МОТИВИ по НОХД № 2660/16г. на Окръжен съд - Пловдив
Подсъдимият И.Ф.Р. е обвинен в извършване на престъпление
по чл. 199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.”А” и б.”Б” от НК, за това
че на 10.09.2016г., в гр.Пловдив, при условията на опасен рецидив, след като е
бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко
от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 НК и след като е
бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления
от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл.66 НК, е отнел чужди движими вещи: 1бр.яке от плат на стойност
15лв.; 1бр.мобилен телефон „***” модел 2330С на стойност 30лв.; 1бр.зарядно
устройство за мобилен телефон на стойност 5лв.; 1бр.химикал на стойност
0,25лв.; 1бр.химикал на стойност 0,25лв.; 1бр. мобилен телефон „***” на стойност 15лв.; 1бр.метална вилица на
стойност 0,50лв.; 1бр.метална вилица на стойност 0,50лв.; ръчен часовник „***”
на стойност 10лв.; пари-13лв. или всичко на обща стойност 89,50 лева от
владението на З.К.К. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като е
употребил за това сила.
Делото се разгледа от настоящия съдебен състав по реда на
гл.27 от НПК, като бе проведено предварително изслушване, при което подсъдимия
Р. призна вината си по така повдигнатото му обвинение, като направи искане да
не се събират доказателства за фактите, визирани в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Доколкото съдът намери направеното самопризнание за подкрепено
от събраните по делото доказателства, производството протече по реда, указан в
горепосочената част от процесуалния закон.
Прокурорът
поддържа обвинението в съдебното заседание изцяло. Счита че на подсъдимия следва да се наложи наказание
„лишаване от свобода” към минимума за съответното престъпление, с приложение на
чл.58А от НК.
Подсъдимият
Р. признава виновно поведение и изразява
съжаление за стореното от него общественоопасно деяние. Чрез защитника си и самостоятелно моли да му бъде наложено по-леко наказание
лишаване от свобода. В процеса не е
предявяван и приеман от съда граждански иск.
Съдът, въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
Подсъдимият
И.Ф.Р. е роден на ***г*** и понастоящем живее в същия град. Той е българин,
български гражданин и не е семеен. Има
завършен втори клас на образование, не е
трудовоангажиран и е осъждан
многократно.
Към 18.30ч. на
10.09.2016г. св.З.К. се намирала в района на „Понеделник пазара” в гр.Пловдив,
където и седнала да си почине и да се нахрани с храната, която носила със себе
си. В един момент към нея се приближил подс.Р., с намерение да отнеме от К.
нейни вещи. Подсъдимият приел поканата й да хапне от храната, като започнал да
й говори за себе си. Изведнъж той скочил
като хванал якето на К. и започнал да го дърпа, тъй като свидетелката държала
дрехата си от другия й край. Така в дърпане успял да повлече К., като в един
момент се опитал да я ухапе по ръката, за да пусне вещта. След като успял да
издърпа якето той избягал от местопрестъплението. В самата дреха свидетелката
държала мобилните си телефони „***” модел 2330С и „***”,зарядно
устройство, два химикала, две метални
вилици за хранене, ръчен часовник „***”, сумата от 13 лева, личната си карта,
СИМ карта „***” и хартиени салфетки.
След извършения
и грабеж К. посетила 4-то РУП в града, където уведомила дежурния за стореното
й, давайки и описание на извършителя.
Към 23.45ч.
полицейски служители от горепосоченото полицейско управление, измежду които и
св.Ц., извършвали обход в района на ул.”***” и ул.”***”, където забелязали
лице, отговарящо на описанията, дадени от св.К.. Това бил подс.Р., който бил отведен в
управлението и който там, пред дежурния св.К. признал за стореното от него. Там
с протокол за доброволно предаване предал намиращите се в него вещи на К., а
именно телефона „***” и зарядното устройство. Якето на пострадалата той бил
захвърлил в района на „Понеделник пазара”.
Впоследствие
било извършено разпознаване на лица, при което К. разпознала категорично своя
нападател.
Съобразно
заключението и допълнителното такова на вещото лице К. по СОЕ стойността на
отнетите вещи е представена както следва:
1бр.яке от плат на стойност 15лв.; 1бр.мобилен телефон „**” модел 2330С
на стойност 30лв.; 1бр.зарядно устройство за мобилен телефон на стойност 5лв.;
1бр.химикал на стойност 0,25лв.; 1бр.химикал на стойност 0,25лв.; 1бр. мобилен
телефон „***” на стойност 15лв.;
1бр.метална вилица на стойност 0,50лв.; 1бр.метална вилица на стойност 0,50лв.;
ръчен часовник „***” на стойност 10лв., като заедно с отнетата сума от 13лв.
