест е да установят, че са собственици на имота.
На основание чл. 146, ал.1, т.5 ГПК, УКАЗВА на ответниците,
че в тяхна тежест е да установят, че владеят имота на правно основание.
Указва на ответниците, че не сочат
доказателства относно наведените твърдения, че между същите страни има влязло в
сила решение по чл.108 ЗС /доколкото по гр.д. № 2832/2007 год
– ВРС, гр.д. № 1353/2009 год. на ВОС и гр.д. №
659/2010 год. на ВКС ответник по иска с правно основание чл.108 ЗС е
Румен Найденов Съев/.
На основание чл. 146, ал.4 ГПК:
Допуска като писмени доказателства посочените в исковата молба.
Отлага произнасянето по отношение на направеното с отговора оспорване
след като ответника конкретизира същото.
Отлага произнасянето и по искането за прилагане на представените с
отговора писмени доказателства след изразяване становище по тяхното приемане от
ищцовата страна в първото по делото съдебно
заседание.
По направеното от ищцовата страна искане по
чл.176 от ГПК, а именно за лично явяване и отговор на поставените в исковата
молба въпроси съдът оставя без уважение така направеното искане.
Допуска гласни доказателства на ищцовата
страна чрез разпита на двама свидетели за установяване на обстоятелствата
изложени в исковата молба, а именно по отношение на твърдяната симулативност на двата договора от 28.10.2005 год., както и
тази от 21.03.2012 год., на основание чл.165, ал.2, изр.посл.
ГПК.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно
заседание на 11.10.2013 г. от 11.30 часа,
за която дата и час да се призоват страните. На същите да се връчи препис от
настоящото определение, което съдържа проекта за доклад, като на ищеца се връчи
и препис от писмения отговор на ответницата.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните, в едноседмичен срок от получаване на
препис от настоящото определение, да изразят писмено становище по доклада на
иска.
УКАЗВА на страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал.3 ГПК, че
съществуват възможности за извънсъдебно разрешаване на възникналия спор -
медиация или друг способ за доброволно уреждане.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: