№ 444
гр. Пловдив, 21.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно
гражданско дело № 20235300500369 по описа за 2023 година
Производство по чл. 274, ал. 1 т. 2 от ГПК, във вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, против
разпореждане № 26133 от 16.11.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 14997/2022 на РС
Пловдив, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК против Б. И. И., от гр. Пловдив.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане и
постановяването му в противоречие с приложените към него доказателства. Сочи се, че в
представеното извлечение от сметки на банката ясно е записана крайната дата за изпълнение
на връщане на разсрочените вноски по договора за кредит, която е настъпила преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Твърди се, че от
представения договор за кредит и уточнителна молба е обективиран нов погасителен план
по договора, съгласно който разсроченото изпълнение приключва преди образуване на
съдебното производство, не се касае за предсрочна изискуемост, поради което и не следва да
се доказва уведомяване на длъжника. Моли да бъде отменено обжалваното разпореждане с
което е отхвърлено изцяло подаденото заявление, като бъде разпоредено издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, съобразно подаденото заявление по чл. 417
ГПК.
На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчван на
ответната страна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и
подлежи на разглеждане.
Районен съд Пловдив е отказал да издаде заповед за изпълнение на парично
1
задължение по чл. 417 от ГПК по подадено заявление от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за сумата от
313,27 лв. главница по договор за кредит № **********/3.12.2020 г., сумата от 8,02 лв.
договорна лихва за периода от 5.6.2022 г. до 5.6.2022 г., сумата от 54,28 лв. обезщетение за
забава за периода от 5.6.2022 г. до 6.10.2022 г. Представено е редовно от външна страна
извлечение от счетоводните книги на банката, с посочена дата на изискуемост 05.06.2022 г.
и договор за потребителски кредит № **********/3.12.2020 г., на основание на който се
претендира вземането, с посочен в него срок на договора до 05.12.2024 г., с инкорпориран в
договора погасителен план, със същата дата на краен падеж на задължението за погасяване
на кредита - 05.12.2024 г. Съдът е мотивирал отхвърляне на заявлението с това, че
заявлението е нередовно, а документът по чл. 417 ГПК не удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане, тъй като не са изпълнени дадените от съда указания във връзка с
изискумеостта на вземането, за мотивиране на правен интерес от заявлението, доколкото
според представения договор за кредит падежът му не е настъпил, а не се твърди, нито се
доказва настъпила предсрочна изискуемост на кредита. В обжалваното разпореждане е
посочено, че не се споделят и не се вземат предвид представените с подадената молба в
изпълнени на дадените от съда указания, тъй като заявката за частично погасяване и новия
погасителен план не носят подпис на длъжника, поради което няма изразена взаимна воля за
промяна на срока на правоотношението, поради което и няма подлежащи на изпълнение
вземания.
Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по приложеното
заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и прецени правилността на
обжалваното разпореждане, намира частната жалба за неоснователна по следните
съображения:
Съгласно чл. 417 ГПК заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение
и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на извлечение от счетоводните
книги на банка, към което е представен документът, от който произтича вземането на
банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия. За
да бъде уважено искането е необходимо да бъде установено наличието на редовен от
външна страна документ по смисъла на чл. 217, ал.1, т.2 ГПК и дали той удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника (чл.418, ал.2 ГПК). Преди да постанови
издаване на заповед за незабавно изпълнение и да разпореди издаване на изпълнителен лист,
съдът трябва да провери дали представеното извлечение от счетоводните книги
представлява редовно от външна страна основание по смисъла на чл.417, ал.1, т.2 ГПК за
образуване на заповедно производство. Съгласно чл. 60, ал. 2 ЗКИ извлечението от
счетоводните книги съдържа най-малко информация за броя на вноските, които не са
издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер на
просрочената сума; общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума
от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва; размера на
обезщетението за забава за просрочените плащания, каквато информация представеното по
делото извлечение от счетоводните книги съдържа. Това удостоверително действия на
2
счетоводните извлечения, обаче, не е достатъчно. Те трябва да удостоверяват и второто
основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение, а именно - подлежащото на
изпълнение вземане. Изискването на закона за редовност от външна страна на
изпълнителното основание по чл.417, ал.1, т.2 ГПК не изключва задължението на съда по
чл.418 ал.2 ГПК да провери дали то удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжника. За да изпълни съдът това си задължени, заявителят трябва да му представи данни
за настъпване падежа на вземането. В случай посочената дата на изискуемост на
задълженията по договора не кореспондира с посоченото в самия договор, от който
произтича вземането. Действително, както е посочил и районния съд, не е представен
двустранно подписан анекс, или друг документ, включително погасителен план, който да
удостовери вземане с падеж, посочен в извлечението от счетоводните книги на банката.
Представените с молба от 15.11.2022 г. копие от електронен документ и неподписано копие
от приложение към договор за потребителски кредит № **********/3.12.2020 г., не водят до
друг извод, доколкото не носят подписа на длъжника и не са в състояние да удостоверят
изменение на постигнатите с двустранно подписания договор за кредит уговорки между
страните, съгласно който изискуемостта на кредита не е настъпила. С други думи данни за
настъпил падеж на вземането заявителят не е представил. Поради това не е налице
удостоверено от заявителя с представеното извлечение от сметка подлежащо на изпълнение
вземане срещу длъжника.
Предвид горното съдът намира частната жалба за неоснователна, а разпореждането, с
което е отхвърлено заявлението, за правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 26133 от 16.11.2022 г., постановено по ч.гр.д. №
14997/2022 г. на Районен съд - Пловдив, с което е отхвърлено заявлението на „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД, ЕИК *********, гр.София, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по чл. 417, т. 2 от ГПК, против Б. И. И., от гр. Пловдив.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3