общата сума се равнява на 89,50 лева.
Съдът възприема и кредитира изцяло така представените
заключения, като изготвени обективно, с необходимите професионални знания и
опит в съответната област и същите неоспорени от страните.
За да постанови присъдата си съдът прие за безсъмнено
установена именно така описаната фактическа обстановка. Същата се установява от
събраните гласни и писмени доказателства, протокол за разпознаване, както и от
протоколите за разпит на лица в ДП съобразно с нормата на чл.373 вр.чл.283 от НПК, които в пълна сила подкрепят направените от подсъдимия самопризнания.
Събраните по делото доказателства, надлежно приобщени към доказателствения
материал, установяват една непротиворечива фактическа обстановка, изложена във
внесения обвинителен акт, поддържана и от прокурора, а именно протокол за разпознаване на лица /л.45/,
фотоалбум /л.47/, разписка за връщане на вещи /л.60/, справка съдимост /л.64/,
характеристична справка /л.33/, заключенията по експертизите, от показанията на
свидетелите К., Ц. и К., от обясненията
на подсъдимия.
От наличните по делото доказателствени материали, събрани
и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по несъмнен начин се
установява осъществяването на деянието предмет на настоящото наказателно
производство, времето на извършването му, мястото, механизма и начина на
извършване, както и авторството му.
В съдебното заседание подсъдимият направи опит да
омаловажи стореното от него, като да намали по обем отнетите от него вещи,
посочвайки че бил отнел единствено предадения от него телефон и зарядно
устройство. Но в самите си обяснения в ДП е посочил, че след деянието се е
върнал в близост да МП където бил оставил якето на пострадалата. А пред
полицейските служители съобщава, че там бил захвърлил тази вещ. Без значение е
обстоятелството дали останалите вещи, сочени като намиращи се в самото яке от
пострадалата, са били дори видени от Р., като достатъчно е това, че заедно с
отнетото яке е прекъснал владението на К. и спрямо останалите инкриминирани
предмети.
При така посочената по-горе фактическа обстановка, съдът
намери, че подсъдимият Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 199
ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.”А” и б.”Б” от НК, за това че на
10.09.2016г., в гр.Пловдив, при условията на опасен рецидив, след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 НК и след като е бил
осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от
общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл.66 НК, е отнел чужди движими вещи: 1бр.яке от плат на стойност
15лв.; 1бр.мобилен телефон „***” модел 2330С на стойност 30лв.; 1бр.зарядно
устройство за мобилен телефон на стойност 5лв.; 1бр.химикал на стойност
0,25лв.; 1бр.химикал на стойност 0,25лв.; 1бр. мобилен телефон „***” на стойност 15лв.; 1бр.метална вилица на
стойност 0,50лв.; 1бр.метална вилица на стойност 0,50лв.; ръчен часовник „****”
на стойност 10лв.; пари-13лв. или всичко на обща стойност 89,50 лева от
владението на З.К.К. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като е
употребил за това сила.
Престъплението е извършено от подсьдимия умишлено. Той е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е целял тяхното настъпване.
Предвид на по-горепосочената правна квалификация и
съобразявайки се с целите на специалната и генерална превенции, както и с
нормата на чл.373 ал.2 от НПК при задължението да се наложи наказание при
условията на чл.58А от НК, съдът намери, че наказанието което следва да понесе
подсъдимия е необходимо да се определи при наличие на смекчаващи отговорността на Р. обстоятелства
съобразно с нормата на чл.5 НК. Като такива се преценят сравнително младата му
възраст, ниска стойност на отнетото, съдействие при залавянето му, дори и
формално изразеното от него съжаление за стореното. Най-справедливо в случая е
да му бъде определено наказанието в минимума от 5 години лишаване от свобода, а
след редукцията да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер от 3
години и 4 месеца. Съдът намери, че с оглед липсата на имущество у подсъдимия
не следва да се прилага и наказанието конфискация.
Съдът постанови подсъдимия да изтърпи наказанието
лишаване от свобода при първоначален “ строг” режим. Същото следва да се
изтърпява в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип.
Съдът приспадна на основание чл.59 ал.2
вр.ал.1 от НК от наказанието лишаване от свобода времето, през което подсъдимия
е бил задържан, считано от датата на полицейското му задържане – 10.09.2016г.
до влизане на присъдата в сила.
Подсъдимия бе осъден и да заплати по сметка на ВСС в
полза на ПОС направените по делото разноски в размер от 20 лева, а по сметка на
ОД на МВР-Пловдив сумата от 96,60 лева-разноски в ДП.
Причина за извършване на престъплението - стремеж за
облагодетелстване по престъпен начин.
Подбудите са користни.
Предвид на гореизложеното съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: