Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Враца, 14.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански
районен съд, ІХ граждански състав в публичното заседание на двадесет и осми
февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Калин Тодоров
при секретаря М. Б., като разгледа докладваното от съдия
Тодоров гр. дело № 5635 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
предявени обективно съединени искове за отмяна на уволнение, възстановяване на
заемана длъжност и заплащане на обезщетение за времето през което работникът
или служителят е останал без работа, вследствие на незаконно уволнение с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.
В исковата молба ищцата В.В.Н. ***
твърди, че е учител с над 24 години стаж по специалността ,,Начална училищна
педагогика”, от които над 20 години е работила в ответното Основно училище *********,
Община Враца като старши учител в начален курс /1-4 клас/. Поддържа, че със
Заповед № 4779-78 от 09.11.2017 г. на директора на училището трудовото й
правоотношение е прекратено поради ,,съкращаване на щата във връзка с
намаляване обема на работа”, съобразно преценката на работодателя. Счита, че
акта е незаконосъобразен и увреждащ професионалното й име и интереси, лично
достойнство и уважение в обществото. Сочи, че в проведеното срещу нея
производство по прекратяване на трудовото правоотношение, съгласно Кодекса на
труда, от работодателя са допуснати съществени процедурни и материално-правни
нарушения. Изтъква, че е получила лично Заповед № 4779-78 от 09.11.2017 г. и не
е отказвала да я подпише. Твърди, че по същество съкращаване в щата във връзка
с намаляване обема на работа обективно не може да съществува в дейността на
училищното дело при положение, че училището се управлява съобразно закона и в
интерес на учениците, учителите и местната общност. Счита, че правилата,
условията и резултатите при подбор следва да бъдат обективирани, съгласно
закона и съставляват неотменима част от мотивите на атакувания акт на
работодателя. Поддържа, че към момента на прекратяване на трудовия й договор и
понастоящем е Председател на Синдикалната секция на КТ ”Подкрепа” в ОУ ”*********,
Община Враца, поради което се полза със закрилата, предвидена в чл. 333, ал. 3
от КТ, а работодателят й не е поискал предварително съгласие на съответния
синдикален орган за уволнението й. Моли съда, след доказване на гореизложеното,
да постанови решение, с което да признае прекратяването на трудовото й
правоотношение, извършено със Заповед № 4779-78 от 09.11.2017 г. на директора
на Основно училище *********, Община Враца за незаконно и постанови неговата
отмяна, да я възстанови на предишната й работа и да й присъди обезщетение по
чл. 225 от КТ за времето, през което е останала без работа поради уволнението в
размер на 6 брутни работни заплати за м. октомври
Ответникът Основно училище *********общ.
Враца, чрез директора на училището, в писмения отговор по делото в срока по
чл.131 от ГПК, оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Не
оспорва факта, че ищцата е работила в училището, както и факта, че трудовото й
правоотношение е прекратено със Заповед № 4779-78 от 09.11.2017 г. Поддържа, че
при извършването на съкращението са спазени всички нормативни изисквания на КТ
- налице са реално съкращаване в щата на училището и реално намаляване на обема
на работата в училището и са спазени всички законови изисквания на чл. 329 КТ
относно начина на извършване на подбор. Изтъква, че ищцата не се ползва от
закрилата на чл. 333, ал. 3 от КТ, тъй като е била председател на синдикална
секция, а не на синдикална организация. Оспорва също и размера на исковата
претенция по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, като твърди, че
през месец октомври
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства и заключението на вещото лице по
изпълнената съдебно-трудова експертиза, намери за установено от фактическа и
правна страна следното:
Не се спори между страните по
делото и са отделени като безспорни обстоятелствата, че ищцата В.В.Н. е била в безсрочно
трудово правоотношение, възникнало от трудов договор, с ответното Основно
училище *********общ. Враца, като е заемала длъжността „старши учител в начален
курс /1-4 клас/” и че правоотношението е прекратено, считано от 10.11.2017г.,
на основание чл.328, ал.1, т.2 вр. с т.3 от КТ - поради съкращаване на щата във
връзка с намаляване обема на работата, със Заповед № 4779-78 от 09.11.2017 г.
на Директора на училището (л.5 по делото), връчена лично на ищцата същия ден. В
подкрепа на тези обстоятелства са приети като доказателства трудова книжка №
121А, серия Т, № 170923 на ищцата и цитираната заповед за прекратяване.
От
представените по делото писмени доказателства - удостоверение №
*********/03.10.2016г. за утвърждаване на списък образец № 1 за учебната
2016/2017 г. и удостоверение № *********/09.10.2017г. за утвърждаване на списък
образец № 1 за учебната 2017/2018г. на ОУ *********общ. Враца, се установява,
че за учебната 2016/2017 г. за училището са утвърдени 3 бр. паралелки начален
курс (1а, 3а и 4а клас), а за 2017/2018 г. е утвърдена една паралелка начален
курс (4а клас). В числеността на персонала в училището с длъжностното
разписание, в сила от 01.09.2017г., са утвърдени една длъжност за главен
учител, пет длъжности за старши учител и една длъжност за учител, а в
числеността на персонала в училището с длъжностното разписание, в сила от
09.10.2017г., утвърдено със Заповед № 4759-58 от 13.10.2017г. на директора на
училището, са утвърдени една длъжност за главен учител, две длъжности за старши
учител и една длъжност за учител.
От заключението на вещото лице Н.Ф.
по назначената съдебно-трудова експертиза, неоспорено от страните, което съда
приема изцяло като обективно, професионално и пълно, изготвено след извършена
проверка на необходимата документация в ответното училище, се установи, към
момента на уволнението на ищцата е налице намаление на обема на работа в
училището, по смисъла на чл.328, ал.1, т.3 от КТ, спрямо предходната учебна
2016-2017 година, което се изразява в намаляване броя на паралелките в начален
курс на обучение от три на една, поради намаляване броя на учениците.
Със Заповед № 4768-67/27.10.2017г.,
издадена във връзка с чл.329, ал.1 от КТ, директора на училището е назначил
комисия от двама членове, която да извърши подбор на педагогическите
специалисти, подлежащи на съкращение в ОУ "Христо Ботев" на длъжност учител/старши учител
1-4 клас, като изработи критерии за подбор и след извършване на подбора да
представи протокол за резултатите. Членовете на комисията са учители 5-8 клас,
при които няма конфликт на интереси с тези, участващи в подбора. Критериите за
извършване на подбора са изготвени от назначената комисия и са предоставени на
директора на училището, който със своя Заповед № 4769-68/27.10.2017г. ги е
утвърдил.
Назначената от Директора комисия
е оценила всеки един от двамата учители, между които е извършван подбора,
съобразно утвърдените от Директора критерии и е отразила резултатите в протокол
от 07.11.2017г. (л.39). След сумиране на общите резултати на педагогическите
специалисти и направения анализ комисията е определила общ коефициент на ищцата
В.Н. - 3, 55 и на Т.Й.- 4, 20, поради което е предложила на директора на
училището да бъде прекратено трудовото правоотношение с В.Н..
По делото е разпитана като
свидетел М.В. - главен учител в ОУ *********и член на комисията по подбор,
чийто показания съдът възприема като последователни, логични и обективно изложени
пред съда. Свидетелката подробно уточнява, че поради намаляване обема на
работата в училището се е наложило съкращаване на утвърдените щатове и
съответно извършване на подбор. Затова директора на училището е назначил
комисия за извършване на подбора, която се е състояла от учители, които
преподават в горен курс на обучение, а не в начален, тъй като в началния курс
не е имало други учители, освен тези, които са участвали в подбора. Комисията,
в която е участвала и свидетелката, е извършила подбора въз основа на критерии,
заимствани от други училища. Според свидетелката началният курс на обучение
през учебната 2017/2018 г. започнал с по-малко ученици, но въпреки това
училището получило одобрение от кмета на гр.Враца да започне учебната година с
по-малко ученици. Списък-образец № 1 обаче не бил одобрен и директора направил
група целодневно обучение /занималня/, с която се занимавала В.Н.. Свидетелката
установи също, че към момента на извършване на подбора - 07.11.2017 г., не е
имало представено свидетелство от В.Н. за придобита от нея пета
професионалноквалификационна степен (ПКС), поради което в протокола за
извършения подбор комисията е отразила, че няма данни за документ за притежание
на ПКС от В.Н..
Показанията на свидетелката
кореспондират с писмените доказателства по делото, касаещи придобита от ищцата
ПКС. По делото е приложено като доказателство свидетелство за придобита от В.Н.
пета професионалноквалификационна степен (ПКС), рег. № 22162, издадено въз
основа на протокол № 8-32/20.10.2017г. и заповед № УД-880/23.10.2017г., което,
видно от придружително писмо на ищцата вх. № 488/11.01.2018г., е представено в
ответното училище след извършване на подбора и на уволнението - на 11.01.2018г.
Въз основа на приетите факти по
делото, от правна страна, съдът намира за обосновани следните изводи:
По исковете по за отмяна на
уволнението и възстановяване на заеманата длъжност на основание чл.344, ал.1,
т.1 и т.2 КТ.
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна е главният иск в
настоящото производство, като основателността на останалите обективно съединени
с него искове е обусловена от неговата основателност и доказаност. Установяване
на законосъобразността на уволнението предполага доказване на фактическия
състав, визиран в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
Тежестта на доказване лежи върху работодателя, който трябва да докаже, че
правото на уволнение е упражнено законно. С оглед доводите за незаконност на
уволнението, изложени в исковата молба и основанието за уволнение – чл.328,
ал.1, т.2 вр. с т.3 от КТ - поради съкращаване на щата във връзка с намаляване
обема на работата, преди всичко работодателят следва да докаже реалното
съкращаване на щата, вследствие на намаления обем на работата в училището, след
което следва да се прецени дали е било законно или не прекратяването на
трудовия договор.
Намаляването на обема на работата
по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ се изразява в намаляване на
паралелките в училището, от което намалява и обемът на учебно-преподавателската
работа и на броя на учебните часове за норматив на учителите. В случая се
установи намаляване на паралелките начален курс (1-4 клас) в ответното училище
от три на една - за учебната 2016/2017 г. са били утвърдени 3 бр. паралелки
(1а, 3а и 4а клас), а за 2017/2018 г. е утвърдена само една паралелка (4а клас),
като обективен и реално съществуващ факт. Поради намаляване на паралелките от
три на една е намалял обемът на учебно-преподавателската работа. Тези
фактически данни са установени по делото със заключението на съдебната
експертиза, изготвено въз основа на данните в утвърден списък-образец № 1 за 2016/2017
г. учебна година и утвърден списък-образец № 1 за 2017/2018 г. учебна година. Поради
намаления обем на работа, работодателят може да изготви и по-малък щат, който
да съответства на намаления обем на работа.
Съгласно константната практика на ВС и ВКС уволнението
поради “съкращаване в щата" е законосъобразно, когато то е реално, т.е.
съответната трудова функция действително е премахната; момента на уволнението и
на фактическото премахване на съответната трудова функция съвпадат или
уволнението следва съкращаването на щата; извършено е по съответния ред и от
органа, който има право да извършва такива промени.
В настоящия
случай, съдът счита, че е налице първата предпоставка за законност на
уволнението, а именно - извършване на съкращение в щата от компетентен за това
орган.
Разпоредбата
на чл. 147, ал.1, т.14-15 от ППЗНП определя правомощията на директора, като
орган на управление на училището, да изготвя длъжностно разписание на персонала
и да утвърждава поименно разписание на длъжностите и работните заплати, както и
да изготвя и утвърждава длъжностното разписание. Според чл.13 от Наредба № 8 от 11.08.2016 г. за информацията
и документите за системата на предучилищното и училищното образование на МОН, информацията за дейността на институцията
се отразява в модул "Институции" от НЕИСПУО като списък-образец,
който служи за отразяване на информация за институцията, организацията на
образователния процес за учебната година и установяване на съответствието й с
нормативната уредба в системата на предучилищното и училищното образование (ал.1). За институциите, прилагащи системата на делегиран бюджет Списък-образец № 1 за учебната година се изготвя и утвърждава, както и
всяка промяна в списък-образеца, свързана с вида на институцията, извършваната
дейност, броя на паралелките/групите или с промени в персонала се утвърждава от
директора след съгласуване с началника на регионалното управление на
образованието (РУО) (ал. 3. т.1 и ал.4, т.1).
От цитираните разпоредби е видно, че в правомощията на директора на
училището е самостоятелно да определи числеността на персонала и съответно да
утвърди ново/променено щатно разписание съобразно утвърдения бюджет.
Утвърденото от директора на училището щатно разписание на персонала дава
основание за привеждането на числения състав в съответствие с щата и дава право
да се сключват и прекратяват трудови договори в съответствие с щатното
разписание.
От представените по делото длъжностни
разписания безспорно се установява, че списъка на длъжностите, съставляващ
щатно разписание, е утвърден от директора на училището преди
да бъде прекратено трудовото правоотношение с ищцата и че е налице съкращаване на щата на педагогическия
персонал в училището с 3 щатни бройки - в числеността на персонала в училището с длъжностното
разписание, в сила от 01.09.2017г., са утвърдени шест длъжности за учител/старши
учител, а в числеността на персонала в училището с длъжностното разписание, в
сила от 09.10.2017г., утвърдено със Заповед № 4759-58 от 13.10.2017г. на
директора на училището, са утвърдени три длъжности за учител/старши учител. Момента
на прекратяване на трудовото правоотношение между страните е изрично посочен от
работодателя в оспорваната заповед - 10.11.2017г., поради което уволнението е
извършено след като вече е било утвърдено новото щатно разписание на училището,
в което длъжността, заемана от ищцата, е била съкратена.
С оглед на
изложеното съдът приема, че извършеното съкращение в щата, с което са премахнати
три щатни бройки учител/старши учител в ОУ *********е реално, тъй като са
премахнати за в бъдеще утвърдени бройки от общия брой на педагогическите кадри
в училището, което е извършено от директора, в качеството му на лице, имащо
право да прави такива промени. Следователно фактическото основание, посочено в
заповедта за уволнение - съкращаване в щата, поради намаляване на обема на
работата, е доказано.
Тъй като съкращаването в щата е засегнало длъжностите на
учителите начален курс (1-4 клас), на които са работили ищцата В.Н. и Таня
Йорданова, т. е. служители с еднородни трудови функции, работодателят неизбежно
е следвало да извърши подбор, за да прецени кой от учителите следва да бъде
уволнен и кой да остане на работа. В такива хипотези правото на подбор става
част от правото на уволнение и последното не може да бъде упражнено, без да се
извърши подбор. Нормата на чл. 329 КТ установява критериите, въз основа на
които се извършва подборът - квалификацията и нивото на изпълнение на
възложената работа. Целта на подбора най-общо се свежда до възможността да
останат на работа в предприятието работници и служители, които работят по-добре
и отговарят на законовоустановените критерии по чл. 329 КТ. Правото на преценка
кой от всички работници и служители на определена длъжност работи по-добре,
принадлежи на работодателя.
По делото се установи, че преди
уволнението на ищцата работодателят е извършил подбор по реда на чл. 329 КТ,
материализиран в представения от него с отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК писмен документ - протокол от 07.11.2017г. на нарочна комисия по подбора,
назначена с негова заповед.
В оспорваната в настоящото
производство Заповед № 4779-78 от 09.11.2017г., с която е извършено
уволнението, работодателят е отразил, че с утвърдено длъжностно щатно
разписание към 09.10.2017г. длъжността учител/старши учител в начален етап 1-4
клас е една, а назначените учители са двама, поради което на основание чл.329,
ал.1 от КТ е извършен подбор при съкращение. В исковата молба и в срока по
чл.312, ал.2 от ГПК, след представяне от работодателя на писмените
доказателства за извършването на подбора, ищцата не е въвела довод за
незаконност на уволнението, поради незаконосъобразност на извършения подбор,
както и не е оспорила представения от работодателя протокол от 07.11.2017г. за
извършен подбор по реда на чл. 329 КТ. Ищцата не е оспорила констатациите на
работодателя относно квалификацията и нивото на изпълнение на възложената й
работа; не е въвела довод за липса на обективна преценка на трудовите й
качества и на качествата на другият участник в подбора и не е оспорила приетите
от комисията по подбора критерии за оценка, нито процедурата, по която е
извършен подбора, и начина на оценяване на участниците.
С иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ищецът отрича потестативното право на
работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление -
предмет на делото е съществуването на това потестативно право. Затова ищецът
трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват
оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът - всички факти,
които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът
не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или
погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата
молба, както и да размести доказателствената тежест в случаите, при които
ищецът не е оспорил истинността на отразените обстоятелства в представения от
ответника-работодател писмен документ, обективиращ преценката за подбора (Решение
№ 207 от 10.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 37/2013 г., III г. о., ГК, Решение №
503 от 5.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 77/2011 г., IV г. о., ГК).
