№ 72
гр. Ямбол, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Я. В. Ангелова
Светла Р. Димитрова
при участието на секретаря Ваня Д. Динева
като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20252300500014 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба подадена от И. Г. П.
против Решение № 76/15.11.2024г. постановено по гр.д. № 364 по описа за 2023г. на Районен
съд – Тополовград, с което съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявеният
от И. П. против ТД на НАП – гр.Пловдив иск за признаване за установено, че поземлен имот
с плащ от 860 кв.м. с планоснимачен номер 117, кв.21 от кадастралния план на село
Орешник, общ.Тополовград, при граници и съседи : ПИ-118, ПИ-119-общински, ПИ-116 и от
друга страна улица е несеквестируем, както и е отхвърлен като неоснователен и недоказан
предявеният от И. П. против ТД на НАП – гр.Пловдив иск за заплащане на сумата от 5000
лева – представляваща обезщетение за неправомерни действия на публичния изпълнител и е
осъдил И. П. да заплати разноски за държавна такса от 200лева и 440 лв. за направени
разноски от съда за особен представител.
С въззивната жалба първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като явно
необосновано, некомпетентно и постановено при явно нарушение на материалния закон и
принципът на несеквестируемостта по чл.219, ал.1, т.4 от ДОПК и чл.444, т.5 ГПК. Моли за
неговата отмЯ. изцяло.
Излага аргументи, че първоинстанционния съд некомпетентно и неадекватно е
постановил решението с шест месечно закъснение и счита от тази гледна точка решението за
нищожно /чл.270 ГПК/. Сочи, че с решението е нарушен чл.17 от Конституцията на
РБългария, като счита, че съгл.чл.219,ал.1,т.4 ДОПК и чл.444, т.5 от ГПК неговата частна
собственост – земя от 0,86 дка е несеквестируема .
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ТД на
НАП Пловдив , чрез пълномощника си Н.Т.З. в който е заявено становище, че обжалваното
решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с приложимия материален
закон, като следва да бъде потвърдено. Счита същото за правилно и законосъобразно, с
излагане на подробни мотиви и след цялостна преценка и анализ на всички събрани по
делото доказателства. Същият оспорва жалбата като неоснователна и необоснована, т.к. в
нея не са изложени конкретни основания за неправилност и необоснованост на решението.
Моли ЯОС да приеме, че жалбата е неоснователна и постанови решение с което
обжалваното решение бъде потвърдено, като валидно, допустимо и правилно. Моли в полза
1
на НАП да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита пред
настоящата съдебна инстанция, съобразно представен списък.
В проведеното открито съдебно заседание въззивника, редовно и своевременно
призован се явява лично, поддържа жалбата по изложените в същата съображения.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемият , редовно и своевременно
призован не изпраща представител. В писменото си становище, изразено чрез юрисконсулт
Д.К. са заявили, че поддържат отговора на въззивната жалба, като молят жалбата на И. П. да
бъде отхвърлена като неоснователна и да им бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение с оглед представения списък на разноски.
Съдът като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените основания, съобрази
доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства намира за
установено следното от фактическа страна:
Районен съд Ямбол е бил сезиран от И. Г. П. с обективно съединени искове против
НАП по чл.124, ал.1 от ГПК – отрицателен установителен иск да се приеме за установено, че
обявеният на търг недвижим имот в с.Орешак е несеквестируем и иск за обезщетение за
вреди в размер на 5000лв. в следствие на незаконосъобразни действия на публичния
изпълнител, който иск съдът е квалифицирал по чл.51 във вр. с чл.45 от ЗЗД.
С исковата молба ищецът е твърдял, че бил информиран със съобщение от НАП –
клон Хасково, че негов собствен недвижим имот с площ от 0,86 дка с номер 117, в кв.21 по
кадастралния план на с.Орешак, общ.Тополовград се запорира/секвестира/ и ще бъде
продаден на търг. Твърдял е, че тези действия на НАП са неправомерни и
незаконосъобразни, т.к. е закупил имота с цел строителство на жилище и създаване на
насаждения с овощни дървета, поради което счита, че той е несеквестируем по смисъла на
чл.213,ал.1,т.4 от ДОПК и чл.444 т.5 от ГПК. С исковата молба е завил, че желае съда чрез
отрицателен установителен иск да установи дали неговият имот е секвестируем или не и да
разпореди на НАП да преустанови действията си относно запора на имота и продажбата му.
Претендирал е и обезщетение за вреди от действията на ответника в размер на 5000 лева, за
периода от 11.07.2023г. до 17.12.2023г.
По делото е бил депозиран писмен отговор от ответника, с който е оспорил исковата
молба като нередовна, недопустима, евентуално неоснователна, поради това, че не са налице
предпоставките за предявяване на установителен иск по чл.124 ГПК, както и не са налице
кумулативните предпоставки за ангажиране на отговорност на НАП, така както претендирал
ищеца. Изложил е подробно становище по предявената искова претенция, претендирал е
съдът да прекрати производството по делото, поради недопустимост на същата,
алтернативно да я отхвърли като неоснователна и недоказана.
Пред първата инстанция са били представени писмени доказателства – съобщение
до ищеца от ТД на НАП за продажба чрез търг с тайно наддаване № С230026-111-0001928 от
11.07.2023г., връчено на ищеца на 14.07.2023г. на имота му в с.Орешник по реда на чл.251-
254 от ДОПК на адрес в гр.Хасково, бул.“България“ № 152 на 07.08.2023г. от 11.00ч.;
съобщение до ищеца по чл.243, ал.2 от ДОПК, с което му е изпратено съобщението за търга
С230026-111-0001928 от 11.07.2023г и списък на продаваните активи по изпълнително дело
№ 26080003764/2008г. по описа на ТД на НАП Пловдив, офис Хасково и е уведомен за
последиците по чл.243,ал.2 от ДОПК, че ако плати задължението ведно с направените
разноски, търгът няма да се състои; Протокол на публичния изпълнител за подготовка на
публична продажба от 11.07.2023г.; Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.
№ .№ С220026-022-**********.07.2022г., връчено на длъжника П. на 11.08.2022г. с разписка
№ С220026-РЗЛ-0009247/08.08.2022г.
Тополовградският районен съд като е приел, че исковете са допустими, като
предявени от лице имащо правен интерес, ги е разгледал по същество и приел, че те са
неоснователни и недоказани.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения от
закона срок срещу подлежащ на обжалване акт от страна, и отговаря на изискванията на
чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивника е лигитимиран и има правен интерес от обжалването.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
2
При извършена служебна проверка, въззивният съд намери атакуваното решение за
валидно, - постановено от надлежен орган, в рамките на правораздаванелната власт на съда,
в писмена форма, подписано е от районния съдия, изразената в него воля е напълно
разбираема, но е недопустимо, т.к. е постановено при липса на условия материалноправният
спор да бъде разгледан по същество.
Относно иска по чл.124,ал.1 от ГПК съдът приема следното:
Както е установено в съдебната практика и правната теория, абсолютна процесуална
предпоставка за допустимост на установителния иск по чл.124, ал.1 от ГПК е правният
интерес. Нуждата от защита чрез установителния иск се поражда при правен спор, когато
едно субективно право е смутно или нарушено. Липсва правен интерес от установителнитя
иск, когато спорното право може да бъде предявено чрез осъдителен или конститутивен иск.
При отрицателен установителен иск за несъществуване на определено право съдът е
длъжен да установи съществува ли или не съществува това право към датата на устните
състезания.
Преценката за наличие на правен интерес от предявения иск е винаги конкретна,
обусловена от твърденията на засегнати съществуващи реални права и вида на търсената
защита, и кумулативно – от възможността като последица при успешно провеждане на иска,
да се постигне целеното изменение в съществуващото правно положение на ищеца.
В случая , според очертания в исковата молба предмет, това е правото на ищеца да
прави възражение за несеквестируем имот.
Претенцията му касае имущество, върху което е наложен запор от публичния
изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Хасково с постановление изх.№ С220026-022-
**********.07.2022г. връчено И. П. на 11.08.2022г.с разписка от 08.08.2022г., за който е
насрочен търг за продажбата му. Това постановление не е било обжалвано от въззивника в
предвидения за това ред по чл.197, ал.1 от ДОПК и е влязло в сила. Именно в това
производство длъжникът е можел да направи своите възражения относно
несеквестируемостта на имуществото, което е било запорирано, като правото му за това е
прекрудирано с изтичането на срока за обжалване на Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх.№ .№ С220026-022-**********.07.2022г., връчено на длъжника П.
на 11.08.2022г. с разписка № С220026-РЗЛ-0009247/08.08.2022г. С предявяването на
установителния иск се заобикаля реда предвиден за тези възражения , а с евентуалното му
уважаване не би се постигнал целения резултат, а именно да се преустанови изпълнението
върху него. Поради това съдът приема, че за ищеца е липсвало правен интерес от
предявяване на отрицателния установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, производснвото е
било недопустимо, тъй като е било образувано по искова молба, която е недопустима.
Липсата на правен интерес е положителна процесуална предпоставка за предявяване на
иска, за която съдът следи служебни и при липсата й производството по делото следва да се
прекрати.
От относно претенцията на въззивника за обезщетение за вреди от неправомерни
действията на публичния изпълнител при НАП съдът приема, че същата е с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а не както е приел първоинстанционния съд по чл.51 във вр.
с чл.45 от ЗЗД.
Съгласно Тълкувателно постановелнение №1/29.09.2016г. на ВАС-ОСС и ГК и ТК на
ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС съдебният акт, постановен от съд, който не е
компетентен по правилата на подведомствеността, разпределящи делата между
гражданските и административните съдилища, е недопустим. В мотивите на същото е
прието, че подобно на подведомствеността, подсъдността е компетентност (овластяване) на
съда да разглежда определена група дела, а от гледна точка на делата подсъдността е тяхното
подчинение на правосъдната власт на съответния съд. Подсъдността е производна на
подведомствеността. При спор, повдигнат пред гражданския съд (и обратно), постановеното
съдебно решение подлежи на обезсилване като недопустимо, а делото следва да бъде
изпратено за разглеждане на административния съд (респективно на гражданския съд) по
правилата на родовата и местна подсъдност. В случая, т.к. искът е предявен в Районен съд –
Тополовград, делото по този иск следва да се изпрати за разглеждане в Административен
съд –Ямбол.
Тъй като въззивният съдът следи служебно за недопустимостта на обжалваното
решение, то дори да не бъде направено изрично оплакване, следва да се произнесе при
констатирано наличие на такъв порок водещ до недопустимост.
3
По изложените съображения постановеното решение следва да се обезсили.
Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.3, изр.1 от ГПК, когато решението е недопустимо,
въззивният го обезсилва, като прекратява делото.
При този изход въззиваемият има право на разноски съгласно чл.78, ал.4 от ГПК.
Според представения списък по чл.80 от ГПК същия е направил разноски за юрисконсулско
възнаграждение в размер на 200 лв., която сума следва да му бъде присъдена.
Воден от изложеното , ЯОС
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 76 / 15.11.2024г. постановено по гр.д. № 364 по описа на
Районен съд – Тополовград за 2023г..
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по предявеният И. Г. П., ЕГН **********
против НАП иск по чл.124,ал.1 от ГПК да се признае за установено, че поземлен имот с
плащ от 860 кв.м. с планоснимачен номер 117, кв.21 от кадастралния план на село Орешник,
общ.Тополовград, при граници и съседи : ПИ-118, ПИ-119-общински, ПИ-116 и от друга
страна улица е несеквестируем,поради недопустимост на иска.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по предявеният И. Г. П., ЕГН **********
против НАП иск по чл.1,ал.1 от ЗОДВ за обезщетение за вреди в размер на 5000лв.
вследствие на незаконосъобрлазни действия на публичния изпълнител, поради
неподведомственост на иска.
Делото в частта на предявеният иск по чл.1,ал.1 от ЗОДОВ да се изпрати по
компетентност на Административен съд – Ямбол.
ОСЪЖДА И. Г. П., ЕГН ********** с адрес :Затвора – гр.Стара Загора да заплати на
ТД на НАП – гр.Пловдив разноски по делото от 200 лева.
Решението в частта , в която производството по делото се прекратява подлежи на
обжалване пред Апелативен съд - Бургас в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4