Р Е Ш Е Н И Е
№ 1757 11.11.2021 година гр.
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX
СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на четиринадесети октомври, две хиляди двадесета и първа
година, в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ч. ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: В. С.
прокурор: Христо
Колев
сложи
за разглеждане докладваното от съдия М.Николова КАНД номер 2188 по описа за 2021 година.
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр.
чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Ч.С.Ч., чрез адв.Н.И. - БАК,
със съдебен адрес:г*** против Решение № 80/14.07.2021 г. постановено по а.н.д.
№ 370/2021 г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е потвърден Електронен
фиш Серия Г № 0030253, издаден от ОД МВР Бургас, с който за нарушение на
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, на основание чл.638, ал.4 във вр. чл.638, ал.1, т.1
вр. чл.461, т.1 от КЗ, на касатора е наложена
глоба в размер на 250 лева.
В касационната жалба се излагат възражения, че
оспореното съдебно решение е необосновано, незаконосъобразно и неправилно. Твърди
се, че фактическата обстановка е възприета неправилно от РС и също така
неправилно е приложен материалния закон, като е допълнено съдържанието на
електронния фиш чрез тълкуване. Иска се от съда да
отмени оспореното решение и издадения електронен фиш.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява
и не се представлява.
Ответникът по касация,
редовно уведомен, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, дава мнение
за оставяне в сила на решението на първата инстанция.
Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени
допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в
срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по
смисъла на чл.210, ал.1 АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка
по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА
по следните съображения:
Производството
пред Районен съд - Несебър е образувано по жалба на Ч.С.Ч. против Електронен фиш за налагане на глоба в размер на 250 лева за нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система Серия Г №
0030253, издаден от ОД МВР Бургас, с който за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, на основание чл.638, ал.4 във вр. чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от КЗ, на касатора е наложена глоба в размер на 250 лева.
За да постанови оспореното съдебно решение, съдът е цитирал
разпоредбата на чл.647, ал.3 от Кодекса за застраховане, като е коментирал, че
изрично в съставения електронен фиш е посочено, че наказанието се налага на Ч.
за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, а именно, че като собственик, лице
което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията
на Република България и не е спряно от движение, не е сключил задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. Съдът е приел, че наказанието се налага и
за това, че е установено управление на такова моторно превозно средство, което
е отразено в съставения електронен фиш, тъй като в същия е отбелязано, че
автомобил „Форд Мондео” е в движение. Анализирайки приложените писмени
доказателства, включително и разпечатка от САИРН, изготвена посредством
програма mOffice, съдът е заключил, че се вижда, че нарушението е заснето с
камера, с приоритет „застраховка”, като на приложената снимка, се вижда, че МПС
е на платното за движение и е в движение. Ето защо, съдът е посочил, че не може
да се сподели виждането, че не е установено нарушението, посочено в електронния
фиш и е приел, че в ЕФ правилно е посочена квалификацията на нарушението и
основанието по чл.638, ал.4 във вр. чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от КЗ,
въз основа на което се налага наказанието. Посочил е, че санкцията е в
абсолютно определен размер, като АНО е наложил правилно глоба в размер на
250.00 лева.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Не са налице допуснати в първоинстанционното производство
процесуални нарушения. В съдебното решение са изложени подробни мотиви относно
законосъобразността на оспорения ЕФ. Фактите по делото са обсъдени поотделно и
в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението на материалния закон.
Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се
споделят напълно от настоящата инстанция.
В депозираната пред
настоящата инстанция касационна жалба се твърди, че фактическата обстановка е
възприета неправилно от РС, но по
делото нито се твърди, нито се спори, че на установените с процесното АТСС и
описани в електронния фиш: дата, час и място, на главна алея до КПП Магура е
управлявано собственото на касатора моторно превозно средство, за което не е
налице валидно сключен договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Казано с други думи, в случая е
".... установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността
на нарушителя и неговата вина.... ". Това по смисъла на чл.53, ал.2 от ЗАНН е
достатъчно за да бъде осъществена, административно наказателната отговорност на
нарушителя, независимо дали са допуснати други несъществени нарушения при
констатиране на нарушението. В подкрепа на така установеното и прието от съда е
и приложената снимка, на която се вижда, че МПС е на платното за движение и е в
движение. От страна на касатора не се твърди, че процесния автомобил не е
негова собственост, че не е бил управляван на 05.01.2021г. в 13.21 часа в гр.
Несебър, к.к. „Слънчев бряг“, на главна алея до КПП Магура или че има сключен
валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, поради което възраженията, изложени в жалбата за неправилно възприета
от страна на районния съд фактическата обстановка се явяват неоснователни.
Настоящата съдебна инстанция намира, че въз основа на правилно установената фактическа обстановка,
от страна на РС са направени обосновани изводи относно приложението на
материалния закон.
Задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите по раздел ІІ буква „А”, т.10.1 от
приложение № 1 е въведена с нормата на чл.461, т.1 от КЗ. От своя страна
съгласно даденото § 1, т.33 от КЗ легално определение за понятието
„автомобилист” – това е собственикът, ползвателят, държателят или водачът на
моторно превозно средство, който във връзка с притежаването или използването му
може да причини вреди на трети лица.
Съгласно чл.483, ал.1, т.1 от КЗ
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да
сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение;
това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на
моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор.
Съгласно чл.638, ал.1, т.2 от КЗ
на лице по чл.483, ал.1, т.1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се налага 2.
имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец.
В чл.638, ал.4 от КЗ е
предвидено, че когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и
действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно
средство се налага глобата или имуществената санкция по чл.638,ал.1 от КЗ,
съобразно която пък, на лице по чл.483, ал.1, т.1, което не изпълни задължението
си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, се налага: 1. глоба от 250 лв. – за физическо лице; 2.
имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец.
След анализ на цитираните по-горе правни
норми, следва да се заключи, че отговорността на касатора за установеното нарушение
на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, е правилно ангажирана, на основание чл.638, ал.4
във вр. чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от КЗ, поради което не е налице
нарушение на материалния закон. Нормата на чл.638,
ал.4 от КЗ регламентира хипотезата, при която след констатирано управление на
МПС, за което няма сключен или действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилите, санкцията се налага на
собственика, а не на водача, като налагането на наказанието за извършеното
административно нарушение се осъществява посредством електронен фиш, както е в
процесния случай.
По тези съображения настоящата инстанция намира, че решението
на районния съд е постановено при правилно установена фактическа обстановка, в
съответствие с материалния закон и при стриктното съблюдаване на
съдопроизводствените правила. В този смисъл, касационната жалба се явява
неоснователна, а решението на въззивния съд, като правилно и законосъобразно,
следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. І-во АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Бургаският административен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 80/14.07.2021 г. постановено по а.н.д. № 370/2021
г. по описа на Районен съд – Несебър.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.