С оглед на изложеното, след като верността на отразените в протокола за
подбор от 07.11.2017г. обстоятелства не е оспорена от ищцата, настоящата
инстанция приема, че отразеното в него се ползва с формална доказателствена
сила и не е необходимо работодателят с други доказателствени средства /разпит
на свидетели, заключение на вещо лице и др./ да доказва неговата истинност. От
представения протокол за подбор се установява, че при извършения подбор при
заложените от комисията критерии, свързани с квалификацията и нивото на
изпълнение на възложената работа, от общо двете учителки, заемащи длъжността учител/старши
учител 1-4 клас, по-нисък коефициент от 3,55 точки е получила ищцата, поради
което комисията по подбора е предложила на работодателя да бъде прекратен с нея
трудовия договор. Подборът е извършен в съответствие със законовите критерии по
чл. 329 КТ, като учителите, които са съпоставени, са оценени според тези критерии
- квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Обективното
съответствие между притежаваните от ищцата качества и получения коефициент се
установява от протокола за подбор и тъй като липсват данни, които да сочат на
обективно несъответствие между тази оценка и реалните качества на ищцата, както
и на недобросъвестно упражняване на правата по трудовото правоотношение от
страна на работодателя /злоупотреба с права с оглед чл. 8 КТ/, съдът приема
извършеният подбор за законосъобразен.
Спорно по делото е обстоятелството дали
ищцата се ползва от предварителната закрила по чл.333, ал. 3 от КТ, като председател
на синдикалната секция на КТ "Подкрепа" в ОУ *********общ. Враца. Изясняването
на този въпрос е от съществено значение за предмета на делото с оглед
задължението на съда по чл.344, ал.3 от КТ директно да отмени оспорваната
заповед за уволнение като незаконна, без да разглежда спора по същество, ако
ищцата се ползва от тази закрила и работодателят не е спазил изискването да
поиска и да получи предварителното съгласие на оправомощения синдикален орган на КТ "Подкрепа". Съгласно
разпоредбата на чл.333, ал. 7 от КТ закрилата по този член се отнася към
момента на връчването на заповедта за уволнение. Към този момент следва да се прецени и наличието
на такова качество на ищцата - член на синдикално ръководство.
Съгласно чл.333, ал. 3 от КТ в
случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6
работодателят може да уволни работник или служител, който е член на синдикално
ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен
изборен синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална
длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с предварителното съгласие
на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на
съответната синдикална организация.
С оглед основанията за уволнение,
посочени в чл.333, ал.3 от КТ, съдът намира, че предварителната закрила намира
приложение в настоящия случай. В оспорваната заповед като основание за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата е посочено чл.328, ал.1, т.2
вр. с т.3 от КТ, което попада в приложното поле на предварителната закрила при
уволнение.
Видно е от представеното по
делото удостоверение № 3, издадено от Синдикален регионален съюз на КТ
"Подкрепа" - Враца и Национален синдикат Образование към КТ
"Подкрепа" (л.6), че синдикалната секция на КТ "Подкрепа" в
ОУ *********общ. Враца, е легитимна и може да участва с
упълномощени от нея представители в преговори и да представлява работниците и
служителите, съгласно законодателството. В удостоверението е отразено, че
синдикалната секция е редовно регистрирана към Синдикален регионален съюз на КТ
"Подкрепа" - Враца и Национален синдикат Образование към КТ
"Подкрепа", и се представлява от В.Н. - председател. Удостоверението
важи за срок шест месеца, считано от 03.07.2017г.
Установи се също, че с декларация
от 17.10.2017г. ищцата е декларирала пред работодателя си, че е председател на
синдикалната организация в училището към КТ "Подкрепа" от
12.10.2010г. В протокола от 07.11.2017г. за извършения подбор е отразено, че
комисията е установила наличие на обстоятелствата по чл.333 от КТ за закрила по
отношение и на двамата педагогически специалисти, участващи в подбора, за което
е отправено писмено искане до съответните синдикални централи. С писмо изх. №
69/26.10.2017г. в отговор на такова искане, направено от директора на ОУ *********общ. Враца, за предварително съгласие по
чл.333, ал.3 от КТ за прекратяване на трудовия договор на основание чл.328,
ал.1, т.3 от КТ на В.В.Н., Изпълнителният съвет на Синдикалния регионален съюз
на КТ "Подкрепа" - Враца не е дал съгласие за уволнението на ищцата.
От страна на
работодателя-ответник не се твърди да е било искано от синдикалния орган,
определен с решение на централното ръководство КТ “Подкрепа”, предварително
съгласие за уволнение на ищцата, респ. не са ангажирани доказателства в тази
насока. Основното възражение на работодателя по отношение на закрилата на чл.
333, ал. 3 от КТ, е, че ищцата не се ползва от същата, тъй като е била
председател на синдикална секция, а не на синдикалната организация в училището,
като се позовава на Тълкувателно решение № 9 от 12.12.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 9/2013 г., ОСГК.
Предварителната закрила по чл.
333, ал. 3 КТ е въведена от законодателя, за да бъде осигурена възможност за
безпрепятствено отстояване на синдикалните интереси на работниците, явяващи се
в определени случаи в разрез с тези на работодателя. Именно поради това, с
предварителна закрила се ползва синдикалното ръководство в предприятието, както
и ръководството на териториален, отраслов или национален ръководен изборен
синдикален орган - лицата, представляващи организацията и отстояващи
синдикалните интереси. Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в редица
решения и в Тълкувателно решение № 9 от
12.12.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 9/2013 г., ОСГК., с предварителна
закрила при уволнение по чл.333, ал.3, пр. 1 от КТ, вр. § 1, т. 6 ДР на КТ се
ползва работник или служител, който е член на синдикално ръководство
/председател или секретар/ на синдикалната организация, учредена и
структурирана в предприятието на работодателя, но не и ръководствата на
вътрешните структури в рамките на тази синдикална организация, освен когато
тези вътрешни структури следват организацията и структурата на предприятие,
чиито поделения и обособени образувания самостоятелно наемат работници и
служители и са самостоятелни работодатели по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ.
Синдикална организация на ниво предприятие, следва да се разбира като първична
организация, създадена и съществуваща при отделния работодател. Вътрешни
подразделения на синдикалната организация (обособени групи, секции и др., респ.
ръководствата им), създадени и структурирани в различни (производствени, териториални
и др.) звена на предприятието на един работодател, не попадат в обхвата на
закрилата. Предприятието на работодателя е мястото, където се осъществяват
трудовите отношения и то е само едно, независимо от броя и начина на
разположение на структурно обособените в него подразделения. Съответната
синдикална организация, учредена и структурирана към това предприятие, е
субектът на взаимоотношенията с работодателя, възникващи по повод
представителството на работниците и служителите с цел защита на правата и
исканията им, участие в колективни трудови спорове, в колективното трудово
договаряне и др. Поради това, само посочените от закона лица като нейно
ръководство се ползват от специалната закрила, защото те са тези, за които
законодателят е счел, че се нуждаят от засилена закрила.
Изложеното налага извода, че конкретният
случай не попада в предвиденото изключение, според което от предварителната
закрила при уволнение по чл. 333, ал.3, предл. първо КТ не се ползва работник
или служител, който е член на ръководството на вътрешна структура, съществуваща
в рамките на синдикалната организация. Изключението визира вътрешни
подразделения на синдикалната организация, създадени и структурирани в различни
звена на предприятието на един работодател, а в конкретния случай се касае за първична
синдикална организация, създадена и съществуваща при работодателя.
С оглед на изложеното съдът приема,
че към датата на прекратяването на трудовото правоотношение по реда на чл.328,
ал.1, т.2 вр. с т.3 от КТ ищцата е била председател на синдикалната секция на
КТ "Подкрепа" в ОУ *********общ.
Враца, т. е. била е член
на синдикалното ръководство по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на КТ, поради което
се е ползвала със специалната синдикална закрила при уволнение, произтичаща от
разпоредбата на чл. 333, ал.3 КТ. Работодателят не е получил предварително
съгласие от съответния синдикален орган, определен с решение на централното
ръководство на синдикалната организация за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата по реда на чл.328, ал.1, т.2 вр. с т.3 от КТ. Постъпил
е отказ на тази организация за прекратяване на трудовия договор с ищцата,
поради което и уволнението е незаконно. Изискването на чл. 333, ал.3 КТ е
императивно и е абсолютна предпоставка за законност на уволнението, поради
което неспазването му прави уволнението незаконно, подлежащо на отмяна, на
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, без да е необходимо спорът относно
законността му да се разглежда по същество - чл.344, ал.3 от КТ.
Поради изложеното, съдът счита, че
предявеният иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е основателен и като такъв следва да
бъде уважен, като се отмени оспорваната Заповед № 4779-78/09.11.2017г. на
директора на ОУ *********общ.
Враца, като
незаконосъобразна.
Основателността на иска за
признаване на незаконността на уволнението и отмяна на уволнителната заповед
обуславя основателността на другия обективно съединен иск – за възстановяване
на ищцата на заеманата в ответното училище преди уволнението длъжност старши
учител 1-4 клас, поради което същият следва да се уважи.
По иска за заплащане на
обезщетение за времето на принудителна безработица, вследствие на уволнението
на основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 КТ.
Съгласно
чл. 344, ал. 1, т.3
от КТ работникът или служителят има право да иска обезщетение от работодателя за
времето, през което е останал без работа поради незаконно уволнение, а според
чл. 225, ал.1 от КТ, при незаконно уволнение работникът или служителят има
право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това
уволнение, но за не повече от 6 месеца.
Искът по чл.344, ал.1, т.3 във
връзка с чл.225, ал.1 от КТ е обусловен на първо място от незаконността на
уволнението, а при доказана незаконност – от установените вреди в размер на
брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето, през
което е останал без работа. Тежестта на доказване по този осъдителен иск е
възложена на ищеца – той трябва да докаже, че след уволнението е останал без
работа и не е получавал трудово възнаграждение, причинната връзка с
неправомерното уволнение, претърпените вреди и техния размер. Уволненият
работник или служител, ищец по иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. чл. 225,
ал. 1 КТ, следва да докаже твърдението си, че в резултат на незаконното
уволнение е претърпял имуществени вреди /пропуснати ползи/, изразяващи се в
пропуск да получава трудово възнаграждение за период от 6 месеца след
прекратяване на трудовото правоотношение като докаже факта на оставане без
работа и размера на последното получено преди незаконното уволнение трудово
възнаграждение. (ТР № 6 от 15.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГК).
С оглед извода на съда, че
уволнението на ищцата, извършено с оспорваната заповед е незаконно, е налице
първата предпоставка за уважаване на иска.
С представеното по делото копие
от трудовата книжка на ищцата № 121-А, серия Т, № 170923 и извършената от съда
в съдебното заседание констатация от оригинала на този документ, се установи
липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на
ищцата. Трудовата книжка е
официален удостоверителен документ за отразените в него обстоятелства, който се
съхранява от работника/служителя съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата за
трудовата книжка и трудовия стаж /ДВ бр. 102/1993 г./. От приложеното по делото
копие от регистрационна карта № 10038004/14.11.2017г., издадена от Дирекция
„Бюро по труда” – Враца на името на ищцата и извършената от съда в съдебното
заседание констатация от оригинала на този документ, се установи, че след
уволнението ищцата се е регистрирала в бюрото по труда като безработна.
Следователно, доказа се по делото, че след прекратяване на трудовия договор на
ищцата с ответното училище, същата не е работила по трудово правоотношение при
друг работодател, от което следва, че през исковия период - месеците декември
2017г., януари и февруари 2018г. (до края на устните състезания по делото –
28.02.2018г.), ищцата е понесла вреди от оставането си без работа. За тези
вреди ответникът-работодател следва да я овъзмезди с обезщетение в размер на
брутното й трудово възнаграждение за времето, през което е останала без работа
поради това уволнение, но за не повече от шест месеца.
Брутното трудово възнаграждение
за определяне размера на обезщетението, съгласно чл. 228, ал. 1 КТ, е
полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ
месеца, в който е прекратено трудовото правоотношение, или последното получено от нея месечно брутно трудово
възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Следователно от значение е
брутното трудово възнаграждение, получено през календарния месец, предхождащ
възникването на основанието за
заплащането му. Ако ищцата няма начислено трудово възнаграждение през този месец,
взема се предвид последното получено от нея месечно брутно трудово
възнаграждение. Месечно брутно трудово възнаграждение /БТВ/ е това, което
ищцата е получила за последния отработен пълен месец, т.е. за месеца, през който е работила
през всичките работни дни за
календарния месец. В този смисъл е и утвърдената
съдебна практика /решение №
490 от 28.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 342/2009 г., IV г. о., ГК; решение № 665 от 11.01.2011 г.
на ВКС по гр.д. № 1688/2009 г.; решение № 432 от 3.12.2012 г. на ВКС по гр.д. №
1129/2011 г. и др. /.
Няма спор между страните и видно
от представеното с отговора на исковата молба удостоверение изх. № 255/19.01.2018г.
(л.49), издадено от работодателя на ищцата, че последното месечно брутно
трудово възнаграждение, което ищцата е получила за отработени всички работни
дни за календарния месец, е за месец май 2016г. Като база в случая за
изчисляване на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ следва да се вземе предвид
именно този месец, доколкото това е пълния отработен месец, а през всички
следващи до уволнението - м. ноември 2017г., ищцата не отработила всички
работни дни. От представеният по делото фиш за работна заплата за този месец (л.50),
се установява, че на ищцата са начислени и е получила сумите: 625,00 лв.
основна работна заплата, 156, 25 лв. допълнително месечно възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит, 20, 00 лв. лекторски, 18, 75 лв.
допълнително възнаграждение за час на класа, 80, 00 лв. допълнително трудово
възнаграждение, 20, 00 лв. допълнително възнаграждение и 16, 38 лв. сума за социално битово и културно обслужване
(СБКО). За определяне размера на обезщетението по чл. 225 КТ обаче следва да се
вземат само сумите, които се включват в брутното трудово възнаграждение на
ищцата, съгласно чл.3 и чл.17, ал.1 от Наредба
за структурата и организацията на работната заплата, без сумата от 16, 38 лв.
СБКО, която не е елемент на брутното трудово възнаграждение по правилото на чл.
228 КТ, тъй като не е посочена в чл. 3 и чл.17, ал.1 от НСОРЗ. Средствата за
СБКО са част от издръжката на производството, отделят се от печалбата на
работодателя и се предоставят основно от работодателя /чл. 292 от КТ/, който
преценява кога има финансова възможност за това и не представляват предвидените
в чл. 17, ал.1 от Наредбата възнаграждения. Поради това сумата от 16, 38 лв.
СБКО не следва да бъде включвана при определяне на обезщетението за оставането
на ищцата без работа. Следователно базата за определяне на обезщетението по чл.
225, ал.1 КТ е сумата от 920 лв., представляваща брутното трудово
възнаграждение на ищцата за месец май 2016г. На тази база дължимото обезщетение
по чл. 225, ал.1 КТ за исковия период - месеците декември 2017г., януари и
февруари 2018г., е в размер на 2760 лв. В този размер исковата претенция се
явява основателна и доказана и следва да се уважи, а в размера над уважения до
предявения от 6091 лв. същата е неоснователна и следва да се отхвърли.
По отношение на претенциите на
страните за разноски, с оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответното училище
следва да заплати на ищцата направените разноски за адвокатско възнаграждение за
уважените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ в размер 600 лв. и съразмерно на
уважената част от иска по чл.225, ал.1 КТ в размер 135, 94 лв., а на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищцата следва да
заплати разноските на ответника, съразмерно на отхвърлената част от иска по
чл.225, ал.1 КТ, в размер 120, 31 лв.
Ответното училище следва да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Враца държавна такса
за уважените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ в размер 100 лв., съгл. чл.3 от Тарифата за ДТКСС по ГПК на МС от 27.02.2008г. и за
уважената част от иска по чл.225, ал.1 КТ в размер 110, 40 лв., съгл. чл. 1 от
Тарифата, както и 5 лева при служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК
следва да се допусне предварително изпълнение на решението по отношение на
присъденото обезщетение.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за НЕЗАКОННО уволнението
на В.В.Н. с ЕГН ********** ***, извършено със Заповед № 4779-79/09.11.2017 г.
на Директора на Основно училище "*********, общ. Враца и ОТМЕНЯ заповедта.
ВЪЗСТАНОВЯВА В.В.Н. на заеманата
преди уволнението длъжност “старши учител 1-4 клас” в Основно училище "*********,
общ. Враца.
ОСЪЖДА Основно училище "*********,
общ. Враца, БУЛСТАТ: *********, представлявано от директора В.Н.Н., да ЗАПЛАТИ
на В.В.Н. с ЕГН ********** ***, сумата 2760 лева, представляваща обезщетение за
вредите, понесени от оставането й без работа за периода - месеците декември
2017г., януари и февруари 2018г., вследствие на незаконно уволнение, извършено
със Заповед № 4779-79/09.11.2017 г. на Директора на ОУ "*********, общ.
Враца, по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 КТ, както и направените разноски за адвокатско възнаграждение за уважените
искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ в размер 600 лв. и съразмерно на уважената
част от иска по чл.225, ал.1 КТ в размер 135, 94 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за
обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размера над уважения до предявения от 6091
лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА В.В.Н. с ЕГН ********** ***,
да ЗАПЛАТИ на Основно училище "*********, общ. Враца, БУЛСТАТ: *********,
представлявано от директора В.Н.Н., сумата 120, 31 лева, представляваща
разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска по чл.225, ал.1 КТ.
ОСЪЖДА Основно училище "*********,
общ. Враца, БУЛСТАТ: *********, представлявано от директора В.Н.Н., ДА ЗАПЛАТИ
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Враца държавна такса за
уважените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ в размер 100 лв. и за уважената
част от иска по чл.225, ал.1 КТ в размер 110, 40 лв., както и 5 лева при
служебно издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА предварително изпълнение
на решението по отношение на присъденото обезщетение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок,
считано от 14.03.2018г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: